Р Е
Ш Е Н
И Е № 129
10.04.2020г., гр.Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №18 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.И.
***, чрез адв. Д.С.,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1228-001109/27.12.2019г., издадена от Началник сектор
към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.
Жалбоподателят твърди, че
бил недоволен от заповедта, която разпореждала изземване на свидетелството му
за управление на МПС № 4634375602, издадено от Кралство Нидерландия поради
това, че му били отнети всички контролни точки и не бил изпълнил задължението
си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Сочените в тази заповед НП № 5309/2009г. и НП
5560/2008г., с които се разпореждало отнемане на 16 к.т., въобще не били
връчвани на жалбоподателя, тъй като той, считано от 12.05.2008г. напуснал
страната, живеел и работил в Нидерландия и повече от две години не се бил
връщал в България, поради което тези постановления нямало как да му бъдат
връчени и съотв. да влязат в сила. Освен това не бил получавал и уведомление за
отнети му к.т.
На следващо място сочи, че
през 2010г. жалбоподателят подменил българското се СУМПС с нидерландско такова,
като за целта освен българското СУМПС предоставил и данни за своята
правоспособност като водач, издадено именно от сектор „ПП“ при ОДМВР Стара
Загора, като още тогава следвало да било възникнало задължението на органа да издаде
процесната заповед, предвид твърдението му, че още тогава било настъпило
изпълнителното основание за това. От тогава обаче до момента на издаване на
процесната заповед изминал период по-дълъг от пет години и съгласно чл.285,
ал.1 от АПК настъпила погасителната давност и била налице пречка
административният орган да приведе в изпълнение изпълнителното основание.
По тези съображения се
иска отмяна на жалената заповед, като неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателят, редовно
призован в с.з., се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли
заповедта да се отмени.
Ответникът – Началник сектор
към ОДМВР – Ст. Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, редовно призован в
с.з. не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №19-1228-001109/27.12.2019г.
на Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара
Загора, на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач с № 4634375602, издадено от
Нидерландия, на който му са отнети всички к.т. и водачът не изпълнил
задължението со по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В мотивите на заповедта било
прието от фактическа страна, че във връзка с подадено заявление
вх.№16352/25.11.2019г. за подмяна на чуждо СУМПС с № 4634375602, издадено от
Нидерландия, била извършена служебна проверка, която установила, че заявителят Д.И.И.,
ЕГН ********** ***, не изпълнил задължението си доброволно да върне СУМПС и
така нарушил чл.157, ал.4 от ЗДвП във връзка с връчени и влезли в сила НП, с
които били отнети всичките му контролни точки /к.т./. В заповедта се описват
следните НП - №2737/17.03.2006г.,
влязло в сила на 18.07.2006г., отнети –отнети 10 к.т.; №4126/20.04.2006г., влязло в сила на 18.07.2006г., отнети 5 к.т.; № 9288/18.09.2007г., влязло в сила на
09.10.2007г. , отнетни 10 к.т.; № 5309/14.09.2009г.,
влязло в сила на 22.09.2009г., отнети – 12 к.т.; №5560/06.06.2008г., влязло в сила на 22.09.2009г. и отнети 4 к.т.;
От фактическа страна се всички посочени в
заповедта НП са бракувани съгласно протокол за бракуване и физическо
унищожаване чрез пълно разрушаване/изгаряне на връчени НП по ЗДвП, КЗ и ЗППАМ
от 20.03.2015г., касаещи годините от 2001-2009 от назначена със Заповед
№349з-381/05.02.20151г. комисия. От представена служебна справка на водача Д.И.И.
се удостоверяват данни за издадени против него описаните в заповедта пет НП,
съотв. под т.2, т.4, т.6, т.8 и т.9. Удостоверява се, че И. притежава нидерландско
СУМПС с рег. № 4634375602 и със срок на валидност до 12.02.2020г. и е поискал
подмяната на старото си българско СУМПС с № 258721825, валидно до 24.02.2016г.
и унищожено на 08.04.2010г. /виж. л. 17/.
По делото
се представят още: заповед 349з-723/06.03.2018г. /л.14/; удостоверение от ТД на
НАП Пловдив /л.43/; разпечатки от АИС –АНД картон на НП № 5309/2008г. и НП №
5560/2008г.
Процесната заповед била връчена на И. на
02.01.2020г., като жалбата против нея била подадена чрез органа на 09.01.2020г.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, липсват други основания по см. на чл.159 от АПК.
Разгледана по съществото си, съдът я намира за основателна.
На основание чл.168, ал.1 от АПК,
Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ред. от ДВ бр.105/2018г., принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма спор, че издателят на акта изпълнява длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Стара Загора. С приложената на л. 14 от делото Заповед № 349з-723/06.03.2018г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, се удостоверява в т.1 от нея извършено делегиране на правомощия по ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, включително и на Началник на сектор при ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”. Обема на предоставените правомощия се заключава с това да се издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по визираните по-горе правни текстове от ЗДвП, с оглед на което съдът намира процесната заповед за издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и не е налице основание същата да бъде обявена за нищожна.
Спазена е установената форма за
издаване на акта – мотивирана писмена заповед. Заповедта за прилагане на ПАМ
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 59 от АПК. Актът се мотивира основно с това, че на водачът И. са отнети всички контролни точки, като
отнемането им е извършено въз основа на посочени чрез индивидуализиращите ги
признаци /номер, дата, месец и година на издаването/ на наказателните постановления, както и се сочи, че същите са влезли в законна
сила и то кой
момент, като така се претендира, че същите са годни за
изпълнение.
Ето защо, съдът намира, че са налице основанията по чл.146,
т.1-3 от АПК за отмяна на жалената заповед като незаконосъобразна.
Налице са обаче основанията по
чл.146, т.4-5 от АПК, като съдът приема
следното:
В подробната фактическа обосновка на процесната заповед се претендира, че
против водача И. в периода 2006-2008г. са издаден пет НП за извършени от него нарушения
на ЗДвП, с които освен наложени административни наказания има е разпоредено
отнемане на конкретен брой к.т. Сумарно така посочени к.т. надвишават 39 к.т.,
което следва да сочи, че към момента на влизане в сила на последното НП, с
което се отнемат к.т. на водача И., същият губи своята правоспособност като
такъв и съотв. има задължението да върне СУМПС на осн. чл.157, ал.4 от ЗДвП, но
той не е изпълнил това си задължение. Моментът на изпълнение на това задължение
обаче е доста различен от момента на издаване на тази заповед. По закон
/чл.157, ал.4/ водачът следва да върне свидетелството си, ако му са отнети
всички контролни точки веднага след настъпване на този факт. Ако се приемат
фактите от заповедта, то с оглед данните, че последните две визирани в акта НП,
с които се отнемат к.т. се сочат, че са влезли в сила на 22.09.2009г., то
считано от тази дата и поради неизпълнение на задължението си по закон на И. се
следва налагане на процесната ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Само че данните от заповедта относно влизане в сила и момента, от който
това настъпва за посочените НП, не се удостоверяват по несъмнен начин. Това е
така не само по отношение на последните две НП, които дори са и с погрешно
изписани индивидуализиращи данни, несъответни на данните от приложената от
ответника справка на водача. Органът удостоверява, че всички НП поради това, че
са издавани много преди самата заповед, са вече унищожени като документи.
Самият жалбоподател не спори, че първите три НП, описани в заповедта му са
връчени и съотв. поради не обжалването им са в законна сила от сочения момент,
поради което и съдът приема за удостоверени така визираните в процесния акт
факти относно тях. Жалбоподателят обаче оспорва фактическото твърдение на
ответника, че процесните НП от акта, индивидуализирани с №№ 5309 и 5560, са му
връчвани, претендирайки поради това, че същите не са влезли в законна сила и
неправилно органът приема, че те са влезли в сила на сочените дати, съотв. и
няма как да са отнети и всичките к.т.
Както се посочва по-горе, при направената съпоставка между данните от
процесната заповед и приложената от органа справка на водач, се удостоверява,
че НП с № 5309 от 14.09.2009г. няма издадено против Д.И.. Под №5309, т.8 от
справката, се визира такова НП, но като издадено на дата 06.06.2008г., като за
него се сочи, че е влязло в сила на 22.09.2009г. Дали се касае за техническа грешка, съдът не
следва гадае. При липса на други безспорни доказателства, че против И. има
издадено именно така визираното в заповед НП с №5309/14.09.2009г., съдът
извежда извод, че този факт не се удостоверява пред него, нито се удостоверява
факта, че същото е влязло в сила на 22.09.2009г. Отделно от това е и
обстоятелството, че не се удостоверява с надлежни писмени доказателства от
страна на ответника, че и визираното в справката НП с № 5309 от 06.06.2008г. е
било връчено надлежно по реда на чл.58 от ЗАНН на нарушителя на 14.09.2009г. и
поради това влязло в сила на 22.09.2009г. До колкото обаче НП с този номер,
дата и година на издаване не се визира в заповедта, е ирелевантно за преценката
на съда. От горното обаче се следва извода, че не може да се приема за безспорен
нито факта на издадено НП с № 5309/14.09.2009г., нито че с него са отнети 12
к.т., нито че то е влязло в законна сила на 22.09.2009г.
По същият начин стоят нещата и с последното визирано в заповедта НП с
№5560/2008 от 06.06.2008г. /т.9 от справката/. Видно от справката, която самият
ответник предоставя, НП с този номер има издадено против И. и тя удостоверява,
че то е от дата 06.06.2008г. Справката сочи, че то е връчено на 14.09.2009г. и
влязло в сила на 22.09.2009г., но предвид оспорването на обстоятелството по
неговото връчване от жалбоподателя и липсата на други надлежни доказателства за
неговото удостоверяване, Съдът не може да приеме за безспорно, че това НП е
връчено по реда на чл.58 от ЗАНН на Д.И. на 14.09.2009г. и поради неговото не
обжалване /което не се и твърди/ е влязло в сила на 22.09.2009г.
Чрез не потвърждаване обаче на факта на издадени против И. и влезли в сила
преди датата на процесната заповед НП с № 5309/14.09.2009г. и
№5560/06.06.2008г., с които се отнемат общо 16 к.т., остава не доказан фактът
на отнети всички к.т. на този водач, а от там и това, че същият е длъжен на
осн. чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне притежаваното от него СУПМС, поради
загубване на правоспособността си. От това пък следва и извода, че за органа
няма проявление на онези релевирани в чл.171, т.4 от ЗДвП, вр. чл.157, ал.4
факти, които го оправомощават да издаде акт с процесното съдържание за
изземване на СУПМС.
Ако действително на И. са били издадени и редовно връчени НП с №5309 и
№5506, то предпоставките на чл.157, ал.4 от закона са били налице още много
преди конкретната дата на процесната заповед, като напълно не оправдано с оглед целта на ЗДвП, такава да се издава цели 11 години след това. Целта на постановяване на тази ПАМ, а и според изричната законова
разпоредба, е предотвратяване извършването на нови нарушения от страна на
водача, на който са му отнети всички контролни точки, което обстоятелство го
задължава да върне СУМПС на контролния орган и законът го приравнява на
неправоспособен водач. Напълно безсмислено е, ако фактът на пълно отнемане на
контролните точки настъпва много, много преди датата на процесната заповед и
след този момент водачът не върне СУМПС, на него да се налага ПАМ след толкова
време. Такива действия от страна на
органите на МВР не могат да бъдат оправдателни при
положение, че мярката не се налага своевременни, а даже напротив тя се постановява в повечето случаи много извън разумния
срок, в който е можело да има някакъв смисъл от нея и поради това тя ще се явявала
целесъобразна към този далечен,
далечен момент. Към датата на процесната заповед обаче при така установенита релевантни за
спора факти, съдът я
намира за незаконосъобразна не сама на осн.
чл.146, т.4,
но и на осн. чл.146, т.5 от АПК.
При извод за основателност на оспорването, съдът дължи и произнасяне по акцесорната претенция за разноски. Същата е основателна доколкото са прави в заседанието, в което приключва съдебното дирене и се дава ход по същество на спора от страна на жалбоподателя. Последният представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като там претендира възстановяване единствено на платеното от него възнаграждение за един адвокат в размера на 600 лева /л.53/, платени в брой.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1228-001109/27.12.2019г., издадена от
Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на Д.И. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 600 /шестотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Административен съдия :