Р Е Ш Е Н И Е

№ 146 14.04.2020г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА касационно административно дело № 37 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ бр. 100/ 2019г., в сила от 01.01.2020г./.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител адв. С.В. ***, срещу Решение № 103 от 12.04.2018г., постановено по адм. дело № 611/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен предявения от С.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване за причинени неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер на обезщетението /250 лева/ до претендирания такъв /30 000 лева/.

Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 586/ 14.01.2020г. по адм. дело № 8481/ 2018г. по описа на Върховен административен съд.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в оспорената му част в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и за неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно занижено, като при определянето му съдът не е взел предвид всички претърпени неимуществени вреди, доказани в пълен размер. Твърди, че обезщетението не съответства на изискването по чл.52 от ЗЗД за определянето му по справедливост, като в нарушение на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС не е взет предвид кумулативния ефект на неблагоприятните санитарно-хигиенни и битови условия, при които С.И. е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора, продължителността на престоя му в затвора, обострянето на заболяванията на ищеца вследствие на тези условия и интензитета на въздействие на същите върху неговата психика, здравето и общото му психическо състояние. По подробно изложени съображения е направено искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предявения от С.И. иск в претендирания размер.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че присъждане на обезщетение в по-голям размер би било необосновано от гл.т на претърпяното увреждане и несъответно на принципа по чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение в оспорената му част, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на С.Д.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в периода от 14.10.2014г. до 24.02.2016г., изразяващо се в неосигуряване на минимална свободна жилищна площ в килията, на постоянен достъп до санитарен възел, на адекватна и своевременна медицинска помощ, на препарати и уреди за почистване на помещението; липса на достъп на свеж въздух; липса на система за въздушна вентилация, на естествено и изкуствено осветление според стандартите и на ефективно обезпаразитяване на спалните. Вредите, обезщетение за които ищецът е претендирал, се изразявали в претърпени страдания, негативни чувства, депресия и унижение, както и за настъпилите вследствие на условията, при които е бил поставен при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора здравословни увреждания и влошаване на здравословното му състояние.

Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните, в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, е осъдена да заплати на С.Д.И. сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от липсата на достатъчно жилищна площ, санитарен възел и течаща вода през нощта в периода от 14.10.2014г. до 24.02.2016г., ведно със законната лихва от 23.11.2017г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен предявения от С.И. иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията" за разликата над 250лв. до претендираната сума от 30 000лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че в периода от 14.10.2014г. до 24.02.2016г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора. С оглед на което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване на достатъчна жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода вода през нощта, е приет за доказан и основателен от гл.т на правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 да бъде взето предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието „лишаване от свобода”, съдът е определил размера на дължимото се обезщетение при прилагането на чл.52 от ЗЗД като такова от 250 лева.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният от С.И. иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на събраните доказателства и установената по делото фактическа обстановка, правилен е извода на съда, че са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени от С.И. неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора в периода от 14.10.2014г. до 24.02.2016г. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения кои факти са приети за установени и съотв. кои аспекти на битовите и санитарно-хигиенните условия, при които лишеното от свобода лице е било поставено за времето на пребиваването му в Затвора гр. Стара Загора, релевиращи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са приети за доказани. Обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона първоинстанционният съд е приел, че с оглед на някои от условията, при които С.И. е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода, е налице допуснато от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти - на нормална обитаема жилищна площ и на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през нощта и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия в някои случаи ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в спалното помещение, в присъствието на останалите лишени от свобода лица, са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя на С.И. ***, несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” и статута на лишеното от свобода лице при пребиваването му в затвора, неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на И.. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, посочени по-горе аспекти на условията, при които е бил поставен С.И. ***, релевират липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти и предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизително и нехуманно третиране по см. на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при което ищецът е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода”, обуславят основателността на предявения иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията”, в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Ето защо спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно което при определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на претърпените вреди. Касационният състав на съда намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС за характера на увреждането, степента на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в такива условия. Отчитайки обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода, през който ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство; предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, първоинстанционният съд обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди като такова в размер на 250лв. Във връзка с изложените в касационната жалба доводи относно вида и характера на претърпените неимуществени вреди следва да се отбележи, че при определяне размера на следващото се обезщетение, съдът преценява естеството и характера на причиненото страдание не само от гл.т на субективното възприятие и усещане на лицето за причинената му неимуществена вреда, но и от гл. т на конкретните факти, от които тази вреда произтича. В случая претенцията за присъждане на по-голям размер на обезщетение, съгласно изложеното в касационната жалба и в представеното по делото писмено становище, се основава на факти, които обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказани /относно липсата на адекватна и своевременна медицинска помощ, на препарати и уреди за почистване на спалното помещение и на общите санитарни помещения, на достъп на свеж въздух, на осветление, на ефективно обезпаразитяване на спалните и т.н/. Мотивирано, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства /вкл. заключението на СМЕ/, съдът е приел и че не е доказано настъпило, вследствие на условията при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода” в Затвора Стара Загора, увреждане на здравето на С.И., обостряне на заболявания или влошаване на общото здравословно състояние /физическо и/или психическо/ на ищеца. Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани доводите на касатора за занижен размер на присъденото обезщетение, основани на лишаване от правото му на ежедневен престой на открито и ограничаването на телефонните разговори, доколкото тези обстоятелства не са били въведени като основание на исковата претенция по чл.284, ал.1 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложеното правилно съдът е преценил конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендира настъпването на неимуществени вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на С.И.. Несъмнено условията, при които е пребивавал ищецът в Затвора – Стара Загора, са имали негативно въздействие върху него, като при извършената при прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС преценка на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период и в съответствие с изведената от закона /чл.52 от ЗЗД/ и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

Предвид изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 12.04.2018г., постановено по адм. дело № 611/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от С.Д.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер на обезщетението /250 лева/ до претендирания такъв /30 000 лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.