Р Е Ш Е Н И Е № 118

08.04.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря ПЕНКА МАРИНОВА

и в присъствието на прокурора МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а. д. №39 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.П.М., чрез адв. В.К. против Решение № 279 от 24.10.2018г., постановено по а.д.№208/2018г.

Касаторът, чрез пълномощника си твърди, че не бил доволен от решението на административния съд, поради което го обжалва, като твърди, че същото е неправилно – необосновано, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила при неговото постановяване, както и е налице противоречие на същото с материалния закон.

На първо място решението било необосновано, тъй като съдът неправилно приел за недоказано твърдението на ищеца, че общата тоалетна била в окаяно състояние по време на заявения от него процесен период, поради това, че не била полагана редовна грижа за поддържане чистота и хигиената, както в общите помещения, така и в спалните помещения на ЗОЗТ “Черна гора“. В кориците на делото били събрани безспорни доказателства за окаяното състояние на общите помещения, в т.ч. тоалетните и тези на спалните помещения поради липса на установена организация за осигуряване на тяхното почистване и хигиенизиране. Според свидетелските показания, общите тоалетните били в „окаяно, безумно състояние“, а от друга страна ответникът не представил доказателства за изготвени графици на дежурствата с оглед поддържане чистотата, реда и хигиената на спалните помещения и общите такива. Неправилно съдът приемал, че килиите били периодично снабдявани с почистващи препарати, тъй като за това нямало никакви конкретни доказателства. Фактическите изводи почивали само на представени от ответника писмени доказателства /изброяват се/, но те удостоверявали спазване на личната хигиена на затворниците, но не касаели чистотата и хигиената на спалните помещения и общите такива в общежитието.

На второ място се твърди, че съдът допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не прилагане на законовата презумпция /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/. Неправилно в решението съдът приемал, че неудобствата, описани в исковата молба не надхвърляли прага на страдание, свързан с изтърпяване на наложеното наказание, тъй като нито застрашавали живота и здравето в частност на ищеца, нито били събрани доказателства според съда за конкретното тяхно проявление. Счита се, че визираните битови неудобства и отчитане на продължителността на периода, за който се претендира обезщетение, са били в състояние да го поставят в положение, застрашаващо неговото здраве и добро състояние, при което дистресът и затрудненията, които търпял от липсата на нормални битови условия, превишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяваното наказание. Болката, която била причинена в резултат на това, надвишавала прага на суровост по чл.3 от ЕКЗПЧ. Ответникът не представил и надлежни доказателства, с които да обори твърдението на ищеца за това, че през процесния период е осигурил подходящи условия за двигателна активност.

В резултат на необосноваността и допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила от своя страна причинили и третия порок на съдебния акт – постановяване в разрез с материалния закон. Макар, че съдът уважил частично иска, то следвало решението да се отмени изцяло като неправилно, предвид това, че при преценката на условията на задържане, трябвало да се има предвид кумулативния ефект от тези условия и продължителността на задържането. В този смисъл била нормата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от касатора не бил достатъчен за тяхното овъзмездяване. В конкретния случай определеният размер на обезщетението не съответствал на времето, през което жалбоподателят бил поставен в условия, крайно неблагоприятни за неговото психическо и физическо здраве. Обезщетението в размера, определен от съда, не съответствал на характера и интензитета на породените страдания и негативните преживявания и на тяхната продължителност във времето, което от своя страна увеличавало негативния ефект върху здравето на осъденото лице.

По тези доводи се моли за отмяна на решението на административния съд и за постановяване на друго такова, с което са уважи изцяло исковата претенция в пълния й претендиран размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2108г. до окончателното й изплащане.

Касаторът, редовно призован се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението.

Представителят на ОП Стара Загора дава становище за правилност и законосъобразност на решението и за оставянето му в сила.

Старозагорският административен съд в настоящия съдебен състав приема така подадената касационната жалба за редовна от външна страна, подадена е от страна в съдебния спор, за която решението частично е неблагориятно и подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Ето защо същата е допустима, но само в частта й, с която се оспорва размера на присъденото от първонстанционния състав обезщетение за допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Жалбата, в частта, в която се иска изцяло отмяна на решението е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от такава отмяна.

Касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания резултат, съдът се основал на справка, представена от ответника, съдържаща данни относно мястото и размера на помещенията, където е настаняван ищецът /килии/ през процесния период, осигурената възможността за престой на открито и двигателна активност, за възможността за отваряемост на прозорците в килиите и тяхната осветеност, за достъп до санитарните помещения – тоалетна и баня. Допълнително от ответника по иска са представени и редица писмени доказателства относно закупуване на санитарни и почистващи препрати и средства, такива за извършени услуги по дезинсекция и пр. мероприятия, всички касаещи процесния период, както и такива относно отработените дни на ищеца като общ работник в кухнята към ЗО, наложени наказания и поощрения. По искане на ищеца пред съда са разпитани и двама свидетели.

Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът приел от фактическа страна, че ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към затвора в град Стара Загора за периода от 02.11.2013г. до 26.06.2015г. във втора и трета група и бил настаняван в спални помещения №7 и №29, за чиято квадратура имало данни от представените от ответника справки, вкл. и данни за наличие на два броя отваряеми прозорци, един бр. ел. крушка от 100 вата и един брой отоплителен радиатор. Приел, че в групата имало обща тоалетна и умивалня с осигурен свободен достъп от 06.00 часа до 20.00 часа и че М., като зает в домакинския щат, ползвал банята ежедневно.

Първоинстанционният състав приел още, че поддържането на хигиената и чистота се извършвало по утвърден график, поддържането и хигиената в спалното помещение се осъществявало от отговорниците-хигиенисти, които ежемесечно получавали миещи и почистващи препарати. Относно мероприятието „престой на открито“, съдът приел, че такъв се провеждал по утвърден график, като по негово време се ползвала тоалетна и спортни пособия. Тъй като спално помещение №29 се намирало на самото място за престой на открито, след приключване на мероприятието спалните помещения оставали отключени и лишените от свобода имали свободен достъп до карето в зависимост от трудовата си заетост. Относно дейностите по хигиенизиране на спалните помещения съдът приел чрез представените в тази насока доказателства, че били извършени дейности по ДДД за 2013, 2014г. и 2015г. От удостоверение за регистрация /л.136/ съдът установил, че обект „затворнически хранителен блок при ЗОЗТ“Черна гора“ с един разливен офис отговарял на хигиенните изисквания и бил регистриран заведение за обществено хранене. При тази фактическа обстановка, съдът приел от правна страна, че искът бил частично доказан и основателен. Решаващият състан приел, че оплакването за липса на постоянен достъп до санитарно помещение и течаща вода било основателно, но само за времето от 20.00 часа до 06.00 часа, а през другото време, поради излагането на нуждата да се облекчава физиологичните си нужди в кофа, поставяло ищеца в неудобството да няма свободен достъп до такива, като предвид продължителността на престоя от 579 дни, извел извод, че неудобството било с висок интензитет и поради това за него настъпили неимуществени вреди, които подлежали на обезщетение, като едновременно приел и, че по отношение на ищеца не били налице данни за повишена нужда такива потребности с оглед спецификата на неговото физиологично състояние или заболяване и причиняването на значителни вреди. На следващо място съдът приел за основателна претенцията и относно влошени санитарни условия в килията, дължими се на наличие на дървеници и плъхове, като посочил, че въпреки предприетите действия в насока хигиенизирането на тези помещения, то те не били със задоволителен резултат. Относно оплакването, че ищецът не можел сам да регулира осветлението в помещението, където бил настаняван, съдът посочил, че това се регулирало по начин, определен от началника на затвора, а законът само регулирал степента на осветеност в помещенията, като такова било налице и не се сочело на отношение, уронващо човешкото достойнство. Същият извод /за липса на нечовешко или унижаващо отношение/ се следвал и относно установената невъзможност прозорците в спалните помещения да се затварят плътно и за състоянието на кухненския таван. Според съда, тези неудобства не надхвърляли прага на страдание, свързан с изтърпяване на наказанието, нито били от такова естество, което да застрашавало здравето и живота на лишените от свобода, нито били събрани доказателства в тази насока. Що се отнасяло до претенцията на ищеца, че не му било осигурявано помещение за спорт на закрито, съдът посочил, че българското законодателство към този момент не предвиждал такова задължение и съотв. не се следвал извод за незаконосъобразно бездействие от страна на ответника.

В заключение първоинстанционният състав на съда приел, че така установените обстоятелства на неизпълнение на законови задължения от страна на администрацията при ответника, в тяхната съвкупност и преценени с оглед продължителността им, неминуемо водели до неблагоприятно засягане на ищеца, до накърняване на неговото достойнство и до физически болки и страдания, които надхвърляли обичайните такива, свързани с режима на наложеното му наказание и довели до страдания, трудности, негативни емоции, надвишаващи неизбежното ниво за това наказание. Т.е. бил изведен извод, че ответникът нарушил чл.3, ал.2 ЗИНЗС чрез незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на неговата администрация и кумулативните елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държава по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС били налице. При определяне на конкретния размер на претендираното обезщетение, съдът се позовал на нормата на чл.52 от ЗЗД и като отчел редица специфични моменти от пребиваването на ищеца в ЗО, вкл. недоказаността на твърденията му за получени главоболия, хипертония, безсъние и нежелание за живот, по справедливост определил размер на обезвредата от 300 лева и отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 20 000 лева.

Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно и обосновано в обжалваната му част, вкл. и че по отношение на него не се установява то да е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т.е. че не са налице касационните основания за неговата отмяна, така както претендира касаторът.

Видно е, че още с разпореждането за насрочване на делото от 15.06.2018г. /л.28/ първоинстанционният съд изисква от ответника на осн. чл.284, ал.3 ЗИНЗС подробна и пълна информация от значение за установяване на всяко едно от обстоятелствата, твърдяни от ищеца в исковата молба. Т.е., с това определение съдът извършва процесуалното си задължение за разпределение на доказателствената тежест, давайки указания на ответника, че следва да сочи информация и представя доказателства за обстоятелствата, които са релевантни за спора и чрез които може да постигне оборване на законовата презумпция, установена в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Ето защо неоснователно се твърди, че съдът допуснал процесуално нарушение, а поради него и постановил неправилно решение. За всяко едно обстоятелство, което релевира ищецът в исковата си молба съдът изисква от ответника за ангажира съотв. доказателства, представят и именно те обосновават фактическите изводи на решаващият състав, че се доказва извършено нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС по отношение на престоя касатора в ЗОЗТ „Черна гора“. Този извод е обоснован не само чрез доказателствата, които представя ответника, но и чрез целокупния събран доказателствен материал, включващ и данните от свидетелските показания, придобити чрез разпита на свидетелите на самия ищец.

Не само, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, но и изведените от него фактически и правни изводи се явяват надлежно обосновани, в насока, че Г.М. основателно претендира обезвреда на претърпени от него неимуществени вреди, тъй като същият е бил подложен през процесния период на престоя си в ЗО на унизително отношение, поради липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещението за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, че поради това се е налагало същият да облекчава физиологичните си нужди в кофа, че е пребивавал в нехигиенизирана и не добре дезинсектирана килия, където е имало дървеници и плъхове. Макар съдът да приема за недоказани някои от твърдените неблагоприятни обстоятелства, все пак има изведен извод за допуснато нарушение от затворническата администрация на чл.3 от ЗИНЗС поради проявление на горните обстоятелства. Само при извод за допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от страна на ответника, поради допуснато бездействие/бездействие на длъжностни лица от неговата администрация, съдът следва да изведе и извод за имуществена обезвреда на вредите, следствие от това нарушение. Именно такива фактически и правени изводи са изведени от съда и същите са надлежно обосновани. Следва да се посочи, че напълно правно алогично се явява искането на пълномощника на касатора за пълна отмяна на решението, само защото не е уважена изцяло неговата претенция. Напротив искът е основателен, но само частично и правният интерес на касатора настоящото да води това дело се простира само досежно присъдения размер на обезщетението, тъй като не е в пълния претендиран размер.

Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека е константна, че особено липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение и превишават целите на изтърпяване на наказанието…… Освен това Държавата има легалното задължение да гарантира, че лишеният от свобода ще бъде задържан в място, където условията следва да са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наложената му пенитенциарна мярка няма да го подлага на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Правилно първоинстанционният съд преценява конкретните условия на задържането на лишения от свобода М. в ЗО през процесния период, както и как те в тяхната съвкупност повлияват на него, като правилно отчита кумулативните последици на тези установени неблагоприятни услови, ведно със срока на задържането, който не е малък. Следва обаче да се посочи, че данните по делото сочат, че М. не за първи път пребивава в затворническите условия, поради което интензитетът на влияние на тези неблагоприятни условия вече не е така тежък и/или с висок интензитет, както е, когато наказаният за първи път се привежда в такъв тип заведения.

Затова и съдът правилно приема, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 284 ЗИНЗС, но само за частично уважаване на исковата претенция. Изцяло се споделят фактическите доводи на първоинстанционния съд, въз основа на които той обосновава извода си относно размера на имущественото обезщетение, поради което не се налага тяхното приповтаряне. Определеният размер на обезщетението, не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е съобразен с конкретно установените обстоятелства по делото.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като от страна на процесуалния му представител на ответника няма направено искане за присъждане на разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК трети касационен състав на Старозагорски административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/24.10.2018 г., постановено по а. д. №208/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което ГД“ИН“ е осъдена да заплати на Геран П.М. сумата от 300 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД“ИН“-София.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.