Решение по Административно дело 75/2020г.

Р Е Ш Е Н И Е № 141

гр. Стара Загора, 10.04.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: К. КОСТОВА-ГРОЗЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №75 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).

Образувано е по жалба от Р.И.И. ***, чрез адв.В.Ц., против Решение № 1619/21.11.2019г., постановено по адм.гр.дело № 2040/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че от съдържанието на оспорената заповед се установява, че същата е издадена на основание § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г., което предполага, че заявлението за трансформиране на правото на ползване е подадено от бивш ползвател при отсъствие на подадено заявление по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр.34/1992г. и проведена на това основание процедура, а в случая заявлението е входирано в Община Стара Загора на 28.05.1992г., поради което спрямо него е бил приложим установения в § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му към този момент ред за признаване на правото на собственост. Твърди се, че в оспорения пред районния съд административен акт отсъстват мотиви за осъществяване на процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обосновава се, че от представените по делото документи не може да бъде направен категоричен извод за вида, местонахождението и границите на предоставения за ползване имот, както и че същият изцяло съвпада с границите на новообразувания имот, за който е издадена оспорената заповед. Моли се съда да отмени поставеното от районния съд решение. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по касация – Кмета на Община Стара Загора, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, сочи, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че районният съд правилно е приел, че са изпълнени предпоставките на §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ, поради което моли съда да остави без уважение касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Административен съд – Стара Загора, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на Районен съд – Стара Загора, намира за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от процесуално легитимирано лице, страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 1619/21.11.2019г. по административно-гражданско дело № 2040/2019г., в производство по § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Районен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р.И.И., ЕГН **********,***, против Заповед № 10-00-2344/07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците на Я.Д. Ч.,*** правото да придобият собственост върху имот № 279.165, с площ от 671 кв.м., местност „Баритна мина”, землище на гр.Стара Загора, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018г., при граници и съседи: имот 279.49, землищна граница, имот 279.9506 и имот 279.51.

Съдът е приел от фактическа страна, че с решение №50355 от 06.06.1996г. на ПК гр.Стара Загора е било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на недвижими имоти на наследниците на К.С.К.: лозе от 3.000 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Трите могили“, като измежду законните наследници на К.С.К., е и жалбоподателя Р.И.И.. Посочено е, че на 28.05.1992г. Я.Д. Ч. е подал заявление вх.№ 03042, с което същият, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискал правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот от 0.700 кв.м., находящ се в местността „Баритна мина“, при граници: имоти на П.Д. Т., М.Н. и Ж.Р., като заявителят е посочил, че в имота, представляващ лозе и овощна градина, е построена сграда с площ от 17 кв.м. Съгласно строително разрешение 4/05.03.1981г. на ОбНС – Стара Загора, на Я.Д. Ч. е разрешено да построи сезонна постройка върху 17.00 кв.м. в местност „Баритна мина“. Със заявление вх. № 10 – 02-5032/27.08.2015г. И.Я.Ч. (наследник на Я.Д. Ч.) е направил искане до Кмета на Община Стара Загора за трансформиране правото на ползване в правото на собственост от комисия по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на имот № 51 по неодобрения план на м. „Баритна мина”, в землището на гр.Стара Загора, предоставен за ползване по §4 от ЗСПЗЗ. Към заявлението са приложени Решение № 111 „а” на ГНС гр.Стара Загора и Удостоверение № 841/15.10.1980г., като от последното е видно, че в изпълнение Постановление № 76 на МД от 05.12.1977г. и посоченото Решение № 111 „а” на ГНС гр.Стара Загора, на Я. Ч. е предоставено право на ползване върху лозе и зеленчукова градина, с площ от 0.700 дка, в м. „Баритна мина”, който имот може да се ползва за лозе и овощна градина.

В хода на съдебното производство пред районния съд, по делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, от заключението на която е установено, че в разписната книга към изработения през 1992г. помощен план на ползвателите на имотите, раздадени при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „Баритна мина” са записани като ползватели на имот № 51 Я.Д. Ч. и П.Д. Т.. Помощният план на предоставените за ползване имоти и помощният план на възстановените на собствениците имоти за м. „Баритна мина” са основа за изработения неодобрен план на новообразуваните имоти за тази местност. В този план имот № 51 по плана на ползвателите е разделен на два имота 279.165 и 279.51. В заключението си вещото лице стига до извод, че границите на предоставения за ползване на Я.Д. Ч. имот съвпадат с границите на новообразувания имот 279.165. (видно от комбинирана скица в М 1: 1000). При изработването на плана на ползвателите през 1992г. в имот № 51 е заснето лозе. В имота има стара сезонно постройка, която отговаря на строително разрешение № 4/05.03.1981г., поради което вещото лице констатира, че тази постройка е съществувала към момента на подаване на заявлението от Я. Ч.. По делото са разпитани в качеството на свидетели Н.Н., Ц.Д.и Р.Р., като показанията им са кредитирани с доверие от съда, с изключение на показанията на св. Р., тъй като от същите не ставало ясно за местонахождението на имота, в който се обработва овощна градина.

При тези данни съдът е приел, че в случая, безспорно е установено, че правото на ползване е предоставено на Я.Д. Ч. по силата на акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като същият е подал молба за трансформиране на право на ползване в право на собственост в срок. Съдът е достигнал до този извод, като е посочил, че границите на новообразувания имот, за който е издадена обжалваната заповед – имот № 279.165, изцяло съвпадат с границите на имота, предоставен за ползване на Я.Д. Ч., в имота е построена сезонна постройка, която отговаря на строително разрешение № 4/05.03.1981г. и е съществувала към момента на депозиране на заявлението през 1992г. от Я. Ч., дори съществува и понастоящем. Според съда се касае за сезонна постройка, трайно прикрепена към земята, която не попада в изключенията на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Предвид на това съдът е приел, че правилно и законосъобразно административният орган е признал правото на наследниците на Я.Д. Ч. да придобият правото на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот.

Настоящият касационен състав намира, че с обжалваното решение не са допуснати релевираните с жалбата основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

С оглед подаденото от Я. Ч. заявление с описание на имота като представляващ лозе, овощни градина и с налична сграда, за да се трансформира правото му на ползване в право на собственост по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя да е учредено (предоставено) по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има изградена постройка, която не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ; 3. Сградата да е построена преди 01.03.1991г. и 4. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.

В случая безспорно е установено наличието на всички тези предпоставки. От представеното по делото удостоверение №841/15.10.1980г. се установява, че на Я. Ч., на основание ПМС № 76/5.12.1977г., е предоставено за ползване лозе и зеленчукова градина, с площ от 0.700 дка, в м. „Баритна мина” в землището на гр.Стара Загора който имот може да се ползва за лозе и овощна градина. Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. В имота има изградена постройка, която, както правилно е установил Районния съд, не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съгласно т.3 от този текст не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена. В случая видно от представеното пред районния съд строително разрешение №4, е позволено на Я. Ч.построяването на сезонна постройка в процесния имот. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращата се в имота сезонна постройка отговаря на строителното разрешение от 1981г., следователно е налице и втората изикуема от закона предпоставка.

Разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ обвързва придобиването на правото за придобиване на собственост с построяването на сграда върху земята до 1 март 1991г. В производството пред районния съд този въпрос е останал неизяснен от ангажираните гласни доказателства чрез разпита на тримата свидетели, тъй като конкретни данни за това в показанията им не се съдържат. Но този факт се установява както от представеното по делото строително разрешение 4/05.03.1981г. на ОбНС – Стара Загора, така и от подаденото заявление от 28.05.1992г., подадено от Я. Ч., в което същият под страх от наказателна отговорност, изрично е направил изявление в тази насока. С оглед на това следва да се приеме, че е налице и третата изискуема от закона предпоставка по чл4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Налице е четвъртото кумулативно изискване на закона, а именно – подадено заявление в определените за това срокове. Срокът според действащия към момента на подаване на заявлението закон, е тримесечен от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ. бр.28 от 03.04.1992г.). Следователно процесното заявление, като подадено на 28.05.1992г. се явява подадено в срок.

Доводите, посочени в касационната жалба за незаконосъобразност на процедурата като проведена по реда на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г., а не по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът намира за неоснователни. Действително заявлението до кмета е подадено на 28.05.1992г. при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като преценката на юридическите факти следва да се направи към момента на действието на отменения параграф, когато са възникнали предпоставките за признаване на правото на ползване в право на собственост. Поради бездействието на администрацията на общината заповедта на кмета е издадена през 2018г., поради което кметът е съобразил действието на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997г. Не е било възможно да се спазят изискванията на отменения § 5 и той да се приложи, защото § 5 не е действащо право. Поради това оспорената заповед е издадена въз основа на действащото материално право – на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. Именно и поради това в заповедта не следва да са изложени мотиви по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, каквито доводи се релевират.

От друга страна изложените в процесната заповед мотиви от фактическо и правно естество са изчерпателни и кореспондират помежду си, тъй като за фактическото основание е посочено наличието на право на ползване на процесния имот на основание ПМС № 76/5.12.1977г., както и че към момента на подаване на заявлението за трансформиране имота е представлявал лозе и овощна градина, като върху същият е имало сезонна постройка, а като правно основание е посочена разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Настоящият касационен състав намира за несъстоятелни и възраженията от касационната жалба, с които се обосновава невъзможност за установяване на обстоятелството, че границите на предоставения за ползване имот изцяло съвпадат с границите на новообразувания имот, за който е издадена процесната заповед на Кмета на Община Стара Загора. Този въпрос е изяснен от заключението на вещото лице, което допълнително в съдебното заседание пред районния съд е пояснило, че в разписната книга са записани двама ползватели – Я. Ч. и П. Т., тъй като не е имало граница между имот 51 и 165, а с помощния план от 1992г. този имот е отбелязан само като имот 51. С плана на новообразуваните имоти на този на имот е поставена граница, като в частта на Ч. е налице сезонна постройка с ръждясал ламаринен покрив, от което е видно, че е стара, както и кладенец и овощни дръвчета, а в останалата част от имота, която е на П. Т. в по-голямата си част е лозе. Изяснено е, че целият имот 51 граничи с имот 50, предоставен от Н.С.за ползване на К.Б.(според разписната книга) и именно поради това в удостоверението на Я. Ч. е записано, че предоставения му за ползване имот граничи с имотите на Н.С.и П.Т.. С оглед на тези обстоятелства вещото лице е обосновало, че границите на предоставения за ползване имот на Я. Д.Ч. съвпадат с границите на новообразувания имот 279.165. Действително заключението е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, но без да са направени някакви конкретни възражения за пропуски, некомпетентност или необоснованост на заключението.

В заключение съдът намира, че следва да изложи съображения и по наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебното решение, които намира също за неоснователни, поради следните съображения: районният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Изводите му са изградени върху правилно установена фактическа обстановка. Правилно е възприето заключението на вещото лице, което е обсъдено заедно с останалите доказателства и обстоятелства по делото. Не са допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствената тежест на събраните неоспорени писмени доказателства по делото. С обжалваното решение съдът е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1619/21.11.2019г. по адм.гр.дело № 2040/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.