Р Е Ш Е Н И Е

№ 413 15.10.2020 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Албена Ангелова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 107 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Д.А.К. с постоянен адрес ***, против Експертно решение /ЕР/ № 2330 от 226 от 18.11.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. С оспореното Експертно решение на НЕЛК е потвърдено, по всички поводи, Експертно решение № 3490 от 142 от 02.10.2019г. на Втори състав на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора и определената с това решение оценка на работоспособността – 30 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, при дата на инвалидизиране – 04.09.2019г.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, по съображения за постановяването му при липса на мотиви, в нарушение и при неправилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза. Жалбоподателката твърди, че при издаването на ЕР № 2330 от 226 от 18.11.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при НЕЛК и на потвърденото с него ЕР № 3490 от 142 от 02.10.2019г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, не са взети предвид всички медицински документи, които са издадени във връзка със заболяването на освидетелстваното лице, като определеният процент на трайно намалената работоспособност е занижен и не съответства нито на реалното здравословно състояние на лицето, нито на степента на увреждане на неговото здраве, вследствие на заболяването. Поддържа, че доколкото в случая не е налице нито преглед, нито й били назначени актуални изследвания за установяване на състоянието й, определено от прогресиралите във времето увреждания задълбочен клиничен преглед. Сочи, че обжалваното ЕР на НЕЛК не съответства на императивните изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК за неговото съдържание – не са изложени фактически констатации, обосноваващи определения процент трайно намалена работоспособност. Направено е искане оспореното ЕР №2330 от 226 от 18.11.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при НЕЛК да бъде отменено, като незаконосъобразно, а преписката върната на НЕЛК за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното ЕР № 2330 от 226 от 18.11.2019г на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при НЕЛК, е правилно и законосъобразно.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство – Д.А.К., е лице с трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „Остеопороза без патологична фрактура, придружена с „Хронична обструктивна белодробна болест“ с определена дата на инвалидизиране -04.09.2019 г.

По направено от Д.К. искане за преосвидетелствана от ТЕЛК, с ЕР 3490 от 142 от 02.10.2019г . на Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, при извършеното преосвидетелстване и оценка на работоспособността, на лицето е определена 30 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „остеопороза без патологична фрактура“, със срок на определения процент ТНР – 2 години и дата на инвалидизиране – 04.09.2019г. Посочено е, че решението е взето след проведена дензитометрия, като същото е мотивирано с резултатите от проведен преглед и оценка по отправните точки от част 6 на Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ на поставената диагноза на заболяването, определяща 30 % трайно намалена работоспособност, съгласно част 9, раздел X, т.1 от приложението.

Експертно решение № 3490 от 142 от 02.10.2019г на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора е било обжалвано от Д.А.К. пред Националната експертна лекарска комисия, поради несъгласие с определения процент трайно намалена работоспособност, с искане да бъдат преразгледани представените изследвания и медицински заключения.

С оспореното в настоящото съдебно производство Експертно решение № 2330 от 226 от 18.11.2019г г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия, изцяло е потвърдено /по всички поводи/ ЕР№ 3490 от 142 от 02.10.2019г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, включително и определената с това решение 30 % трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице. В решението се сочи, че същото е взето по документи, на основание чл. 50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, след обсъждане на предоставената медицинска и друга документация. Заключението на НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести, се основава на отразеното в документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на освидетелстваното лице в т. ч. извършени денситометрични измервания на прешлените тела и бедрената шийка от 19.08.2020 г. амбулаторни листи, етапна епикриза от личен лекар, епикризи, установяващи хронична обсруктивна белобробна болест, астматичен тип и хипертонично сърце и е епикриза от отделение по нервни болести, рентгенография на поясни прешлени . Направен е извод, че лицето страда от генерализирана остеопороза с компресионна фрактура на прешлените обуславя приложимостта на част 9, раздел Х, т. 1 от Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ и определянето на 30% ТНР. По тези съображения НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК, като е определила 30 % трайно намалена работоспособност в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти по Приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.

По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на лицето, както и медицинските документи, представени от жалбоподателката

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, добросъвестно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението и дадените при неговото изслушване в съдебно заседание отговори от експерта, въз основа на представената медицинска документация, заболяването, с което е диагностицирана Д.К. лицето няма неврологична симптоматика, касаеща мозъчен инсулт. Въз основа на представените амбулаторни листи и образно изследване на лицето не може да бъде поставена диагноза – последици от мозъчен инсулт. Съобразно приложимата нормативна регламентация, степента на увреждането на здравето и статуса на диагнозата, следва да бъде определен 30 % трайно намалена работоспособност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Експертно решение № 2330 от 226 от 18.11.2019г г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия, е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същото е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с мотивирано експертно решение от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.

Решението е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР 3490 от 142 от 02.10.2019г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, в хода на което не са констатирани допуснати нарушения на нормативно регламентираните процесуални правила. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В този смисъл необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания, се преценява от административния орган, като съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила само когато в резултат на пропуска са останали неизяснени съществени обстоятелства. В процесния случай такова нарушение не е налице. Действително, съгласно общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, актът се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, като решаващият орган е длъжен служебно да събере необходимите доказателства. Но в контекста на специалната норма на чл. 62 от НМЕ, съставът на НЕЛК, който се произнася по жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, преценява дали е необходимо за преценката на степента на увреждане и на функционален дефицит на заболелия орган и/или система, назначаването и извършването на допълнителни изследвания и клиничен преглед или за определянето на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност, е достатъчна медицинската документация, съдържаща се медицинското експертно досие на освидетелстваното лице, както е в случая..

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на достатъчна обективна и задълбочена обосновка на оспорения акт - лисата на изложени мотиви за здравословно състояние на лицето и степента на увреждане на неговото здраве, обусловили определения процент трайно намалена работоспособност. Формираните правни изводи са обосновани с фактическите констатации, направени въз основа на данните и информацията, обективирани в съответните документи, съдържащи се в медицинското експертно досие на Д.К.. Именно посочените в оспореното решение факти и обстоятелства, касаещи диагностицираното заболяване /вкл. характер, форма и степен на заболяването/, основани на направен през месец август 2019 г. остеодензитивно изследване; рентгенография, амбулаторни листи; етапна епикриза представляват в същността си фактическите основания за издаването на оспореното ЕР на НЕЛК.

При определяне на конкретната оценка на работоспособността и съответно на процента на трайно намалената работоспособност, административният орган, съобразно представената медицинска документация, е приложил относимите материалноправни норми. Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /за отпуск, за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за съответните обезщетения, за пенсиониране./. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващият се процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно заключение на медицинските специалисти, включени в състава на НЕЛК, могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или подобна компетентност.

В случая обаче, заключението на назначената и изпълнена по делото съдебно-медицинска експертиза, не опровергава оспорените констатации на НЕЛК и правилността на определения процент трайно намалена работоспособност на Д.К. в резултат на диагностицираното заболяване и степента на увреждане на здравето на освидетелстваното лице. Експертът, въз основа на извършен анализ на представените медицински документи, е дал заключение относно здравословното състояние на лицето от гледна точка на диагностицираното заболяване, характера и формата на заболяването и степента на увреждането. Това заключение потвърждава оспорените констатации на НЕЛК, относно анатомичното и функционалното засягане и обусловения функционален дефицит от заболяването. Експертът е приел, не отчита наличието на симптоматика или други клинични белези на мозъчен инсулт , които да предполагат такова влошено здравословно състояние, което да обуслови различна от дадената оценка на ТНР. Изложеното е мотивирало извода на вещото лице, че към датата на издаване ЕР № 2330 от 226 от 18.11.2019г . на НЕЛК, експертната оценка на работоспособността на освидетелстваното лице – Д.К. съответства със степента на увреждането на здравето и статуса на диагнозата.

При извършената експертна оценка на работоспособността, потвърждаваща определяния с ЕР на ТЕЛК процент на трайно намалената работоспособност, са спазени изискванията на чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза - установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, да са съобразени със съответната отправна точка от Приложение №1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, а определянето на процента намалена работоспособност да се извършва съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, съгласно Приложение №2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ. Определеният процент ТНР за заболяването на Д.К., съответства на предвидения такъв в посочените отправни точки от част 9, раздел Х, т.1 и част 9, раздел I, т.11.1 на Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, като определеният процент ТНР е 30% /по-високият процент от двете констатирани заболявания/, съобразно правилото, разписано в т. III от Приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ „Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти“ /в приложимата й редакция/.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че Експертно решение № 2330 от 226 от 18.11.2019г на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено ЕР №3490 от 142 от 02.10.2019г . на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателката Д.К. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.К. с постоянен адрес ***, против Експертно решение /ЕР/ № 2330 от 226 от 18.11.2019г. на Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болести при Националната експертна лекарска комисия, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.А.К. с постоянен адрес *** да заплати на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: