Р Е Ш Е Н И Е

№334 19.08.2020 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №147 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката във връзка с чл.215 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК.

Образувано по жалба на „Предия“ЕООД, представлявано от управителя В.Б.Г. против Решение от 10.12.2018 год. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №1622/05.07.2018 год. и Заповед №1650/11.07.2018 год. на Кмета на Община Раднево, в частта му за определен размер на обезщетение от 150.00 лв. за право на прокарване на обект „Изместване на ВЛ 220 KV „Овчарица“ върху 136 кв.м. от ПИ №57323.170.1 – нива с площ от 12 769кв.м. Сервитута е в полза на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД гр. София.

С жалбата се твърди, че размера на обезщетението е определен при неправилно приложение на материалния закон като се иска от съда да бъде изменено оспореното Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Раднево като се определи по-високо, справедливо обезщетение, базирано на разпоредбата на чл.64 ал.5 от ЗЕ – площта на поземления имот, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срока на ограничението, справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Счита, че размера на обезщетението не е съобразено с характеристиката, вида и местонахождението на имота, поради което е определена оценка, несъобразена с пазара на недвижимите имоти от този тип и е значително занижена. Обезщетението следва да е в размер, който собственикът би получил при продажба на имота си при свободно договаряне на страните, както и намаляване на стойността му след учредяване на сервитута, който е тежест върху имота с отражение върху пазарната му цена. Претендира разноските по делото и възнаграждение за един адвокат.

Ответника – Община Раднево, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна поради изготвена пазарна оценка от независим експерт – оценител на недвижими имоти, която е взета предвид при определяне размера на обезщетението. Счита, че заключението на вещото лице, изготвено, изслушано и прието в хода на съдебното дирене е необосновано поради включването в него на пропуснати ползи каквито обаче Закона за енергетика не предвижда при определяне на обезщетението. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересованата страна – „ЕСО“ ЕАД гр. София, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъда отхвърлена жалбата като неоснователна. От събраните по делото доказателства и назначена СТЕ се налага извода, че не са налице предпоставките за изменение на обжалваното решение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

По повод на жалбата първоначално е образувано адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора. С решение №251/19.06.2019 год. , постановено по това дело съдът е изменил решението от 10.12.2018 год., като е определил размер на обезщетението в размер на 224.40 лв. Така постановеното решение е обжалвано от Община Раднево и е образувано адм. дело №13403/2019 год. по описа на ВАС на Република България. С решение №2998/25.02.2020 год., касационният съд е отменил решението на Административен съд Стара Загора, като постановено в нарушение на материалния закон и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на изложените мотиви в решението.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят „Предия“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор №57323.170.1, по карта на възстановена собственост на с. Полски градец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, видно от договор за покупко-продажба на едноличен търговец от 28.05.2018 год. /лист 9-15 от адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/.

С Решение №31 от 21.12.2015 год. на Общински съвет Раднево -https://radnevo.bg/assets/Obshtinski%20syvet/Resheniq%20na%20Obshtinski%20Savet/2015/21_12_2015.pdf, е одобрен проект за ПУП - Парцеларен план за обект „Изместване на ВЛ 220 кV „Овчарица“, разположена пред фронта на водене на минните работи в източната част на находището“ в землищата на с. Ковачево и с. Полски Градец, община Раднево. Според посоченото в мотивите към това решение трасето на ВЛ 220 кV „Овчарица“ преминава през землищата на с. Ковачево и с. Полски Градец, община Раднево. Площите попадащи под ограничения от сервитута на електропровода и тези за стъпките на стълбовете, са частна собственост, общинска публична, общинска частна, стопанисвано от общината и частна обществени организации. В изпълнение на разпоредбата на чл.128, ал.1 и 2 от ЗУТ Община Раднево е съобщила на заинтересованите лица изработения проект за ПУП. В срока по чл.128, ал.5 от ЗУТ не са постъпили писмени възражения, предложения или искания към проекта.

На 31.10.2018 год. „Мини Марица изток“ ЕАД гр. Раднево, е поискало от Кмета на Община Раднево с молба вх.№26-00-2774/31.10.2018 год. откриване на процедура по реда на чл.210 от ЗУТ /лист 16-17 от адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/. Приложени са списък със собствениците на засегнатите имоти. По повод искането със Заповед №1622/09.07.2018 год., допълнена със Заповед №1650/11.07.2018 год. /лист 24-25 от адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/ Кметът на Община Раднево е назначил комисия, която да изпълнява всички функции и дейности, предвидени в чл.210, ал.1 от ЗУТ – изготвяне на оценки и определяне на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи по пазарни цени.

В изпълнение на поставената задача комисията е провела заседание в пълен състав на 10.12.2018 год. и приела оспореното решение, обективирано в протокол №4 от същата дата /лист 26-27 от адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/. С това решение е определена обща пазарна оценка в размер на 580.00 лева без ДДС на право на прокарване (сервитут) за обект „Изместване на ВЛ 220 kV „Овчарица“ през имоти – частна собственост, в землищата на с. Ковачево и с. Полски градец – общо 4 броя имоти, във връзка с изменение на инвестиционната програма на Мини Марица-изток ЕАД. В мотивите на решението са изрично упоменати 4-те поземлените имоти, собствениците им, начина им на трайно ползване, площта, сервитутната площ, приетата пазарна стойност и крайната пазарна оценка за всеки един от тях. За жалбоподателя „Предия ЕООД, като собственик на ПИ №578323.170.1, нива с площ 12 769 кв.м. и 136.00 кв.м. сервитутна площ за подземен ел. кабел, е определено обезщетение в размер на 150.00 лева.

При определяне на обезщетенията е взета предвид пазарна стойност, определена от оценител „Диамандиев“ЕООД Стара Загора, с оценители Д. Д.и Ж. Ц. – членове на Камарата на независимите оценители в България /лист 18-23 от адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/. За определяне на справедливата пазарна стойност оценителят е взел метода на аналитичната стойност, изведена върху инвестиционния процес за реализиране на процесното право и очакваните вредни ефекти за собственика, както и елементите на благоустройството, за които се преценява, че няма да бъдат обект на възстановяване от инвеститора. В експертното становище е посочено, че сервитутната зона на отклонението за ВЛ не засяга терени, потенциално пригодни за бъдещо застрояване и не компрометира начините за тяхното възможно ползване, като трасето не засяга високостеблена растителност и благоустройствени работи. Съгласно направеното проучване на офертни цени за земеделски земи на територията на Община Раднево, предложенията за продажба на земеделски земи са в широк интервал 850.00 – 1200.00 лв./дка. За целите на оценяване на правото на прокарване, се приема усреднената цена на земята, независимо от категорията – 1000.00 лв./дка. Предвид специфичната ситуация на прокарване на кабелен електропровод, при голям брой собственици и относително малки сервитутни площи, което предполага неголеми, но незначителни суми за възмездяване, е предложена оценка за процесните площи от 100.00 до 200.00 кв.м., каквито са площите по предмета на оценяване, правото на прокарване за един кв.м. да бъде 1.1 от приетата усреднена стойност за поземлен имот.

Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ е съобщено „Предия“ ЕООД на 20.02.2019 год. /лист 28 от адм. дело №161/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/.

За изясняване на обстоятелствата по делото и в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в решение №2998/25.02.2020 год., постановено по адм. дело 13403/2019 год. по описа на ВАС, е допусната и изслушана СТЕ, заключението на която е прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Със заключението на експертизата, изпълнена от вещо лице С.Г., сертифициран оценител на недвижими имоти, въз основа на приложените методи и изчисления е определена пазарната стойност на сервитутите. Пазарна стойност на земята е 931.00 лв./дка при сервитутна площ, площ на стъпка 0,136 дка, е определена пазарна стойност на сервитута 114.00 лв.. С оглед тези показатели вещото лице е определило пазарна цена на сервитута, наложен на имота, собственост на Предия ЕООД, заедно с пропуснатите ползи в размер на 197.00 лева без ДДС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспореното Решение по протокол №4 от 10.12.2018 год. на Комисията по чл.210 от ЗУТ е от категорията актове, за които е предвидено съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, предвид чл.210, ал.3, връзка с чл.215 от ЗУТ. Актът засяга права и законни интереси на „Предия“ЕООД – гр. София, в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор №57323.170.1, по карта на възстановена собственост на с. Полски градец, общ. Раднево, обл. Стара Загора. Жалбата на „Предия“ ЕООД – гр. София е заведена при ответника на 07.03.2019 год. и е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, броен от 21.02.2019год., с оглед на което е процесуално допустима, но само в частта относно собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор №57323.170.1. В останалата част жалбата се явява недопустима поради липса на правен интерес, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в тази му част.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е прието от материално и териториално компетентния по см. на чл.210, ал.1 от ЗУТ колективен орган – Комисия, назначена със Заповед №1622/09.072018 и изменена със заповед №1650/11.07.2018 год. на Кмета на Община Раднево, обективирано е в надлежно изготвен и подписан протокол и съдържа изискуемите се по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Обжалваното решение е постановено при наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и при неправилно приложение на материалния закон при определяне на пазарната оценка на сервитута и съответно на размера на еднократното обезщетение на собственика, върху чийто имот възниква сервитута, като съображенията за това са следните:

На 10.12.2018 год. Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена с горните заповеди, е заседавала в пълен състав, като оспореното решение, касаещо процесния поземлен имот е взето в рамките на компетентността й. Решението е обективирано в изготвен и подписан протокол, съдържащ изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

Не се твърдят, нито при извършената служебна проверка в тази насока се установяват допуснати съществени нарушения на относимите административно производствени правила при вземане на оспорените решения. В случая определянето на обезщетение е по искане на енергийното предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, какъвто е „Мини Марица-изток“ЕАД и за удовлетворяване необходимостта от изплащане на обезщетения на собствениците на засегнатите имоти, определени от влязъл в сила ПУП, одобрен със Решение №32 от 21.12.2015 год. на Общински съвет Раднево, с който е определено местоположението и размерите на сервитутните зони в засегнатите имоти, но в полза на „ЕСО“ЕАД, който се явява и собственик на ВЛ Овчарица. Според чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2.титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Доколкото с одобрения ПУП - ПП за посочения обект се предвижда трасе на електропровода, засягащо и площ на процесния поземлен имоти, находящи в землището на с. Полски градец, налице са предпоставките на чл.64, ал.4, т.2 вр. с ал.2 от ЗЕ, вр. с чл.210, ал.1 от ЗУТ да се определи размера на дължимото на собственика на този имот обезщетение. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че административният орган не е установил причината за възникване на нуждата от учредяване на спорния сервитут.

Съдът намира за неоснователно и оплакването в жалбата за неправилно определен размер на обезщетението за сервитут за енергиен обект върху процесния поземлен имот, при съответната засегната площ, определен от Комисията по чл.210 от ЗУТ с обжалваното решение. Това е така, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл.64, ал.2 от ЗЕ е регламентирано, че сервитутите по Закона за енергетиката са право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. Според чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Доколкото с одобрения Подробен устройствен план/парцеларен план за обект „изместване на ВЛ 200kV „Овчарица“ се предвижда трасето на въздушната линия на електропровода да преминава през поземлен имот с идентификатор №57323.170.1, по карта на възстановена собственост на с. Полски градец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, собственост на наследниците на „Предия“ЕООД, по аргумент от нормата на чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, за възникването на законовия сервитут по чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЕ, титулярят на сервитута дължи заплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който възниква сервитута. В разпоредбата на чл.65, ал.1 от Закона за енергетиката, нормативно са регламентирани приложимите критерии за определяне размера на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, като в чл.64, ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

В случая размера на обезщетението е определено по реда на чл.210 от ЗУТ. В посочената норма е регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Съдът намира, че е основателно оплакването в жалбата за неправилно определен от Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Опан с обжалваното решение размер на обезщетението за учредяване на сервитутно право в поземлен имот с идентификатор №57323.170.1, по карта на възстановена собственост на с. Полски градец, общ. Раднево, обл. Стара Загора.

По аргумент от нормата на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ, един от основните критерии за определяне размера на дължимото се от титуляря на сервитута обезщетение, е справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Аналогично е и изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ - обезщетението се определя въз основа на оценка по пазарни цени. По делото е представен оценителския доклад, въз основа на които с експертната оценка е била определена пазарната стойност на сервитута. Така приложеният доклад, според настоящият съдебен състав може да бъде използван, макар и изготвен след сезирането на Кмета на Община Раднево, респективно след назначаването на комисията. Безспорно е също така, че до изготвянето на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, за определянето на оценката на сервитутното право, няма промяна в нормативната уредба и няма данни за промяна на характеристиките на имота /на същият не е променено предназначението/.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл.65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна оценка”. Изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че определянето на „справедливата пазарна оценка“ по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота, като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката. Ето защо методът на сравнимите продажби следва да се приеме като най-точен изразител на пазарния интерес, съответно следва и да е водещ при определяне пазарната цена на земята, като основа за определяне на дължимото се обезщетение за сервитута. Прилагането на посочения метод предполага издирване на покупно-продажните цени на недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка имот /предназначение на имота, категория на земята и местонахождение/.

Съдът приема, че определянето на пазарната оценка на възникващия в полза на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД сервитут на енергиен обект „Изместване на ВЛ 220 KV „Овчарица“ в ПИ № 57323.170.1 в землището на с. Полски Градец, собственост на „Предия“ЕООД, със сервитутна площ от 0.136 дка, следва да се извърши въз основа на средната пазарна цена от всички издирени от изпълнилото СТЕ вещо лице сделки - всички сделки за покупко-продажба на земеделски земи със сходни характеристики и местонахождение, сключени в период до една година преди датата на издаване на обжалваното решение. Тази средна пазарна цена /определена от вещото лице в размер на 931.00 лева/дка, се основава на всички вписани в Службата по вписванията гр. Раднево сделки за продажби през посочения период, на земеделски земи, които в достатъчна степен съвпадат по отношение на влияещите върху стойността им характеристики с тези на подлежащия на оценка имот /предназначение на имота, категория на земята и местонахождение/. При определянето на средната пазарна цена на имота експертът е използвал метода на пазарните сравнения, изхождайки от покупно-продажните цени на всички издирени аналогични сделки за продажба на земеделски земи със сходни характеристики и местонахождение. При прилагането на метода на пазарните сравнения липсва каквото и да е било основание да не бъдат възприемани като пазарни аналози сделки, продажната цена по които е близка до данъчната оценка. Следва да се има предвид, че размерът на цената се определя от страните по всяка сделка. Дали продажбените цени по сделките са реалните, договорени между продавача и купувача, съдът не може да се преценява в това производство. Още по-малко вещото лице при определяне на пазарната цена на имота като среднопретеглена цена /средноаритметична стойност/ от продажните цени на имотите – предмет на аналоговите разпореждания, може да изключва като пазарни аналози сделки по съображения, че страни по сделките са физически лица и че удостоверената в нотариалните актове като продажна цена на земеделските земи е близка до данъчната им оценка.

Ето защо съдът приема, че справедливата пазарна оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ на имота респ. на частта от него, която попада в границите на сервитута, следва да бъде определената въз основа на всички издирени аналитични сделки за покупко - продажби на земеделски земи със сходни на оценявания имот характеристики средна пазарна цена на земята, а именно – 931.00 лева/дка.

Съдът възприема и формулата, използвана от изпълнилото експертизата вещо лице за определяне пазарната стойност на сервитута – Ссерв = Сзем х Кс х Ксп, където Ссерв е пазарната стойност на сервитута; Сзем – пазарната стойност на земята, попадаща в границите на сервитута; Кс - коефициент, отчитащ срока, за който се учредява сервитута и Ксп – коефициент, отчитащ ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване. Сервитутът, който възниква в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийните обекти по силата на ЗЕ, по своята правна същност представлява законово въведено ограничение на правото на собственост, в съдържанието на което право се включва и възможността собственикът да ползва имота. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като нормативно са въведени и забрани, ограничаващи това ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.3, т. 1 и т.2 от ЗЕ, при упражняване на сервитута титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти и право негови представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, вкл. право на преминаване на техника през имотите във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения, като в сервитутната зона не се допуска извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица. В чл.13 от Наредба №16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти /издадена въз основа на законова делегация по чл.64, ал.9 от ЗЕ/, е предвидено, че в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия, титулярят на сервитутни права може да извършва строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; ремонтни работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на експлоатационната годност на енергийните обекти, както и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения. Нормата на чл.14, ал.1 от посочената Наредба регламентира допълнителни ограничения, сред които и забрана в сервитутната зона на енергийните обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия да се извършва всякакъв вид застрояване и засаждане на трайни дървесни насаждения. С оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и възникващите ограничения във връзка с ползването на сервитутната зона от служещия имот, на практика собственикът е лишен от възможността да ползва пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Ето защо при отчитане площта на имота, попадаща в границите на сервитута, безсрочността на налагания ограничителен режим и нормативно въведените ограничения за ползването на служещия имот от неговия собственик, определените от вещото лице максимални стойности на коефициентите за изчисляване на пазарната стойност на сервитутното право /Кс - отчитащ срока, за който се учредява сервитута - 0.9 и Ксп – отчитащ ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята във връзка с нейното ползване – 1.00/, са обосновани от гл. точка на критериите по чл.65, т.1 – т.3 от ЗЕ.

Следва да се отбележи че разпоредбата на чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ изисква титулярят на сервитута да заплати еднократно обезщетение в полза на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута, като характера на това еднократно обезщетение е да възмезди собственика за учредяването на тежест върху имота му, която е длъжен да търпи. Затова законодателят в чл.65 от ЗЕ е предвидил критерии, въз основа на които се определя размера на обезщетението, като целта на обезщетението е да се компенсират и ограниченията на ползването, които са от значение за пазарната стойност на имота. Следователно обезщетението е цената, която се заплаща за самото възникване на ограниченото вещно право, докато всички останали вреди, които ще се претърпят в хода на изграждане на енергийния обект, подлежат на отделно обезщетяване, съгласно разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗЕ, след реализирането на обекта. Именно при реализиране на обекта ще бъде изяснено какви трайни насаждения ще следва да се премахнат, т.е. какви вреди ще бъдат причинени и ще подлежат на възстановяване по силата на чл. 65, ал.2 от ЗЕ. Оспореното Решение, се основава на оценителски доклад, изготвен от лице с необходимата правоспособност, съгласно сертификат за оценителска правоспособност, включително за земеделски земи и при прилагане критериите по чл.65, ал.1 от ЗЕ.

Съдът обаче не възприема дадената оценка от вещото лице, в частта, в която са определени и пропуснати ползи в размер на 83.00 лв. Обезщетението по чл.64, ал.2, т.2 от ЗЕ, цели обезвъзмездяване на собственика на имота, в който е предвидено изграждането или разширяването на съответния електропровод. Става въпрос за еднократно обезщетение в полза на собственика на имота, като характерът на това еднократно обезщетение е да възмезди собственика или носителя на друго вещно право, за учредяването на тежест върху имота му, която е длъжен да търпи, т.е. това е цената, която се заплаща за самото възникване на ограниченото вещно право, докато всички останали щети, включително и такива за пропуснати ползи, от страна на жалбодателя, които ще се претърпят в хода на изграждането на енергийния обект, респективно в хода на експлоатацията му, както и пропуснати ползи от недобита продукция, нереализирана продукция и други такива, подлежат на отделно обезщетяване, съгласно разпоредбите на чл. 65, ал.2 и чл. 67, ал.4 от Закона за енергетиката.

С оглед на гореизложеното, жалбата на „Предия“ЕООД се явява неоснователна, тъй като установената по делото оценка на учреденият сервитут, е по-ниска от определената от ответника. Определената в настоящето производство цена е по-ниска от определената от комисията оценка, поради което и същата не е занижена, а е съобразена с пазарните изисквания. Това налага отхвърлянето на жалбата като неоснователна.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателят „Предия“ЕООД – гр. София за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 год. по т.д.№5/2009 год. на ВАС, основателни са претенциите на процесуалният представител на ответника и в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Но разпоредбата на чл.143 АПК не съдържа регламентация досежно определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение. С оглед на това и в съответствие с чл.144 АПК, приложение следва да намери съответната разпоредба на ГПК, т.е. чл.78, ал.8 и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно последната разпоредба размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде от 100 до 200 лв. В случая спорът не е фактически и правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно от по 100.00 лева за ответника и заинтересованото лице.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.последно и чл.143, ал.4 от АПК , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на жалбата на „Предия“ ЕООД, представлявана от управителя В.Б.Г. против протокол-решение №4 от 10.12.2018 год. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №1622/09.07.2018 год. и допълнена със Заповед №1650/11.07.2018 год. на Кмета на Община Раднево, в частта относно собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор №57323.170.1, находящ се в землището на с. Полски градец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Предия“ ЕООД – гр.София против протокол-решение №4 от 10.12.2018 год. на Комисия, назначена със Заповед №1622/09.07.2018 год. и допълнена със Заповед №1650/11.07.2018 год. на Кмета на Община Раднево в останалата част извън поземлен имот с идентификатор №57323.170.1, находящ се в землището на с. Полски градец, общ. Раднево, обл. Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №147/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора в тази му част.

ОСЪЖДА „Предия“ ЕООД, ЕИК:123743455, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.Владайска“№43, вход офис сграда, ет.1, представлявано от управителя В.Б.Г., да заплати на Община Раднево, представлявана от Кмета д-р Теньо Желязков Тенев сумата 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: