Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 01.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора Петко Георгиев,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.д. № 693 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба
от Кмета на Община Стара Загора чрез
пълномощника мл.експерт правно обслужване М.П. против
Решение № 260122/ 24.09.2020г, постановено по адм.д.№
1729/ 2020г на Районен съд Стара Загора, с което е отменена Заповед №
10-00-1005/ 26.03.2020г на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание
§ 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е отказано на
наследниците на И.Н.Д. да придобият право на собственост върху имот в землището
на с.Малка Верея. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Според касатора съдът неправилно се е произнесъл по същество на
спора като е отказал да признае право на собственост на наследниците на
ползвателя на процесния имот, изземвайки функциите от изричната компетентност
на кмета. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са взети предвид
всички данни по преписката и констатациите от заключението на назначената
техническа експертиза относно предпоставките за признаване правото на ползвателя
за придобие собствеността върху възстановения имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Намира за
неправилна констатацията на съда, че неплатената цена на земята от ползвателя е
основание за отмяна заповедта. Направено искане за отмяна на решението и
връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Ю.Х.Д. *** и Н.К.К.
*** чрез пълномощника си адвокат К.А. намират жалбата за неоснователна.
Поддържат, че обжалваната заповед е издадена при липса на доказателства за
съществуване на изискванията на § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ и правилно е отменена като незаконосъобразна.
Останалите ответници М.Д.Д. ***,
Д.И.Д., Н. *** и М.К.К. ***, редовно призовани, не се явяват и представляват,
както и не изразяват становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно постановено след обсъждане на всички
доказателства в административната преписка и събраните в съдебната фаза.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по гр.д. № 1345/ 2014г на Районен съд Стара Загора, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно
решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
С обжалваното решение № 260122/ 24.09.2020г Старозагорският районен съд в
производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ е отменил по жалба от Ю.Х.Д. и Н.К.К. Заповед № 10-00-1005/ 26.03.2020г
на Кмета на Община Стара Загора, с която на наследниците на И.Н.Д. е признато правото да придобият собствеността
върху имот № 331.515 с площ 600кв.м. по неодобрен
план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти”, в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора.
За да
постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, районният съд е приел от
фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление
вх. № 0901069, подадено на 01.06.1992г от М. Д. като наследник на ползувателя И.Н.Д., с което е поискала да придобие
предоставения за ползване имот с площ 1000кв.м., находящ се в м. "Седми
километър", община Стара Загора, представляващ овощна градина. Имотът е
предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. и решение № 33а от 29.03.1990
г. на ИК на ГОНС Стара Загора, съгласно Удостоверение № 151 от 02.04.1990г на Общински народен съвет Стара Загора. По
заявлението се е произнесла назначената със заповед на кмета на община Стара
Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като с Протокол от 26.02.2019г
е приела, че по отношение на имоти № 331.2 и № 331.3 по неодобрен
план на новообразуваните имоти с обща площ 600кв.м., местност „Мечи кладенец”,
в землището на с.Пряпорец, са налице основанията на §
4а от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост /към момента на
подаване на заявлението имотът е представлявал овощна градина и в него има
сезонна постройка със строително разрешение № 242 от 1990г/ и предложила на
Кмета на общината да издаде заповед, с която да признае правото на ползвателя Г.Й.да придобие собствеността върху този имот. На
наследниците на С.Х.М.– М.К.К., Ю.Х.Д. и Н.К.К., с Решение № 25145 от
08.10.1997г на Поземлена комисия в гр.Стара Загора
въз основа на Решение № 60 от 29.07.1997 г по гр.д.№
426/ 1997г на Районен съд Стара Загора е
признато правото на собственост върху нива с площ 5 дка в м.”Сахат дере”, нива с площ 3 дка в м.“Равна
усойна и лозе с площ 7 дка в м.“Сахат дере“, всички в
землището на с.Малка Верея, общ.Стара
Загора, находящи се в терен по § 4.
Заключението на назначената по делото експертиза сочи, че предоставеният за
ползване на И.М.имот № 331.515 по неодобрения
кадастрален план попада върху имоти № 833.31 и № 833.32, собствеността върху
които е възстановена на С.М. и като такива са отразени в кадастралния план на
имоти на бивши собственици. От заключението се установява също наличие в имота на
стари овощни дървета- орех, 2 бр круши, 2 бр череши, слива
кайсия и саморасли дървета. Според вещото лице имотът е пустеещ и в него няма
постройка. В съдебно заседание на 10.07.2020г
М.Д. е заявила, че по строително разрешение № 242 от 1990г постройка не
е изграждана, а в имота е имало само временна постройка за инструменти,
череши и сини сливи.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел,
че оспорената Заповед № 10-00-1005/ 26.03.2020г на Кмета на Община Стара Загора
е незаконосъобразна поради липса на всички предпоставки на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Правилно е становището на първоинстанционния съд, че правото на ползване е
предоставено на И.Н.Д. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок.
Обоснован със събраните доказателства е и изводът му, че в имота няма сграда,
която да е била построена преди 01.03.1991г и да отговаря на критериите за
сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с §1в, ал.3 от ДР на
ППЗСПЗЗ. Категорично е установено в хода на
съдебното дирене, че посоченото фактическо обстоятелство за издаване на административния
акт, кореспондиращо с правното основание на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е налице,
поради което заповедта е незаконосъобразна. Не се споделя единствено доводът,
че липсата на доказателства за извършено плащане на цената на
земята е основание за постановяване на отказ. Съгласно §62, ал.4 от ПЗР на ПМС
№ 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на
заповедта за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху
имота, оценката за предоставената за ползване земя, извършена съгласно
изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и за размера на прогресивно нарастващата
такса по § 4а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се
утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно
лице. Следователно влязлата в сила заповед е условие за изготвяне на оценка за
предоставената за ползване земя и след утвърждаването на тази оценка с последваща
заповед на кмета на общината се дължи заплащането на цената на земята.
Макар няколко пъти в мотивите да е констатирал, че е
необяснимо направеното от органа квалифициране на искането по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ след като
изрично е бил сезиран със заявление по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, районният съд също
не се е произнесъл в тази насока. Като е излязъл неправомерно от предмета на
заявеното искане Кметът на Община Стара Загора действително е постановил
незаконосъобразен административен акт, след отмяната на който обаче следва
преписката да му се върне за ново произнасяне. В случая делото не може да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество, защото няма
основания за отмяна на съдебния акт. Касационният състав също не може да се
произнесе по същество, тъй като би лишил страните от възможността да реализират
правата си пред две съдебни инстанции. Затова обжалваното решение следва да се
остави в сила при допълване на диспозитива с изпращане на преписката за ново
произнасяне от компетентния орган.
При новото разглеждане е необходимо Кметът на Община
Стара Загора да съобрази предметния обхват на заявление вх. № 0901069, подадено
на 01.06.1992г от М. Д. като наследник на ползувателя
И.Н.Д., както и събраните в настоящото производство доказателства. Те сочат индиция за
наличие в имота на овощна градина към нормативноустановения
момент, т.е. този, в който лицето заяви искането си за издаване на предвидения
в закона акт, в случая към 1992г, защото заявлението от наследник на И.Н.Д. за
признаване правото да придобие предоставения му за ползване имот е подадено
през 1992г. Предвид приетото експертно заключение, съпоставено с
кореспондиращото му обяснение на М.Д. в съдебно заседание, има основание да се
приеме за осъществен правнорелевантния факт за
наличие на овощна градина в процесния имот към 1992г предвид констатацията за
намиращи се в него стари овощни дървета наред със саморасли такива. Ако
компетентният орган намери за нужно, може да събира и други доказателства във
връзка с материалноправните предпоставки за трансформиране правото на ползване
в право на собственост на заявеното основание по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. При
произнасянето си органът следва да съобрази, че без правно значение за
трансформацията на правото на ползване в право на собственост е обстоятелството
дали имотът се ползва по предназначение към настоящия момент, защото законът не
въвежда такова материалноправно изискване.
При този изход на спора на касатора
не се дължат разноски, а заявеното от процесуалния представител на ответниците Ю.
Х.Д. и Н.К.К. искане в тази насока е неоснователно поради липса на представени
доказателства за действително направени разходи.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260122/ 24.09.2020г, постановено по адм.д.№
1729/ 2020г на Районен съд Стара Загора.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Стара Загора за ново
произнасяне по заявление вх. № 0901069, подадено на 01.06.1992г за
трансформиране правото на ползване на И.Н.Д. върху имот, находящ се в м.
"Седми километър", община Стара Загора, представляващ овощна градина,
в право на собственост на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спазване на
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.