П Р О Т О К О Л

Година 2019 Град Стара Загора

Старозагорски административен съд ІIІ състав

На втори април Година 2019

В публично заседание в следния състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

Секретар: МИНКА ПЕТКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЯНКОВА

административно дело № 73 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 14:12 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД гр. СТАРА ЗАГОРА - редовно и своевременно призован, управител Е.Р.Б. – явява се лично и с адв. Н.М., редовно упълномощен и приет от днес.

ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ ОД МВР СТАРА ЗАГОРА - редовно и своевременно призован, представлява се от юрисконсулт С.Р., редовно упълномощена и приета от днес.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството по делото е образувано по жалба на „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД гр. Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-0072 от 27.01.2019г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която е отнето свидетелството за регистрация на МПС част II и е прекратена регистрацията на ППС № СТ5702АН за срок от 6 месеца, както и са отнети 2 броя регистрационни табели.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като в нея липсват мотиви за издаването ѝ, а фактическата обстановка е неправилно установена. Отделно се излагат доводи, че липсват мотиви защо органът приема, че мярката следва да се приеме за срок от 6 месеца. По подробно изложени в жалбата съображения моли обжалваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Направено е искане за присъждане на направените разноски.

Моли да се допусне до разпит като свидетел С.Р.Х..

ДОКЛАДВА, че с писмо вх. № 921/21.02.2019 г. административният орган е представил под опис преписката по издаване на оспорения акт.

АДВ. М.: Поддържам подадената жалба. Моля да се приемат приложените доказателства. За колата сме представили талона, в който като собственик е записан „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД.

Представям и моля да приемете като доказателство по делото и трудов договор от 01.09.2014г., с който е бил назначен на работа в дружеството жалбоподател лицето, което е било спряно от органите на КАТ да управлява процесния автомобил. Представям и копие на колегата.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Оспорвам жалбата като неоснователна. Моля да се приемат приложените и представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства.

Представям разпечатка от системата на Пътна полиция, от която е видно, че лицето не притежава валидно СУМПС.

АДВ. М.: Да се приеме представеното от ответника доказателство. Водим като свидетел лицето С.Р.Х., което е управлявало процесното МПС, което молим да се допусне до разпит.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените с жалбата, административната преписка и днес представените от пълномощниците на страните писмени документи, тъй като същите са процесуално допустими и относими към предмета на спора.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се уважи искането на пълномощника на жалбоподателя за събиране на гласни доказателствените средства, като бъде допуснат до разпит водения в днешното съдебно заседание свидетел.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-0072 от 27.01.2019г.; Свидетелство за регистрация част I № 009684807; АУАН № 0703798 от 27.01.2019г.; Заповед № 349з-723/06.03.2018г.; Трудов договор № 7/01.09.2014г.; Инвентарна книга към 31.03.2019г. и Справка за нарушител/водач за С.Р.Х..

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел лицето С.Р.Х..

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатия свидетел.

Сне се самоличността на:

СВИДЕТЕЛЯ: С.Р.Х.: 28г., български гражданин, неженен, неосъждан.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Аз работя във фирма „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД като общ работник. Аз на 27.01.2019г. взех колата, която е собственост на фирмата в която работя. Аз по принцип работя редовна смяна във фирмата. На 27.01.2019г. аз знаех, че колата се намира в базата и че ключовете са там.

АДВ. М.: Къде живеете всъщност?

СВИДЕТЕЛЯТ: Аз живея в базата, защото там има места за живеене. На 27.01.2019г. вечерта взех колата, която е Ауди някъде между 12 ч. и 1ч.

АДВ. М.: Къде стояха ключовете?

СВИДЕТЕЛЯТ: Ключовете на колите, които домуваха в базата стояха отделно закачени на нещо като закачалка. Имаше 4 - 5 коли в базата. Има и камиони и други леки коли. Реших да взема Ауди-то да направя някое кръгче. Никой от фирмата не знаеше, че вземам ключовете на Ауди-то. Собствениците най-вероятно спяха по това време.

АДВ. М.: Случвало ли се е и друг път да вземате кола нощно време?

СВИДЕТЕЛЯТ: Няколко пъти съм го правил това.

АДВ. М.: Разбирали ли са след това собствениците за това?

СВИДЕТЕЛЯТ: Собствениците не са разбирали, че съм вземал коли. Нямам документ за управление на МПС. Започнах в Турция да уча за изкарване на изпит за шофьор. Наполовина съм привършил курса и още нямам документи.

АДВ. М.: Във връзка с нарушението ли Ви спряха на 27.01.2019г.? Разбрахте ли защо Ви спряха?

СВИДЕТЕЛЯТ: Към 1 ч. направих едно кръгче с колата, катаджиите ме видяха и ме спряха.

АДВ. М.: В работата Ви като общ работник налагало ли се е до момента да карате коли?

СВИДЕТЕЛЯТ: В работата ми като общ работник не ми се е налагало да карам коли.

АДВ. М.: Вашият работодател възлагал ли Ви е да управлявате МПС?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, не ми е възлагал.

АДВ. М.: Нямам други въпроси към свидетеля.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Управителят на фирмата знае ли къде стоят ключовете на всичките коли?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да, знае.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Знае ли, че всички, които работят там имат достъп до тези ключове? Имат ли всички достъп до тези ключове?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да, всички имат достъп до тези ключове.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Управителят знае ли за това?

СВИДЕТЕЛЯТ: Да, знае.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. М.: Има ли случаи, когато управителят да е констатирал, че някой от работниците е управлявал без разрешение колите?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, не зная за такъв случай.

АДВ. М.: Има ли промяна по начина, по който се съхраняват ключовете сега?

СВИДЕТЕЛЯТ: В момента са махнати ключовете и никой няма достъп до тях.

АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Считам, че делото е изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход по същество.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и факта, че делото е изяснено от фактическа страна

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. М.: Моля да постановите решение, с което да отмените принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя. Извън посочените в самата жалба документи, които аз поддържам и не искам да повтарям – има формално основание по издаването на административния акт, друга част е поради липса на елемент от фактическия състав за прилагане изобщо на тази мярка. По категоричен начин се установи обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на управлявания от свидетеля автомобил. Установи се също и обстоятелството, че този свидетел, който е управлявал МПС към момента на проверката на КАТ работи на длъжност във фирмата от почти 5 г., но неговата работа никога и при никакви обстоятелства не е налагала управление на МПС. В тази институция нормално е работодателят да не очаква от това лице интерес към служебните МПС, към които е нормално да има определен достъп. Достъпът естествено не е на външни лица. Ключовете се намират в базата на работодателя. Нормално е шофьорите на автомобили да имат достъп до тях. Факта, че е забелязал това обстоятелство свидетелят, когото разпитахте и както сам признава пред Вас е ползвал за свои цели процесния автомобил, като си е осигурил достъп до същия без знанието и без съгласието на работодателя си. В тази връзка той е връщал, както се установи не за пръв път автомобила и никой не е разбирал, че този автомобил е излизал през нощта управляван от това лице. Нямаше да се налага принудителна административна мярка, ако това лице имаше редовни документи за управление на МПС. Работодателят му тъй като използва свидетеля в областта на строителството като общ работник не се е интересувал от неговата способност, или неспособност да управлява МПС поради факта, че в работата никога не се е налагало това да прави разпитания свидетел Х.. Така събраните доказателства мотивират извода за пълно отсъствие на предоставяне на превозното средство от страна на жалбоподателя, за пълно отсъствие на воля изобщо лицето Х. да управлява единия от автомобилите на фирмата. Налице е самоволно и неразрешено възползване от единия от служебните автомобили на фирмата жалбоподател. В тази връзка моля да приемете, че липсва един основен елемент от фактическия състав, позволяващ налагането на принудителна административна мярка, каквато е предприета и че нейното налагане всъщност се явява незаконосъобразна, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В този смисъл, моля да отмените принудителната административна мярка със законните последици.

Представям списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна. Наложената принудителна административна мярка намирам за напълно законосъобразна, като тя е наложена на основание чл.171, т.2А, буква „А“ от ЗДвП. Законовият текст казва, че се прекратява регистрацията на ППС на собственика, който управлява МПС без да е правоспособен, или както на собственик, чието МПС се управлява от лице, за което са налице тези обстоятелства. В настоящия случай е правно ирелевантно това, дали собственикът на автомобила е знаел, или не е знаел неправоспособното лице да го е управлявало. За разлика от прилагането на принудителните административни мерки на основание чл.171, т.2, букви „М“ и „Н“ от ЗДвП, където изрично е посочено, че законът не казва който го допуска, а чие МПС се управлява от такова лице. В хода на съдебното следствие по безспорен начин се доказа, че „СЕ АЙ ГРУП“ ЕООД е собственик на автомобила и г-н Х. е неправоспособен. Считам, че заповедта изцяло отговоря на законните изисквания. Относно липсата на мотиви, посочени в жалбата считам, че това не е съществено процесуално нарушение, тъй като срокът на принудителната мярка е определен в минимума, освен това извършеното нарушение е с висока обществена опасност и напълно се оправдава срокът на мярката, с оглед на което моля да отхвърлите жалбата. Моля да потвърдите Заповедта за прилагане на ПАМ.

В случай, че жалбата бъде уважена, моля разноските да бъдат присъдени в минимален размер. Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. М. /реплика/: Тълкуванието, което на Вас Ви се дава в момента означава, че ако някой посред нощ вземе моята кола без мое знание или съгласие и бъде спрян като неправоспособен, той може да си търпи последиците за противозаконно отнемане на МПС, но аз като собственик ще трябва да нося тази принудителна административна мярка. Това тълкувание не е правилно. Имплицитно в себе си правната норма съдържа отношението на собственика, т.е. той да знае, че това се случва, защото когато знае, може да го препятства.

СЪДЪТ ПРИЛОЖИ Списък на разноските по чл.80 от ГПК и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:36 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: