П Р О Т
О К О
Л
ГОДИНА 2019 ГР.СТАРА ЗАГОРА
СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД V СЪСТАВ
На осемнадесети
април ГОДИНА 2019
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА ТОДОРОВА
СЕКРЕТАР: МИНКА ПЕТКОВА
ПРОКУРОР: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
Сложи за разглеждане докладвано от
съдия Тодорова
Административно дело № 92 по описа за
2019 година
На именното повикване в 15:12 часа се
явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:
К.Т.К. – редовно уведомен при условията на чл.137, ал.7 от АПК, явява се лично
и с адв. К.Г., редовно упълномощена, с приложено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ - КАЗАНЛЪК КЪМ ОД НА
МВР - СТАРА ЗАГОРА – редовно
уведомен при условията на чл.137, ал.7 от АПК, не се явява и не изпраща
представител по делото.
СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СТАРА ЗАГОРА – редовно и
своевременно призована, явява се прокурор Георгиев.
АДВ. Г.: Да
се даде ход на делото.
ПРОКУРОР: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото в днешното съдебно заседание. Страните са редовно уведомени и
неявяването на процесуалния представител на ответника не е пречка за
разглеждане на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производството по административно дело № 92/2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на К.Т.К. ***, против
Решение № 284з-94/30.01.2019г. за отнемане на издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от
Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение, като по същество съображенията са за постановяването му в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят подържа, че
издадената заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН не представлява
основание по смисъла на чл.155 във вр. с чл.58, ал.1,
т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадения разрешителен административен акт, като
счита, че тази заповед за незабавна защита представлява временна мярка до
произнасянето на съда по подадената молба по реда на ЗЗДН. Твърди, че с постановяване
и влизане в сила на съдебното решение, с което е отхвърлена молбата за издаване
на заповед за защита, следва да се счита, че с обратна сила е отпаднало и
действието на издадената заповед за незабавна защита. По подробно изложени в жалбата
съображения за липса на материално-правно основание за постановеното с
обжалването решение отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие, е направено искане за отмяна на оспорения акт.
Докладва се, че в изпълнение на съдебно разпореждане от
27.02.2019год., с вх.№1386/19.03.2019 год. по делото са представени заверени
копия на всички документи, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното
решение.
Докладва се, че с молба вх. № 1639/29.03.2019г. адв. Г. е представила доказателства за служебната
ѝ ангажираността на дата 20.03.2019г.
АДВ. Г.: Заявявам,
че поддържам жалбата с направените в нея оплаквания. Моля да приемете доказателствата,
които са приложени към нея. Приемам доклада, който изготвихте в с.з. Нямам искания за събиране на други доказателства.
ПРОКУРОР: Нямам
възражение по доклада. Да се приемат и приложат към делото изисканите и
представени документи. Нямам други доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да
приеме като писмени доказателства по делото документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваното Решение № 284з-94/
30.01.2019г. за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от Началника на Районно
управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, както и
приложените към жалбата такива, като процесуално допустими и относими към предмета на спора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото както следва: Решение
№ 284з-94/30.01.2019г.; Молба от Траянка Григорова Т. вх. № 7914/21.06.2018г.;
Определение № 1247/22.06.2018г. по гр. д. № 1604/2018г. по описа на РС –
Казанлък; Решение № 400/02.07.2018г. по гр. дело № 1604/2018г. по описа на РС –
Казанлък; Разрешение № 20140054545 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях издадено на К.Т.К. и приложение към
него; Протокол за приемане на ОБВВПИ № 284000-3338/05.02.2019г. и Писмо вх. №
284000-13776/22.06.2018г. с приложена Заповед за незабавна защита №
11/22.06.2018г.
СЪДЪТ, с оглед
изявленията на страните по делото, че няма да сочат нови доказателства и нямат
искания за събиране на други такива и като намира делото за изяснено от
фактическа страна
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Заявих
преди малко, че поддържам изцяло оплакванията
в жалбата, която намирам за достатъчно обстоятелствена и подробна. Обжалваното
решение, представляващо индивидуален административен акт, издадено от началника
на РУ – Казанлък, намираме за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, за
което молим да бъде отменено. В разпоредбата на чл.155 във връзка с чл.58 ал.1
т.8 от ЗОБВВПИ е посочено „мерки за защита по ЗЗДН“. Оттук тръгваме аналогично и
насочваме вниманието си към ЗЗДН. В този закон законодателят дефинира две
заповеди – едната е заповед за незабавна защита, а другата е заповед за защита от
домашно насилие. В разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 законодателят е имал
предвид именно издаване на заповед за защита. Тази заповед се издава въз основа
на съдебното решение, когато се уважава молбата на лицето, търсещо защита от
домашно насилие. В първия случай, когато говорим за заповед за незабавна
защита, която се издава на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН - говорим за незабавна
защита, когато в самата молба се съдържат данни за пряка и непосредствена опасност
за живота, или здравето на лицето, търсещо незабавна защита и когато това лице
е подало и декларация по чл.10 от същия закон. Ако лицето е недобросъвестно в своята
молба то може да посочи хиляди факти и обстоятелства, които да дадат основание
на съда да издаде заповед за незабавна защита. Тази заповед е с един временен характер,
която цели да гарантира сигурност и безопасност на лицето, търсещо защита, но в
ЗОБВВПИ, законодателят е имал предвид окончателната заповед – заповед за защита,
с която съдът първо постановява решение, че уважава молбата на лицето, търсещо
защита от домашно насилие, второ - издава
решението, като определя някои от мерките – т.е. повече от една мярка за защита,
каквото множествено число е използвано и в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от
ЗОБВВПИ. Ето защо аз считам, че така издаденото решение, което е предмет на обжалване
,се явява необосновано, тъй като неправилно е приложен материалния закон, а
оттам се явява и незаконосъобразно, тъй като изискването за отнемане на разрешение за
притежаване на оръжие и боеприпаси е лицето да се яви нарушител, да е понесло
санкцията от съда по ЗЗДН и да има действаща заповед за защита от домашно
насилие след постановяване на съдебния акт в това производство. Моят доверител
не е в тази хипотеза. Молбата, която е подадена срещу него, не е уважена от
съда и съдът не е постановил заповед за защита от домашно насилие. На това
основание считаме, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Още
повече, ние сме представили категорични
и убедителни доказателства и самото съдебно решение, от което е видно, че молбата,
подадена срещу доверителя ми, не е уважена. Няма наложени санкции, няма издадена
заповед за защита от домашно насилие и не са налице никакви основания за
отнемане на разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Моля в този смисъл да постановите съдебното си решение, като отмените
обжалвания административен акт. Претендираме за разноски по делото, за което
сме представили списък за разноските в предходното съдебно заседание.
ПРОКУРОР: Моето
становище като заключение е абсолютно противното на това, което беше изложено
от процесуалния представител на жалбоподателя. При тълкуването на чл.58, ал.1,
т.8 от ЗОБВВПИ - никъде не е посочено, че законодателят е имал предвид под
мерки по Закона за защита от домашно насилие влязла в сила заповед за защита.
Заповедта за незабавна защита също според мен попада в хипотезата на чл.58,
ал.1, т.8 от закона. Именно обстоятелството, че има издадена заповед за незабавна
защита от РС –Казанлък през м. юни 2018г., е послужило като основание за издаване
на процесния административен акт, който се обжалва в настоящото производство.
Моето тълкувание в случая относно ЗОБВВПИ е точно противно на това, което беше
направено в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
Считам, че законодателят не е имал предвид да ограничи хипотезата на чл.58,
ал.1, т.8 единствено и само до издаване на заповед за защита от домашно насилие,
така както беше направено тълкуване от процесуалния представител на
жалбоподателя. Поради което считам, че издаденото решение от страна на началника
на РУ – Казанлък е правилно, законосъобразно и в тази връзка моля да се остави
в сила.
АДВ.
Г. /реплика/: Моля да имате предвид, че законодателят е дефинирал два вида
заповеди – за незабавна защита и за защита. В чл.58 от ЗОБВВПИ законодателят
сочи единствено заповедта за защита от домашно насилие, а не включва заповедта
за незабавна защита, която е един временен акт, който е издаден на основание субективната
преценка на молителя.
ПРОКУРОР
/реплика/: Нормата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ гласи – „налагане на мерки за защита от домашно
насилие“. Никъде не се прави разграничение дали се касае за заповед за незабавна
защита или за заповед за защита.
СЪДЪТ приложи Списък на разноските на жалбоподателя и
писмено становище от процесуалния му представител и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законово установения срок.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: