П Р
О Т О
К О Л
Година 2019 Град Стара Загора
Старозагорски административен съд
І състав
На тринадесети май
Година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Секретар: Албена Ангелова
Прокурор: …………………….
Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ТАБАКОВА
Административно дело номер 226 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 10.45 часа, се
явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: С.Г.С. - редовно и своевременно призован, явява
се лично.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - СТАРА
ЗАГОРА - редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производството по
делото е образувано по жалба от С.Г.С. против Заповед № ZIHU/Д-Ст/1561/ФП/
30.01.2019г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора за отпускане на финансова
подкрепа, потвърдена с Решение № 24-РД06-007/ 21.03.2019г на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, с изложени оплаквания
за незаконосъобразността й, като постановена в противоречие на материалния
закон, а именно пар. 7, ал. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. В жалбата
са изложени подробни съображения относно неправилния момент, до който се
отпуска помощта, въз основа на което е направено искане за отмяна на заповедта
и присъждане на неизплатените 87 лв. ежемесечна финансова подкрепа от 01.01.2019г.
до 30.04.2019г.
В момента се явява юрисконсулт Т., пълномощник на
ответника.
ДОКЛАДВА, че в
изпълнение на разпореждане от 10.04.2019г. от ответника по делото с писма вх. №
1794 от 08.04.2019г., както и допълнително с писмо вх. № 2254 от 03.05.2019г., са
постъпили изисканите от съда документи.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ:
Поддържам жалбата. Това, което съм го писал тогава е вярно, обаче е непълно и крайно
недостатъчно. Тогава не познавах закона до съвършенство. Законът е изключително
сложен и труден. Сега го познавам така, все едно че аз съм го писал. Имам
съображения във връзка с приложението на закона, за законовите разпоредби и то
изключително важни и съществени. Да се приемат доказателствата. Няма да соча
никакви доказателства. Да се даде ход по същество.
ЮРИСКОНСУЛТ
Т.: Считам жалбата за неоснователна. Моля да бъдат приети приложените
писмени доказателства към
административната преписка, ведно с тези, постъпили с допълнителна молба. Нямам
искания за събиране на допълнителни доказателства.
СЪДЪТ
намира, че следва да приеме като писмени доказателства, представените с жалбата,
приложените към административната
преписка и допълнително изисканите документи, като допустими и относими
към предмета на спора.
Водим от
горното,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото, както следва: Разпореждане № ********** от 01.07.2018г., Разпореждане №
23190299101 от 01.01.2019г., Молба вх. № 2406-94С-00-0853 от 25.02.2019г.,
Жалба вх. № 24-91С-00-0176 от 06.03.2019г., Писмо изх. № 2406-94С-00-0853#1 от
17.03.2019г., Решение № 24-РД06-0007 от 21.03.2019г., Заявление - декларация за
извършване на социална оценка с вх. № СОЦО/Д-СТ/1072 ОТ 01.06.2016 г., Декларация
от 01.06.2016 г., ЕР на ТЕЛК №1268 от 19.05.2016 г., Анкетна карта, Социален
доклад от 02.06.2016 г., Социална оценка от 21.06.2016 г., Заявление -
декларация за отпускане на месечни добавки за социална интеграция с вх. № ZIHU32/D-CT/1561 от 24.06.2016 г.,Декларация
от 24.06.2016 г., Удостоверение от личен лекар № 15/ 08.06.2016г., Лист за
предварителен контрол от 24.06.2016 г., Заповед № ZIHU32/D-CT/1561 от 24.06.2016 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора, Лист за
предварителен контрол от 26.01.2018 г., Заповед № ZIHU32/D-CT/1561 от 26.01.2018 г. на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане" - Стара Загора, Лист за
предварителен контрол от 30.01.2019 г., Заповед № ZIHU32/D-СТ/1561/ФП от 30.01.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" -Стара Загора, Жалба от С.Г.С. против заповед № 21НУ/Д-СТ/1561/ФП/30.01.2019
г. на директора на ДСП - Стара Загора, Решение № 24-РД06-0007/21.03.2019 на
директора на РДСП - Стара Загора, ведно с известие за доставяне и Справка от
средата за междурегистров обмен RegiX за получаваните от жалбоподателя С.Г.С. пенсии за
периода 01.01.2018 г. -01.01.2019 г., включително.
СТРАНИТЕ/поотделно/:
Нямаме други доказателствени искания, да се приключи съдебното дирене и да се
даде ход на делото по същество.
С оглед изявленията на страните, че
нямат други доказателствени искания,
съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаема г-жо
Председател, Уважаема г-жо секретар, Уважаема колежке, Намирам, че заповедта е
незаконосъобразна и противоречи на материалния закон по следните съображения.
На първо място, заповедта не съдържа мотиви, което я прави незаконосъобразна и
това е така, защото не защото аз съм го казал, а защото го е казал Негово
Величество Законът. Освен в чл. 25, ал. 4, едно към едно, законодателят е казал
/цитира/, че заповедите издадени от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ въз основа на заключенията към индивидуалната оценка, финансовата
подкрепа, т. 1 месечната финансова подкрепа, отпускане на основание чл. 69, ал.
1 и отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2…Така че, законодателят е
разпоредил в императивен порядък заповедите да имат мотиви. Не само това. Ако
една присъда няма мотиви, тя е незаконосъобразна, ако едно решение няма мотиви
– също, ако една заповед няма мотиви е
незаконосъобразна и това е така, защото въззивната инстанция, контролиращата
инстанция, касационната инстанция, няма
какво да проверяват, няма какво да контролират. За заповед, това е така, защото
контролната инстанция няма какво да проверява и контролира. На второ място,
заповедта е издадена по пар. 7, ал. 1 и
2 – и отпуска 87 лв. финансова подкрепа по чл. 70, т. 3, абсолютно
незаконосъобразно. Това е така, защото параграф 7, ал. 1 и 2 разглеждат две абсолютно
различни плащания. По ал. 2 законодателят е предвидил да се изплаща месечна финансова подкрепа вместо
интеграционните добавки по стария ЗИХУ и ППЗИХУ. Повтарям, законодателят е
предвидил, в императивна форма е
предвидил законодателят, служебно да се преобразуват тези интеграционни добавки
в месечна финансова подкрепа. Параграф 7, ал. 2 регламентира едно специално
правоотношение, специално, за специални случаи - за онези хора, трайно
нетрудоспособни, които са имали заповед до 31.12.2018г. за изплащане на интеграционните
добавки. Това е месечната финансова подкрепа, макар че в заповедта пише
„финансова подкрепа”, финансова подкрепа въобще няма. В наказателното право има
понятието кумулация, групиране на наказанието по чл. 23 и 25 от НК, каквото
понятие в административния процес такова понятие не съществува и никога не е съществувало.
Групирането на съвсем различни плащания, в едно плащане като финансова подкрепа,
е абсолютно незаконно, това е така, защото пар. 7, ал. 1 предвижда едно
специално плащане, в специални случаи – само на онези инвалиди, получавали
втората пенсия, т. нар. социална пенсия по пар. 22 от ПЗР КСО, с които
разпоредби законодателят, в императивна форма, разпорежда на Агенциите за
социално подпомагане, да се спрат на основанието чл. 96 от КСО и казва
законодателят, че на лицата трябва да се изплаща сума в размера на финансовата
подкрепа по чл. 70, т. 3, сума в размера на финансовата подкрепа. Това въвежда
в заблуждение някои юристи с коефициент на интелигентност 0.1. Аз силно се
съмнявам, че някой познава закона в тази държава, точно толкова, колкото аз го
познавам. В ал. 1 на пар. 7, не става въпрос въобще за финансова подкрепа, още
по-малко за месечна такава, а става въпрос за плащане в размера на финансовата
подкрепа, абсолютно идентично с ал. 2 – 25 % от линията на бедност. Това е така,
защото законодателят е искал да компенсира тези инвалиди, на които им се отнема
тази втора пенсия, с компенсация за това – вместо нея, да получават 25 % от
линията на бедност. Процентите са постоянна константа и тази величина не се
променя. Променя се линията на бедност, която за всяка година е различна и се
определя с постановление на МС. Тази лекция ше влезе в учебниците на СУ по
право. Защо говоря за месечна финансова подкрепа. В ал. 2 на пар. 7 се казва,
че тогава, когато финансовата подкрепа по ал. 1 и 2 е по-малка от получаваната,
се получава по-благоприятната сума, което отново внася заблуждение т. нар. юристи, които са завършили световно известните,
световно известните юридически училища – Кокорово, Ямболско и Мало Бучене,
Софийско Съгласно Българския тълковен речник и съгласно цялата международна
практика, в света и особено в Европейския
съюз, съгласно българския език и граматика, когато се говори за парични
плащания, те са финансова подкрепа, ако се дават от бюджета, защото аз не съм
вложил никаква престация за тези пари, държавата ми дава финансова подкрепа, за
разлика от финансовата помощ и за разлика от помощите. Всичко е финансова
подкрепа, включая и онези плащанията, които законодателят в чл. 69, т. 2, казва, че трябва да се изплащат.
Финансовата подкрепа има два компонента
– месечна финансова подкрепа и за конкретни целеви помощи ги нарича
законодателят, които също са финансова подкрепа. Тези обувки ги получавам от
държавата, всъщност те се плащат от държавата, от агенцията, те са 223 лв., в
същата финансова подкрепа, защото не е в натура и аз представям протоколите, че
съм ги получил. Казвам това, защото законът е изключително сложен, моят дълбок
поклон към Вас, Г-жо Председател, но съм сигурен, че не сте имали възможност да
го опознаете до съвършенство закона. Защо казвам месечна финансова подкрепа, а
не финансова подкрепа. Казвам това, тъй като законът е изключително сложен.
Законодателят е разграничил месечната финансова подкрепа от всички останали
други финансови подкрепи, които са пет. Не го казвам аз. Казва го
законодателят, не аз – чл. 24, ал. 2 /цитира/.
Тази
заповед трябваше да изглежда така: Да се изплаща месечна финансова подкрепа, на
основание пар. 7, ал. 2. - 87 лв., т.е.
25 %. да се заплаща на С.Г.С. точно така, както е записано в закона, сума в
размер, равна на месечната финансова подкрепа 25 % върху линията на бедност,
вместо старата социална пенсия. Тогава щеше да е перфектно. Защото това са две
различни плащания, на две коренно различни основания. Това плащане по ал. 2,
няма нищо общо с финансова подкрепа, то е вместо спряната социална. Сега те не
ми дават тези 87 лв.- вместо пенсия, а утре при промяна на социалната оценка,
може да се окаже, че вземам по-малко и затова законодателят го е направил така.
Законодателят
компенсира онова, което ни отнема закона и вместо него отпуска друго, но то не
е финансова подкрепа.
Защо е
незаконосъобразна – на две основания:
Директорът
е приел, че срокът по старата заповед по ЗИХУ, е относим и към тази заповед. Това
е незаконосъобразно не защото аз го казвам, а защото законът го казва. В пар. 6,
ал. 11, изр. последно, законодателят казва така /цитира/ по отношение срокът на
действие на заповедта - 5 години от датата на издаване – 26, ал. 3. То е със
срок, в срока лицето е придобило право. Тази заповед е незаконосъобразна по
простата причина, че заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа, е неразривно,
органически свързана с индивидуалната оценка, и не може да съществува отделно
от индивидуалната оценка, защото законодателят е казал, че заповедите се
издават след заключение въз основа на индивидуалната оценка по чл. 20, а това
няма как да стане преди 31 март. Социалната оценка трябва да е 5 г., защото ние
си ползваме правата съгласно закона – пожизнено. Законодателят е казал в самия
закон, че в случаите, когато са пожизнено решенията на ТЕЛК, като по чл. 26,
ал. 3 – срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, е пет
години, потретвам, е пет години. Това е императивната норма на чл. 26, ал. 4 от
ЗХУ. Не може самият директор, не може и самият министър, след като
законодателят го е казал, че е 5 години, никой не може да намали този срок.
Тази заповед трябваше да има съдържание – със срок до края на петата година от
изготвянето датата на социалната оценка. Самият закон го е казал, не аз - чл.
26, ал. 4. Те не могат да слагат нито три години, нито пет. Не пише до пет
години. Ако пишеше до 5 години, би било субективна преценка на директора. Това
е.
ЮРИСКОНСУЛТ
Т.: Считам, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, като с оглед липсата на по-подробни мотиви, считам,
че тъй като заповедта е положителна, т.е. касае отпускане на месечна финансова
подкрепа, а не лишаване от тази, те не са от задължителен характер. Не случайно
в ПЗР ЗХУ, и по-конкретно в пар. 7, законодателят разграничава лицата, които следва да получават месечна
финансова подкрепа по чл. 70 от закона, а именно в ал. 1, която е обща, се
говори, че финансова подкрепа могат да получават всички хора, които са получавали
т.нар. „социална пенсия за инвалидност“ - пар. 22 от ПЗР КСО, която считано от
01.01. се прекратява. Това са именно хората, за които без значение е имат или
не издадена социална оценка и без значение от факта дали до 01.01.2019г. са
получавали т.нар. месечни добавки за социална интеграция, същите следва да
получат размерът на месечната финансова подкрепа по чл. 70, съобразно степента
на увреждането. В пар. 2 законодателят конкретизира, разграничава групата лица,
които до влизане в сила на новия ЗХУ, са получавали месечна добавка за социална
интеграция по действащия до 31.12. ЗИХУ, като казва, че тези лица или техните
средства, следва да бъдат трансформирани в месечна финансова подкрепа по чл. 70,
като в нея се включат получаваните до момента интеграционни добавки и
получаваната до 31.12. социална пенсия за инвалидност по пар. 22 от КСО, като
изрично казва, че в тези случаи не е необходимо изготвяне на тази социална
оценка по чл. 20. В тази връзка заповедта издадена на г-н С., е трансформирана
със срок до 30.06.2021 г., с оглед факта, че предходно издадената заповед, с
която на г-н С. са отпуснати сочените в ал. 2 на пар. 7 добавки, е със срок до
30.06.2021г., с оглед изготвената през 2016г. социална оценка от действащия до
31.12.2018г. ЗИХУ и ППЗИХУ.
По тези
съображения, считам, че следва жалбата на г-н С. да бъде отхвърлена.
СЪДЪТ
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: