П Р О Т О К О Л

ГОДИНА 2019 ГР. СТАРА ЗАГОРА

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД VIII СЪСТАВ

На дванадесети ноември ГОДИНА 2019

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

СЕКРЕТАР: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

Сложи за разглеждане докладвано от съдия МАНОЛОВ

Адм. дело № 504 по описа за 2019 година

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: М.Р.К. – редовно и своевременно призована, призовката е получена на 02.10.2019г. от пълномощника й адв.Р.С., не се явява. За нея се явява адв.С., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ ОД НА МВР СТАРА ЗАГОРА, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ – редовно и своевременно призован, призовката е получена на 02.10.2019 г. от юриск. С.Р., не се явява, представлява се от юрисконсулт А., редовно упълномощен.

СВИДЕТЕЛИ:

П.С.Т. – редовно призован, налице.

Я.И.Я. – редовно призован, налице.

Р.Х.К. – редовно призован, налице.

А.Г.А. – редовно призован, налице.

Д.Н.К. – редовно призована, налице.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.С.: Да изслушаме свидетелите.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да изслушаме свидетелите.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Р.Х.К..

СВИДЕТЕЛЯТ: Не възразявам да бъде записан моят ЕГН и семейното ми положение за протокола.

Сне се самоличността на свидетеля Р.Х.К. – ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан за ПТП, баща на жалбоподателката М.Р.К..

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: На този ден полицаите дойдоха до вкъщи и ми свалиха номерата на колата. Някой им казал, че аз съм карал колата, а аз бях до магазина и там има камери, и всичко се вижда. Магазинът се намира в центъра на селото, на около два километра от вкъщи. Аз бях с малкия на магазина пеша и някъде след десетина-петнайсет минути като се прибрахме дойдоха полицаите и свалиха номерата на колата. Дойдохме се пеша от магазина. Малкият си играеше в колата, която беше на улицата и аз бях навън пред къщата. Тази кола е на дъщеря ми М. и основно тя и зет ми управляват автомобила. Същият ден аз не съм управлявал автомобила. Малкия си играеше отвън, аз също бях навън и А., момчето, което ще свидетелства, ще потвърди това. Това момче мина и те дойдоха 5-6 минути след като той мина. Отиваше за някакъв болт за фрезата да си вземе от комшията и вървеше по улицата надолу. То видя всичко момчето. Сега, когато съм виновен, съм виновен, но в случая не съм. Повече от 10-15 минути стоях покрай колата при детето, докато си играеше. Преди това зет ми може да я е карал, но аз като се върнах от магазина колата си беше там. Полицаите казаха, че съм карал аз и че съм пристигнал преди малко с колата, и свидетели имало. Това била причината, за да свалят номерата на колата. В момента съм без СУМПС, имал съм преди свидетелство за управление на лек автомобил, но в момента нямам.

АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетеля.

ЮРИСКОНСУЛТ А. : Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ освободи свидетеля Р.Х.К. от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля А.Г.А..

СВИДЕТЕЛЯТ: Не възразявам да бъде записан моят ЕГН и семейното ми положение за протокола.

Сне се самоличността на свидетеля А.Г.А. – ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, без дела и родство с жалбоподателката.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Зная за какво съм призован. Познавам Р., селски сме с него и от доста години се познаваме. Сещам се този случай, края на май месец беше, аз отивах да взема един болт за фрезата от комшия на Р.. Пеша бях и на връщане колата му беше паркирана срещу входа на къщата му, а детето си играеше вътре в колата. Колата беше паркирана пред вратата на къщата. Ходих за болта за фрезата към 13:00-13:30 ч. Извиках на човека, който живее в съседство на Р. и докато чаках видях, че отдолу се зададе една сива „Нива“. Къщата до която ходих в този ден, се намира малко по-надолу от входа на къщата на Р., на около 20 метра надолу. Там беше и колата, до входа на къщата на Р. и малкия играеше вътре. Отдолу се зададе „Нива“-та, полицаите минаха от долната част на колата, не от където аз идвам. Аз бях вдясно до комшията на Р., а полицаите дойдоха срещу мен и почнаха да свалят номерата на колата, която беше спряна пред къщата на Р.. Не зная за какво ставаше въпрос. Аз бях на около 20 м от тях и от случващото се. Първоначално пеша минах покрай колата на Р., стигнах до комшията и тогава полицейската кола мина покрай мен и отиде и спря до къщата на Р.. Разминавайки се с полицейската кола видях, че единият полицай е селския, т.е. районния, а другия не обърнах внимание кой е. След това отидох за болта, но не мога да кажа колко съм се забавил – може би около 10 минути. Обърнах се като мина колата на полицаите, докато стоях пред къщата на съседа на Р.. Просто исках да видя какво става. После чух, че те говореха нещо. Бях на външната врата на комшията на Р. и видях, че полицаите свалят табелите на колата. На висок тон се говореше нещо. Р. беше до входа на къщата и полицаите говореха нещо с него, а детето беше в колата. Говориха около десетина минути с него. Те бяха отзад до номерата, до задната броня на автомобила, тъй като той беше паркиран към мрежата. Като взех болта, полицаите вече ги нямаше. Върнах се обратно по същия път пеша, но тях ги нямаше.

АДВ. С.: Нямам въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ освободи свидетеля А.Г.А. от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Д.Н.К..

СВИДЕТЕЛКАТА: Не възразявам да бъде записан моят ЕГН и семейното ми положение за протокола.

Сне се самоличността на свидетелката Д.Н.К. - ЕГН **********, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, майка на жалбоподателката М.Р.К..

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА: Като излезнах навън видях в колата детето и някъде в рамките на 2-3 минути дойдоха полицаите и взеха номерата. В Колата бяха Р.К. и синът ни Д. К.. С Р. живея в семейно съжителство, бивши съпрузи сме. Излезнах на улицата, колата, която е собственост на дъщеря, беше там и вътре в колата беше детето. Р. не беше в колата. Всичко стана много бързо, за около 2-3 минути се разви всичко. Дойдоха полицаите, казаха че го коментирали в селото, че Р. бил карал колата. Колата наистина е виждана в село, но аз знам, че той слиза в село с хора с книжка, иначе слиза пеша. И затова се учудих. Гледаше да си спазва правилата, винаги като ходеше до центъра, гледаше да е с човек с книжка, който да шофира. Чакаше ги да се върнат от работа, за да вземе някой и да слезе до центъра за един хляб. Не искаше неприятности. Р. не е шофирал колата същия ден. Преди да дойдат полицаите аз бях отвън, на няколко метра от колата бях. Там, където бях аз, нямаше много видимост. А. се мотаеше някъде по близките комшии, нещо търсеше. Като излезнах навън не се виждаха полицаи, после те сякаш изведнъж изскочиха буквално от храстите, от черния път с кола. Така изглеждаше, че направо отдолу, от черния път изскочиха с полицейската кола. Спряха пред вкъщи и взеха да свалят директно номерата на колата. Това ми направи впечатление. Полицаите не ги познавам, тогава за пръв път ги видях, само съм чувала разни неща. Покрай А. не знам дали са минали полицаите. Колата дойде от другата посока, не където беше А.. Директно почнаха да свалят номерата на колата. Според мен веднага започнаха да дърпат и свалят номерата. Аз бях на разстояние от тях, на около метър и нещо, но мисля, че единият полицай свали номерата, а другият почна да пише нещо. Сякаш всичко беше подготвено и досието на Р. беше извадено, разпечатано. Помолих ги, тъй като колата беше на дъщеря ми М., не е наша и не смятах, че е в нарушение – нито беше спрян на пътя, нито са му вдигнали палка да не е спрял, нищо такова. Беше ми много странно всичко. После се заинтересувах, слезнах надолу към селото и питах дали са го виждали да кара. Надолу по пътя има една жена на главния път, която продава зеленчуци и през целия ден е там, и тя вика: „В този ден Р. и сина ти ходиха до магазина, вземаха нещо от там, после и през мен минаха, но бяха пеш.“ Половин час може би мина от свалянето на номерата, после писаха някакъв акт, в който след като го видях пишеше, че Р. е спрян на центъра, което ако е така не оспорвам, ако е спрял на центъра и е карал без книжка, наистина си нарушава закона, но той не е карал без книжка.

АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетелката.

ЮРИСКОНСУЛТ: Нямам повече въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ освободи свидетелката Д.Н.К. от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля П.С.Т..

Сне се самоличността на свидетеля П.С.Т. - българин, български гражданин, служител на Първо РУ към ОД на МВР Стара Загора на длъжност „мл. полицейски инспектор“, неосъждан, със средно образование, без дела и родство с жалбоподателката.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Районен полицай съм, аз обслужвам с.Ястребово и с.Средец, Общ Опан. През месец май, само датата не помня точно на това събитие, но преди това няколко пъти получих информация, че Р. управлява лек автомобил. Не го бях виждал да кара, но един-два пъти при разговор с него съм му казвал да не го прави, защото винаги може да спрат и да го проверят. Първоначално си мислех, че Р. има свидетелство за управление на МПС, но беше направил едно ПТП и мисля, че тогава му го отнеха. При разговор му казах: „Недей да слизаш с колата в центъра, взели са ти книжката“, а той ми казва само: „Старши, няма проблем, всичко е уредено“. После на няколко пъти се разминавахме с него, когато той управлява автомобила, но нещата ставаха в движение и не съм имал възможност да го спра. На въпросната дата в с.Средец видях, че лекият автомобил е паркиран в центъра на селото. Реших, че ще изчакам известно време да видя, си казах, кой го кара. Бяхме заедно с колегата Я.Я.. След двайсетина минути видяхме Р. да излиза от магазина. Той беше заедно с непълнолетното си дете, момченце, с една торба, хляб имаше в нея. Отиде до зеленчука да вземе нещо. После се качи във въпросния автомобил и тръгна. Ние тръгнахме след него с полицейската кола. Като ни видя, че тръгнахме след него, той ускори колата, а ние, за да не уплашим детето, което беше в колата, пуснахме само светлинен сигнал. Ние бяхме на около 15-20 м от колата на Р. и го следвахме, същият караше по черните пътища в населеното място, тъй като не са асфалтирани, от северна страна над неговия дом. Шофираше по улиците на селото малко ускорено, като правеше леви и десни завои. Р. спря пред дома си. Разстоянието между нас и неговия автомобил беше 10-15 м, същият отвори вратата, стъпи с единия крак на земята и се опита да слезе от колата, но ние в това време спряхме с колегата и му разпоредихме да остане на място и да си даде документите. Почнаха приказки, че сме го били дебнели, че сме изпълнявали поръчки на определени хора. После излезе и съпругата му и почнаха двамата да се разправят. Ние му обясняваме, че ще извършим проверка, защото в ОД на МВР дежурният ни каза, че не притежава СУМПС. От страна на жена му се почна: „Казах му да отиде пеш за хляб или с колелото да слезеш до центъра“. Първоначално Р. отказа да подпише акта, колегата започна да търси свидетел. Но после той размисли и каза: „Хайде, да не се излагаме сега, дай ще се разпиша“. Разписа протокола и писа някакви възражения. В това време навън беше единствено един роднина на Р. – негов свако или чичо, и той се прибра вкъщи още като спряхме колата пред къщата на Р.. Познавам хората от селото, вече 20 години съм там и ги познавам много добре. Познавам и А., но него го нямаше на улицата. Няколко пъти съм виждал с очите си, че Р. кара колата и хората си говореха, всички в селото казваха, че той няма книжка. Аз ги изслушвам и си извършвам проверката. Като разговарях с Р. му казах: „Недей да шофираш, защото ще те спра за проверка някой ден за мое лично удовлетворение“, а и хората говорят, да мога да ги апострофирам, ако някой каже, че кара без книжка. Преди това нямаше как да го спра като съм го виждал да шофира в селото, защото съм бил пеш, без кола или с кола, но сме се разминавали. Д. няколко пъти съм се срещал с нея. Първият път беше, когато съпругът й Р. направи ПТП в съседното с.Бъдеще. Предполагам, че и тя ще може да ме разпознае сред други полицаи.

АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

ЮРИСКОНСУЛТ А. : Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ освободи свидетеля П.С.Т. от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Я.И.Я..

Сне се самоличността на свидетеля Я.И.Я. - българин, български гражданин, служител в Първо РУ към ОД на МВР Стара Загора на длъжност „мл. полицейски инспектор“, неосъждан, със средно образование, без дела и родство с жалбоподателката.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК.

ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ: Познавам Р.К. визуално, знам кой е. Ние по принцип двамата с колегата обслужваме четири села - аз съм районен за с.Бъдеще и с.Загоре, а той в за с.Средец и с.Ястребово, и се движим обикновено двамата. Въпросния ден с колегата бяхме в с.Средец, извършвахме обход. Движейки се по центъра, ние видяхме лек автомобил „БМВ“, за който имахме информация, че се управлява от лице, което не притежава СУМПС. Автомобилът беше спрян в центъра на селото, отстрани на паркинга, там където има храсти и висока трева, и просто самото спиране беше съмнително. Останахме паркирали и леко се прикрихме с колегата. След малко видяхме, че в колата се качи Р. с едно дете на 5-6 г. Запали автомобила и потегли. Пуснахме светлинен сигнал след като той потегли с колата. Той караше от центъра, през селото и ние си карахме след него. Р. спря пред къщата, където живее. Аз слязох от автомобила, той се помъчи да слезе от колата, но аз му разпоредих да си остане на място и да си даде личната карта и талон на автомобила. Извършихме справка, оказа се неправоспособен водач и направихме акт. От момента, в който последвахме Р., докато спря пред къщата си, ние не сме го губили от поглед. Имахме данни, че Р. управлява автомобил с отнето СУМПС, но това са оперативни данни и за 29 години работа като полицай, няма как да кажа кой ни е дал тази информацията.

АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

ЮРИСКОНСУЛТ А. : Нямам повече въпроси.

СЪДЪТ намира, че е налице различие между свидетелските показания на разпитаните днес свидетели Р.Х.К., П. С.Т. и Я.И.Я., поради което са налице основанията на чл.174 ГПК във вр. с чл.144 от АПК за извършване на очна ставка.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАНОВЯВА извършването на очна ставка между свидетеля Р.Х.К. и свидетеля Я.И.Я., от една страна и между свидетеля Р.Х.К. и свидетеля П.С.Т., от друга страна.

В съдебната зала влиза свидетелят Р.Х.К..

ВЪПРОС: Познавате ли се и в какви отношения сте помежду си?

СВИДЕТЕЛЯТ Я.: Визуално се познаваме. Нямаме отношения помежду си.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Да, познаваме се визуално, от тогава пред вкъщи.

ВЪПРОС: На процесната дата кой управляваше лекия автомобил, собственост на М.Р.К.?

СВИДЕТЕЛЯТ Я.: Р. управляваше автомобила.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Аз не съм управлявал автомобила. Като съм управлявал автомобила, защо не ме спряхте?

ВЪПРОС: Р. беше ли с автомобила на центъра на селото пред магазина?

СВИДЕТЕЛЯТ Я.: Видях го с автомобила пред магазина в центъра на селото, автомобилът беше спрян на паркинга отстрани на центъра. След това Р. се качи в него и потегли.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не е вярно категорично, същия ден не съм управлявал автомобила.

СВИДЕТЕЛЯТ Я.: Аз имам въпрос към свидетеля К.. Наистина ли не си управлявал автомобила на тази дата?

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не съм управлявал автомобила.

АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетелите.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам въпроси.

Свидетелят Я. беше освободен от съдебната зала.

В съдебната зала в лиза свидетелят П.С.Т..

ВЪПРОС: Познавате ли се и в какви отношения сте помежду си?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Познаваме се чисто професионално, нямаме взаимоотношения помежду си.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Познаваме се, но нямаме взаимоотношения помежду си.

ВЪПРОС: На процесната дата лекият автомобил, собственост на М.К., беше ли паркиран на центъра на с.Средец и кой го управляваше по-късно?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: На процесната дата лекият автомобил беше паркиран на около150 м от моста. Р. се качи вътре с детето си, като носеше с торба с хляб и потегли.

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Това не е вярно, не съм управлявал автомобила.

СВИДЕТЕЛИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси един към друг.

АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетелите.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам въпроси.

АДВ. С.: Представям решение на Районен съд Стара Загора по АНД 2421/2019г. във връзка с обжалваното наказателно постановление. Не е влязло в сила това решение, но все пак го представям като разпечатка от системата на районния съд. Нямам други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните, че нямат искания по доказателствата и като намира делото за изяснено от фактическа страна

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. С.: Моля да отмените заповедта за налагане на ПАМ с оглед изложеното в жалбата и събраните в днешното съдебно заседание свидетелски показния.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Считам жалбата за неоснователна, което се доказа и от събраните гласни доказателствени средства и извършените очни ставки между свидетелите, както и от приложените писмени материали към издадената заповед. Моля да се вземат предвид свидетелските показания както на Д.К., която е майка на жалбоподателката, така и на Р.К., който пък е пряко заинтересован както от изхода на делото, както и евентуално може същият да е баща на жалбоподателката, като ги съпоставите с всички други доказателства, събрани в настоящото производство. Моля да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ прилага към материалите по делото решение от 06.11.2019г. по АНД №2421/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:38 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: