П Р
О Т О
К О Л
Година 2020
Град Стара Загора
Старозагорски административен съд
ІV състав
На шести октомври Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ДРАГНЕВА
Административно дело номер 502 по описа за 2020
година.
На именното
повикване в 11.10 часа, се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: ЕТ
„ДАГОС ТРЕЙД – Д.С.“, призован на 17.09.2020г., представлява се от адв. И.И.,
редовно упълномощен.
ОТВЕТНИК: ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „ОДОП“ гр.
Пловдив, призован на 15.09.2020г., не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е молба за даване ход на
делото от юрисконсулт Рашева, редовно упълномощена, с която се представя
справка за уведомления по чл.62 от КТ за периода 01.04.2015г. – до 31.12.2018г.
във връзка с направеното в жалбата оспорване на подписите, положени под
фактурите, които са посочени като не осчетоводени. В случай, че се даде ход по
същество, иска да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
АДВОКАТ И.И.: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и ДОКЛАДВА:
Производството е
образувано по жалба на ЕТ „ Дагос Трейд-Д.С.“от 03.08.2020г, против
РА №Р-16002418008170-091-001/26.08.2019г, поправен с РА
№П-16002420020444-003-001/07.02.2020г издадени от инспектори по приходите при
ТД на НАП Пловдив, потвърдените и
изменените му части с Решение № 327/14.07.2020г
на Директор ОДОП гр. Пловдив, както следва: потвърден в частта за допълнително
начислен ДДС в размер на 60 852.63лв и лихви 9 433.86лв за периода от
01.01.2015г до 31.12.2018г и за
установените задължения за данъци по ЗДДФЛ за 2015г в размер на
2 881.92лв, лихва 970.07лв, за 2016г 901.46лв и лихва 212.25лв, за 2017г
12 021.72лв и лихва 1 612.95лв, за 2018г 10 083.03лв и лихва
334.05лв, и вноски за здравно осигуряване за 2015г в размер на 1 944.44лв
и лихва 684.35лв, за 2016г. 750.41лв и лихва 206.17лв или общо 28 582лв и
лихва 4 019.84лв. РА е изменен за задълженията за ЗЗО за 2017 от
2 496лв и лихва 367.08лв на 2 307.99лв и лихва 340.82лв, за 2018г от
2 006.40лв и лихва 65.77лв на 1 812.64лв и лихва 58.41лв или главница
4 120.63лв и лихва 399.23лв / посока в намаление/.
Ревизията
е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличие на основание по ал.1 т.2
и т.4 от ДОПК, изразяващо се в установени данни за укрити приходи и липса на
счетоводна отчетност. Стоките по коментирани конкретни фактури, издадени от
„Логистик БГ“ ООД и „Прима-МВ“ ООД към РЛ са реализирани при изчислени за
целите на ревизията обща годишна надценка по счетоводни данни на ЕТ, в резултат
на което са установени неотчетени приходи от продажби за периодите 2015, 2016,
2017 и 2018г. Неотчитането е довело до неправомерно увеличаване на салдо по
сметка 304. Наличните стоки не могат да превишават реално извършените доставки
през последните две седмици на годината, а ако няма закупени и отчетени в месец
декември, да се вземат под внимание неотчетените покупни фактури през целия
предходен месец ноември. Установено е, че за периода на ревизията са закупувани
еднотипни видове стоки от едни и същи търговски партньори в кратък период от
време. Тези стоки – бързо оборотни, с кратък срок на годност, и редовно
зареждане през кратък интервал от време, не могат да бъдат в по-голям размер от
тези, които са отчетени в последните две седмици на годината или ако няма в
месец декември, да се отчетат такива през м. ноември. Разликата между
наличностите към края на всеки период по сметка 304 стоки и вероятните
наличности, изчислени от ревизиращия екип е определена като отчетна стойност на
продадените, но неотчетени като приходи стоки. С посочената надценка са
определени укритите приходи от основната дейност за 2015г – 52 310.51лв,
за 2016-16 529.40лв, за 2017г -129 773.24лв и 2018г
-143 908.82лв.
С жалбата се оспорва наличие на
основание по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК като се твърди, че счетоводство има,
не е липсващо. Не са налице големи счетоводни наличности на хранителни стоки и
напитки. С договор от 09.04.2019г се урежда събирането и транспортирането на
стоките, представляващи биологичен отпадък. То тези договори се установява
причината, поради която е налице разминаване между стоковите наличности спрямо
представените счетоводни справки. Част от стоката е предадена на трети фирми, а
друга част, която се е развалила е
предадена за унищожаване. Изводите за постъпления от неотчетени продажби, с
които се закупуват стоки, за които декларираната печалба не достига, са
направени след като е прието, че са закупени стоки по фактури, за които няма
реални доставки. Посочените от ревизията не осчетоводени фактури са представени
от заинтересовани доставчици, които не са извършили доставка. Подписа под тези
фактури не е на едноличния търговец, нито на някой от упълномощените лица.
Счита, че тежестта да докаже реалността на доставките е на приходната
администрация. Това е така, защото тези фактури биха били предпоставка за извод
за укрити доходи, само ако РЛ е било длъжно да ги осчетоводи по реда на чл. ЗСЧ
и на основание ЗДДС. Необоснована е констатацията на органите по приходите за
наличие на основание по чл.122 ал.1 .2 от ДОПК. Не е изследвана реалността на
доставките, видно от липсата на факти, които да установяват предаването им.
Последващите продажби на стоките, но които са реално доставени също е в тежест
на органите по приходите. Иска се отмяна на РА в потвърдената и изменената му
част.
АДВОКАТ И.И.: Нямам
възражения по доклада. Спорът се състои в следното дали стоки, притежавани от
ревизираното лице, са били налични към декември месец на всяка година от
периода, или са били реализирани през същата година, както твърдят органите по
приходите. Другият спор е дали РЛ е получило стоки по фактури, издадени от други
фирми, за които органите по приходите твърдят, че стоките по тях са получени и
реализирани. В тази връзка считам, че съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест в доклада, като ни е указал, че ние трябва да докажем,
че стоките, за които се твърди, че са налични към декември месец, действително
са налични, за да се опровергае твърдението, че са продадени през същата
година. Считаме също така, че правилно е разпределена доказателствената тежест
по отношение на ответната страна, която да докаже, че стоките по фактурите
които не са осчетоводени от РЛ, са
получени от ЕТ, съответно стоките са
продадени и дължимите за това данъци не са начислени, в която връзка моля да
задължите ответната страна да попълни преписката с всички документи или изрично
да заявят дали всички фактури, за които се твърди, че доверителят ми не е
осчетоводил, са налични по делото и ако не – да бъде задължен да ги представи,
тъй като ние твърдим, че никога не сме ги получавали. От името на доверителя ми
оспорвам тези фактури като автентичност, като твърдим, че нито тя, нито
упълномощени от нея лица, са ги подписвали. Моля да откриете производство по
оспорване на авторството на фактурите.
Съдът извърши
сравнение между наличните фактури по делото и посочването в стр.39 от РД на не осчетоводени
фактури от страна на РЛ, издадени от проверените доставчици и констатира, че
фактура от 04.12.2015г. на стр. 248, т. ІІ от приложенията, издадена от
„Брадърс комерс” не е посочена като неосчетоводена и в тази връзка е необходимо,
преди приемане на събраните в хода на ревизията доказателства, да се задължи
ответника да представи копия на всички фактури, цитирани в РД, а при
необходимост и техните оригинали, като заяви изрично дали ще се ползва от тях.
След изпълнение на тези указания ще се прецени кои доказателства да бъдат
приети като относими и да се открие производство по отношение автентичността на
фактурите, от които ответника ще се ползва. На
основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК тежестта на доказване е върху страната,
която представя частния документ тогава, когато той от външна страна не носи
подписа на страната, която го оспорва. Установената в чл.124 от ДОПК тежест на
административния орган да докаже основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, според настоящия съдебен
състав не е специална е не дерогира правилото на чл. 193 ал.3 от ГПК, касаещо
инцидентния установителен иск по чл.193 ал.1 от ГПК.
Тежестта да се
докажат основанията по чл. 122 от ДОПК е на ответния административен орган, но
това правило е по отношение на фактите и не изключва правилата на чл. 193 ал. 3
от ГПК по отношение доказателствената тежест в инцидентното установително
производство, което съдът открива.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ответника
в 7-дневен срок от връчване на препис от протокола, да заяви ще се ползва ли от
фактурите посочени в РД като неосчетоводени, да ги представи в заверени копия и
под опис или да посочи на коя страница от представените приложения се намират
фактурите изброени в РД, които са неосчетоводени.
УКАЗВА на
ответника, че тежестта за установяване на фактите, представляващи основания по
чл. 122 ДОПК е негова, тъй като се ползва от специалния ред за определяне на
данъчната основа и оттук от презумпцията за вярност на фактическите констатации
по РА.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че тежестта да опровергае верността на фактическите констатации
в РД е негова.
УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорването на автентичността на частните
документи е извършено своевременно, като производството ще се открие след
изпълнение на задължението на ответника да посочи фактурите, от които ще се
ползва.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че тежестта да докаже основателността на предявения инцидентен
установителен иска е негова, което означава възлагане на предварителните
разноски по извършване на Съдебно графологична експертиза.
ОТЛАГА и насрочва
делото за 10.11.2020г. от 10.00 часа, за която дата и част страните редовно
уведомени в днешно с.з.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
препис от протокола на ответника.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: