ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №23

гр. Стара Загора 07.08.2008 г.

ВИМЕТОНА НАРОДА

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

при секретаря   З.Д.,

като разгледа докладваното от Р. Р.   адм.дело  № 306   по описа за

2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.197 и сл. от АПК във връзка с чл.6, ал.6 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти/ЗОСОИ/.

Образувано е по жалба от Н.С.С.,*** и Х.Н.Т. ***, против Решение №1/ 10.03.2008г. на Областен управител на област Стара Загора, с което е оставена без разглеждане като недопустима тяхна молба вх.№73/16.01.08г. за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти/ЗОСОИ/.

Оспорващите считат, че решението е неправилно. Твърдят, че са спазили срока за подаване на искане за обезщетяване по ЗОСОИ, като изпратили писмо на 05.11.1998г. до компетентния към него момент орган-Областен управител на област Хасково, на което не получили отговор. На това основание, считат, че молбата им до Областен управител на област Ст.Загора е следвало да се разгледа.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват, но процесуалния представител на Х.Т. - адв.Тодоров депозира писмена молба, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по жалбата не се явява и не изпраща процесуален представител.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С Решение №1/ 10.03.2008г. на Зам. областен управител на област Стара Загора, е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№73/16.01.08г., от Н.С.С.,*** и Х.Н.Т. ***, за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. С оспореното решение е прието, че срока за подаване на такова искане е преклузивен и е изтекъл на 23.11.1998г. На 03.05.2000г. изтекъл и срока по приетия нов чл.9, ал.5 от ЗОСОИ. Административния орган счел, че по тези причини е погасено субективното материално право на молителите да искат обезщетяване по реда на ЗОСОИ.

Установи се, че жалбоподателя Т. е изпратил до Областния управител на област Хасково пощенска пратка, която е получена на 05.11.1998г. По делото има приложена молба от Т. до Областния управител на област Хасково, с искане за обезщетяване по чл.5, ал.З във вр. с чл.7 от ЗОСОИ. Тази молба е датирана от автора и с дата 03.11.1998г., но на нея липсва отбелязване за входирането и в Областна администрация гр.Хасково.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, от надлежни субекти, чиито интереси се засягат от оспореното решение, поради което е процесуално допустима.

Производстовото следва да се разглежда по реда на чл.197 и сл. от АПК, тъй като е налице изричен отказ на адм.орган да се произнесе по същество по отправено му искане. С оглед възраженията на жалбоподателите и възможността, да ангажират и други доказателства в подкрепа на твърденията си за подаване на искането в срок, съдът прецени, че е в интерес на страните делото да се разгледа в открито заседание. Тази форма на съдебен процес, гарантира в по-пълна степен правата и възможностите им да доказват тезите си, от която те, с неявяването си на делото, не се възползваха.

Разгледано по същество, оспорването е неоснователно по следните съображения:

Молбата на Н.С.С.,*** и Х.Н.Т. ***. за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти до Областния управител на Област Ст.Загора, е подадена след сроковете по чл. 6, ал. 1 и чл.9, ал.5 от ЗОСОИ, които са преклузивни. Правилен е извода на административния орган, че сизтичането на тези дрокове се погася субективното материално право на молителите да искат обезщетяване по реда на ЗОСОИ.

Остана недоказана защитната теза на жалбоподателите, че са подали молба от 03.11.1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ до Областния управител на област Хасково, която е получена в Областната администрация на 05.11.1998г. На представената по делото молба от Х.Т. до Областния управител на област Хасково, с искане за обезщетяване по чл.5, ал.З във вр. с чл.7 от ЗОСОИ, липсва отбелязване за входирането и в Областна администрация гр.Хасково и не е възможно от нея да се установи, че именно тази молба се е съдържала в пощенската пратка получена на 05.11.1998г. На известието за доставяне на пощенската пратка също липсва отбелязване какво съдържа тя. Приемането на искания за обезщетяване по ЗОСОИ представлява административна дейност на областната администрация, която се извършва по установен ред и форма, с оглед материализиране изявлението на съответното длъжностно лице, че искането е направено на датата отразената върху печата, с посочения номер, пред сезирания административен орган. Това изявление на административния орган, макар и да не носи подпис на своя издател, представлява официален свидетелствуващ документ, който има обвързваща материална доказателствена сила и доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са се осъществили така, както се твърди в документа. След като върху молбата няма удостоверяване от областната администрация за сезиране на областния управител на датата 05.11.1998 г., е правилен и обоснован изводът в оспореното решение, че искането на жалбоподателите е направено извън преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 и чл.9, ал.З от ЗОСОИ /в този смисъл Решение №3942 от 3.04.2008 г. на ВАС по АД № 6039/2007г./. Дори да се приеме, че пощенската пратка до Областния управител на област Хасково, е съдържала именно молбата на Т. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, то по нея е бил налице мълчалив отказ на адм.орган,  компетентен да се произнесе към този момент , съгласно чл.14, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1 от ЗАП/отм./. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗАП/отм./, срока за обжалване на този мълчалив отказ е изтекъл на 26.11.2.1998г. Той е двуседмичен и е започнал да тече от изтичане на 7-дневния срок, в който адм.орган е бил длъжен да се произнесе по искането, т.е. от 13.11.1998г. С изтичане на срока за обжалване на мълчаливия отказ се е погасило и субективното право на Т. да търси съдебна защита срещу него. Що се отнася до жалбоподателката С., тя въобще не се сочи за автор на искането от 03.11.1998г. до Областния управител на област Хасково и въобще не може да се позовава на него.

С оглед на тези изводи, съдът, счита за неоснователно възражението на жалбоподателите, че подаденоот тях искане е в сроковете по ЗОСОИ.

Водим от тези мотиви, и на осн. чл.200 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Н.С.С.,*** и Х.Н.Т. ***, против Решение №1/10.03.2008г. на Заместник областен управител на област Стара Загора, с което е оставена без разглеждане като недопустима тяхна молба вх.№73/16.01.08г. за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти.

Определението подлежи на касационно оспорване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБългария.