О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 8

 

10.02.2009г  гр.Стара Загора

 

 

    Старозагорският административен съд, в открито заседание на петтнадесети януари и две хиляди и седма година, в състав:

 

                                                              Председател:  П.П.               

 

                                                                    Членове:  Б.Т.

                                                                                      И.Я.

                                                                                         

при участието на секретаря Д.Д.

и прокурора М.И.

като разгледа докладваното от Б.Т. кас.адм.д. № 722 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание  чл.14, ал.3,  изр.5 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Обжалвано е определение № 2840/ 09.10.2008г по гр.д.№ 509/2008г по описа на Старозагорски районен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на искане за отмяна и прогласяване ан нищожност на решение № 52197/ 08.03.1999г, постановено по преписка вх.№ 50568/ 1991г на Общинска служба “Земеделие” гр.Стара Загора, като направени от лице без правен интерес. Жалбоподателят ЕТ ”Красимира Стефанова” гр.Стара Загора чрез пълномощника си адв.К.М. моли определението да бъде отменено и делото да се върне за постановяване на решение. Алтернативно моли в случай, че касационната инстанция намери определението за правилно, да инициира и даде ход на процедурата по чл.99, т.2 от АПК.

В съдебно заседание пълномощникът поддържа жалбата. Претендира за присъдане на направени разноски.

Ответникът Общинска служба “Земеделие” гр.Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предоставя на съда да постанови решение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която определението е неблагоприятно и в законоустановения 7-дневен срок. Разгледана по същество, се явява неоснователна, а обжалваното определение – правилно и законосъобразно по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба против мълчалив отказ на Общинска служба ”Земеделие” гр.Стара Загора да се произнесе по молба вх.№ 3623/ 24.08.2007г, с която е поискана отмяна на решение № 52197/ 08.03.1999г, постановено по преписка вх.№ 50568/ 1991г. поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение.  Решението се отнася до имот пл.№ 5209 в м.”Кирков кладенец” по кадастралния план на гр.Стара Загора от 1955г, възстановен като земеделска земя на наследниците на Банко Гуджев, б.ж. на гр.Стара Загора. Направено е и искане за обявяването му за нищожно. Касаторът се позовава на влязъл в сила съдебен акт, с който на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм/ е признат за собственик на част от гореописания имот, а именно 790кв.м., попълнени като имот пл.№ 5277”а” и част от имот пл.№ 5277”б”, образувани върху бивш имот № 5209 по кадастрален план на гр.Стара Загора от 1955г.

  За да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят ЕТ”Красимира Стефанова” гр.Стара Загора не се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ доколкото правата му върху процесния имот не са установени към момента на включването му като земеделска земя в ТКЗС. Страни в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ били само заявителят и административният орган. Участие на трети лица било недопустимо, независимо дали са ползватели, държатели или собственици.

Определението е правилно и законосъобразно. По отношение направените искания касационният състав счита, че са недопустими поради липса на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство.

 

Предвидените в АПК възможности искане за прогласяване на нищожност и за отмяна поради незаконосъобразност са предоставени само на заинтересуваните лица, чийто правен интерес е засегнат към момента на издаването на административния акт, т.е. които имат самостоятелно материално право или са засегнати, или биха били засегнати неблагоприятно от издадения административен акт. Това е основният принцип, регламентиран в АПК, на който е подчинено съдебното оспорване на административните актове.

В специалното реституционно производство по възстановяване на собствеността върху земеделски земи обаче не участват заинтересовани лица, в това число лица с признати собственически права върху същите имоти.  Те нямат самостоятелно право на участие пред органа по поземлената реформа и той няма задължението да ги уведомява за всяко едно подадено заявление за реституция. Това е и различието между специалния закон – ЗСПЗЗ от една страна и общият АПК от друга. Последният обезпечава задължително участието на заинтересованите лица в административното правоотношение. Нарушаването на това задължение е основание за неговата отмяна. Обратното е в реституционния закон, който изключва участието на заинтересовани лица, като изрично предвижда в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че такива лица осъществяват правата си по съдебен ред. В конкретния случай касационният жалбоподател е потърсил и получил максималната защита на своето право на собственост. Не може да бъде споделено становището, че в правния мир не могат да съществуват два титула за собственост, тъй като наличието на института на вписването на съдебни решения е гаранция срещу недобросъвестно поведение на предишен собственик.  Отразяването на съдебния акт в съответните регистри за имота е техническата дейност, която има за цел да доведе до знанието на всички новото правно положение, но тя не е свързана с отмяна на първоначалния акт.

 

От изложеното следва, че ЕТ”Красимира Стефанова” няма качеството на заинтересована страна, защото няма самостоятелно право на участие в административното правоотношение, което се развива между заявителя за реституция и административния орган по поземлената реформа. Тя не може да направи и валидно искане за промяна/отмяна на стабилен административен акт, както и за възобновяване на административното производство по влезли в сила решения на Общинска служба по земеделие Стара Загора. Съвсем отделен е въпросът, че съдът не е посочен сред лицата, имащи инициатива за възобновяването, посочени в чл. 100 от АПК, поради което искането в тази насока е недопустимо.

По гореизложените съображения отправената до районния съд жалба действително се явява недопустима, от което следва, че образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване до какъвто правилен краен извод е стигнал решаващият съд. Затова обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2840/ 09.10.2008г по гр.д.№ 509/2008г по описа на Старозагорски районен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на жалбата.           

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                       2.