О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               09.12.2008г.                              Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На девети  декември                                                                                  2008г. 

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.Д.

                                                                                 2.  Д.Д.

 

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело №740 по описа за 2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано частна жалба на А.И.Д. *** Загора против определение от 11.11.2008г. на РС Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на ОС “Земеделие” гр. Стара Загора да промени лицата в чиято полза са издадени решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ.

         В частната жалба се излагат доводи за не правилно приложение на материалния закон, конкретно налице е противоречние в мотивите относно приложението на АПК, а именно щом същият е не приложим, то и разпоредбата на чл.58 от него, касаеща мълчалив отказ не може да бъде основание за прекратявнае на съдебното производство.

         От съда се иска да отмени атакуваното определение и да разреши въпроса по частната жалба.

          Ответника – Общинска служба “Земеделие” гр. Стара Загора не представя становище.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Частната жалба е подадена в срок и е от лице с правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна:

         Районния съд е сезиран с жалба от А.И.Д., подадена чрез административния орган на 09.06.2008г., в която се излагат фактите, въз основа на които по същество се иска от съда да задължи ответника да промени лицата, в чиято полза са постановени решения за възстановяване право на собственост, на основание влязло в сила решение по гр.д. № 724 по описа за 2002г. на РС Стара Загора.

         Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спора въз основа на фактите и искането, което в случая е сторено – жалбоподателката е искала съда да постанови възобновяване на административното производство, а правната квалификация е оспорване на мълчалив отказ. В тази връзка се налагат коригиращи мотиви, при които да бъде оставено в сила правилното като краен резултат прекратително определение.

         Съдебната практика  според която при липса на уреден в специалния закон срок за произнасяне не може да бъде оспорен мълчалив отказ е от преди приемането на новия АПК. Последния цели да даде защита на гражданите срещу всяко бездействие на администрацията, включително и срещу липсата на произнасяне. Кодекса се прилага за издаването, оспорването и изълнението на административните актове, не само когато специалния закон изрично препраща към него, но и когато е налице празнота – правило от чл. 46 ал.2 от ЗНА. При непълнота се прилагат разпоредбите относно подобни случаи, а ако и те липсват важат основните начала на правото на Република България. На основание  чл.1и чл.2 от  АПК неговите разпоредби се прилагат за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. Да бъде установено друго обхваща две хипотези – изрично да бъде изключено приложението на АПК или да са предвидени специални административно производствени разпоредби. ЗСПЗЗ е специален закон, но това не е достатъчно, за да се изключат правилата на АПК. ЗСПЗЗ не дерогира изрично приложението на Кодекса, а напротив препраща към него, поради което и на основание чл.2 от същия, правилата, за които не е предвидено друго в специалния закон важат и в конкретното производство по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ. С АПК се въведе изрично правилото, че мълчаливо съгласие е налице само в предвидените от закона случаи т.е. заключението на районния съд би било вярно, но ако се касаеше за съгласие, не и за отказ. В случаите, когато специалния закон не предвижда срок за произнасяне по силата на чл.2 от АПК важат сроковете по чл.57 от същия – колективния орган решава въпросът за издаването на акта най-късно на първото заседание след изтичане на срока по ал.4 на чл.57, тъй като искането е подадено въз основа на влязло в сила съдебно решение. Когато този срок не може да бъде спазен административния орган е длъжен да извърши действието уведомяване – при неизпълнение на това задължение заявителите могат да се ползват от защитата на чл.257 от АПК. В случая жалбоподателката не се е възползвала от възможността да бъде задължен адиминистративния орган да я уведоми за срока, в който ще разгледа нейното искане, като същевременно е изтекъл и преклузивния за съдебно оспорване. Това е така, защото мълчаливия отказ е законова презумпция, въз основа на която възниква правото на оспорване и се реализира в едномесечен срок от изтичане на срока за произнасяне. Предвид на това, че органът е колективен, а случая може да се реши въз основа само на представеното решение №106/ 20.06.2005г. на РС Стара Загора, то срокът за произнасяне е първото заседание, проведено след седмия ден, считано от подаване на искането – 08.11.2007г. На 15.11.2007г. е налице мълчалив отказ и тече едномесечен срок за оспорването му, при което ще бъде в тежест на административния орган да установи датата, на която е първото му заседание след 15.11.2007г. Следователно на 16.12.2007г. е изтекъл срокът за оспорването и подадената на 09.06.2008г. жалба срещу мълчаливия отказ е недопустима като просрочена – преклудирано е правото да се търси защита и съдействие от съд.

         Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото на първоинстанционния съд е налице доказателство за промяна на лицата в полза на които е възстановено правото на собственост въз основа на цитираното решение на РС Стара Загора, но този въпрос е неотносим към правото на оспорване и евентуалната негова основателност т.е. ако жалбата не беше просрочена, постановеното на 20.10.2008г. решение на ответния административен орган  не отрича правния интерес на жалбоподателката, поради това, че мълчалив отказ не може да бъде оттеглен. Той е презумпиця, която може да бъде оборена само при представяне на положително решение, но постановено в срока за произнасяне.   

При тези коригиращи мотиви и на основание чл. 221 ал.2 във вр. с чл.236 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

ОПРЕДЕЛИ

 

            ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11. 11.2008г. за прекратяване на гр.д. №994 по описа за 2008г. на Районен съд Стара Загора, образувано по жалба на А.и.Д. против мълчалив отказ на Общинска служба “Земеделие” гр. Стара Загора да промени  лицата, в чиято полза е издадено решение по чл.18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ.  

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.