О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  87

 

гр.Стара Загора, 23.03.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Старозагорският административен съд, в открито заседание на двадесет и шести февруари  две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                Председател:  Б.Т.

 

                                                                      Членове: И.Я.

                                                                                         Р.Т.

 

при участието на секретаря  Д.Д.

и в присъствиетона прокурора  Н.М.,

като разгледа докладваното от Б.Т. частно кас.адм.д. № 54  по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание  чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.14, ал.3,  изр.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по частна жалба от Л.С.М.-Б. *** Загора против определение № 3354/ 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 914/2008г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради просрочие на жалбата срещу решение № 53094/ 23.03.2004г на Общинска служба “Земеделие и гори” Стара Загора. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, които по същество се свеждат до нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Наведени са доводи за незаконосъобразност на определението поради противоречие с конституционно признатата възможност за обжалване на административните актове и отнета възможност на подателката да защити правото си на собственост. Жалбоподателката твърди, че съдебният акт не съдържа произнасяне и по искането й за обезщетяване със земя. Моли определението да бъде отменено и  съдът да реши спора по същество.

В съдебно заседание конкретизира претенцията си обжалваното решение на Общински служба “Земеделие и  гори” Стара Загора да бъде обявено за нищожно като твърди, че с такова  искане е сезирала първоначално Административен съд Стара Загора, който неправилно е изпратил жалбата й  по подсъдност на Районен съд Стара Загора. Претендира за постановяване на решение, с което да бъде възстановена собствеността върху нива с площ 3дка в м.”Токмоолу” , намираща се в строителните граници на гр.Стара Загора.

Ответникът Общинска служба по земеделие Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд – законосъобразно.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка по реда на чл.218, ал.1 от АПК на обжалваното решение съдът намира за установено  следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

На 02.06.2008г Л.М.-Б. е подала жалба до Административен съд Стара Загора срещу отказ на Общинска служба “Земеделие и гори” Стара Загора да възстанови правото на собственост на наследниците на И. М. Б. и Н. Д.Б. /нейни наследодатели/ върху нива от 3 дка в м.”Токмоолу”, намираща се в строителните граници на гр.Стара Загора. Отказът е обективиран в решение № 53094/ 23.03.2004г по преписка вх.№ 54806/1998г.

По жалбата е образувано адм.д.№ 376/ 2008г по описа на Административен съд Стара Загора, което с определение № 265/ 27.06.2008г е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Стара Загора. Съдията-докладчик е приел, че се касае за жалба по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, който предвижда разглеждането й да става от районния съд.

С обжалваното определение Старозагорският районен съд е прекратил производството като недопустимо поради просрочие на жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваното решение е съобщено лично на Л.М.-Б. на 29.03.2004г, видно от приложената към преписката обратна разписка.  Тя е депозирала жалбата си с искане за отмяната му като незаконосъобразно повече от четири години след изтичане на предвидения в чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ 14-дневен срок.

В жалбата до административния съд не се оспорва приетото от първоинстанционния съд пропускане на 14-дневния преклузивен срок по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че е направено искане за обявяване на нищожност на отказа, за което няма ограничение във времето.

Касационната инстанция в настоящия състав намира определението на районния съд за законосъобразно.

Нито в първоначалната жалба, нито в дадените допълнително писмени обяснения от 10.10.2008г жалбоподателката е изразила становище за нищожност на оспорения административен акт. Напротив, изрично е заявила, че  желае да бъде отменен като незаконосъобразен.

Доколкото липсва легална дефиниция на понятието нищожен административен акт”, такова съобразно възприетите от теорията и практиката критерии представлява онзи акт на администрацията, който поради основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който го издава, поради формата, в която е издаден, или съдържанието, което трябва да има, се дисквалифицира като                  административен     акт  и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност, т.е. не всяко закононарушение води до нищожност. Такива доводи не са изложени в жалбата на Л.М.-Б., поради което правилно районният съд я е квалифицирал като насочена срещу унищожаем акт, подаването на която е ограничено със срок.

Съдът, независимо дали се касае за районен или административен,  не е компетентният орган да реши въпроса за обезщетение със земеделска земя в случай, че е невъзможно реалното възстановяване на собствеността. Тези правомощия съгласно нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ са предоставени на общинските служби по земеделие. Затова като не се е произнесъл по искането за обезщетение районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

 С оглед гореизложените съображения касационният състав на съда намира, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л  И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3354/ 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 914/2008г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.