О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№ 112      28.04.2009г.   град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: Г.Д.

       

 

при секретар                                                                                                   

и с участието на прокурора                                                                                                 като разгледа докладваното от съдия   Г.Д.  административно дело № 117 по описа за 2009г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба на Д.Х.С. *** Загора, против Заповед № 116/ 09.02.2009г. на Началника на Регионалния инспекторат по образованието /РИО/ – Стара Загора, с която на основание чл.148, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/ във връзка с чл.37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ е анулиран конкурс за длъжността “директор” на Природо-математическа гимназия “Гео Милев” гр.Стара Загора. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена без да са били налице основания за анулирането на конкурса, поради което същата е постановена в противоречие на материалния закон.

След преценка на материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 857/ 24.10.2008г. на основание чл.90, ал.1 и чл.91 от Кодекса на труда/СТ/ във връзка с чл.37, ал.4 и ал.6 от ЗНП, началникът на РИО – Стара Загора е обявил конкурс за заемане на длъжността “директор” на общински училища в област Стара Загора, сред които и директор на Природо-математическа гимназия “Гео Милев” гр.Стара Загора /т.І, позиция 16 от заповедта/. Жалбоподателят твърди, че е подал заявление за участие в обявения конкурс за длъжността “директор” в следните училища: ПМГ “Гео Милев” гр.Стара Загора, Гимназия “Христо Ботев” гр.Стара Загора и ОУ “Христо Ботев” с.Хрищени. След успешно представяне на първи и втори кръг от конкурса е получил уведомление по чл.95, ал.2 от КТ, че е класиран на първо място за длъжността директор на ОУ”Христо Ботев”с.Хрищени и Гимназия “Христо Ботев”гр.Стара Загора. За резултатите от проведения конкурс за длъжността “директор” на ПМГ “Гео Милев” гр.Стара Загора жалбоподателят не е бил уведомен, а вместо това е получил писмо с изх.№ 274/ 09.02.2009г., с което е уведомен, че конкурсът за тази длъжност е отменен със Заповед № 116/ 09.02.2009г. на Началника на РИО – Стара Загора. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 116/ 09.02.2009г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – Стара Загора, на основание чл.148, ал.2 от ППЗНП във връзка с чл.37 от ЗНП, е “анулиран” обявения със Заповед № 857/ 24.10.2008г. конкурс за длъжността “директор” на Природо-математическа гимназия “Гео Милев” гр.Стара Загора. От фактическа страна заповедта е обоснована с постъпил сигнал в Министерството на образованието и науката с вх.№ 18-69/ 04.02.2009г.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбата на Д.Х.С. против Заповед № 116/ 09.02.2009г. на началника на РИО – Стара Загора, е процесуално недопустима, по следните съображения: 

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. А това са административни актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

По своята правна същност оспорената в настоящото съдебно производство заповед не представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК. В конкретния случай Заповед № 116/ 09.02.2009г. е издадена на основание чл.148, ал.2 от ППЗНП във вр. с чл.37 от ЗНП. По аргумент от разпоредбите на чл.37, ал.6 от ЗНП, длъжността директор на държавно училище се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ.  Видно от приложените по делото документи, началникът на РИО – Стара Загора, в качеството си на работодател по см. на чл.37, ал.4 от ЗНП е обявил конкурс за заемане на длъжността “директор” на ПМГ “Гео Милев” гр.Стара Загора. Съгласно чл.148, ал.2 от ППЗНП при наличие на основанията, посочени в хипотезата на тази правна норма, началникът на регионалния инспекторат по образованието може да анулира конкурса. Тълкуването на цитираните правни норми води до извода, че обективираното в Заповед № 116/ 09.02.2009г. волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, поради което не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. Независимо от обстоятелството, че волеизявлението на началника на РИО – Стара Загора има формата на заповед, издадените актове, с които упражнява правата си по чл.90 и сл. от КТ, не представляват индивидуални административни актове по см. на чл.21 от АПК и не подлежат на съдебен контрол. Конкурсът, наред с трудовия договор и избора, е едно от материално-правните основания за възникване на трудово правоотношение, чиято уредба е регламентирана в КТ. Правното значение на конкурса се изчерпва с възникването на това правоотношение, елементите на чиито правопораждащ фактически състав не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Следователно оспорването законосъобразността на проведения конкурс /респ. неговата отмяна/ по същество представлява трудов спор по см. на чл.357 от КТ. Тази разпоредба дефинира като трудови споровете между работника /служителя/ и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение. Поради това атакуваната заповед на началника на РИО – Стара Загора не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на съдебно-административното оспорване, а повдигнатия от жалбоподателя спор представлява трудов спор, свързан с възникването на трудовото правоотношение.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, като подадена срещу акт който не подлежи на съдебно оспорване, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Х.С. *** Загора, против Заповед № 116/ 09.02.2009г. на Началника на Регионалния инспекторат по образованието – Стара Загора, като процесуално недопустима.         

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 117/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                                                 

                                                                                              СЪДИЯ: