О   П   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е     104

 

                                                      гр.Стара Загора

 26.05.2011г.

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесета година, в състав:

                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДКОВ

 

като разгледа, докладваното от съдия Радостин Радков, АД 42 по описа  за 2011 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искане от В.Н.З. *** за неоснователни бездействия на Община Казанлък, а именно отказ да бъдат приети подадени от нея документи по обявена от Община Казанлък процедура за подбор на „социален асистент” и „домашен помощник” във връзка с проект „Солидарност по схема за представяне на безвъзмездна финансова помощ” № BG 051PO001/5.2-07-0186-C-0001. Твърди, че служители на Община Казанлък са отказали на 19 и на 20 януари 2011 г. да приемат подадени от нея документи, поради това, че приложеното към тях свидетелство за съдимост не е в оригинал, а е ксерокопие. Твърди, че в обявените указания за необходимите документи на кандидатите, не е посочено изискване свидетелството за съдимост на кандидата да е в оригинал. Счита, че е следвало документите й да бъдат приети с приложеното към тях свидетелство за съдимост, представляващо ксерокопие, заверено от нея с означението „вярно с оригинала” и подписано от нея. Моли съда да постанови решение, с което да задължи административния орган да извърши следващите се по закон действия, тоест да бъдат приети подадените от нея документи. Претендира присъждане на обезщетения за нанесени материални загуби и пропуснати ползи, считано от момента на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Допълнително представя становища вх.№675/08.03.2011г. и вх. №917/30.03.2011г., в които заявява че поддържа искането си, както и претенциите за обезщетения за вреди и пропуснати ползи от неоснователното бездействие на администрацията, която определя в размер общо на 600 лева.

Ответника - Кмет на Община Казанлък не взима становище по оспорването.

Съдията докладчик при обсъждане на доказателствата по делото, за постановяване на решение, установи, че така както е формулирано искането е с правно основание по чл. 256 и чл.257 от АПК. Наред с него е предявено и искане за обезщетение. Тези две искания на жалбоподателката не могат да бъдат обективно съединени за разглеждане в едно производство по реда на чл.256 и чл.257 от АПК или по реда на чл.204 от АПК. Искането на З. е с два петитума – първият  да задължи служители на общинската администрация на Община Казанлък да извършат следващите се по закон действия, тоест да бъдат приети подадените от нея документи, а вторият – за присъждане на обезщетение за нанесени материални загуби и пропуснати ползи, считано от момента на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението. В производството по реда на чл.256 и 257 от АПК, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. В това производство само административен орган може да притежава процесуалната легитимация на ответник. По силата на §8 от ПЗР на АПК производствата по издаване и обжалване на индив. адм. актове се прилагат и при извършването на адм. услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. Легални дефиниции на понятието „административна услуга” се съдържа в §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията и §1, т.2 от ДР на АПК, като в настоящия казус служителите на общинска администрация Казанлък е следвало да извършат услугата по б. „в” от тези норми - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице”. Неоснователно бездействие по смисъла на чл.256 и 257 от АПК може да се претендира само по отношение на административен орган, т.е. такъв отговарящ на изчерпателно изброените признаци в легалното определение на §1, т.1 от ДР на АПК. По отношение на служители от общинската администрация, в описаната в искането на З. хипотеза, може да се оспорва техния мълчалив или изричен отказ да извършат поисканата административна услуга – приемане на документи за участие в процедурата за подбор и назначаване на работа на лицата, които ще извършват услугата „Домашен помощник” по Договор за безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”BG 051PO001/5.2-07-0186-C-0001, проект „Солидарност”, с бенефициент Община Казанлък. Ето защо, искането на З., по реда на чл.256 и чл.257, съдът да осъди служители на общинската администрация на Община Казанлък да извършат следващите се по закон действия, тоест да бъдат приети подадените от нея документи, е недопустимо. За нея не съществува правото да иска тази (по вид) съдебна защита, която е поискала с процесното искане. В тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

Реда за разглеждането на исковете за обезщетение от незаконосъобразни бездействия на адм. органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно чл.1 от ЗОДОВ, е този уреден в Глава ХІ от АПК. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, в производството по предявен иск за обезщетение, произтичащо от незаконосъобразно бездействие на адм.органи и длъжностни лица, съдът установява незаконосъобразността на бездействието. Това установяване е част от фактическите и правни констатации на решението, а не от неговия диспозитив, който следва да съдържа само решение по основателността на иска за обезщетение. Докато в производството по реда на чл.256 и 257 от АПК, в диспозитива на решението си, съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Следователно иска за обезщетение следва да бъде отделен в друго самостоятелно производство, още повече, че З. не е конкретизирала срещу кое юридическо лице е насочен /по аргумент от чл.205 от АПК/ нито е посочила каква част от общо претендираната сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди и каква е за пропуснати ползи. При положение, че делото по искането за неоснователно бездействие на общинската администрация е изяснено, а и поради изложените по-горе съображения за невъзможност двете искания да се разгледат в едно производство, следва искането за обезщетение да се отдели в самостоятелно такова.

Ръководен от изложеното, съдът

 

                                      О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

 

ОТМЕНЯ определението си за прекратяване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, държано в открито съдебно заседание на 14.04.2011г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМО искането на В.Н.З. ***, да бъдат осъдени служителите на общинска администрация Казанлък да извършат исканите от нея действия като приемат документите и за участие в процедурата за подбор и назначаване на работа на лицата, които ще извършват услугата „Домашен помощник” по Договор за безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”BG 051PO001/5.2-07-0186-C-0001, проект „Солидарност”, с бенефициент Община Казанлък.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №42 по описа за 2011г. на  Административен съд Стара Загора в тази му част.

Определението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.

ОТДЕЛЯ искането на В.Н.З. ***, за присъждане на обезщетения за материални вреди и пропуснати ползи от неоснователното бездействие на общинска администрация Казанлък в размер общо на 600 лева.

Да се докладва на Председателя на Административен съд Стара Загора искането на В.Н.З. *** за присъждане на обезщетения, за образуване в отделно производство, ведно с комплект заверени ксерокопия от допълнителните становища и всички доказателства приети и приложени по делото.

Определението, в частта относно отделяне на исковете за обезщетение, е окончателно.

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: