О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                         № 44     07.02.2013г.      град Стара Загора

 

 

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

 при секретар                                                                                                       и с участието

 на прокурора                                                                                                      като разгледа

 докладваното от съдия   Р. ТОДОРОВА  административно дело № 31 по  описа за

 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. 

 

Образувано е по жалба А.А.Я. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Б. ***, против т.ІІІ от Решение № 383 по Протокол № 20 от проведено на 25.10.2012г. заседание на Общински съвет – Казанлък. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част по съображения за приемането му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при заобикаляне на закона. Направено е искане за отмяна на Решение № 383/ 25.10.2012г. на Общински съвет – Казанлък в обжалваната му част.

 

Съдът намира, че подадената от А.Я. жалба против т.ІІІ от Решение № 383 по Протокол № 20 от проведено на 25.10.2012г. заседание на Общински съвет – Казанлък, е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателя, по следните съображения:

 

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159,  т.4 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието на “засягане” на права и/или на защитени от правото интереси от акта, които се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.  

 

В случая с решението на Общински съвет – Казанлък в оспорената му част, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.37, ал.1 от ЗОС и чл.50, ал.1, чл.52 и чл.81 от Наредба № 15 на ОбС – Казанлък, е прието да се учреди допълнително право на строеж за изграждане на гаражни клетки с номера от 1 до 21 /със застроена площ 19.5 кв.м. всяка/, за нуждите на собствениците на жилища в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, съгласно Скица № 1474/ 24.08.2012г. и схема към нея, след провеждане на публични търгове с явно наддаване по реда на глава шеста от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с имоти – общинска собственост на ОбС – Казанлък, при начална тръжна цена за всяка гаражна клетка 1 500лв. без ДДС. Решенията на общинския съвет по принцип могат да бъдат оспорени само по реда на чл.45 от ЗМСМА от посочените в разпоредбата правни субекти - Областният управител и Кметът на общината, както и от прокурора. При прилагане на един от основните принципи в съдебния административен процес /чл.147, ал.1 от АПК/, който може да бъде изведен и от нормата на чл.120, ал.2 от КРБългария, въвеждаща общата клауза за обжалваемост на административните актове, право да оспорят актовете на общинските съвети следва да бъде признато и на всяко физическо или юридическо лице, чиито субективни права и/или законни интереси са засегнати от разпоредените с тези актове правни последици. В случая жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорването на т.ІІІ от Решение № 383/ 25.10.2012г. на Общински съвет – Казанлък и качеството си на заинтересовано лице, като собственик на апартамент в жилищен блок, построен в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък. Но само въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод, че А.Я. попада в кръга на лицата – носители на публичното право на жалба срещу акта на органа на местно самоуправление. Необходимо е да бъде установено че решението поражда пряко и непосредствено негативни последици в правната сфера на жалбоподателя – да представлява правопроменящ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт по отношение на негови материални права и/или да накърнява защитени от закона интереси.  В случая такова засягане не е налице. Действително от приложените към жалбата доказателства и от документите, съдържащи се в преписката по приемането на оспореното решение, безспорно се установява, че А.Я. е собственик на апартамент в жилищен блок с административен адрес гр. Казанлък, ул. „Преображение” № 1, построен в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, в който УПИ е решено да се учреди допълнително право на строеж за изграждане на гаражни клетки. Но нито в жалбата са посочени конкретни доводи, нито са представени доказателства дори и като индиция, че приетото от Общински съвет – Казанлък решение по някакъв начин засяга или би могло да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя в качеството му на собственик на апартамент в жилищна сграда, построена в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, който УПИ е общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № 924/ 19.04.2011г. Абсолютно необосновано е твърдението, че провеждането на търг  за учредяване на допълнително право на строеж за изграждане на гаражни клетки в посочения УПИ, не е в полза нито на жалбоподателя, нито на другите собственици на жилища в блоковете, построени в имота. Тъкмо обратното – от съдържанието на т.ІІІ от Решение № 383/ 25.10.2012г. на Общински съвет – Казанлък е видно, че учредяването на право на строеж е за нуждите на собствениците на жилища в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък. В този смисъл за жалбоподателя оспореното решение е от категорията на благоприятстващите административни актове, тъй като за А.Я., в качеството му на собственик апартамент в жилищен блок в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, се поражда правна възможност да участва в търга след неговото обявяване. Обективираното в обжалвания акт волеизявление на органа на местно самоуправление не дава основание да се приеме, че се цели чрез заобикаляне на закона да бъдат ощетени собствениците на жилища в полза на подставени лица. От формулировката на решението /„за нуждите на собствениците на жилища в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък”/, е видно, че Общинският съвет изрично е определил кръга на правоимащите лица, които могат до участват в търга и съотв. в полза на които може да бъде учредено право на строеж за изграждане на гаражни клетки, като по никакъв начин не е накърнено равното право на участие в търга на правоимащите собственици на апартаменти в жилищните блокове в посоченото УПИ. Правният интерес на жалбоподателя не може да бъде обоснован и с твърдяното засягане на правото на живущите да паркират автомобилите си в близост до блоковете, в които живеят. Приложената към решението скица № 1474/ 24.08.2012г. и схема към нея и определеното местоположение на гаражните клетки, за чието изграждане е взето решение да се проведе публичен търг за учредяване право на строеж, не дават основание да се приеме, че би могло да е налице твърдяното от жалбоподателя негативно засягане на правната му сфера. Не е ясно по какъв начин само по себе си решението на Общински съвет – Казанлък за учредяване право на строеж за изграждането на гаражни клетки за нуждите на собствениците на жилища в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, може да доведе до неблагоприятни материалноправни последици от гл. т. „правото на живущите да паркират автомобилите си в близост до блоковете”. Още повече че последното не може да бъде определено като признато и гарантирано от закона субективно право или защитен от закона интерес и следователно дори в резултат на провеждането на търга да се стигне до евентуалното засягане /ограничаване/ на това „право” /в случай че жалбоподателят не участва в търга или не го спечели/, то не би могло да обоснове правен интерес от оспорването на т.ІІІ от Решение № 383/ 25.10.2012г. на Общински съвет – Казанлък. Правният интерес не следва и от обстоятелството, че А.Я. и останалите собственици на жилища в УПИ І – 102 в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, не са били лично уведомени за разглеждането и приемането на решението. Нито жалбоподателят, нито другите собственици на апартаменти в жилищните блокове, са преки адресати на решението, а от приложените доказателства е видно, че Решение № 383/ 25.10.2012г. на ОбС – Казанлък е надлежно разгласено на населението на общината съгласно изискванията на чл.22, ал.2 от ЗМСМА.

 

По тез съображения съдът приема, че за А.Я. не е налице пряк, личен и непосредствен интерес от обжалването на решението на Общински съвет – Казанлък в оспорената му част.

 

С оглед на гореизложеното и доколкото за А.Я. не е налице правен интерес от оспорването на т.ІІІ от Решение № 383/ 25.10.2012г. на Общински съвет – Казанлък и респективно липсва активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.Я. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Б. ***, против т.ІІІ от Решение № 383 по Протокол № 20 от проведено на 25.10.2012г. заседание на Общински съвет – Казанлък, като недопустима.

           

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 31/ 2013г. по описа на Административен съд – Стара Загора.  

           

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: