О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

82                                             07.05.2014 год.                     гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на петнадесети април две хиляди и четиринадесета год. в публично заседание в състав:

        

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №36 по описа на Административен съд Стара Загора за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Мали”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Свети княз Борис”№63, ет.3, ап.9, представлявано от Управителя Валентин Динев Петков против уведомително писмо изх. №01-2600/1453 от 14.02.2013 год. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд.

Уведомителното писмо е постановено на 14.02.2013 год. От приложените по делото се доказателства се установява, че уведомяването за връчването на оспореният административен акт на жалбоподателят е станало по реда на чл.61, ал.3 от АПК.

Жалбата е недопустима, като е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване, но е подадена извън срока предвиден в закона.

Уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК за започването на производството по издаването на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”, по направление „Опазване на застрашени от изчезване видове” с изх. №01-2600/11644 от 15.12.2012 год. е връчено на седалището на търговеца на 11.01.2013 год. /стр.15-17 от адм. дело №694/2014 год. на Административен съд София град/. В предвидения от закона срок не са постъпили каквито и да е било възражения или искания за събиране на нови доказателства, които да бъдат взети в предвид от административният орган при постановяването на акта.

Оспореният административен акт е постановен на 14.02.2013 год. и има изходящ №01-2600/1453 от същата дата. Същият е изпратен чрез куриер на седалището на търговеца, като във върната обратна разписка за неполученият административен акт е отбелязано, че посоченият телефон не отговаря, а на 15 и 19.03.2013 год. са залепяни стикери, но пратката не е потърсена /стр. 25 от делото/. На 23.04.2013 год. е залепено уведомление, с което се приканва  жалбоподателят да се яви в 14 дневен срок от 23.04.2013 год. за получаването на уведомителното писмо. Същото е залепено на таблото за уведомления на ОД на ДФ”Земеделие”, находящо се в гр. Стара Загора. Същото е свалено на 15.05.2013 год., като всичко това е удостоверено чрез приложеният по делото констативен протокол /стр.27 от делото/.

С нормата на чл. 50 ГПК е регламентирано връчването на съобщения на търговци и на юридически лица. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В случай, че лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени (чл. 50, ал. 2 ГПК). От систематичното тълкуване на така формулираните правила се налага изводът, че ако новият адрес на дружеството е вписан в търговския регистър, органът следва да връчи съобщението на този адрес, като за дружеството не е налице задължение да уведоми административния орган за вписаната и обявена в публичния регистър промяна. Задължение на органа, респективно - на съда, е служебно да следи за актуалния адрес на търговеца, освен в случаите по чл. 40 и чл. 41 ГПК, които са неотносими към настоящия казус. В случая промяна на адреса и седалището на търговеца нямаме.

В случая, безспорно е установено, че жалбоподателят не е намерен на адреса, който е регистрирания адрес на управление на дружеството, поради което съобщаването по реда на способите предвидени в  чл. 61, ал. 3 АПК е законосъобразно. Жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да му бъде връчено съобщение на посочения от него адрес в административното производство и след като не е съобщил на административния орган в същото производство друг адрес на който могат да му се връчват съобщения, правилно е бил уведомен по реда на  чл. 61, ал. 3 АПК.

Съгласно 61, ал.1 от АПК за административният акт, съответно отказът да се издаде акта, се съобщава на заинтересованите страни в тридневен срок от неговото издаване. От приложената преписка се установява, че обжалваният административен акт е бил връчен по реда на чл.61, ал.3 от АПК на 15.05.2013 год., датата на сваляне на уведомлението. Обжалването на административните актове става в 14 дневен срок от съобщаването им, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Прилагайки правилата на чл.60, ал.5 от ГПК по силата на препращата разпоредба на чл.144 от АПК, то срока започва да тече от следващия ден – 16.05.2013 год. и изтича в края на последния ден – 29.05.2013 год., работен ден. Жалбата е изпратена чрез обратна разписка на 27.11.2013 год., т.е. близо шест месеца след определения от закона 14 дневен срок. Като такава жалбата се явява недопустима, като просрочена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.144 от АПК вр.чл.253 от ГПК, чл.159, т.5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението за приключване на съдебното дирене и даване ход по същество на делото.

ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм. дело №36/2014 год. по  описа на  Административен съд Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на „Мали”ООД, представлявано от Управителя Валентин Динев Петков против уведомително писмо изх. №01-2600/1453/14.02.2013 год. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд /ДФЗ/.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №36/2014 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: