О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е    № 95

 

гр. Стара Загора, 15.04.2014г

 

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                        Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                      Членове:

 

като разгледа адм.д. № 45 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Производството по делото е образувано по искова молба от П.М.Н. ***  против Полицията на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от арестуване и настаняване в изтрезвително отделение на МВР гр.Стара Загора.

         Делото е изпратено по подсъдност от Районен съд Стара Загора с влязло в сила на 17.04.2013г определение от 14.05.2012г по гр.д.№ 1232/ 2012г.

 

С разпореждане от 12.02.2014г  на ищеца е даден 7-дневен срок от съобщаването за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба с указания за последиците от неизпълнението им.

С молба вх.№ 796/ 04.03.2014г ищецът е изложил „пояснения” по дадените указания като е посочил ответник и неговия адрес, поискал е освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

След замяна на първоначално определения адвокат с определение от 27.03.2014г за служебен адвокат на ищеца П.М.Н. *** е назначен адвокат С.Г.С.,***. В изпълнение разпореждането на съда на 02.04.2014г са му връчени разпореждане от 12.02.2014г за оставяне  на исковата молба без движение и копие от молба вх.№ 796/ 04.03.2014г от П.Н.. В дадения 7-дневен срок от адвоката не са извършени някакви процесуални действия.

 

         Съдът намира, че предявената искова молба от П.Н. е недопустима по следните съображения:

         С оглед изложените факти в първоначалната и уточняващата молба, които са в унисон с изричното посочване на правното основание, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.  

Настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.205 от АПК искът неправилно е насочен срещу Министерство на вътрешните работи на Република България като ответник. Съгласно цитираната правна норма, искът за обезщетение се предявява срещу юридическо лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, т. е. нормата регламентира изрично кой субект е носител на пасивната процесуална легитимация.

         Макар Министерство на вътрешните работи да е юридическо лице, то не в неговата система пряко се намират длъжностните лица от подразделение „Заведение за отрезвяване” към Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, от чиито незаконосъобразни действия се претендират причинени вреди. Не е в правомощията на това министерство да упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за отрезвяване, а именно такава логика  е заложена в АПК при регламентиране на ответната страна в производствата по глава единадесета. Със Закона за МВР и Наредба № Iз-1935 от 25.10.2006 г. за организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване цитираните ръководни и контролни функции върху местата за отрезвяване са възложени на друг персонифициран правен субект.

В производството по чл.203 и сл. от АПК се прилагат субсидиарно правилата на ГПК при разглеждане на исковите претенции с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а не нормите на дял трети от АПК. От това законодателно разрешение следва, че съдът не конституира страните служебно и при проверката за редовността и допустимостта на исковите претенции са приложими разпоредбите на чл. 127 и сл. от ГПК на основание чл.144 от АПК.  

 

Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че искът на П.Н., насочен срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, се явява недопустим като подаден срещу ненадлежен ответник, а в частта за претендираните неимуществени вреди – за нередовен, поради което исковата молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

 

 Водим от тези мотиви и на основание чл.129 и чл.130 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

         ВРЪЩА исковата молба на П.М.Н. ***  против Министерство на вътрешните работи на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 45/ 2014г по описа на Административен съд Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаване на ищеца пред ВАС.

 

 

        

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: