О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

137                                       10.07.2015 год.                          гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, VІІ състав, публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав        

                          

                                       Председател: Михаил Русев

 

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №138 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/. 

Образувано е по жалба на Х.О.Х. *** срещу Заповед №РД-102/20.04.2015 год. на Кмета на Община Павел баня, с която заповед е определен редът за издаване на карта – легитимация, удостоверяваща правото на учениците и пенсионерите да пътуват с допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС №66/1991 год.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като такава издадена извън правомощията на Кмета. Цитираната в заповедта карта за легитимация не е предвидено да се издава нито в решението на Общинския съвет, нито в Закона за автомобилните превози и Постановление № 66 на МС от 15.04.1991 год. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани. Направено е искане за отмяната й. 

         Ответникът по жалбата -  Кмета на Община Павел баня, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Колева взема становище за неоснователност на жалбата.  

  Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

          Жалбоподателят Х.О.Х. е баща и законен представител на непълнолетната си дъщеря Гюлай Х.Х., която е ученик в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методи” гр. Казанлък и е с местоживеене ***. Като такава Гюлай Х. има право на намаление при пътуването й с обществения транспорт и по автобусните линии, обслужващи територията на Община Павел баня. С посочената в оспорената заповед карта за легитимация, същата ще се легитимира за да се възползва от това свое право при закупуването на автобусни билети и карти за пътуване.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е направено от легитимирано лице, в законово установения срок, но е процесуално недопустимо.

 Жалбата на Х.О.Х. е недопустима поради липсата на правен интерес от оспорването на Заповедта на Кмета на Община Павел баня. Нито Х.О.Х., нито непълнолетната му дъщеря са адресати на акта и не са засегнати техни права, свободи или законни интереси, а още по-малко заповедта поражда задължения за тях. Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. С обжалваната заповед се определя редът за издаването на картата – легитимация, легитимираща правоимащите да ползват съответното намаление при пътуване с обществения транспорт. Жалбоподателят не е адресат на акта и не обосновава свой пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящия казус, липсва правен интерес от страна на жалбоподателят да оспори атакуваната заповед на Кмета на Община Павел баня, а такъв не може да се обоснове и от качеството му на законен представител на правоимащата Гюлай Х.Х.. Същата не засяга пряко негови лични субективни права и законни интереси, нито такива на дъщеря му, което обстоятелство да обуславя и допустимостта на жалбата. От внимателния прочит на заповедта е видно, че същата е вътрешно служебен акт, който поражда задължения на служителите от Община Павел баня да се изпълни решението на Общинския съвет - №890/2015 год., което предвижда и ползваният процент намаление от стойността на съответното пътуване. Със създаденият ред се цели да се създаде достатъчна прозрачност при отчитането на броя на правоимащите, съответно броя пътувания, от страна на превозвача, с оглед спазването на бюджетната дисциплина и точно определяне на месечната сума за компенсация за превозвача. Със заповедта нито се отнема, нито се ограничава правото на Гюлай Х.Х. да пътува със съответното намаление, предвидено в Решението на Общинския съвет Павел баня.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Видно от данните по делото, към момента на издаването на оспореното решение такива права и интереси не са били налице за Х.Х., нито за Гюлай Х.. При положение, че оспореното решение не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, то за него не възниква процесуалното право на оспорване. С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Действително нито в решението на Общинския съвет Павел баня от 29.01.2015 год., нито в разпоредбите на Закона за автомобилните превози, нито в Постановление № 66 на МС от 15.04.1991 год. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани, е предвидено издаването на такава карта – легитимация, но същите имат и различен предмет. В решението на Общинския съвет е определен размера на намалението, който размер е нормативно регламентиран в Постановление №66, а в Закона за автомобилните превози се уреждат условията и реда за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи; превозите за собствена сметка; контрола при осъществяването на превозите по т. 1 и 2 и особените правила при договорите за превоз на пътници и товари. В закона е предвидено какви документи следва да издава превозвача – билет или карта, но не е предвидено по какъв начин се легитимира правоимащото лице на съответното намаление. Всъщност това няма и как да стане, доколкото в закона не се съдържат норми, определящи правоимащите на пътуване с намаление, нито регулиращи начина на неговото осъществяване. Такова право е предвидено в Постановление №66 от 1991 год. на МС, което е доразвито в решението на Общинския съвет, като нито в постановлението, нито в решението е предвиден начина на легитимиране за упражняване на правото на пътуване в обществения транспорт с намаление. В този смисъл Заповедта не противоречи нито на ЗАП, нито на Постановление № 66 на МС от 15.04.1991 год. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани, нито на Решение №890/29.01.2015 год. на Общинския съвет Павел баня.

За пълното следва да се отбележи, че е некоректно цитирането в жалбата на Решение №901/13.02.2015 год. на Общинския съвет Павел баня, с което е допълнено Решение №890/29.01.2015 год.. Същото е предмет на съдебен контрол, осъществен от настоящия съдебен състав и при който е постановено решение №84/19.05.2015 год., постановено по адм. дело №96/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което приетото решение е отменено. Решението е обжалвано пред ВАС и е образувано адм. дело №7936/2015 год. Това обстоятелство би следвало да е известно на жалбоподателят, доколкото същият е общински съветник от Общински съвет Павел баня, видно от приложеното по делото решение №890/29.01.2015 г. /стр. 26 от делото/.

По своята правна същност оспорената заповед не притежава белезите и на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Обективираното в обжалваната заповед волеизявление на Кмета на община Павел баня не е направено в качеството му на административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК и при упражняване на властнически правомощия в сферата на изпълнителната дейност на държавата. С оглед насочеността на правния ефект на разпоредените със заповедта последици тя има характер на вътрешнослужебен /организационен/ акт. С оспорената заповед не се създават права и задължения и не се накърняват субективни права и/или законни интереси на трети физически или юридически лица. С оглед характера и съдържанието на волеизявлението, обективирано в Заповед №РД-102/20.04.2015 год., с нея се пораждат права и задължения единствено за лицата, общински служители.

По тези съображения и на основание чл. 159, т.1 и 4 от АПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 23.06.2015 год. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на Х.О.Х. *** срещу Заповед №РД-102/20.04.2015 год. на Кмета на Община Павел баня.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №138/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: