О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                  

199                                21.07.2015 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, в закрито съдебно  заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и петнадесета год. в състав:

                                                                              

                                                          Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                 Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. Русев частно касационно административно дело №296 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §19, ал.1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ.

 Образувано е по частна жалба на адв. Ваня Андреева, в качеството й на пълномощник на С.И.К. ***, против Определение №1062/20.05.2015 год., постановено по гр. дело №998/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд. С обжалваното определение е оставено без уважение направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореният протокол на назначената от Кмета на Община Мъглиж комисия по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ, с което е направено разпределение на общинските пасища за общо и индивидуално ползване. Жалбоподателят излага съображения, че с отказа за спиране на предварителното изпълнение на протокола на комисията ще доведе до неблагоприятни последици не само за него, но и за другите земеделски производители. Ако се яви в указаният срок и плати посочената му наемна цена от Община Мъглиж, евентуалното уважаване на жалбата ще доведе до плащането на наемна цена, която не е следвало да плати. Ако обаче не се яви, поради несъгласие с извършеното разпределение и не подпише договор, ще бъде лишен неправомерно от възможността да ползва общинските пасища и мери за изхранване на притежаваните от него 47 животински единици.

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди приложените писмени доказателства и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

        Частната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Определението на районния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Производството по гр. дело №998/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по жалба на С.И.К. против протокол на назначената от Кмета на Община Мъглиж комисия по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ от 20.04.2015 год., с което е направено разпределение на общинските пасища за общо и индивидуално ползване. С изрична молба от 05.05.2015 год., жалбоподателят е поискал да се спре изпълнението на протокола, с мотив, че до окончателното приключване на производството ще измине период, през който ползването на пасищата и мерите ще се извършва съгласно незаконосъобразното разпределение, което ще доведе до ощетяване на засегнатите земеделски производители. С оспореното определение, съдът е отхвърлил като неоснователно искането, тъй като не е доказано наличието на засегнат интерес на жалбоподателят, противопоставим на този, защитен от закона.

         Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното  определение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

         В депозираната пред районният съд молба за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на протокола за разпределение на свободните пасища и мери от общинския поземлен фонд, жалбоподателят не е посочил конкретно собствен си интерес, който да е засегнат в степен, противопоставим на обществения интерес за ползването на пасищата и мерите от общинския поземлен фонд от правоимащите лица. Идеята на законодателят с допуснатото предварително изпълнение е именно такава – да се ползват пасищата и мерите, с цел от една страна задоволяване на необходимостта на земеделските производители за изхранване на отглежданите от тях животински единици,         а от друга поддържането на общинските пасища и мери в добро състояние от заявените правоимащи лица. С осъщественото разпределение се реализират и двете цели на законодателя, поради което е изтъкнатото от К. съображение е неоснователно.

         Що се отнася до изложените в частната жалба съображения за незаконосъобразност на постановеното определение, съдът намира същите за неоснователни.

         На първо място, се изтъкват съображения, които касаят засягането на законните права и интереси на трети лица – другите правоимащи земеделски производители. Засягането на техните права и интереси, респективно защитата им е единствено и само в правомощията на съответните лица, но не и в правомощието на К..  Същият не е упълномощен по надлежния ред да ги представлява и да оспорва от тяхно име съставеният протокол, а от приложените от тяхна страна отговори на частната жалба е видно, че направеното оспорване не е в техен интерес. Същите са изразили категорично съгласието си с извършеното разпределение, което ги е мотивирало да изложат становище относно неоснователността на подадената частна жалба.

         От друга страна, ако жалбоподателя се яви в указаният срок, заплати цената и подпише договора с Община Мъглиж, то тогава заплатената наемна цена ще е въз основа на съществуващите договорни отношения между общината и жалбоподателят, по силата на които К. ползва пасищата и мерите, предоставени от Общината. В този смисъл платената наемна цена ще се следва по силата на сключеният договор и реалното ползване на предоставените земи от общинския поземлен фонд. Ето защо, оплакването в частната жалба, че би се платило наемна цена, която не е следвало да се плати, е несъстоятелно и не обосновава засягането на достатъчно значим интерес на жалбоподателят, който да е противопоставим на обществения такъв.

         На трето място: ако К. откаже да подпише договора, то тогава същият няма да бъде лишен неправомерно от ползването на отредените му пасища и мери, както е изложено в частната жалба. Лишаването ще е следствие от неговото бездействие, а не в следствие на неправомерно поведение на общината. В този смисъл, К. следва сам да прецени за самия себе си, кой е преобладаващият за него интерес – дали този от заплащането на съответната наемна цена или изхранването на притежаваните от него животински единици. Всъщност, от депозираната жалба, с която е сезиран районният съд, както и от частната такава против определението на районния съд, не може да се направи еднозначен отговор на въпроса от коя част на протокола конкретно е недоволен  жалбоподателят. От изложените съображения става може да се направи извод, че е недоволен от разпределението на имоти на останалите правоимащи лица – земеделски производители, но нямаме нито едно оплакване за неправилно или занижено отреждане за негово ползване на общинските пасища и мери.

  По изложените съображения обжалваното определение на Казанлъшкия  районен съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.236, чл.221, ал.1, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №1062/20.05.2015 год., постановено по гр. дело №998/2015 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                        

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                                        2.