О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 246                                                03.09.2015год.                                       Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, IIІ състав, в закрито съдебно заседание на  трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

                      СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия   Г. Динкова административно дело № 306 по описа за  2015г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е образувано по жалба на М.М.С. против: 1. Заповед за конвоиране № 171 /10.05.2014г на началник група при Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора; 2. Епикриза № 333/2014 на д—р С. от ЦПЗ Ст.Загора; 3. „незаконното отвеждане” против волята на жалбоподателя и без издадена надлежна заповед от полицейски служители до ДПБ „Д-р Кисьов” гр.Раднево; 4. „незаконно настаняване” против волята на жалбоподателя и без съдебно нареждане в ДПБ „Д-р Кисьов”; 5. Епикриза без номер и написана без преглед от началника на отделението д-р Д.; 6. Заповед № 531 /2014 на директора на ДПБ „Д-р Кисьов” за настаняване в болницата; 7. Искане изх № 1196/214 от директора на ДПБ „Д-р Кисьов” за започване наказателно производство спрямо жалбоподателя М.М.С. и 8. Разпореждане на Районен съд гр. Раднево от 12.05.2014г по искане изх.№1196/2014г.

            В жалбата се твърди, че всички изброени актове и действия били в причинно-следствена връзка с постановена спрямо ищеца Заповед за задържане на лице № 141/09.05.2014г на полицейски инспектор при първо РУП Ст.Загора, която заповед била отменена с Решение №102/27.05.2015г. по адм.д.№208/2014г на Административен съд Стара Загора. От отмяната като незаконосъобразна на посочената заповед за задържане се  обосновава извод за незаконосъобразност и нищожност на изброените в жалбата актове и действия, като от съда се иска отмяната им или обявяването им за нищожни.

 

От приложените към жалбата доказателства се установява, че на 09.05.2014г жалбоподателят М.С. бил задържан от полицейски служители поради това, че същият ден в пияно състояние нападнал своя съседка, блъснал притекъл й се на помощ човек, който паднал през оградата (епикризи, писмо рег.№13876 от10.05.2014г на Началник Първо РУП Ст.Загора).  При посещение на място екип на гурпа „ТП” и „ООР” при Първо РУП установявили  нападателя, който се държал агресивно и спрямо органите на реда. След като последните го отвели за проверка в РУП, С. направил опит да избяга от там. С оглед описаното поведение, спрямо него С. била издадена Заповед за задържане на лице рег.№141/09.05.2014г на полицейски инспектор при Първо РУП Стара Загора, с която на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР/отм/ е постановено задържането му за срок 24 часа. Образувана била преписка вх.№ 6151/09.05.2014г за деяния по чл.323 от НК и чл.55 от ЗМВР/отм/—самоволно, не по установения от закона ред оспорва чуждо предполагаемо право и не изпълнява полицейско нареждане.  Във връзка с агресивното поведение на лицето и опит за бягство, началника на 01 РУП Ст.Загора отправил предложение до Центъра за психично здраве —Стара Загора да осигури медицински преглед на С. за установяване на здравословното му психично и физично състояние. Със Заповед №171/10.05.2014г жалбоподателят бил конвоиран за извършване на преглед от дежурния психиатър. Дежурният психиатър след прегледа издал Епикриза изх.№333/ 10.05.2014г на М.М.С., в която описва анамнестични данни, конкретното поведение, повод за прегледа и състоянието му в момента („психично—вътр.напрегнат.Контактен. Ориентиран правилно. Дълбоко некритичен към състоянието и постъпките си. Мисл.процес протича ускорено и обстоятелствено, със систематизирани монотематични параноидни налудности, свързани с „присвояване на имота му от съседите”. Емоционално—лабилен, стеничен, с .исфорична готовност и гневна зареденост спрямо съседите. Налице е  зависимост от алкохол. Отрича сетивни измами. Интелект и памет—без данни за груби увреди”). Поставена му е диагноза „налудно разстройство коморбидно с разтройство вследствие употреба на алкохол. Панаоялен с-м с агресивни прояви” и с оглед установената спешна нужда от лечение същият е насочен към Държавна психиатрична болница „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево.

            На 10.05.2014г жалбоподателят постъпил по спешност в ДПБ „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево, съпроводен от органите на реда поради отказ от доброволно лечение, където е приет от дежурен лекар д-р Р.Гъдев /служебна бележка, епикриза на д-р Д. при ДПБ „Д-р Г.Кисьов”,VІ-то мъжко отделение/.  

Със заповед №531 от 12.05.2014г на Директора на ДПБ „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево М.С. бил настанен временно на лечение в болницата за срок от 24 часа, удължен с 48 часа на основание чл.154 ал.2 от Закона за здравето с разпореждане от 12.05.2014г по чнд № 223 /2014 г на Районен съд Раднево, образувано по искане на лечебното заведение за настаняване на С. на задължително лечение.

            На насроченото за 15.05.2014г заседание на РС Раднево с цел преценка необходимостта от освидетелстване поради неявяване на адвоката на пациента и невъзможност да се осигури служебен защитник, делото било прекратено и пациентът освободен /изписан/.

           

С решение №102 от 27.05.2015г по адм.д.№208/2014г на Старозагорският административен съд, по жалба на М.М.С.  е постановена отмяна на Заповедта за задържането му рег.№141/09.05.2014г. Решението  е обжалвано пред ВАС на РБ и към настоящия момент производството пред касационната инстанция е висящо. 

 

От съдържанието на жалбата,  по която е образувано настоящото съдебно-административно производство се установява, че изброените като предмет на оспорване актове, действия и бездействия на полицейски, медицински и съдебни органи са, според жалбоподателя, във връзка на обусловеност /причинно следствена връзка/ със заповедта за задържане, в отмяната на която той вижда основание за незаконосъборазност и на сочените актове.

 

            Съдът намира, че жалбата на М.С. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство, образувано по нея да се прекрати, предвид следните съображения:

 

Заповед за конвоиране на лице № 171 /10.05.2014г. на началник група при Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора е  издадена на основание чл.53 ал.2, чл.67 ал.1 от ЗМВР и във връзка извършване проверка по преписка вх.№ 6151/09.05.2014г на Първо РУП, като е заповядано да бъде конвоиран М.М.С. и са посочени маршрут,  час и място за предаване, допълнителни сведения: че лицето е агресивно и склонно към бягство.

С оглед съдържанието и насочеността на правните последици на обективираното в тази заповед разпореждане, съдът намира, че същата не представлява административен акт, спрямо който съдебния контрол за законосъобразност да е процесуално допустим. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване правото на оспорване, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Това са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.     Съгласно чл.2 ал.2 т.3 от АПК, изключени от обхвата на този кодекс са актовете, с които се създават права или задължения на органи, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани.  Заповедта за конвоиране по съществото си представлява вътрешно-служебен акт, защото е адресирана до лица, явяващи се служебно подчинени на издателя на заповедта, на които се дават разпореждания относно лицето, което трябва да бъде съпроводено /конвоирано/, маршрута и др.подробности.

Във връзка с поставените на полицейските органи задачи и дейност (чл.6 и чл.7 от ЗМВР отм), законодателят е предоставил на тези органи правомощия, подробно регламентирани в чл.53-чл.91м ЗМВР/отм./ и  чието съдържание са конкретни действия с цел осигуряване изпълнение на задачите и дейностите. Сред регламентираните  правомощия и с оглед правоохранителните задачи и тези по предотвратяване, пресичане и разследване на престъпления на полицейските органи е и правомощието по конвоиране на лица в страната и чужбина (чл.53 ал.2 т.13, чл.67  от ЗМВР/отм/, действал към датата на издаване на оспорената заповед за конвоиране на лице). Според чл.67 ал.2 ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност. Реда, органите, тактиката за извършването  на конвойната дейност към датата 10.05.2014г са регламентирани в Инструкции и указания на министъра на вътрешните работи (Инструкция № I з-1701 от 27.09.2006 г. за организацията за осъществяване на конвойната дейност от органите на НС "Полиция" /отм/, сега и в Инструкция № 8121з-986 от 12.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на лица, спрямо които е наложена мярка за административна принуда ). Съпровождането на едно лице от полицейските органи е дейност в изпълнение на друг акт (принудителна административна мярка), с който на това лице се разпорежда присъствие на определени място или при установена нужда от придружаване на лицето за достигане до определено място.  Самата дейност по съпровождане/конвоиране/ на лице е израз на правоохранителни правомощия или правомощия по съдействие, оказвано от органите на реда на други органи. Конвоирането не е израз на изпълнително—разпоредителна дейност или функции. В случая с оспорената заповед се разпорежда на лица, подчинени на издателя на заповедта да съпроводят подлежащото на конвоиране лице (М.С.) по маршрут на посочени дата и час, за преглед при дежурен психиатър, посочени са особености —агресивното поведение на лицето и склонността му към бягство. Нуждата за осигуряване присъствието му на 10.05.2015г за преглед при дежурен психиатър  е следствие констатирана такава необходимост на полицейските органи във връзка с извършвана проверка по преписка вх.№ 6151/09.05.2014г. и в изпълнение на правомощията им по чл.53 ал.2 и чл.67 от ЗМВР /отм/. Следователно разпоредената конвойна дейност в случая се явява  израз на правоохранителна по естеството си дейност, а не на изпълнително—разпоредителна такава. Разпоредените  с тази заповед задължения са в тежест на лица, подчинени на издателя на заповедта, а не спрямо М.С., тъй като адресати на заповедта са полицейските служители, на които е възложено извършването на  конвойната дейност.   Действително задължението лицето, спрямо което се извършва съпровождането /конвоирането/ да присъства на дадено място може да е мислима негативна последица, но тя не е следствие от заповедта за конвоирането му, а от друг акт.  С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспорената Заповед №171/10.05.2014г по съществото си е вътрешно-служебен акт по чл.2 ал.2 т.3 от АПК, същата не засяга субективни права и интереси на М.М.С., не е елемент от изпълнително-разпоредителна по естеството си дейност, поради което и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред административните съдилища.

 

Епикриза № 333/10.05.2014 на д-р С.С. дежурен психиатър при Център за психично здраве Стара Загора и Епикриза без номер на началника на отделение при ДПБ Раднево, д-р Д., също не са  сред актовете, подлежащи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. В разпоредбата на чл.112 ал.4 от Закона за здравето е предвидена възможност за оспорване пред съд единствено решенията на НЕЛК, а във всички останали случаи оспорването на актовете на органите на медицинска експертиза е възможно само по административен път.

Налице е и друга пречка за разглеждане на жалбата против Епикриза № 333/2014г. - наличието на влязъл в сила съдебен акт — Определение №144/03.06.2014г по а.д.№200 /2014г, с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото, образувано по жалба на М.М.С. против същата епикриза. Прекратителното определение е влязло в сила на 08.10.2014г, с оглед потвърждаващото го определение № 11837/08.10.2014г по а.д.№ 11225/2014г на Върховния административен съд, Шесто отделение. Пререшаването на правния спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт е процесуално недопустимо по см. на чл.199ГПК във вр.с чл.144АПК, поради което в случая са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство в тази част и на основание чл.159, т.6 от АПК.

 

Заповед № 531/12.05.2014г на Директора на Държавна психиатрична болница „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево, е издадена на основание чл.154, ал.1 от Закона за здравето и разпорежда временно настаняване на М.С. в лечебното заведение за срок от 24 часа, считано от 10.05.2014г. Контрол върху актовете по чл.154, ал.1 от ЗЗ се осъществява по реда на НПК и споровете за законността на временното настанявнане са подсъдни на общите граждански съдилища. В случая обаче не се следва изпращане на жалбата по подсъдност на Районен съд Раднево, тъй като с Определение № 246 / 08.09.2014г по адм.д.№201 /2014г по описа на Старозагорския административен съд, образувано по жалба на М.С. против същия акт, е изпратена на РС Раднево по компетентност, след прекратяване на образуваното в АС Стара Загора производството по нея.

 

Искане изх.№1196 / 12.05.2014г на Директора на ДПБ „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево е адресирано до РС Раднево. Със същото, на основание чл.157 във връзка с чл.154 ал.3 и чл.156 от ЗЗ е обосновано искане за настаняване на М.М.С. за задължително лечение в посочената болница. По искането е образувано ч.н.д. № 223/2014г на Радневския РС, като с издадените в хода на съдебното производство актове съдът е дал отговор на искането. Касае се за способ, посредством който лицата упражняват предоставени им процесуални права, поради което соченото искане изх.№ 1196/ 12.05.2014г. не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.

 

С Разпореждане на РС Раднево от 12.05.2014г по ч.н.д. № 223/2014г, съдът по повод постъпилото от Директора на ДПБ Раднево искане и на основание чл.154 ал.2 от ЗЗ е постановил удължаване на срока на временното лечение на М.М.С. в ДПБ „Д-р Кисьов” гр.Раднево, насрочил е съдебно заседание, предоставил е правна помощ и указал задължително присъствие на посочени в разпореждането лица. Оспореното съдебно разпореждане не е сред актовете, подлежащи на контрол за законосъобразност от административните съдилища.

 

Предвид изложеното и на основание чл.159 т.1 от АПК, подадената от М.М.С. жалба против Заповед за конвоиране на лице№ 171 /10.05.2014г. на началник група при Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора, Епикриза №333/10.05.2014 на д-р С.С., дежурен психиатър при Център за психично здраве Стара Загора, Епикриза без номер на началника на отделение при ДПБ Раднево, д-р Д.; Заповед №531/12.05.2014г на Директора на Държавна психиатрична болница „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево и Искане изх.№1196 / 12.05.2014г на Директора на ДПБ „Д-р Г.Кисьов” гр.Раднево и Разпореждане от 12.05.2014г по ч.н.д. № 223/2014г на РС Раднево, поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка – годен за обжалване административен акт,  е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

 

Относно оспорването като незаконни на действията на полицейски служители  по „отвеждане” на жалбоподателя до ДПБ „Д-р Г.Кисьов” и действията на служители на ДПБ”д-р Г.Кисьов” по  настаняването му в това болнично заведение на 10.05.2014г:

 Според жалбоподателя действията са незаконосъобразни, тъй като са били предприети против волята му и без съответен акт, както и при наличие незаконосъобразна заповед за задържането му, с оглед на което иска обявавяването им за нищожни.

С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV на АПК, е регламентирана защита срещу фактически действия, извършвани без правно основание от органите на администрацията и включените в състава им длъжностни лица. Съдебно-административната защита по реда на чл.250 и сл. от АПК е допустима при наличие на четири кумулативно изискуеми предпоставки: 1.Наличие на извършвани фактически действия /преустановени действия не могат да са предмет на търсената защита за преустановяването им/; 2. Фактическите действия да се извършват от административен орган или от длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административен орган; 3.фактичесикте действия да засягат нечии субективни права, свободи или законни  интереси и 4. действията да не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона.

В случая сочените за незаконни действия са вече преустановени, поради което защита по реда на чл.250 от АПК, насочена принципно към тяхното прекратяване, се явява лишена от предмет. Поради това обективираното в жалбата искане да бъдат отменени, респ. обявени за нищожни действията на полицейски служители  по „отвеждане” на жалбоподателя до ДПБ „Д-р Г.Кисьов” и действията на служители на ДПБ”д-р Г.Кисьов” по  настаняването му в това болнично заведение на 10.05.2014г, като  процесуано недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане и производството и в тази част - прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 и чл.250 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на М.М.С. с адрес *** против Заповед за конвоиране №171 /10.05.2014г на началник група при Първо РУ „Полиция” гр.Стара Загора; Епикриза №333/2014 на д-р С. от ЦПЗ Ст.Загора, „незаконното отвеждане” против волята на жалбоподателя и без издадена надлежна заповед от полицейски служители до ДПБ „Д-р Кисьов” гр.Раднево, „незаконно настаняване” против волята на жалбоподателя и без съдебно нареждане в ДПБ „Д-р Кисьов”, Епикриза без номер от началник на отделението д-р Д. при ДПБ гр.Раднево; Заповед №531 /2014 на директора на ДПБ „Д-р Кисьов” за настаняване в болницата; Искане изх № 1196/214 от директора на ДПБ „Д-р Кисьов” за започване наказателно производство спрямо М.С. и Разпореждане на РС Раднево от 12.05.2014г по искане изх.№1196/2014г, като недопустима.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 306/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. 

                       

 

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: