О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№270 25.09.2015 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ адм. дело №361 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Н.Т.К. *** против мълчалив отказ на Началника на Второ РУ Полиция Стара Загора за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по заявление вх.№5/26.06.2015 год.. От жалбата става ясно, че не е налице произнасяне на ответника в едномесечен срок от подаването на заявлението, поради което счита, че е налице фикцията на мълчаливия отказ. Счита, че това мълчание е абсолютно недопустимо, тъй като ответникът съгласно чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ е следвало или да издаде разрешението или мотивирано да откаже.

Ответникът – Началникът на Второ Районно управление Полиция Стара Загора, не изразява становище относно депозираната жалба.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че подадената жалба против мълчалив отказ на Началника на Второ Районно управление Полиция Стара Загора, е процесуално недопустима по следните съображения:

На 26.06.2015 год. жалбоподателят Н. Т. К. е депозирал до Началника на Второ Районно управление полиция Стара Загора молба /стр.9 от делото/. Приемането на молбата е станало в 16.30 ч. /стр. 18 от делото/. В молбата е описано, че същият е собственик по наследство на боен пистолет марка „Маузер”, кал. 9х19 с №1073 и три броя пълнители към него. Оръжието е било на дядо му, починал на 11.09.1998 год., като е било получено като награда по повод на службата на дядо му в МВР, пенсиониран през 1961 год. от МВР „ДС”. Направено е искане за издаване на разпореждане за връщане на оръжието от страна на Началника на Второ РУП – Стара Загора. За правото да придобие КНО жалбоподателят е приложил и разрешение, издадено от Началника на Първо РУП. В приложената по делото административна преписка е приложено и цитираното разрешение №20150122906/03.06.2015 год., с което на жалбоподателят му е разрешение да придобие за самоотбрана един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не произнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко не произнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е не произнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

В конкретния случай това не е така. Съгласно чл.42, ал.5 от ЗМВР /чл.14, ал.3 и 4 от ЗМВР – отм./, районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи, а районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред. В изпълнение на законовите си правомощия, министърът е издал заповед №І-з273/02.02.2011 год., с която е изменил своя заповед рег.№І-з-87/25.01.2008 год. за определяне на районите на действия на РУП и УП към Областните дирекции на МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, районите на действие на РУ”Транспортна полиция” – ГДППООРП – ГДП. Съгласно т.2 от горепосочената заповед, в ОДМВР – Стара Загора се определят районите на действие на Първо районно управление „Полиция” – Стара Загора и Второ районно управление „Полиция” Стара Загора, като една от разделителните линии на действие е ул.”Хаджи Димитър Асенов” от ж.п. линията Стара Загора – Бургас до ул.”Августа траяна”. Жалбоподателят е с постоянен адрес ***, който попада в района на действие на Първо районно управление Стара Загора, видно от направеното удостоверение от страна на ответника по делото. Съгласно чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ, за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, подават заявление по образец до Началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. Следователно компетентен да издаде съответното разрешение е Началника на Първо районно управление Стара Загора, а не Началника на Второ районно управление. Следа като ответника по делото няма териториална компетентност да издаде исканото разрешение, респективно да откаже мотивирано издаването му, то с бездействието си същият не бил могъл да формира и мълчалив отказ. Действително в депозираната молба не се посочва къде ще е мястото на съхранение на оръжието, което предполага, че същото ще се съхранява по постоянния адрес на К.. В подкрепа на гореизложеното относно липсата на териториалната компетентност на ответника, е и приложеното по преписката разрешение №20150122906/03.06.2015 год., с което на жалбоподателят му е разрешено да придобие за самоотбрана един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от Началника на Първо районно управление.

От друга страна, не е доказано по безспорен начин надлежното започване на административно производство, инициирано от жалбоподателят за придобиването на процесното огнестрелно оръжие по наследство. Съгласно чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ, физическите лица подават до началника на съответното районно управление, заявление по образец, придружено със съответните документи. В случая е подадена молба със свободен текст, която действително има необходимото съдържание по чл.76, ал.3 от ЗОБВВПИ, но нямаме данни да е придружено от изискуемите съгласно чл.76, ал.4 от закона документи. От друга страна не е налице и ясно формирана воля за придобиването на процесното оръжие. В молбата е поискано връщане на предаденото оръжие, но не е направено искане за неговото придобиване по наследство. От друга страна издаденото разрешение за придобиване на оръжие от страна на Началника на Първо районно управление Стара Загора не може да се приеме, че се отнася до процесното оръжие. В разрешението не е посочено за кое конкретно оръжие се отнася, а същото следва да бъде индивидуализирано в контролния талон към издаденото разрешение. В настоящия случай талонът не е попълнен и не може да се приеме безрезервно, че това разрешение са отнася и разрешава придобиването по наследство на индивидуализирания в молбата от 26.06.2015 год. боен пистолет марка „Маузер”, кал. 9х19 с №1073 и три броя пълнители към него. С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице надлежното започване на административното производство по издаване на разрешение за придобиване по наследство на процесното оръжие, доколкото изразената воля на жалбоподателят е за връщане на предаденото оръжие, а не за неговото придобиване. Връщането на дадено оръжие не е предмет на административно производство, регламентирано от ЗОБВВПИ, поради което и не е налице фикцията на мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 от АПК в конкретния случай. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл.58, ал.2 от АПК, тъй като направеното искане е за връщане на оръжието, а не за придобиването, а съхраняването на същото и понастоящем е във Второ районно управление Стара Загора и Началникът на Първо районно управление не би могъл да разпореди връщането му, поради липсата на компетентност.

По тези съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Т.К. *** против мълчалив отказ на Началника на Второ РУ Полиция Стара Загора за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по заявление от 26.06.2015 год., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №361/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: