О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34 25.02.2016г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 493 по описа за 2015 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.197 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.80а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба от М. Милкова М. с адрес ***, допълнена с жалба вх.№ 28182/ 16.11.2015г./л.127/ против писмо изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр.София, в което се сочи «приключена» преписката по подаденото от нея заявление с вх.№94-06-331/20.08.2015г РЗОК Стара Загора за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване /по пребиваване.

При подаване на първоначалната жалба жалбоподателката не е била получила писмо изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на НЗОК, с оглед на което са изложени доводи, че по подаденото от нея заявление не е налице произнасяне и е формиран мълчалив отказ на органа, който отказ счита за незаконосъобразен и иска отмяната му. След получаване на писмо изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на НЗОК, жалбоподателката уточнява, че оспорва този акт със съображения за незаконосъобразност и иска отмяната му.

Жалбоподателката поддържа че е представила всички необходими документи и че те доказват предпоставките за издаване на искания документ. Нуждата от издаването му свързва с тежкото си здравословно състояние следствие животозастрашаващо заболяване /”Киста на Тарлов”—засягаща обвивки на гръбначния стълб/. Твърди, че в РБългария не се осигурявало лечението му по еднакво ефикасен и своевременен като предложения й от Американски институт за минимална инвазивна хирургия, /АИМИХ/, Р.Кипър. Довод за това вижда и в обстоятелството, че по повод оплакванията си вече е била оперирана в РБългария /2014г/, след което обаче оплакванията й продължили, а неврохирурзите не са се ангажирали с нова операция. Позовава се и на решението на Съда на Европейския съюз по дело С—173 / 09 от 05.10.2010г, изводите в което счита за относими.

С оглед симптомите на заболяването и неговата прогресия обосновава спешната нужда от лечение, изготвен бил план за лечението й в лечебно заведение - АИМИХ, Кипър. За извършване и финансиране на операцията от НЗОК поискала издаване на заявения документ. Жалбоподателката поддържа, че й се е следвало разрешение за получаване на лечение в друга държава членка на ЕС по подаденото от нея заявление, както и че с извършването на операцията /на 30.09.2015г/ не отпада интереса й от получаване на исканото разрешение.

По подробно изложените съображения, отправя искане за отмяна на писмо изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на Национална здравноосигурителна каза /НЗОК/ гр.София. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът - Управителя на Националната здравноосигурителна каса гр.София, чрез процесуалния си представител юр.Д.Тодева, заема становище за недопустимост на жалбата. Поддържа на следващо място, че с оспореното писмо преписката се прекратява, който резултат счита обоснован с решението на комисията, взето на заседание, проведено на 15.10.2015г /неправилно била посочена в акта дата 28.10.2015г/ и с оглед изразените от националните консултанти становища. Иска се отхвърляне на жалбата.

Делото е изпратено на Административен съд Стара Загора по подсъдност, с Определение № 6260/ 18.11.2015г на Административен съд София град, постановено по адм.дело №10920/2015г.

Административен съд Стара Загора, след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 94-06-331/20.08.2015г М. Милкова М., в качеството си на здравноосигурено лице, подала в РЗОК Стара Загора заявление до управителя на НЗОК за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/ пребиваване (л.68—69 а.д.№10920/15г). Заявлението е попълнено и подписано, приложени са лична карта, декларации и медицинска документация. На М.М. била поставена диагноза „Кисти на Тарлов”— обвивките на гръбначния мозък. Оплакванията, с които заболяването е свързано датират преди и продължили и след като е оперирана от дискова херния на ниво L5 —S1. «Foraminotomia L5 —S1 sin.Extirpatio hernia dicalis L5 —S1. Decompressio (2014)”. Към заявлението за лечение в ЛЗ на територията на ЕС /РКипър/ са приложени копия от медицински документи. Установено е следното увреждане: „обвивки на гръбначен мозък „Кисти на Тарлов”, увреждане на между-прешленните дискове в поясния и др.отдели на гръбначния стълб, подробно са описани оплаквания. По повод тези оплаквания, лицето е било оперирано-дискова херния L5—S1, след което има рецидив на оплакванията. В графа терапия се сочи, че наличието на интрасакрална менингеална киста /киста на Тарлов/ на ниво S2 е показано за оперативно лечение в специализирано заведение извън страната. /амбулаторни листи №1019 / 17.08.2015г от невролог д-р Евгени Гинев и №305/17.08.2015г на д-р Мариус Кирков /л.72—74/. Представени са резултати от ЯМР на гръбначен стълб от дати: 18.08.2015г (л.74), от 19.11.2014г, от 31.05.2014г, от 26.07.2013г (л.76—79 а.д.№10920/15г), епикризи от хоспитализация в МБАЛ „Тракия 26.11.2014—03.12.2014г и в клиника по неврохирургия УМБАЛ „Св.Иван Рилски”,София, от 17.06.2014—27.06.2014г., разчитане 08.04.2014г електроневро—графия (л.80—89 а.д.№10920/15г), финансова оферта от Американски институт по минимално инвазивна хирургия, ситуиран в гр.Лимасол, РКипър, на обща стойност 40 х.евро, вкл. план за лечение на конкретното заболяване и лице /л.90—96/, потвърждение от 14.08.2015г за приемането му като пациент в АИМИС с дати за лечение и три диска.

На 20.08.2015г /датата на подаване/ заявлението е препратено от РЗОК Стара Загора до НЗОК гр.София /л.67/.

На 26.08.2015г Комисията при ЦУ НЗОК /пълното наименование се сочи: Комисия за разглеждане на исканията на здравно осигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата членка по местопребиваване (формуляр S2) заплащано от НЗОК, в случаите, когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за коордиранция на системите за социална сигурност/ е заседавала, съгласно протокол №45 от 26.08.2015г /на л.28—32 по настоящото дело/. По заявлението на М.М. е установена необходимост от даване експертни становища от проф.Н.Габровски и проф.М.Маринов за преценка налице ли са критериите за получаване на разрешение съгласно Регламент (ЕО) №883/2004г с оглед възможността за лечение на територията на РБ на конкретната диагноза.

С писмо изх.№Е112-02-27/26.08.2015г са поискани становища от проф.Н.Габровски, национален консултант и проф.Маринов, председател на Българското дружество по неврохирургия: ако лечението на заболяването на М.М. може да се осъществи в България и при безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове, да се посочи къде, в какви срокове.

Със становище, постъпило с вх.Е 112—2—27 / 2.09.2015г проф.Николай Габровски сочи, че се съмнява в правилността на диагнозата, предлага М. да посети клиниката с актуални изследвания ЯМР като посочва конкретно място и телефон за връзка /л.111 а.д.№10920/15г/.

С писмо изх.№ Е 112—02—27 от 30.09.2015г, управителят на НЗОК е поискал становище от д-р Асен Бусарски, посочен да замества проф. М.Маринов.

С писмо, също от 30.09.2015г, получено от бащата на жалбоподателката на 01.10.2015г, управителят на НЗОК я уведомява че са изискани писмени становища, че е получено такова от д-р Габровски и се очаква становището на д-р Бусарски, след което Комисията ще се произнесе по молбата й /л.114—115/.

Със становище вх.№Е112-02-27/ 13.10.2015г д-р Бусарски, заявава че диагнозата на М.М. не налага спешно оперативно лечение, и причинно-следствената връзка между оплакванията и находката била неубедителна. Описаната оперативна интервенция можело да бъде извършена в няколко невро-хирургични клиники в България и че не намира основания за исканото финансиране по линия на НЗОК за лечение в чужбина (л.117).

С решение по т.9, протокол № 57 от заседание от 15.10.2015г (с изх.№Е112-04-57 /15.10.2015г), Комисията отново е разгледала заявлението на М.М., като е взела решение да изчака до 30.10.2015г допълнително постъпили документи дали М. е провела консултация с проф. Николай Габровски и нов МРТ, а след това „ако няма нищо ново”, да я информира писмено.

С обжалваното по делото писмо изх. №Е-112-02-27/29.10.2015г, Управителя на НЗОК се е произнесъл по заявлението на М.М., като е посочил, че счита преписката за приключена и е възпроизведено съдържанието на становищата на Габровски и Бусарски. Поради това, че М. не е представила допълнително документи, каквато била препоръката на националния консултант по неврохирургия, а и с оглед становището на главния секретар на научното дружество по неврохирургия, счита преписката за прекратена. Актът не съдържа позоваване на правни разпоредби, не съдържа и указание относно възможността за обжалването му.

По делото не е спорно и се доказва, че М.М. е успешно оперирана в Кипър, съгласно следоперативен медицински доклад издаден от Кипър на 07.10.2015г /л.32 и сл.по настоящото дело/. Същата е постъпила на 30.09.2015г, изписана е на 03.10.2015г, след «Хирургично лечение на киста на Тарлов». Естеството и процедурата на извършената й операция, диагноза /потвърждаваща поставената й/, методи и средства на лечение се съдържат в оперативен доклад /епикриза/ от 30.09.2015г, издаден от Американския институт по минимално инвазивна хирургия /л.34 по настоящото дело/.

По делото са приложени и приети като доказателства документите по административната преписка, следоперативен медицински доклад по отношение на пациент М., М., издаден от Кипър на 07.10.2015г.

По делото са приложени Правила №РД—16—20 /07.05.2014г. за дейността на Комисията в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и за реда за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата членка по местопребиваване и за разглеждане на искания за издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване /л.34 —л.48 по настоящото дело/.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

М.М. като здравноосигурено лице, български гражданин е поискала от НЗОК издаване на Формуляр S2 или предварително разрешение за лечението си в чужбина —РКипър от киста на Тарлов. Този документ /формулярS2/ е от значение за заплащане от НЗОК на медицинската помощ, оказана в чужбина на здравноосигурени лица, български граждани. При получено разрешение за ползване на планова медицинска помощ по реда на европейските регламенти, пациентът представя пред чуждото лечебно заведение формуляр S2, доказващ съгласието на неговата здравноосигурителна институция да поеме разходите за планираното лечение. Процедурата е елемент от правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС, предвидени в Регламенти (ЕО) № 883/2004г и прилагащ Регламент № 987/2009г в сила от 01.05.2010г /съгласно легалното определение дадено в §1 т.22 от ДР към ЗЗО/.

Съгласно чл. 20, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация на системите за национална сигурност, осигурено лице, което е получило разрешително от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешителното се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. За прилагането на този регламент е приет Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година.

Елемент от националната правна уредба и приложима в случая е нормата на чл.80а ал.1 от ЗЗО, според която Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването издават документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30 дневен срок от датата на подаване на искане на заинтересованите лица. Редът на процедиране е регламентиран в подзаконови актове, вкл.наредби на Министъра на здравеопазването и правила на Управителя на НЗОК.

Следователно поискания за издаване от НЗОК от М.М. S2 формуляр представлява документ от значение за здравноосигурителните й права и изискуем с оглед правилата за координация на системите за социална сигурност. /чл.45 ал.1 и чл.80а ал.1 от Закона за здравното осигуряване и Регламент №883/2004г/. Производството е административно —в рамките на публичноправна - специализирана административна дейност на НЗОК по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, в която се изразява задължителното здравно осигуряване - чл. 2 от ЗЗО. Актът по приключване на това производство също е административен — издаден е от управителя на НЗОК като административен орган (чл.19 ал.4т.4 ЗА, вр.с чл. 19 и чл.80а от ЗЗО), от името на овластена със закон организация, осъществяваща административно-управленската дейност по задължителното здравно осигуряване (чл. 2 и чл. 45, ал. 1 от ЗЗО) и орган по прилагане правилата за координация на системите за сигурност (чл.80а ал.1 във връзка с т.22 от ДР на ЗЗО).

По заявлението на М.М. вх.№94-06-331/20.08.2015г на РЗОК Ст.Загора съдът намира, че не е формиран мълчалив отказ на компетентния орган. Съгласно чл.58 ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, а съгласно разпоредбата на чл.149 ал.2 АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока за произнасяне. Законодателят установява една фикция, че е налице акт и че същият съдържа отказ да се издаде акт с посочено от молителя съдържание. Тази фикция се отнася само до случаите, когато липсва външно оформено изявление на административния орган. Само за тези случаи законодателят установява предположението че е налице акт и установява в полза на засегнатите от предполагаемото му съдържание на отказ лица—правото да го обжалват. В случая е налице външно оформено изявление на органа — писмо изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на управителя на НЗОК, поради което не може да се приложи законовата фикция, че е формиран мълчалив отказ по заявлението на М.М.. Срокът по чл.80а ал.1 ЗЗО за издаване на акта е инструктивен, поради което ако и да е изтекъл, не се преклудира възможността на органа да се произнесе (Постановление №4/1976 на Пленума на ВС, точка 8, незагубило значението си).

По заявлението не е формулиран и изричен отказ, тъй като такъв не се съдържа в оспореното по делото писмо изх.№ изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на НЗОК. В писмото се съдържа изявление на органа, че намира преписката „за приключена”, което с оглед естеството си и характера на разпоредените последици е насочено към прекратяване на производството /чл.56 ал.4 от АПК/. В случая административния орган изобщо не е разгледал, нито се е произнесъл по същество по подаденото заявление с вх.№ 94-06—331 от 20.08.2015г, тъй като липсва изявление, че следва да се откаже издаването на поискания документ. Искането не е разгледано по същество и от помощния орган - Комисията при ЦУ на НЗОК, видно от протоколите от заседания от 26.08.2015г и от 15.10.2015г. Не следва друг извод от обстоятелството, че в оспореното писмо изх. №Е-112-02-27/29.10.2015г е възпроизведено писменото становище на д-р Асен Бусарски, в което се съдържа изявление, че не са налице основания за исканото финансиране от НЗОК за лечение в чужбина, защото Управителят на НЗОК не сочи като свое това становище, нито като относимо към претендираното материално право. Възможността за препращане към друг документ, приобщен по преписката се отнася за мотивите към акта и тази правна техника е неприложима относно смисъла на волеизявлението на органа и характера на разпоредените правни последици като елемент от съдържанието на административния акт.

Правната същност на писмо изх. №Е-112-02-27/29.10.2015г, което М. обжалва с оглед посочените характеристики на съдържащото се в него волеизявление го определя като административен акт, с който се прекратява административното производство. Такъв акт, предвид нормата на чл.56 ал.4 от АПК, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на глава десета, раздел ІV АПК —чл.197 и сл. За М. е налице правен интерес от оспорване, тъй като отказът на органа да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване документ е пречка за упражняване на права, елемент от здравно-осигурителното правоотношение, по което тя е страна— вкл.за заплащане (възстановяване) на разходи, направени от нея като български гражданин за лечение в чужбина (чл. 45, ал. 1, чл.80а ал.1 от ЗЗО).

Оспорването, като подадено от лице с правен интерес, в законоустановения срок и спрямо акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Писмото изхожда от компетентен да се произнесе по искането на М.М. орган — управителя на НЗОК. По аргумент от чл.80а ал.1 ЗЗО компетентността по разглеждане и произнасяне по исканията за издаване на документ, когато такъв е необходим с оглед правилата за координация на системите за сигурност е предоставена на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството на здравеопазването.

В случаите, когато документът е от значение за получаване на медицинска помощ на територията на държавите-членки на ЕС и която е в обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските здравноосигурени лица, компетентен да се произнесе по издаването на документа е управителя на Националната здравноосигурителна каса /хипотезите, извън тези по чл.82 ал.1 от ЗЗ/. В случаите, в които документа е от значение за получаване на медицинска помощ, извън включената в обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, компетентен да се произнесе е Министъра на здравеопазването /в хипотезите на чл.82 от Закона за здравето/. В случая искането касае издаване на документ, необходим на М.М. като здравноосигурено лице български гражданин за плановото й лечение в друга страна от ЕС —формуляр S2.

Съгласно чл.12 ал.1 от приложените правила, Комисията при ЦУ на НЗОК изготвя мотивирани предложения до управителя на НЗОК за издаване на разрешение или за отказ в съответствие с условията и реда, предвидени в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 20.04.2004г за координация на системите за социално осигуряване и на Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009, определящ процедурата за прилагане на Регламент(ЕО) №883/2004. Съгласно чл.12 ал.2 въз основа на представения протокол и въз основа на съдържащите се в него мотивирани предложения, управителят на НЗОК издава или отказва издаване на формуляр и мотивирано решение. Управителят на НЗОК, като водещ производството по заявлението на М.М. орган, е компетентен следователно и да го прекрати.

Актът е писмен и формално съдържа позоваване на факти, които го обуславят.

Процесуалните правила за подаване на искания, разглеждането им и постановяване на краен акт се съдържат в чл.80а от ЗЗО, Правилата за координация на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год, доколкото заменят правилата, въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71г и Регламент (ЕИО) №574/72 на Съвета /§1 т.22 от ДР към ЗЗО, при непълнота, приложими са общите разпоредби на АПК.

По делото са приложени „Правила” за дейността на комисията в ЦУ на НЗОК, съдържащи детайлизация на „реда за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата членка по местопребиваване”,утвърдени със заповед на управителя №РД—16—20/07.05.2014г. наричани по—долу за краткост Правилата /л.34 и сл/.

По аргумент от чл.80а ал.2 от ЗЗО исканията на здравноосигурени по българското законодателство лица за издаване на разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата —членка по пребиваване, в случаите по чл.20 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент (формуляр S2) се подават в ЦУ на НЗОК. Според вътрешните правила, те се разглеждат от комисия подпомагаща дейността на управителя на НЗОК.

Необходимите документи са изброени в чл.5 от Правилата. Според чл.6 при разглеждане на искането, комисията проверява предпоставките за неговата допустимост: липса на влязъл в сила индивидуален административен акт за издаване на разрешение или отказ от издаване на разрешение на същото лице и за същото лечение /т.1/, липса на висящо административно производство със същия предмет пред същия орган и с участието на същата страна /т.2/ наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварително решаване на този въпрос /т.3/, дееспособност на лицето, което иска да му бъде издадено разрешение/т.4/ и наличие на правен интерес на лицето, което иска да му бъде издадено разрешението /т.5/. След преценката за допустимост по изброените критерии, комисият извършва проверка на осигурителния статус на лицето и при установяване, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права, се извършва проверка на пълнотата на представените документи /чл.7 ал.1/. Според ал.2,чл.7 в случаите когато не са подадени необходимите документи по чл.5 ал.1 и преписката е некомплектована, комисията уведомява писмено лицето и определя подходящ срок за представянето и окомплектоване на преписката. Съгласно ал.4 на чл.7, при неотстраняване на непълнотата на подадените документи в определения срок, както и при непредставяне на допълнителна информазия по ал.3 Комисията прави предложение до управителя за издаване на отказ.

Според чл.8 ал.1 при осъществяване на дейността си комисията изисква писмени становища от националните консултанти към Министерство на здравеопазването, определени със заповед на министъра, и от председателите на научните дружества по съответната специалност. Комисията изисква становища от специалисти по профила на заболяванията на лицата, чиито молби подлежат на разглеждане. Според чл.8 ал.2 при разногласие в становищата по ал.1 комисията взема положително решение в полза на пациента или преценява необходимостта и изисква писмено становище от трети специалист. Според чл.10 ал.1 Комисията прави предложения за издаване на разрешение или на мотивиран отказ до управителя на НЗОК в едноседмичен срок от постъпване на становищата по чл.8. Нормата на чл.10 ал.2 сочи предпоставките за издаване на разрешението. Разпоредбата на чл.10 ал.3 сочи, че в случаите по чл.7 ал.2 и 3 срокът за изготвянае на мотивирано предложение започва да тече от отстраняване на непълнотата или от предоставяне на допълнителна информация. Според ал.4, в случаите на чл.8 срокът за изготвяне на мотивирано предложение до управителя на НЗОК за издаване на разрешение или отказ спира да тече до получаване на съответното становище. Според чл.12 от Правилата, съответно на предложението на комисията, Управителят на НЗОК издава поискания документ или мотивирано отказва издаването му. Отказът на този орган се сочи подлежащ на обжалване по съдебен ред /чл.13 от Правилата/.

В случая, в изпълнение на задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК, Управителят на НЗОК е предприел действия по установяване на относимите към искането факти и обстоятелства, но не ги е установил. Формално, комисията е съобразила и приложила чл.8 ал.1 от Правилата като е решила за необходими становища на консултантите—медици за преценката налице ли са или не с оглед поставената диагноза материално—правните предпоставки за издаване на искания документ и по който въпрос са били нужни специални знания, каквито комисията е нямала. С писмо от 26.08.2015г Управителян на НЗОК е изискал становище в следния смисъл: ако лечението на заболяването на М.М. може да се осъществи в България и при безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове, да се посочи къде, в какви срокове.

Въпреки че са получени становища на консултантите, органът не ги е анализирал, не е формирал свои фактически изводи по относимите факти. Нарушението на административнопроизводствените правила /чл.35 ит АПК/ е съществено, тъй като ако го бе сторил резултатът можеше и да е друг.

Актът е издаден в противоречие с материалния закон. Приключването на преписката с писмо изх. №Е-112-02-27/29.10.2015г се основава на това, че М. не е представила допълнително документи, каквато била препоръката на националния консултант по неврохирургия—д-р Габровски, а и с оглед становището на Бусарски.

Според чл.56 ал.2 от АПК административния орган прекратява производството в случаите на чл.30 ал.1 и 2 които касят как се процедира ако искането е ненадлежно оформено, окомплектовано или не изпълнява други изисквания на закона. Следователно прекратяването на преписката е мислима последица от следните факти и обстоятелства органът да е констатирал непълнота на документите или недостатък на искането, да е уведомил заявителя за това и предоставил срок за представянето или изправянето на недостатъците /хипотеза на чл.30 ал.2 от АПК/. В случая Управителя на НЗОК /нито подпомагащата го Комисия/ не е установил непълнота на документите, нито е уведомил заявителката за такава, нито е предоставил срок за набавянето им. В този смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.3 от Правилата, приети от органа. Уведомяването на М. за полученото по преписката становище на проф.Габровски също не съдържа изявления в цитирания смисъл. В становището на консултанта Н.Габровски се сочи, че за потвърждение на диагнозата на М. същият предлага тя да се яви на преглед при него с актуални ЯМР изследвания, което не е в смисъл, че такива не са приложени /съгласно писмо вх.Е 112—2—27 / 02.09.2015 —л.111 а.д.№10920/15г/.

Изводът за непълнота на документацията категорично се опровергава от представените по делото документи от административната прпеписка, като последните по дата изследвания ЯМР и най актуалните са от 18.08.2015г, два дни преди 20.08.2015г, когато жалбоподателката е подала заявлението.

Заявлението е по образец, надлежно оформено и напълно комплектовано. Според чл.5 т.3 от Правилата, относимите за медицинската документация изисквания са — да удостоверява заболяването и поставената диагноза; проведено до момента на подаване на молбата лечение и терапия (в случай че има); заключения (препоръки от медицински специалисти, обосноваващи необходимостта от лечението, за което се иска издаване на разрешение. В случая такива документи са приложени: диагнозата и терапията на М. са идентично дадени/предписани в два Амбулаторни листа на специалисти невролози: №1019/17.08.2015г и №305/17.08.2015г на л.72 и 75. Представени са резултати: разчитане на МРТ на гръбначен стълб от дати: 18.08.2015г (л.74), от 19.11.2014г, от 31.05.2014г, от 26.07.2013г (л.76—79 а.д.№10920/15г), епикризи от хоспитализация в МБАЛ „Тракия 26.11.2015—03.12.2014г: следоперативно лечение на дискова херния в лумбален отдел и епикриза от хоспитализация в клиника по неврохирургия УМБАЛ „Св.Иван Рилски” София, от 17.06.2014—27.06.2014г., разчитане 08.04.2014г електроневрография (л.80—89 а.д.№10920/15г).

С оглед на изложеното, съдът намира за необоснован и в противоречие с доказателствата извода на административния орган, че документацията е непълна и в този смисъл са налице пречки за произнасянето му по същество. Не са били, нито са налице пречки за разглеждане и произнасяне по искането на М.М. за издаване на формуляр S2 за планово лечение в чужбина.

Прекратяването на преписката в случая се установява в противоречие с целта на производството, насочено към установяване наличието или липсата на предпоставките за издаване на документ, от значение за здравноосигурителните права на лицето.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, съответно, оспореното от М. Милкова М. писмо изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр.София, с което се приключва преписката по подаденото от нея заявление за предварително разрешение за получаване на лечение извън държавата членка по пребиваване, е издадена в противоречие и неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за произнасяне по същество.

С оглед изхода на спора, искането за присъждане направените от жалбоподателката разноски следва да бъде уважено по аргумент от чл.143 ал.1 от АПК, като в полза на М. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 412 лв, от които 400 лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 27.10.2015г, 10лв - платена държавна такса и 2 лв за преписи. Искането за присъждане на сумата от 40 лв —пътни разходи не е сред разноските, предвидени за възстановяване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.200 ал.1, във връзка с чл.202 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на от М. Милкова М. с адрес ***, Писмо с изх.№Е-112-02-27/29.10.2015г на Управителя на Национална здравноосигурителна каса гр.София, с което се приключва преписката по подаденото от нея заявление с вх.№94-06-331/20.08.2015г за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване /по пребиваване, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на Управителя на Национална здравноосигурителна каса гр.София за разглеждане и произнасяне по същество по заявление с вх.№94-06-331/20.08.2015г РЗОК Стара Загора от М. Милкова М. в едномесечен срок от момента на постъпване на преписката при него.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.София да заплати на М. Милкова М. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 412 лв—разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство, с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за неговото издаване.

СЪДИЯ: