О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№ 52                                                   18.03.2016г.                          град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                    

          СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                                                                                                                       като разгледа административно дело № 539 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е образувано по жалба на В.П.Ч. ***, против  писмо изх.№194-В-61-2#1/03.12.2015г на зам.кмета на община Казанлък, с което по подадени от Ч. искания вх.№194-В-61-1/12.10.2015г и вх.№194-В-61-2/ 05.11.2015г се сочи, че с предходни писма е бил изяснен вече статута на собствения й УПИ ХІ-41 кв.423 по плана на гр.Казанлък. Уличната регулация одобрена със заповед №1138/1999г била приложена съгласно чл.21а от ЗТСУ /ДВ бр.41/1998г/, с оглед на което община Казанлък придобила собствеността на отстъпените части от имотите, предвидени с плана за изграждане на улици. Допълнителни отчуждителни мероприятия не били провеждани.

В жалбата се твърди, че Ч. не получила отговор на поставените от нея въпроси, моли съдът да отмени писмото и да задължи ответника да даде конкретни отговори и предостави копия на поисканите заповеди за отчуждаване.

 

Ответникът по жалбата — кмета на община Казанлък, чрез процесуалния си представител юр.Байков поддържа становище, че жалбата е недопустима. Събраженията в подкрепа на това становище са с оглед обстоятелството, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, както и че на поставените от жалбоподателката въпроси е било отговорено. Твърди, че искането е било предмет на предходни производства, като по постановените в отговор актове са били образувани а.д.№491/2014г иа.д.№17/2015г по описа на Административен съд Стара Загора. Счита, че исканията на жалбоподателката за получаване на информация са били вече удовлетворени. По същество на жалбата излага доводи, че е неоснователна и иска отхвърлянето й.

 

От документите, приложени по преписката, образувана във връзка с подаденото от В.П.Ч. ***1-1 от 12.10.2015г, се установява следното:

На 12.10.2015г В.Ч. подала искане вх.№194-В-61-1 от 12.10.2015г  до кмета на Община Казанлък, като потърсила отговор на въпросите —по силата на кой регулационен план са предвидени придаваеми части от съседни имоти към нейния имот —дворно място от 250 кв.м с пл. №4250, гр.Казанлък, съгласно нотариален акт №128/1993г., и за уличната регулация — има ли предходен план, който да не е приложен преди 1999г, дали плана от 1999г е с характер на план по чл.21 от ЗТСУ. Поискала е да й се представи решение за определяне пазарната стойност на имота й преди урегулирането му и на отразения с плана за имота й парцел.

С писмо изх.№194-В-61-1/28.10.2015г /л.17/ кметът на община Казанлък се е позовал на свои предходни писма, в които сочи, че подробно бил описан статута на собствения на молителката имот—УПИ ХІ-41 кв.423 по действащия ПУП.  Между страните не се спори, че УПИ ХІ-41 кв.423 по действащия ПУП на община Казанлък е представлявал по предходен план имот с пл. №4250, гр.Казанлък и за който имот се отнасят въпросите на Ч.. Посочено е още в това писмо, че със заповед №547/01.07.2004г, на основание §8 ал.1 от ЗУТ и по искане на собствениците било одобрено изменение на плана за регулация по отношение на УПИ ХІ-41 и УПИ VІІІ-40 като,  вътрешните регулационни граници между двата имота били поставени в съответствие с имотните, УПИ ХІ-41 е с площ 238 кв.м. По отношение на уличната регулация планът е одобрен със Заповед №1138/1999г, към който момент действа чл.21а от ЗТСУ, цитирана в писмото и счетена от органа за приложима и относима и към границите на въпросния имот, определени спрямо улици.

На 05.11.2015г Ч. е подала „възражение” вх.№194-В-61-1#2, в което сочи, че не получила отговор и настоява отново за такъв с  искане  вх.№194-В-61-2#2 от 05.11.2015г/. Счита, че е налице намаляване площта на имота й, като иска „преписките по приложените чрез отчуждаване, улични регулации на нейния имот”.  Приложени са документи /нотариални актове, скица/.

С оспорения акт—писмо изх.№194-В-61-2/03.12.2015г на заместник кмета на община Казанлък,  В.Ч. е уведомена, в отговор на подадените от нея възражение и искане, че с изброени писма вече е описан статута на собствения й УПИ ХІ-41 кв.423 по плана на гр.Казанлък, която кореспонденция съдържала отговор на поставените въпроси. Относно уличната регулация одобрена със заповед №1138/1999г се твърди че била приложена съгласно чл.21а от ЗТСУ /ДВ бр.41/1998г/, с оглед на което община Казанлък придобила собствеността на отстъпените части от имотите, предвидени с плана за улици. Допълнителни отчуждителни мероприятия не били провеждани.

 

При така установеното по делото съдът намира, че оспорването е процесуално недопустимо по следните съображения:

 

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл.159 т.1 от АПК, от категорията на абсолютните и за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. А това са административни актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ.с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

В случая по своята правна същност оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК. Писмо изх.№194-В-61-2/03.12.2015г на заместник кмета на община Казанлък има уведомителен характер. От съдържанието на волеизявлението е видно, че то е в отговор на поставени от Ч. въпроси и не съдържа разпоредителна част.  С писмото Ч. бива осведомена, че съгласно плана, одобрен със заповед №1138 /1999г, части от имота й били предвидени за улици, както и че община Казанлък е придобила собствеността по силата на самия план, т.е.без да е провеждано друго производство по отчуждаване. Между страните не се спори, че обозначения в искането имот по стар план пл. №4250,  сега е урегулиран като УПИ ХІ-41, кв.423 по план, одобрен със заповед №1138/1999г. Търсената от заявителката информация — дали с този план се предвиждат улици, които да засягат имота й се сочи потвърдена от издателя на писмото, същият отрича да е провеждано отчуждително производство, като се позовава на чл.21а ЗТСУ.

С оглед на изложеното, съдържанието на това писмо кореспондира на поставените от Ч. въпроси в искането й от 05.11.2015г относно причините за намаляването на площта на имота й, като твърди  липса на документи от вида на поисканите — „преписките по приложените чрез отчуждаване, улични регулации..”. С оглед уведомителния си и информативен характер, оспореното писмо изх.№194-В-61-2/03.12.2015г на заместник кмета на община Казанлък не представлява индивидуален административен акт и не засяга права и законни интереси на жалбоподателката, чиято защита да може да се осъществи по реда на обжалването на административни актове. Информацията, поискана от Ч. на 12.10.2015г е предоставена с писмо изх.№194-В-61-1/28.10.2015г и потвърдена с изх.№194-В-61-2/03.12.2015г, като не са налице неудовлетворени искания.

Оспореното писмото не обективира отказ за предоставяне на документи. Волеизявлението обективиращо отказ за издаване на документ, може да бъде предмет на контрол за законосъобразност по реда на АПК тогава, когато представлява индивидуален административен акт. Съгласно чл.21 ал.3 от АПК, индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Нямат такъв характер поисканите «преписки», тъй като те не са предмет на самостоятелно материално административно право и защото такива общинската администрация отрича да са изобщо налични.  Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка, при липса на която жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане от съда. 

Дали са били налице предпоставките за отнемане на площи от имота на заявителката и в този смисъл приложена ли е уличната регулация в съответно засягащите имота на Ч. части, са въпроси, чието изясняване при липса на подлежащ на оспорване административен акт, не може да бъде предмет на съдебното производство. В тази връзка следва да бъде отменено протоколно определение от 01.03.2016г, с което съдът е допуснал СТЕ и поставил въпроси с такъв предмет.  Назначеното вещо лице —инж.Г.И.И. следва да се освободи от поставената задача и да се разпореди връщане на внесения от жалбоподателката депозит от 150 лв за изготвяне на експертизата.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на В.Ч.,  като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ протоколното си определение, постановено в открито съдебно заседание от 01.03.2016г. за допускане на съдебно—техническа експертиза с поставени въпроси и назначаване на вещо лице инж.Г.И.И.. ОСВОБОЖДАВА инж.Г.И.И. от изпълнение на задачата по изготвяне на тази експертиза и РАЗПОРЕЖДА връщане на В.П.Ч. на внесения от нея депозит за изготвяне на експертизата в размер на  150 /сто и петдесет/ лв.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.П.Ч. ***, против  писмо изх.№194-В-61-2#1/03.12.2015г на заместник кмета на община Казанлък, като процесуално недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 539 / 2015 год. по описа на Старозагорския административен съд.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателката пред  ВАС на РБ.

 

 

 

                                      

        СЪДИЯ: