О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 228
гр.Стара
Загора, 28.09.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на шестнадесети септември
през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Стефка
Христова, като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 293 по описа
за 2016 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.257 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по искова молба, наименована «жалба», от И.С.С., понастоящем в Затвора в гр.Стара Загора, уточнена с
вх.№2659/14.07.2016г, с която е оспорено като незаконосъобразно бездействие на
Началника на Затвора гр.Стара Загора да
изпрати ищеца на преглед при специалист «витреоретинален хирург» за
поставяне диагноза и извършване операция
на лявото му око. Счита, че в нарушение на чл.135, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ Началникът на Затвора гр. Стара
Загора бездейства, поради което претендира съдът да го осъди да извърши описаните
действия.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Петрова оспорва иска като недопустим. Поддържа, че
изпращането на едно лице на лечение извън мястото на изтърпяване на наказанието
е действие, опосредено от издаване на административен акт и защитата спрямо
бездействие от такова естество не може да се осъществи по реда на чл.257 от
АПК. Алтернативно оспорва иска като неоснователен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Между
станите не е спорно, че ищецът И.С.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода”
в Затвора гр.Стара Загора.
От
представената по делото и неоспорена справка, изготвена от Директора на
медицинския център при затвора, се установява, че С. е със силно намалено
зрение на двете очи от детска възраст, след като на 6 год.травмирал дясното
око. Установено било изместване на лещите, които били помътнени. От тогава
ползвал оптична корекция. Определена била група инвалидност с начало
17.02.1975г. по време пребиваването му в Затвора е представян многократно на
ТЕЛК за преосвидетелстване, с водеща диагноза „ектопия лентис катарактоза
ок.утр.”. На 20.01.2016г е консултиран от д-р Милена Бозова, офтамолог в Очна
клиника „Трошев” Стара Загора, която му поставила дигноза „сериозно отлепване
на ретината”. Придружаващи заболявания и усложнения: „Хиперметропия”. „Афакия”.
Снета е анамнеза и описано обективното състояние, резултата от направените
изследвания. В графа „терапия” е посочено: „за консултация с витреорет.хирург и
хоспитализация с оглед лечение отлепването на ретината на ЛО” (амбулаторен лист
№139/20.1.2016г на л.55).
На
04.02.2016г е изготвена докладна записка на директора на Медицинския център до
Началника на Затвора гр.Стара Загора в която се сочи резултата от прегледа на И.С.
при офтамолог в Очната клиника, указаната нужда от провеждане на оперативно
лечение на стойност от 1000 лв за осъществяването му и за консумативи. Посочено
е, че С. не разполага с необходимите средства /л.57/.
На
08.02.2016г с ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД, ищецът е
преосвидетелстван, като във връзка с диагнозата /изкълчване на лещата/ и
др.придружаващи заболявания са му определени 89 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години /л.56/.
С
писмо 5600, на вх.№ Ж—468/15.06.2016г (л.61), получено от С. на 24.06.2016г,
Главна дирекция ”ИН” уведомява, че не разполага с бюджет за лечението на лишени
от свобода, както и че в конкретния случай няма правно основание да заплаща
медицински изделия или дейности, извън основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от НЗОК.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск е процесуално недопустим.
Нормата
на чл.257, ал.1 от АПК, на основание на която е подадена исковата молба,
предвижда ред за правна защита в хипотеза, в която административният орган
бездейства по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Нормативно
наложеното на административния орган задължение следва да е за извършване на фактически
действия, а не за властническо волеизявление /издаване на административни
актове/, в който случай защитата би била посредством оспорването му. В случая
задължението, неизпълнение на каквото се релевира като незаконосъобразно
административно бездействие, е обусловено от волеизявление на административния
орган, т.е. от издаването на административен акт. Този извод следва от
регламентацията на правото на медицинско обслужване на лицата, лишени от
свобода. Съгласно разпоредбата на чл.129
от ЗИНЗС, медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Те са част от националната система за здравеопазване и медицинската
помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.
При необходимост медицинското обслужване може да се осъществява и в други лечебни заведения. Съгласно чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да бъдат лекувани извън местата за лишаване от
свобода, когато това се налага, а
именно: ако няма условие за провеждане на необходимото лечение, при лечение на
инфекциозни заболявания и когато са необходими консултативни прегледи или
специализирани изследвания. Според чл.135, ал.2 ЗИНЗС (в ред.преди изменението
в ДВ бр.32 /2016г от 22.04.2016г) изпращането
на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника
на затвора или на поправителния дом по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от
свобода или на директора на медицинския център. Според
ал.3 на същата норма и в същата редакция при спешни случаи или за консултативни
прегледи и специализирани изследвания изпращането се извършва с устно нареждане
на началника на затвора.
Необходимостта от издаване на административен акт - устен
или писмен, като предпоставка за
осигуряване необходимото на лицата лечение извън местата за лишаване от свобода
се потвърждава и от регламентацията в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в места за лишаване от
свобода. Според чл. 60, ал.1, т.3 от тази Наредба, лишените от свобода се
изпращат в държавни или общински лечебни заведения когато са необходими
консултативни прегледи или специализирани изследвания, а според ал.4 «изпращането»
в лечебни заведения по ал.1 се извършва със заповед на началника на съответното
място за лишаване от свобода.
Изпращането
на консултация при специалист и провеждане оперативно лечение на С. в периода
на изтърпяване наложеното му наказание лишаване от свобода, се явява опосредено
от волеизявление на административен орган - Началника на Затвора гр.Стара
Загора, при проведена административна
процедура, започваща със сезиране на съответния орган от заинтересовано лице,
каквато в случая не е проведена. Липсват данни по делото за начина и времето на
сезиране на Началника на Затвора с искане от С. да бъде изпратен на преглед и
да му бъде извършена операция на лявото око. Затова не е възникнало
задължение на административния орган за процедиране,
респективно не е формиран отказ /мълчалив или
изричен/, подлежащ на съдебно оспорване. Именно отказът да се издаде заповед по чл. чл.135, ал.2 ЗИНЗС представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 или чл.58, ал.1 от АПК, защитата спрямо който следва да се
осъществи по реда на чл.145 и сл.от АПК, а не по реда за оспорване на незаконосъобразните
административни бездействия от фактическо естество. Търсената защита
по реда на чл. 257 от АПК касае неизвършените от административните органи
фактически действия, тези, които не се основават на административен акт или не
се изпълняват от административния орган въз основа на влязъл в сила
административен акт, породил изпълнително основание. Ето защо не са предмет на
защита по реда на Глава XV от АПК задълженията за волеизявления на
административните органи, какъвто е процесният случай. Поради липса на субективно право, което
да бъде защитено по съдебен ред по този ред, искането на И.С.
е
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
По тези съображения съдът намира, че
определението за даване ход на делото по
същество следва да се отмени, исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея
съдъбно производство - прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 16.09.2016г за приключване на съдебното дирене и даване ход на
делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от И.С.С., понастоящем в Затвора в гр.Стара
Загора, срещу незаконосъобразно бездействие на Началника на Затвора гр.Стара
Загора да изпрати С. на преглед при
специалист «витреоретинален хирург» за поставяне точната диагноза и извършване операция на лявото око.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 293/2016 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: