О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 275

 

гр.Стара Загора, 25.10.2016г

 

 

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, първи състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

 

при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 399 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Образувано е по искова молба от СНЦ „Зелени Балкани” със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Скопие” № 1, офис 10, уточнена с молба вх.№ 3268/ 26.09.2016г, против писмо изх.№ 05-08-6182/ 20.10.2014г на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”.

 

Първоначално исковата молба е депозирана пред Софийски районен съд като претенцията срещу Министерство на околната среда и водите е за присъждане на сумата 15 535.20лв ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща неверифицирани разходи по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58301-С-009 / 31.07.2009г за услуга с предмет „Почистване на природните местообитания в ЗЗ „Поморие” в рамките на проект „Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийското езеро по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕО”.

 

С Решение от 08.06.2015г по гр.д.№ 11505 по описа за 2015г на Софийски районен съд искът е квалифициран като такъв по чл.79, ал.1 от ЗЗД и е уважен изцяло. С Решение № 4708/ 07.06.2016г по гр.д.№ 12066/ 2015г по описа на Софийски градски съд съдебният акт на районния съд е обезсилен като постановен в нарушение на правилата за родовата подсъдност. Прието е, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е източник на административноправни отношение. Предвид действащата към момента уредба на ЗУСЕСИФ е посочено, че актовете на Ръководителя на Оперативна програма „Околна среда”, обективирани в писма изх.№ 08-00-3663/ 03.10.2012г, изх.№ 08-00-3663/ 22.05.2013г, изх.№ 05-08-4539/ 01.08.2014г и изх.№ 05.08-6182/ 20.10.2014г, с които се отказва верифициране на разходи, са именно актовете, оспорени по съдебен ред. Съответно исковата молба има характер на жалба срещу административен акт и подлежи на разглеждане по реда на чл.27 от ЗУСЕСИФ. Поради това делото е изпратено по подсъдност на АССГ. Образуваното в този съд адм.д.№ 8313 по описа за 2016г е прекратено с Определение № 4845/ 02.09.2016г като местно неподсъдно на този съд и изпратено на Административен съд Стара Загора за разглеждане на жалбата.

 

В изпълнение на дадени с разпореждане от 12.09.2016г указания жалбоподателят заявява, че оспорва писмо изх.№ 05-08-6182/ 20.10.2014г на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” и иска Министерство на околната среда и водите да бъде осъдено да му заплати сумата 15 535.20лв.

 

След извършената служебна проверка съдът намира, че делото не подлежи на разглеждане от Старозагорски административен съд, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато представлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита спор.

 

Предявеният иск пред Софийски районен съд се основава на Договор № № 58301-С-009 / 31.07.2009г за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕО, сключен между СНЦ „Зелени Балкани” и Министерство на околната среда и водите. В исковата молба са изложени съображения относно неверифицирани разходи по проекта, за размера на които бенефициентът е уведомен с писмо изх.№ 05-08-6182/ 20.10.2014г на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”. Ищецът счита, че тези разходи незаконосъобразно не са одобрени от Управляващия орган, поради което претендира ответникът да бъде осъден да заплати цялата сума по представените разходооправдателни документи, а именно 15 535.20лв ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

В чл.36, т.2 от Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за проекти п оприоритетна ос 3 на Оперативна програма „Околна среда” е предвидено, че договорящият орган може да откаже извършването на окончателно плащане, ако в резултат на проверката документите се установи, че декларираните разходи не са допустими за финансиране. Правната уредба относно верифициране на декрарирани от бенефициента разходи се съдържа в Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013г   и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз. В тях обаче няма предвидена процедура за защита на бенефициента при несъгласие със становището на договорящия орган.

            
            Договори от вида на процесния следва да се подчиняват на правилата на Закона за задълженията и договорите, тъй като няма създадена специална правна уредба за отговорността по изпълнението и неизпълнението им. Това е така до приемането на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ - ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г. Следователно до този момент исковата защита на правата на бенефициента не е изключена при положение, че липсва предвиден ясен ред за обжалване на акта на управляващия орган.
 
            От друга страна в ДВ бр. 74 от 20.09.2016г е обнародван Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, като с § 6 от Заключителните разпоредби на ЗИД на АПК са направени изменения и допълнения в ЗУСЕСИФ. С параграф §6, т.2, б.”б” от ЗР на ЗИД на АПК, е създадена нова ал.3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която „Образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, се довършват по досегашния ред.”  Параграф 6, т.2, б.”б” от ЗР на ЗИД на АПК влиза в сила от 25.12.2015г. /§7 от ПЗР на ЗИД на АПК/. Действително новата норма не урежда изрично споровете във връзка с неверифицирани разходи по проекти за бъзвъзмездна финансова помощ, предоставяни от Европейските фондове, но се касае за подобно производство, за което също трябва да се прилагат принципите на правна сигурност, предвидимост и защита на правата. Не е без правно значение обстоятелството, че ако претенцията се разгледа по реда на ЗУСЕСИФ, трябва да се приложи предвидения в него срок за оспорване на индивидуалните административни актове, който с оглед датата на издаване на оспорения акт /при липса на доказателства към момента за датата на връчване въпреки даденото указание на ответника/ може да се окаже изтекъл още преди приемане на ЗУСЕСИФ.
 

По тези съображения разрешаването на спора за неизплатените на СНЦ „Зелени Балкани” гр.Пловдив разходи в размер на 15 535.20лв по договор  № 58301-С-009 / 31.07.2009г за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ следва да се извърши по общия исков ред. В случая е налице образувано преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправно производство по искова молба срещу изявление за неверифициране на разходи от ръководителя на управляващия орган, което при прилагането на § 10, ал.3 от ПЗР на  ЗУСЕСИФ, следва да бъде довършено по досегашния ред от Софийския районен съд. Независимо от изявлението на СНЦ „Зелени Балкани”, че искането му е за отмяна на изх.№ 05-08-6182/ 20.10.2014г на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” като незаконосъобразно, то поддържаната претенция Министерство на околната среда и водите да бъде осъдено да му заплати сумата 15 535.20лв налага съвместното им разглеждане от компетентния граждански съд.

 

  Понеже е изчерпана процесуалната възможност за изпращане на исковата молба по подсъдност на надлежния съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентния съд между Административен съд Стара Загора и Софийски районен съд.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал.5 във връзка с ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 399/ 2016г по описа на Административен съд Стара Загора.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Стара Загора и Софийски районен съд по исковата молба, подадена от СНЦ „Зелени Балкани” гр.Пловдив срещу Министерство на околната среда и водите присъждане на сумата 15 535.20лв.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на ищеца.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: