О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№45 01.02.2017 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар ......... с участието на прокурора ... като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №50 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е административно по реда на чл. 60 АПК.

Производството е образувано по жалба от „Кумакс инвест”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Софроний Врачански”№24, ЕИК 123077640 против Заповед №РР-ЗД-37/26.01.2017 год. на Областния управител на Област Стара Загора. В жалбата е направено особено искане да се спре разпореденото предварително изпълнение на Заповед №РР-ЗД-339/02.11.2016 год. на Областния управител на Област Стара Загора, с която е одобрен проект за изменение на маршрутни разписания от Областната транспортна схема по автобусна линия Стара Загора – Казанлък, квота на Община Стара Загора, в частта относно часа на тръгване от АГ Казанлък, както и изравняване времето на престой на автобусите на АГ Казанлък на 30 минути, считано от 30.11.2016 год.. Изложени са съображения, че оспорената заповед не е издадена в предвидената от закона форма, че не са налице предпоставките за допускане на предварителното изпълнение. Мотивировката в тази насока е твърде бланкетна и не е посочена конкретната опасност, а изложените съображения относно евентуалното настъпване на значителни и трудно поправими вреди на населението от общините са несъстоятелни. Счита, че Кметовете на съответните общини следва да се съобразяват с действащите маршрутни разписания, а не областния управител да съобразява влизането в сила на своите актове според желанията на даден Кмет на община. Излага съображения, че не са налице предпоставките за издаването на оспорената заповед и моли същата да бъде отменена.

Старозагорски административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата против разпореждането е допустима, доколкото жалбоподателят е от кръга на лицата, предвидени в чл.147 от АПК, доколкото приложеният към жалбата договор за извършване на транспортна услуга за обществен превоз на пътници по линиите от утвърдената областна и републиканска транспортни схеми, квота на Община Казанлък е със срок от 10 години, а самият договор и сключен на 20.11.2015 год.. Този договор обосновава и засягането на правата и законните интереси на „Кумекс инвест”ЕООД. Търговското дружество е конституирано като жалбоподател по адм. дело 539/2016 год. по описа на настоящия съд. От приложената административна преписка от ответника по делото, не е видно, оспорената заповед да е съобщена по надлежен ред на жалбоподателя или да е обнародвана на сайта на областна администрация. С оглед на датата на нейното издаване 26.01.2017 год. и депозирането на жалбата в деловодството на Административен съд Стара Загора на 30.01.2017 год., съдът намира, че оспорването е направено в срока по чл.60, ал.4 от АПК и като такова е допустимо.

Разгледана по същество тя е основателна, макар и по мотиви различни от изложените.

Преди всичко следва да се има предвид, че предмет на жалбата е искането, с което съдът е сезиран за отмяна само на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта на Областния управител, с която е допуснато предварително изпълнение на Заповед №РР-ЗД-339/02.11.2016 год. на Областния управител на Област Стара Загора. В този смисъл не е предмет на това дело самата заповед, която е предмет на адм. дело 539/2016 год. по описа на настоящия съд, висящо пред друг съдебен състав.

Разпоредбата на чл.60 от АПК урежда правомощието на административния орган за допускане предварителното изпълнение на издаваните от него актове и предвижда възможността за постановяване на включено в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Общ и утвърден принцип в съдебноадминистративното производство е придаденият суспензивен ефект на жалбата - подаването й спира изпълнението на оспорения административен акт. Възможността административният орган или съдът да постанови предварително изпълнение е в отклонение от общия принцип и в този смисъл има изключителен характер. Това налага във всеки отделен случай да се прецени наличието на една или няколко от хипотезите, уредени в чл. 60 от АПК, а установяването на наличието им е в тежест на административния орган.

Допускането на предварителното изпълнение е сериозно изключение от общия принцип, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. С оглед на това то следва да се прилага при стриктно спазване на законовите предпоставки, само и единствено тогава, когато са налице достатъчно доказателства за застрашаване на държавния и обществен интерес в особено голяма степен. Доказателствата трябва да са такива, че да може не само адресатът на акта да осъществи защитата на правата си, но и съдът да осъществи контрол за законосъобразност, както по отношение на реално застрашения обществен интерес, така и по отношение правата на субекта.

На изпълнение подлежат влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове. Предварителното изпълнение, като изключение от общия принцип за изискуемост на задълженията след влизането в сила на пораждащия ги индивидуален административен акт, е допустимо на три самостоятелни, алтернативни основания: 1/ по силата на изрична разпоредба на приложимия за случая специален закон; 2/ по разпореждане на административния орган - чл. 60 от АПК; 3/ определение на съда по чл. 167 от АПК. Административният орган разполага с обща компетентност да издаде разпореждане по чл. 60 от АПК, при наличието материалноправните предпоставки, визирани в ал.1 на посочената разпоредба. Изключващо, съответно прекратяващо компетентността на органа е наличието на някое от останалите две алтернативни основания - допуснато по силата на закона предварително изпълнение; образувано съдебно производство по оспорване на ИАА. В първия случай законодателят, като е упражнил изключителното си право да регулира обществени отношения с първични правни норми, е изключил от общата компетентност на органа-издател на акта правомощието по чл. 60, ал.1 от АПК. Във втория случай компетентността на издателя на акта се прекратява със загубване на качеството му на "водещ и решаващ за производството орган". След упражняване на субективното публично право на жалба, решаващ за производството орган е съда (арг. от чл. 167, вр. чл. 130, ал.2 от АПК), а административният орган придобива качеството на страна-ответник в производството. Тъй като разпореждането за предварително изпълнение би се обезсмислило без наличието на основния административен акт, то винаги има акцесорен характер. Ето защо при оспорване на основния административен акт и спирането на неговото изпълнение по силата на закона (чл. 166, ал. 1 АПК) правомощието, което административният орган - издател на първоначалния акт, има по силата на чл. 60, ал. 2 АПК, не може да бъде упражнено. Да се приеме обратното, означава да се обезсмисли суспенсивният ефект на жалбата, който се появява от момента на подаването й. Освен това валидно подадената жалба има и сезиращ ефект и въпреки че се подава чрез органа, издал оспорения акт, с подаването й административният спор всъщност вече е пренесен пред съда.

В съответствие с чл. 167, ал. 2 от АПК при висящо вече дело, каквото е производството по адм. дело №539/2016 год., само съдът е този който може при всяко положение на делото да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. След като издаденият индивидуален административен акт е оспорен по надлежния ред, то административното производство е вече висящо пред компетентния съд, а не е висящо пред административният орган, поради което и същият не би могъл да упражни даденото му правомощие по чл.60, ал.2 от АПК. Тази правна възможност според настоящия съдебен състав, ще е възможно да бъде упражнена от административният орган, преди образуването на административно дело пред Административният съд. Ако се приеме обратното, то тогава би се обезсмислила разпоредбата на чл.167 от АПК и възможността съдът да постанови допускане на предварителното изпълнение на оспореният административен акт. Това е имал в предвид и законодателят предвиждайки правната възможност съдът да постанови допускане на предварителното изпълнение, ако е налице висящо съдебно производство по неговото оспорване. Противното разбиране би предизвикало конкуренция между компетентността във фазата на оспорване на даден административен акт между административният орган и съдът.

По изложените мотиви съдът намира, че Разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №РР-ЗД-339/02.11.2016 год. на Областния управител на Област Стара Загора, обективирано в негова Заповед №РР-ЗД-37/26.01.2017 год. на Областния управител на Област Стара Загора е нищожно, поради липса на компетентност на административният орган да го постанови и същото следва да бъде прогласено за такова.

По делото е представена квитанция за платена държавна такса в размер на 15.00 лв. от страна на жалбоподателят, вместо дължимата съгласно чл.2б от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието държавна такса в размер на 50.00 лв. Това налага да се постанови и осъдително определение за разликата между дължимата и реално внесената държавна такса.

Предвид установеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО разпореждане, обективирано в Заповед №РР-ЗД-37/26.01.2017 год. на Областния управител на Област Стара Загора, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед №РР-ЗД-339/02.11.2016 год. на Областния управител на Област Стара Загора, с която е одобрен проект за изменение на маршрутни разписания от Областната транспортна схема по автобусна линия Стара Загора – Казанлък, квота на Община Стара Загора, в частта относно часа на тръгване от АГ Казанлък, както и изравняване времето на престой на автобусите на АГ Казанлък на 30 минути, считано от 30.11.2016 год.

ОСЪЖДА „Кумакс инвест”ЕООД, ЕИК 123077640 представлявано от Управителя Иван Гунчев Кутев и със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Софроний Врачански”№24, да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора – BG38 ТТВВ 9400 3126 7374 72 – Sosiete Generale Експресбанк, държавна такса в размер на 35.00 /тридесет и пет/ лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

.