О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е   Н   И   Е

  

 

            65        27.02.2017г.      град Стара Загора

 

 

                        Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито заседание двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                            

 

                                                                                              СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар                                                                                                                 и с участието

на прокурора                                                                                                      като разгледа

докладваното от съдия   ИРЕНА ЯНКОВА    административно дело № 82 по описа за  2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

                        Производството е по реда на чл.197 и сл. от  Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

                        Образувано е по жалба на К.Т.К. ***, против Разпореждане № **********/ 06.12.2016г. на началник отдел „ Пенсионно осигуряване” при  Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което на основание чл.27,ал.2 от АПК във връзка с чл. 98,ал.1  от КСО в изпълнение на влязло в законна сила решение № 267 от 14.11.2016 г. , постановено по адм. дело № 315 по описа за 2016 г. на Административен съд гр. Стара Загора е оставено без разглеждане като недопустимо заявление с вх. № 1012-23-57 от 20.05.2016 г. на К.Т.К. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал.1 т. 6 от КСО. В жалбата се релевират доводи, че неправилно не е разгледан от административния орган спора по същество и не е постановен акт , с който да му се определи нов индивидуален коефициент и бъде преизчислена на тази база размера на отпусната му пенсия Направено е искане за отмяна на оспореното разпореждане.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

На К.Т.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № ********** от 13.02.2012г  по заявление от 28.12.2011г. Пенсията е отпусната считано от 01.12.2011г, при първоначален минимален размер /136.08лв/, навършена възраст 63год и зачетен осигурителен стаж към този момент: от ІІ категория труд — 8г, 2м и 6 дни, такъв от ІІІ категория труд — 30г, 07м, 5 дни. Превърнат към ІІІ кат.по реда на чл.104 от КСО общият осигурителен стаж е 40г, 09 м, 28 дни.

С разпореждане № **********  от 26.03.2012г е изменена на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, пенсията за ОСВ, отпусната на К.. Действителния й размер е определен на 225.92 лв въз основа зачитане осигурителен стаж от ІІ категория—7г, 10м 22 дни, такъв от ІІІ категория — 30г, 10 м, 19 дни, или общ осигурителен стаж  от ІІІ кат.  — 40г, 09 м, 2 дни. 

                        Разпореждането от 26.03.2012г е било оспорено от жалбоподателя пред директора на ТП на НОИ  по съображения, че при определяне индивидуалния му коефициент неправилно за периоди след 01.01.1997г не били взети предвид осигурителните вноски, дължими върху последното му брутно трудово възнаграждение при работодателя, уволнението от който е впоследствие отменено като незаконосъобразно (гр.д.№6771/1998г на СРС). С Решение № 100 от 25.07.2012г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, в производство по чл.117 ал.3 КСО жалбата е оставена без уважение. По очертания като спорен въпрос органът е посочил, че за осигурителен стаж се зачита, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето до 31.12.1999г вкл, през което лицата по чл.9 ал.3 т.2 от КСО са били без работа с изключение периодите, през които са получавали обезщетение по КТС Това решение е влязло в сила, като неоспорено от страна на К. в законовия срок, броен от 30.07.2012г

 

                        С последващи молби К. отново е поставял пред пенсионния орган въпроса за изменение размера на отпуснатата му пенсия за ОСВ, като се преизчисли „индивидуалния коефициент” така, че да се зачете осигурителния доход през периода на оставане без работа поради незаконно уволнение на база последното му трудово възнаграждение, осигурителните вноски върху което били дължими от работодателя , а именно - молба вх.№ МП 30676/25.10.2012г. и  заявление вх.№ 20230/25.06.2015г. По повод тези молби е уведомяван, че поставения въпрос вече е решен което произнасяне е пречка за пререшаване на въпроса /писмо 30676/31.10.2012г и писмо изх.№ 20230 от 20.08.2015г.на ръководител  „Пенсии” при ТП на НОИ гр. Стара Загора

      С разпореждане № ********** от 14.03.2016 . на основание чл. 102 от КСО Ръководителят „ ПО” при ТП на НОИ гр. Стара Загора е изменил пенсията за осигурителен стаж и възраст на К. по повод негово заявление № 2122-23-1505 от 01.02.2016 г.

На 20.05.2016г К. е подал до Директора на ТП НОИ Стара Загора „заявление” с твърдения за „грешка”, изразяваща се в неправилно определяне размера на следващата му се пенсия. Изложил е съображения, че осигурителния му стаж от ІІ категория, какъвто труд полагал преди 10—15г е определян с „различна  стойност” от различните инспектори, довело до неправилно бил определен индивидуалния коефициент. Твърди, че  в осигурителния му доход неправилно не бил взет предвид доходът, върху който са дължими осигурителни вноски по чл.9 ал.3 от КСО и чл.46 ал.4 от НПОС.. Решаващия орган е възприел заявлението като жалба против разпореждането от 14.03.2016г и изпратил на К. писмо с указания за изправяне нередовности с характер от визираните в чл.85 ал.1 т.4 и т.7 АПК. В отговор К. е уточнил, че следва „да се прилага не буквата, а духът на закона”, както и че не е съгласен с размер на отпусната му пенсия и иска преразглеждането й.  С решение № 2153-23-11/ 22.06.2016 година директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е потвърдил  цитираното по- горе разпореждане.

Това решение на директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оспорено по съдебен път. С решение № 267 от 14.11.2016 година , постановено по адм. дело № 315 по описа за 2016 г. на АС гр. Стара Загора е отменено решението на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора.  и е изпратена по компетентност на ръководител „ Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Стара Загора да се произнесе по подаденото от К. К. заявление вх. № 1012-23-57 от 20.05.2016 г. , ведно с уточняваща молба вх. № 1013-23-113 от 17.06.2016 г. за произнасяне на направеното от К. К. искане по чл. 99,ал.1 т.6 от КСО.

              С обжалваното в настоящото производство разпореждане № ********** от 16.12.2016 г. началник отдел „ Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ гр. Стара Загора е оставил без разглеждане като недопустимо заявление от 20.05.2016 г. за изменение на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99,ал.1 т.6 от КСО. От фактическа страна органът е приел че е налице влязъл в сила административен акт, а именно разпореждане № 48110887689 от 26.03.2012 г. , което е процесуална пречка за разглеждане искането на К. по същество за изменение на отпуснатата му пенсия.

     Съдът, като обсъди доказателствата по приложената административна преписка във връзка с направените в жалбата оплаквания и след като извърши проверка на законосъобразността на ********** от 16.12.2016 г. началник отдел „ Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ гр. Стара Загора , намира за установено следното:

 

                        Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.197 от АПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

                        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

       Съгласно  разпоредбата на чл. 98 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

 

 

 

 

Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98 , ал.1 от КСО, с което тя се отпуска. Това разпореждане признава или отрича претендираното със заявлението право на пенсия в определен размер. Затова то е административен акт от категорията на декларативните, наричани още установителни, административни актове, а не е конститутивен административен акт. Затова разпореждането по чл. 98,ал.1 КСО може да бъде винаги изменено, когато се установи, че то не е съобразено с правото и обуславящите го релевантни факти - аргумент  чл. 99 от КСО.

 

 

 

 

Съгласно чл. 99,ал.1 от КСО/ в редакцията на нормата към 16.12.2016 г./, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1/ пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2/ пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3/ инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4/ смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 

 

 

 

5/ пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; 6/ пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Съгласно ал.2 на с.р., в случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя: 1/ по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата; 2/ по т. 2 - 6 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94. Съгласно ал.3 на с.р., в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.

 

 

 

 

Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 99,ал.1 ,т. 1-7 от КСО е предвиден специален ред за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, с което пенсията е отпусната, осъвременена, спряна, възобновена, прекратена или възстановена. Разпоредбата чл. 99,ал.1 от КСО не допълва основанията по чл. 99 от АПК, а визира особен ред и различни основания за изменение на посочената категория актове.

         При тази законова регламентация съдът намира ,че  неправилно  пенсионният орган е приел, че поради така издаденото и необжалвано разпореждане, е налице абсолютна процесуална пречка за започване на административно производство, на база подаденото от жалбоподателя заявление от 20.05.2016 г. Това е така, тъй като разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и при условията и предпоставките на чл. 99 от КСО може да бъде отменено или изменено от органа, който го е издал. Нормата създава специално правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК. С оглед на тази законово уредена възможност, пенсионният орган при ТП на НОИ, не може да откаже да образува административно производство, респ. да откаже да разгледа искане за изменение размер на пенсия, без значение дали са налице предпоставките на чл. 27,ал.2 от АПК. Независимо от постановен предходен отказ за изменение на отпусната пенсия, при всяко ново заявление, пенсионният орган следва да извърши преценка и се произнесе с разпореждане по същество, с което при наличие на съответните предпоставки да отмени или измени влязлото в сила разпореждане, а при липса на основание - да откаже да стори това.

            По изложените съображения съдът намира,че жалбата е основателна, а отказа на административния орган да разгледа по същество отправеното към него искане на жалбоподателя се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон. Предвид това, обжалваният акт  следва да бъде отменен, а преписката ще следва да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне, по същество по подаденото заявление с вх. № 1012-23-57 от 20.05.2016 г. на К.Т.К. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал.1 т. 6 от КСО.  

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл197 от АПК във връзка с чл. 99,ал.1 от КСО от АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № **********/ 06.12.2016г. на началник отдел „ Пенсионно осигуряване” при  Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора .

 

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество по заявление с вх. № 1012-23-57от 20.05.2016 г.,  подадено от К.Т.К.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му .

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: