О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 79 16.03.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 94 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К.Г.И., подадена чрез пълномощника му адв.Д.Т.Б., против Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора, издадена на основание чл.86, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ с цел организиране работата в наказателно отделение на ОС-Стара Загора по отношение разпределяне на делата на случаен подбор чрез електронно разпределение – чл.9 от ЗСВ и прецизиране досегашната практика в тази насока. В жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспорената заповед като се твърди, че същата е издадена в противоречие с разпоредбата на чл.9 от ЗСВ, регламентираща реда и начина за разпределяне на делата и преписките между магистратите – на принципа на случаен подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността им на постъпване. Сочи се, че доколкото в т.1 на обжалваната заповед е предвидено постъпилите искания от органите на досъдебното производство за вземане на мярка за неотклонение да бъдат разглеждани от дежурния съдия в наказателно отделение, а с т.2 от същата заповед се регламентира последвалите искания за промяна на мерките за неотклонение и други мерки за процесуална принуда по отношение на обвиняеми лица, да се възлагат за разглеждане на съдията, взел първоначално обжалваната мярка, се изключва приложението на принципа за случайно разпределение на делата. На следващо място се твърди и противоречие на оспорената заповед с чл.133 от Конституцията на Република България и разпоредбата на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Правния си интерес от обжалване на процесната заповед жалбоподателят обосновава с постановена по отношение на него, в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 152/ 2016г. по описа на ОДМВР-Стара Загора, мярка за неотклонение „Задържане под стража” и двукратното оставяне без уважение на искането му за промяна в по-лека на така наложената мярка. Счита, че доколкото съгласно заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора един и същи съдия докладчик се е произнасял, както по първоначалното вземане на мярката, така и по последвалите две искания за нейното изменение, то е налице създадено вътрешно убеждение у този съдия относно наличие на обосновано предположение за извършване на престъплението, в което жалбоподателят е обвинен, което респ. изключвало обективен анализ на доказателствата и обезсмисляло последващо упражняване на процесуалните му права съгласно чл.65 от НПК, тъй като за докладчик по делото отново ще бъде определен същия съдия. По тези доводи се иска отмяна на оспорената заповед.

С допълнителна молба по делото е направено искане за спиране изпълнението на Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора.

След преценка на материалите по делото съдът намира оспорването за процесуално недопустимо, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване, а това са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

По своята правна същност оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора, не представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК.

Със същата е разпоредено: Постъпилите искания от органите на досъдебното производство по следните текстове от НПК – чл. 56 – чл. 73, чл. 111, ал. III, чл. 141, чл. 141а, чл. 146, ал. III, чл. 158, ал. III, чл. 165, чл. 222, чл. 223, както и искания по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест да се образуват в частни наказателни дела /ЧНД/ от Заместник-административния ръководител на Окръжен съд гр. Стара Загора и за разглеждането им се определят за докладчик дежурния съдия от наказателно отделение. /т.2 от заповедта/. По постъпили искания за промяна на мерките на неотклонение и други мерки на процесуална принуда по отношение на обвиняеми лица да се образуват ЧНД от Земестник-административния ръководител на Окръжен съд – Стара Загора и да се възлагат за разглеждане на съдията, взел първоначално обжалваната мярка, а в случай на негово отсъствие /отпуск, заболяване, продължителна командировка – повече от 3 дни/, разглеждането на делата да се възлага на дежурния съдия /т.2/. При въззивно обжалване на мерките за неотклонение и други мерки на процесуална принуда образуваното от заместник-административния ръководител ЧНД да се възлага на дежурния съдия, като докладчик в състав от трима съдии, които да разглеждат и евентуални последващи искания свързани с тези мерки /т.3/. С т.4 и т.5 от заповедта е регламентиран реда за образуване на дело по внесен обвинителен акт XXV НПК /незабавно производство/ и производствата по реда на гл.XVIII, Част IV, Част V /без гл.XXV и гл.XXXI/, Част VI и Част VII НПК, а в т.6 и 7 - от кого се образуват и разпределят постъпилите дела в наказателно отделение на Окръжен съд – Стара Загора.

Предвид цитираното съдържание на обжалваната заповед се налага извод, че същата е насочена към организиране работата в наказателно отделение на Окръжен съд Стара Загора и определяне реда и лицата за образуване и извършване на случайното разпределение на делата между действащите съдии в това отделение. С оглед разпоредените със Заповед № 616/ 08.10.2010г. правни последици, същата има за адресати съдиите от наказателно отделение и служителите в деловодството на наказателно отделение и в служба регистратура на ОС-Стара Загора. Волеизявлението на Председателя на Окръжен съд Стара Загора в случая не е израз на властнически правомощия, а има вътрешно служебен характер, направено е в качеството му на административен ръководител на орган на съдебната власт, съгласно чл.167 ал.1 т.3 вр.с чл.86 ал.1 от ЗСВ. В този смисъл обжалваната заповед представлява вътрешнослужебен акт, с който обаче не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, поради което по отношение на тази заповед не намира приложение изключението по чл.2, ал.2, т.3 от АПК. Относно наведените от жалбоподателя доводи, че с разпределението на делата /в т.ч. тези, образувани по искания от органите на досъдебното производство за налагане на мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, както и по искания за тяхната промяна/ по начина, по който е процедирано с оспорената заповед, се нарушава императивното правило по чл.9 от ЗСВ за случаен подбор чрез електронно разпределение, е необходимо да се отбележи, че действията на съответния орган на съдебната власт по администриране на делата са извън обхвата на съдебноадминистративния контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, доколкото контролът по спазването на чл.9 от ЗСВ се осъществява по реда на процесуалните закони. В случая жалбоподателят има правна възможност да обжалва съдебния акт, постановен по реда на чл.65 от НПК и именно в хода на това съдебно производство следва да бъде преценено дали твърдяното нарушение на чл.9 от ЗСВ при образуване на конкретното дело и разпределянето му за разглеждане на определения съдия-докладчик може да обуслови наличието на съществено нарушение на процесуалните правила и на общи принципи на правото, и до каква степен, ако има такова нарушение, същото се е отразило на правилността на постановения съдебен акт.

С оглед на изложеното, за жалбоподателя не е налице пряк и непосредствен правен интерес, по смисъла на чл.159 т.4 от АПК, от оспорване на Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора, доколкото с отмяната й не би постигнал търсената защита на твърдяното субективно материално право.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, като подадена срещу акт който не подлежи на съдебно оспорване и при липса на правен интерес, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Поради недопустимостта на оспорването на Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора, съдът не следва да се произнася по направеното искане за спиране на изпълнението на оспорвания акт.

Водим от тези мотиви и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.И., подадена чрез пълномощника му адв.Д.Т.Б., против Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането К.Г.И., за спиране изпълнението на Заповед № 616/ 08.10.2010г. на Председателя на Окръжен съд – Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 94/ 2017г по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: