О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255 01.11.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 137 по описа за

2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. с чл.19 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/.

Образувано е по искова молба, подадена от М.А.В. – Ц. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове срещу Национална агенция за приходите, гр. София, както следва: 1. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 123 567лв., представляващи пропуснати ползи от отменено Разпореждане № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД гр. София, с което незаконосъобразно е била определена оценка от 38 885лв. по възбранени по изп. дело № С-11187/ 2013г. имоти – собственост на М.В. – Ц., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума за периода от 22.03.2014г. до 22.03.2017г. в размер на 37 756.50лв., ведно със законната лихва за забава върху неплатената сума от 123 567лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 2. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 168 194.01лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 01.06.2005г. до 22.03.2017г. от невъзможността да се ползва паричната сума от 123 567лв., която сума е следвало да бъде възстановена след погасяване на публичните задължения на М.А.В. – Ц. към 01.06.2005г. по изп. дело № С-11187/ 2013г. по описа на Агенцията за държавни вземания, РД гр. София, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че против нея било образувано изпълнително дело № С-11187/2013г. по описа на Агенцията за държавни вземания /АДВ/, РД - гр.София, на основание три декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и е било проведено изпълнително производство за събиране на установени и изискуеми публични задължения с общ размер на главниците 27 145.60лв., в съответствие с разпоредбата на чл.184, ал.1 от Данъчния-процесуален кодекс /ДПК, отм./. За обезпечаване на задълженията, с Постановление № С-11187 от 30.12.2003г. на публичен изпълнител при АДВ, РД гр. София, била наложена възбрана върху принадлежащи на М.В.-Ц. идеални части от два недвижими имота. Така възбранените имоти били предмет на оценка за определяне на първоначалната продажна цена в хода на проведеното изпълнително производство, като с Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ, РД гр. София, притежаваните от ищцата идеални части от двата недвижими имоти били оценени общо на 38 885.00лв. С Постановление за възлагане на недвижим имот № 11187/2003/147569 от 07.06.2005г. публичния изпълнител възложил имотите в собственост на определен от него купувач, който на 01.06.2005г. заплатил посочената цена. Възбраната била отменена с Постановление № 11187/2003/147574 от 08.08.2005г. на публичния изпълнител, поради погасяване чрез плащане на 01.06.2005г. на задължението на М.В.-Ц., което към тази дата възлизало на 38 299.98лв, а остатъкът от 585.02лв. бил определен като подлежащ на възстановяване.

Ищцата сочи, че с влязло в сила Решение № 6620/ 01.11.2013г., постановено по административно дело № 5011/ 2013г. по описа на Административен съд - София – град, по нейна жалба е отменено Решение № ПИ-83 от 12.04.2013г. на Директора на ТД на НАП гр. София, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Ц. срещу разпореждането на публичния изпълнител за определяне на окончателна оценка /Разпореждане № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г./ и в частта, с която са оставени без уважение жалбите срещу Постановлението за възлагане на недвижим имот /Постановление № 11187/2003/147569/ 07.06.2005г./ и всички последващи действия, вкл. и срещу Протокол за въвод във владение № 11187/ 07.06.2005г. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на Директора на ТД на НАП – гр. София за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и за изпълнение на процедурата по чл.196 от ДПК /отм./. В изпълнение на съдебното решение, жалбата на Ц. против определената с Разпореждане № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. оценка била разгледана от административния орган, който с Решение № ПИ-43 от 14.03.2014г. я уважил и върнал делото на публичния изпълнител за изпълнение на процедурата по чл.196 от ДПК /отм./. Със Заповед № 1211/23.09.2014г. на Изпълнителния директор на НАП била възложена контролна оценка за преразглеждане на оценка, определена с Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ, РД гр. София. Контролната експертна оценка определила цена на притежаваните от ищцата части от възбранените недвижими имоти в размер на 142 028 лв. С влязло в сила Решение № 5073 от 15.07.2016г. по адм. дело № 669/2015г. по описа на Административен съд – София град, съдът изменил тази контролна оценка, като я е увеличил от 142 028лв на 162 452лв. Ищцата твърди, че именно сумата от 162 452лв. представлява цената, на която е следвало да бъдат продадени възбранените имоти, вместо за сумата от 38 885лв, съгласно отмененото като незаконосъобразно Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ. Съответно към датата на погасяване на задължението на М.В.Ц. по изп. дело № С-11187/2003г. /01.06.2005г./ се твърди, че се следвало да има наличен остатък за възстановяване 124 152.02лв, вместо определената от публичния изпълнител за възстановяване сума в размер на 585.02лв., поради което счита, че й се дължи заплащане /възстановяване/ на сумата от 123 567.00лв, представляваща разликата между определената за възстановяване сума в размер на 585.02лв. и действително подлежащата на възстановяване сума в размер на 124 152.02лв. По съображения, че след погасяване на публичните задължения и продажбата на възбранените й имоти, Ц. е била лишена от възможността да ползва следващата й се за възстановяване сума от 123 567.00лв., ищцата претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 168 194.01лв., което обезщетение за пропуснати ползи се сочи съизмерено със законната лихва, изчислена върху сумата от 123 567.00лв за периода от 01.06.2005г. до 22.03.2017г.

Ответникът - Национална агенция за приходите,гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа, че доколкото исковата претенция е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.17, ал.6 от ДОПК, следва да се приложи правилото на чл.204, ал.1 от АПК, което сочи като предпоставка за допустимост на исковете предварителната отмяна като незаконосъобразен на съответния административен акт. Излага доводи, че тъй като исковата претенция се основава на твърдения за претърпени вреди от незаконосъобразно Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД – София, с което на основание чл.196, ал.2 от ДОПК е определена окончателна оценка на 1/5 идеална част от два недвижими имота, собственост на длъжника, и след като това разпореждане не е отменено като незаконосъобразно нито по административен, нито по съдебен ред, не е изпълнена процесуалноправната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на предявените искове. По същество обосновава, че не са налице твърдените имуществени вреди, тъй като с Решение № 6620 от 01.11.2013г. на Административен съд - София - град по адм. дело № 5011/2013г., е отменено Решение № ПИ-83 от 12.04.2013г. на Директора на ТД на НАП - гр. София и в частта, в която са оставени без уважение жалбите на Ц. срещу Постановление на публичния изпълнител за възлагане на недвижим имот № 11187/2003/147569 от 07.06.2005г. и всички последващи действия, вкл. Протокол за въвод във владение, поради което с обратна сила са отпаднали придобивното основание и правата на купувача. Отделно от това поддържа че разликата между цената, на която имотите са възложени и оценката им, достигната въз основа на обжалването на изготвената контролна експертна оценка, не доказва вреда, тъй като не е доказано че възбранените имоти ще бъдат продадени именно на високата цена. Неоснователността на втория иск се основава на възражения за изтекла погасителната давност и на невъзможността да се кумулира претендираното обезщетение с обезщетение, съизмеримо с мораторната лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че последицата от лишаване от една парична сума не би могла да доведе до различни по характер увреждания, така както и не би могло с тази парична сума да се оперира по няколко кумулативни начина едновременно.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недопустимост и неоснователност на предявените искове, като излага съображения че исковата претенция е следвало да бъде предявено по общия гражданскоправен ред.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Спрямо ищцата М.А.В.-Ц. е образувано изпълнително дело № С-11187/2003г. по описа на Агенцията за държавни вземания, Регионална дирекция гр. София, за принудително събиране на публични държавни вземания, установени с подадени от лицето данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ за 2000г., 2001г. и 2002г. С Постановление № С-11187 от 30.12.2003г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД - гр.София, на основание чл.167 във вр. с чл.161, ал.1 - 3 от ДПК /отм./ са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника -възбрана върху: 1. Кулинарен магазин /обособена част от БКС-Средец/ в гр.София, ул.”Славейков” №10, с площ 182.32кв.м и 2. Градски имот - дворно място в гр. София, ул. ”Славейков” №10, с площ 642 кв.м в местността „Център”, Зони Г8 и Г10 /л.93 – 95 по делото/. На 31.03.2005г. на основание чл.194 от ДПК /отм./ публичният изпълнител е извършил опис на недвижимите имоти, дела на длъжника върху които е предмет на възбрана, за което е съставен Протокол за опис на недвижим имот № 11187/2003/147558/ 31.03.2005г. /л.72 по дело/.

С Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г., на основание чл.196, ал.2 от ДПК /отм./ с оглед установеното състояние на имотите, публичният изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД – гр. София, е определил окончателна оценка за 1/5 идеална част от кулинарен магазин /обособена част от БКС –Средец/ в размер на 38 320лв. и за 1/5 идеална част от Градски имот - дворно място в гр. София, ул.”Славейков” с площ 642 кв.м в размер на 565 лв /л.67 по делото/.

На 07.06.2005г. с Постановление за възлагане на недвижим имот № 11187/2003/147569/ 07.06.2005г. на публичния изпълнител, посочените по-горе идеални части от недвижимите имоти са възложени на Борис Григоров Василев общо за сумата 38 885 лв., като е съставен и Протокол за въвод във владение на купувача /л. 181 -л.184 по делото/.

На 18.07.2005г. М.В. е депозирала три отделни жалби до Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, както следва: срещу Постановление № С-11187 от 11.08.2003г. и Постановление № С-11187/ 30.12.2003г. на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки /л.200/; против действията на публичен изпълнител по изпълнително дело № С-11187/ 2003г. /л. 207/ и против Разпореждане за определяне на окончателна оценка № С-11187/2003/147559/ 13.04.2005г. /л.210/.

С Решение, обективирано в писмо изх. № 24-00-77 от 26.07.2005г. на Изпълнителния директор на АДВ /л.225/, жалбите са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими. С Решение от 14.08.2008г. по адм. дело № 2453/ 2005г. по описа на СГС, в производство по реда на чл.229, ал.4 отм. ДПК /отм./ във вр. с §5, ал.4 от ДОПК, решението на Изпълнителния директор на АДВ е отменено в частта за оставяне без разглеждане жалбата на М.В. срещу Постановление за възлагане на недвижими имоти № С-11187/2003/147569/ от 07.06.2005г. и всички следващи го действия, вкл. Протокол за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 07.06.2005г. на публичния изпълнител, като съдът е постановил отмяна като незаконосъобразни на посочените актове и действия. В останалата част решение, обективирано в писмо изх. № 24-00-77 /26.07.2005г. на Изпълнителния директор на АДВ, е оставено в сила /л.249 и сл./.

С Решение № 6676/ 21.05.2009г. по адм. дело № 885/ 2009г. по описа на ВАС Решението на СГС от 14.08.2008г. е обезсилено в частта му, в която съдът е постановил отмяна като незаконосъобразни на постановлението за възлагане на недвижими имоти, последващите го действия, вкл. въвода във владение от 07.06.2005г., като в тази част е постановено прекратяване на производството и изпращане на преписката на Изпълнителния директор на АДВ за произнасяне по жалбата на М.А.В. в тази й част. В останалата част решението на СГС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда /л.254 и сл./.

С Решение от 16.01.2012г. по адм. дело № 50/ 2009г. по описа на СГС (л.269), в производство по чл.229, ал.4 от ДПК /отм./ във вр. с §5, ал.4 от ДОПК, е постановена отмяна на решението, обективирано в писмо изх. № 24-00-77 от 26.07.2005г. на Изпълнителния директор на АДВ в частта за оставяне без разглеждане като недопустими поради просрочие жалбите на М.В. срещу Постановление № С-11187 от 30.12.2003г. на публичния изпълнител за налагане на възбрана и срещу Разпореждане № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. на публичния изпълнител за определяне на окончателна оценка и е постановил връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбите срещу посочените актове. Това решение на СГС е оставено в сила с Решение № 16281/ 18.12.2012г. по адм. дело № 5033/ 2012г. по описа на ВАС (л.268 и сл.).

С Решение № ПИ-83/12.04.2013г на Директора на ТД на НАП гр. София, в изпълнение на Решение № 6676/ 21.05.2009г. на ВАС, на Решение от 16.01.2012г. на СГС и Решение № 16281/ 18.12.2012г. на ВАС, е оставил без уважение жалбите срещу Постановлението за налагане на възбрана изх. № С-11187/ 30.12.2003г и срещу Постановлението за възлагане на недвижими имоти с изх. № С-11187/2003/147569/ 07.06.2005г. и всички последващи го действия, в т.ч Протокол № 11187/2003/147570/ 07.06.2005г. за въвод във владение, както и е оставил без разглеждане жалбата на М. Василев срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ, РД гр. София.

С Решение № 6620 от 01.11.2013г. по адм. дело № 5011/ 2013г. по описа на Административен съд - София град, в производство по реда на чл.267, ал.2 от ДОПК, съдът е отхвърлил жалбата на М.А.В.-Ц. против Решение № ПИ-83/12.04.2013г. на Директора на ТД на НАП, гр. София в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ц. против Постановление № С-11187/ 30.12.2003г. на публичен изпълнител при АДВ за налагане на възбрана върху недвижим имот; отменил е Решение № ПИ-83/12.04.2013г. на Директора на ТД на НАП, гр. София в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М.Ц. против Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ, РД гр. София и в частта, в която са оставени без уважение жалбите на Ц. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С-11187 от 07.06.2005г. и всички последващи го действия, в т.ч и срещу Протокол за въвод във владение № 11187 / 07.06.2005г. на публичен изпълнител при АДВ. Със съдебното решение е постановено връщане на преписката на Директора на ТД на НАП, гр. София за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и за изпълнение на процедурата по чл.196 от ДПК /отм./.

В изпълнение на Решение № 6620 от 01.11.2013г. по адм. дело № 5011/ 2013г. по описа на АССГ, Директорът на ТД на НАП, гр. София е разгледал жалбата на М.Ц. против Разпореждане № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. за определяне на окончателна оценка, издадено от публичен изпълнител при АДВ, РД гр. София, като с Решение № ПИ-43/14.03.2014г., на основание чл.196, ал.2 от ДПК /отм./, е уважена жалбата на Ц. относно искане за преразглеждане на оценка. Изпълнително дело № 11187 /2003г. е върнато на публичен изпълнител за продължаване на производството, с указание за изпълнение на процедурата по чл.196 от ДПК /отм./, съгласно указанията, дадени в Решение № 6620/ 01.11.2013г. по адм. дело № 5011/ 2013г. на АССГ и настоящото решение /л. 18 по делото/.

Със Заповед № ЗЦУ-1211 от 23.09.2014г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.236, ал.2 във вр. с ал.3 и чл.258, ал.1 от ДОПК, е наредена контролна оценка за преразглеждане на оценка, определена с Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. по описа на РД София на АДВ, по отношение на посочените по-горе недвижими имоти, като изготвянето й е възложено на три вещи лица /л.20 по делото./. Съгласно изготвения оценителски доклад /л.322/, справедливата пазарна стойност на двата обекта е 710 140лв, като дела на М.А.В. /1/5 идеална част/ е оценен на 142 028 лв.

С Решение № 5073 от 15.07.2016г., постановено по адм. дело № 669/2015г. по описа на Административен съд – София град /л.23 – л.24/, контролната експертна оценка, назначена със Заповед № ЗЦУ-121 от 23.09.2014г. на Изпълнителния директор на НАП, е изменена, като е увеличена от 142 028лв. на 162 452лв. /за дела на Мина В. - Ц./.

По делото са представени и приети като доказателства материалите по образуваното изпълнително дело № С-11187/2003г по описа на Агенцията за държавни вземания, Регионална дирекция – гр. София.

Във връзка с определянето размера на лихвите за забава върху претендираните от ищцата обезщетения, е допусната, назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.

Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените от М.В.-Ц. против Национална агенция за приходите искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност, са процесуално недопустими, по следните съображения:

Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и по двата предявени от М.В. – Ц. обективно съединени иска против Национална агенция за приходите, е за присъждане на обезщетения за претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно Разпореждане № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД гр. София, с което незаконосъобразно е била определена оценка от 38 885лв. по възбранени по изп. дело № С-11187/ 2013г. части от имоти – собственост на М.В. – Ц.. Следователно претендира се присъждане на обезщетения за вреди причинени от акт на публичен изпълнител, постановен в хода на провеждано спрямо ищцата производство по принудително изпълнение за събиране на публични вземания на Държавата по реда на глава ХVІІІ от Данъчния процесуален кодекс /отм./, т.е. при извършване на правно-регламентирана административна по естеството си дейност от орган на държавата. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗНАП, Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия и бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. В разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗНАП като процесуално условие за упражняване на правото на иск за обезщетение за вреди от незаконни актове по ал.1 и съответно като изискване за процесуална допустимост на искова претенция с такъв предмет, е регламентирано предварителната отмяна незаконния акт. Идентично по съдържание е и процесуалното правило по чл.204, ал.1 от АПК, съгласно която норма искове за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Следователно една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство по предявен иск за обезщетение за вреди от незаконен акт на орган или длъжностно лице на държавата /включително от приходната администрация/, е този акт да е бил отменен като незаконосъобразен по административен или по съдебен ред.

Както беше посочено в случая предявените искове се основават на твърдения за претърпени от ищцата имуществени вреди в причинна връзка с Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавна вземания, Регионална дирекция гр.София. С посоченото разпореждане, на основание чл.196 ал.2 от ДПК /отм./ и с оглед установено състояние на имотите, публичният изпълнител е определил окончателна оценка за 1/5 идеална част от кулинарен магазин /обособена част от БКС –Средец/ в размер на 38 320лв и за 1/5 идеална част от Градски имот - дворно място в гр. София, ул.”Славейков” с площ 642 кв.м в размер на 565 лв. Посоченото разпореждане на публичния изпълнител обаче не е било отменено като незаконосъобразно нито по административен, нито по съдебен ред. Този извод не се променя от обстоятелството, че в изпълнение на Решение № 6620 от 01.11.2013г. по адм. дело № 5011/ 2013г. по описа на Административен съд - София град, Директорът на ТД на НАП, гр. София, е разгледал жалбата на М.Ц. против Разпореждане № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. за определяне на окончателна оценка, издадено от публичен изпълнител при АДВ, РД гр.София, и че с Решение № ПИ-43/14.03.2014г., на основание чл.196, ал.2 от ДПК /отм./, е уважена жалбата на Ц. относно искане за преразглеждане на оценка и съответно че е постановено връщане на изпълнително дело № 11187 /2003г. на публичния изпълнител за продължаване на производството, с указание за изпълнение на процедурата по чл.196 от ДПК /отм./. Нито с посоченото Решение № ПИ-43/14.03.2014г. на Директора на ТД на НАП гр. София, нито с друг административен или съдебен акт, е постановена отмяната като незаконосъобразно на Разпореждане за определяне на окончателна оценка 11187/2003/147559 от 13.04.2005г на публичен изпълнител при АДВ. Съдът не възприема твърдението на ищцата, че доколкото с влязло в сила Решение № 5073 от 15.07.2016г. по адм. дело № 669/2015г. по описа на АССГ, контролната експертна оценка, назначена със Заповед № ЗЦУ-121 от 23.09.2014г. на Изпълнителния директор на НАП, е изменена, като е увеличена от 142 028лв. на 162 452лв. /за дела на Мина Ц./, всички предхождащи административни актове за определяне на оценката следва да се считат за отменени като незаконосъобразни, вкл. и Разпореждане за определяне на окончателна оценка 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ. Противно на твърдяното от ищцата, нито от мотивите, нито от диспозитива на посоченото съдебно решение може да се направи сочения правен извод за съдебна установеност и признаване на незаконосъобразността на Разпореждане за определяне на окончателна оценка 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. Още повече че нормативната регламентация както по чл.19, ал.2, изр. първо от ЗНАП, така и по чл.204, ал.1 от АПК, въвежда като процесуална предпоставка за допустимост на исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди от незаконен акт неговата изрична отмяна по съответния процесуален ред. В случая постановена отмяна като незаконосъобразно на Разпореждане за определяне на окончателна оценка 11187/2003/147559 от 13.04.2005г., не е постановявана.

Следва да се отбележи, че определянето в хода на изпълнителното производство на нова оценка на имуществените права на длъжника в резултат от нейното преразглеждане /чл.196 ДПК, отм./ или съответно в резултат от заключението на вещите лица /чл.197 от ДПК, отм./, не се свързва с отмяна на предходна оценка като незаконна, а с определяне на нова, актуална оценка. Това е така, тъй като оценката, като елемент от описа, извършван от публичния изпълнител в хода на производството по принудително изпълнение на държавните вземания, провеждано по реда на глава ХVІІІ от ДПК /отм./, няма самостоятелно правно значение. Съгласно разпоредбата на чл.196 ал.1 от ДПК /отм./ описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител, като при необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Агенцията за държавни вземания. Според ал.2 на чл.196 от ДПК /отм./, заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя, а в ал.3 на чл.196 от ДПК /отм./ е установено изискването че оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка. Въз основа на приложимата към 2005г. нормативна регламентация може да се направи извод, че оценката на имота - предмет на описа, извършван в хода на производството по принудителното изпълнение по глава ХVІІІ ДПК /отм./, няма самостоятелно значение, а служи за основа с цел определяне на първоначалната продажна цена на имота при евентуалното му изнасяне на търг или за основа при предлагането дела на длъжника от съсобствения имот на съсобственик - недлъжник за изкупуване. Съгласно чл.202 от ДПК /отм./ първоначалната продажна цена на вещта или имота не може да бъде по-малка от оценката по чл.196 и чл.197, като в чл.220, ал.1 от ДПК /отм./ е предвидено, че когато изпълнението е насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и се оценява като цяло по реда на чл.196 и се предлага на съсобственика – недлъжник в 30 дневен срок за изкупуване. Търгът, съответно предложението за изкупуване на дела на длъжника от съсобствената вещ, приключват с постановление за възлагане /чл.215, ал.1, съответно чл.220 от ДПК/, като по аргумент от чл.215, ал.4 от ДПК /отм./, собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Следователно издаденото Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. не е акт на публичния изпълнител със самостоятелно правно значение, като правните му последици са процесуални и се свързват с приложението на съответния изпълнителен способ и в случай, че този способ бъде приложен спрямо тези имущества.

Действително длъжникът по изпълнението има правен интерес от оценяване на имуществените му права на възможно най-висока цена, с оглед получаване на възможно най-голяма парична сума при осребряването на тези права посредством прилагане на съответния изпълнителен способ. Този защитен от правото интерес е гарантиран посредством регламентираната в чл.196, ал.4 от ДПК /отм./ възможност длъжникът да иска преразглеждане на оценката по чл.196, ал.1 и 2 ДПК /отм./ и възможността да се иска контролна експертиза по чл.197 ДПК /отм./. Съгласно чл.196, ал.4 от ДПК /отм./, ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7 дневен срок може да поиска от директора на Агенцията за държавни вземания преразглеждане на оценката. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценители, чиято оценка е окончателна. Съответно в чл. чл.197, ал.1 от ДПК /отм./ когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти, той може да поиска в 7 дневен срок контролна експертиза. Производството по чл.196, ал.4 от ДПК /отм./ за преразглеждане на оценка, както и това по чл.197 от ДПК /отм./ за назначаване на контролна експертиза, обаче не са регламентирани като контролно - отменителни производства, свързани с установяване незаконосъобразност на акт или на действие на публичния изпълнител. Както в разпоредбата на чл.196 ал.4, така и в тази на чл.197, ал.1 от ДПК /отм./, преразглеждането на оценката, съотв. изготвянето на контролна експертиза, не се свързва с упражняване от длъжника на право на жалба /като защитно средство срещу незаконосъобразните административни актове в общия случай/. И двете норми уреждат правото на длъжника да иска преразглеждане на оценката на имота съотв. извършването на контролна експертиза, като наличието на разлика в стойностите при новото оценяване при преразглеждането на оценката, съответно при определянето на оценка посредством контролна експертиза, законът не свързва с незаконен акт или действие на публичния изпълнител респ. с тяхната отмяна като незаконосъобразни. Още повече че разликата в стойностите при новото оценяване спрямо предходното може да се дължи на настъпила междувременно промяна в състоянието на имота, икономически и други фактори, влияещи на оценяването.

В случая ищцата се е възползвала от възможността да иска преразглеждане на оценката, определена с Разпореждане № 11187/2003/147559/ от 13.04.2005г. на публичния изпълнител, като искането й е уважено с Решение № ПИ-43/14.03.2014г. на Директора на ТД на НАП и със Заповед № ЗЦУ – 1211 от 23.09.2014г на Изпълнителния директор на НАП, е наредено извършване на контролна оценка. Определянето на нова оценка на имуществените права на длъжника по изпълнителното дело, до който краен резултат се стига въз основа на проведената процедура по извършване на контролна оценка по чл.196, ал.4 от ДПК /отм./, съответно по чл.236, ал.2 от ДОПК, обаче няма и не може да има правните последици на отмяната като незаконосъобразно на Разпореждане за определяне на окончателна оценка № 11187/2003/147559/ 13.04.2005г. на публичен изпълнител при АДВ, тъй като законът не предвижда такива правни последици.

Доколкото актът на публичния изпълнител, от който акт се твърди, че са настъпили имуществените вреди, не е отменен като незаконосъобразен по административен или по съдебен ред, не е налице регламентираната в чл.19, ал.2, изр. първо от ЗНАП и в чл.204, ал.1 от АПК абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове за присъждане на обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица.

Отделно от това вторият предявен иск /иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 168 194.01лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 01.06.2005г. до 22.03.2017г. от невъзможността да се ползва паричната сума от 123 567лв., която сума е следвало да бъде възстановена след погасяване на публичните задължения на М.А.В. – Ц. към 01.06.2005г. по изп. дело № С-11187/ 2013г. по описа на Агенцията за държавни вземания, РД – гр. София/, по начина, по който е формулиран сочи, че претендираните имуществени вреди се свързват с отказ за възстановяване на сумата от 123 567лв. По делото няма каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, в производство по реда на глава ХVІ от ДОПК ищцата да е направила искане за връщане на паричната сума, която счита че е подлежаща на възстановяване, поради което не е налице формиран отказ /изричен или мълчалив/, съотв. липсва отменен като незаконосъобразен акт, като процесуално условие за разглеждане на исковата претенция по същество.

С оглед на гореизложеното и доколкото актовете, с които ищцата свързва претендираните обезщетения, не са отменени като незаконосъобразни, съдът приема, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковата претенция, поради което предявените от М.В. – Ц. против Националната агенция за приходите иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 123 567лв., представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразно определена с Разпореждане № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД гр. София, оценка в размер на 38 885лв. и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 168 194.01лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 01.06.2005г. до 22.03.2017г. от невъзможността да се ползва паричната сума от 123 567лв., която сума е следвало да бъде възстановена след погасяване на публичните задължения на М.А.В. – Ц. към 01.06.2005г. по изп. дело № С-11187/ 2013г. по описа на Агенцията за държавни вземания, РД – гр. София, са процесуално недопустими. Исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по делото – прекратено.

При този изход на делото и предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Национална агенция за приходите, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗНАП и чл.204, ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 27.09.2017г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба, подадена от М.А.В. – Ц. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите, гр. София са предявени иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 123 567лв., представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразно определена с Разпореждане № 11187/2003/147559 от 13.04.2005г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, РД гр. София, оценка от 38 885лв. по възбранени по изп. дело № С-11187/ 2013г. имоти – собственост на М.В. – Ц., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума за периода от 22.03.2014г. до 22.03.2017г. в размер на 37 756.50лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 123 567лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 168 194.01лв., представляващи пропуснати ползи за периода от 01.06.2005г. до 22.03.2017г. от невъзможността да се ползва паричната сума от 123 567лв., която сума е следвало да бъде възстановена след погасяване на публичните задължения на М.А.В. – Ц. към 01.06.2005г. по изп. дело № С-11187/ 2013г. по описа на Агенцията за държавни вземания, РД – гр. София, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 137/ 2017г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Националната агенция за приходите - гр.София за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: