О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257 24.10.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 326 по описа

за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Б.Б. ***, с която е оспорена разпоредбата на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, изменена с Решение № 176/ 25.02.2016г. на Общински съвет – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената разпоредба от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /НОРИППСОПТОСЗ/, по съображения за противоречието й с нормативни актове от по-висока степен. Жалбоподателят поддържа, че оспорената разпоредба противоречи на чл.167, ал.2, т.2 и на чл.171, т.5 от ЗДвП, като органът на местно самоуправление без каквото и да е било правно основание е регламентирал прилагането на непредвидена в закона принудителна административна мярка. Твърди, че при приемането на Наредбата не са спазени изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 – ал.3 от ЗНА. Направено е искане оспорената разпоредба от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Общински съвет – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Недопустимостта на жалбата се основава на становището, че за П.З. не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт. С подробно изложени съображения се обосновава, че при приемането на Наредбата са спазени всички нормативно регламентирани процесуални и материалноправни изисквания на закона. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и в условията на евентуалност – за отхвърлянето й като неоснователна.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, конституирана на основание чл.192 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената разпоредба от приетата от Общински съвет – Стара Загора съобразно законово регламентираните му правомощия Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, не противоречи на нормативни актове от по-висока степен.

Съдът намира, че подадената от П.З. жалба, с която е оспорена като незаконосъобразна разпоредбата на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. По аргумент от посочената разпоредба, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на оспорване на подзаконов нормативен акт, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на акта. Съответно задължително условие, обуславящо правния интерес, е наличието на засягане /съотв. възможност за засягане/ на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва или когато от него се пораждат задължения. Следователно правото на жалба принадлежи на това лице, за което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко и непосредствено засягат негативно неговата правна сфера. А неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.

С оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, изменена с Решение № 176/ 25.02.2016г. на Общински съвет – Стара Загора, е предвидено, че при престояване на задържано със скоба ППС паркирано в „Зелена зона”, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП за време по-дълго от указаното на пътния знак, същото след изтичане на работното време на платената зона се отстранява, като водачът или собственикът на автомобила, освен таксата за прилагане на техническото средство за блокиране, заплаща и таксата по преместването на превозното средство, транспортирането и отговорното пазене на паркинга.

Жалбоподателят П.З. обосновава правния си интерес по чл.186, ал.1 от АПК за оспорването на разпоредбата на чл.58 от НОРИППСОПТОСЗ с твърдението, че е правоспособен водач на МПС и управлява, спира и паркира лични и на негови приятели автомобили на територията на Община Стара Загора, включително и в „Зелена зона” на гр. Стара Загора. С оглед на което твърди, че обжалваната разпоредба от подзаконовия нормативен акт го застрашава с принудително преместване на задържано в „Зелена зона” МПС. Поддържа, че разпоредбите на чл. 56 и чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария му дават право да оспори всеки акт, който застрашава правната му сфера.

Както беше посочено, правният интерес от обжалване на административните актове, се обуславя от неблагоприятното въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е личен, пряк е непосредствен, насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес от оспорването, подлежи на доказване от оспорващия.
В случая съдът приема, че за П.З. не е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Обжалваната разпоредба предвижда отстраняването след изтичане на работното време на платената зона при престояване на задържано със скоба ППС паркирано в „Зелена зона”, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, за време по-дълго от указаното на пътния знак, като регламентира и дължимите от водача или от собственика на автомобила такса за прилагане на техническото средство за блокиране и такса по преместването на превозното средство, транспортирането и отговорното пазене на паркинга. Съгласно чл.1 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, тази Наредба урежда правилата, ограниченията и забраните, свързани с движението на превозни средства и ползването на общи площи на територията на община Стара Загора – т.е действието на Наредбата /включително и на разпоредбата на чл.58/, е на територията на Община Стара Загора. По делото липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят П.З. *** Загора, по начин, че регламентираното в оспорената разпоредба отстраняване при престояване на задържано със скоба ППС паркирано в „Зелена зона” на гр. Стара Загора, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, за време по-дълго от указаното на пътния знак, да засяга правната му сфера. От представените лични документи за самоличност е видно, че П.З. е с постоянен адрес ***, като лицето не е установило, че пребивава по някакъв повод или че има някаква връзка с община Стара Загора - търговска или трудова дейност, осъществяването на която да изисква използване на зоната за почасово платено паркиране на територията на общината. Представения от жалбоподателя в съдебно заседание талон за платено паркиране от 14.09.2017г., на който П.З. е отбелязал, „че е от паркоавтомата в гр. Стара Загора пред Административен съд”, не е достатъчен да обоснове и да докаже наличието на правен интерес от оспорването на чл.58 от НОРИППСОПТОСЗ. Както беше посочено за да се приеме, че въведената с посочената норма правна регулация реално застрашава правата и интересите на жалбоподателя, е необходимо да е налице трайна връзка между него и територията на населеното място, в което действат правилата за почасово платено паркиране, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото В този смисъл са и постановените от ВАС актове по направени от П.З. идентични оспорвания на други общински наредби за обществения ред при използване на пътни превозни средства – Определение № 12424/ 17.10.2017г. по адм. дело № 9996/ 2017г. по описа на ВАС; Определение № 6730/ 30.05.2017г. по адм. дело № 5863/ 2017г. по описа на ВАС и др. Отделно от това обжалваната в случая разпоредба регламентира не условията и режима за кратковременно платено паркиране на автомобили /”Зелена зона”/ в гр. Стара Загора, а правните последици от престояване на задържано със скоба ППС паркирано в „Зелена зона” на гр. Стара Загора, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, за време по-дълго от указаното на пътния знак, след изтичане на работното време на платената зона. Засягането на правната сфера на жалбоподателя от материалноправните последици на оспорената разпоредба е толкова вероятно, колкото да бъдат засегнати правата на всеки един друг водач /собственик/ на МПС, а от това следва извода, че правата и законните интереси на П.З. не са засегнати лично от нормата на чл.58 от НОРИППСОПТОСЗ. Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК и чл. 120, ал.2 от КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява.

По изложените съображения съдът приема, че за жалбоподателя П.З. не е налице правен интерес от оспорването на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора и съотв. активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. С оглед на което оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 28.09.2017г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, с която е оспорена като незаконосъобразна разпоредбата на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, изменена с Решение № 176/ 25.02.2016г. на Общински съвет – Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 326/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.