О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250 10.08.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІI състав, в закрито заседание на десети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 363 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на Й.Ф.К. ***, уточнена с вх.№3258/26.07.2017г от адв.С.Г., против заповед № ЗЛС - 48/29.06.2017г. на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион, с която редник 3-клас Й.Ф.К. е освободен от длъжност ”Шофьор първа група Военна полиция на 1-ви взвод Военна полиция-Казанлък в рота Военна полиция” на Военно формирование 34750-Карлово и е назначен на длъжност „Пълнач в 1-ви разчет на самоходна гаубица на 1-ви огневи взвод в 1-ва самоходна артилерийска батарея” на Военно формирование 38640-Казанлък.

В жалбата се твърди, че К. е военнослужещ, като по време на ползван отпуск му било съобщено че е преназначен във в.ф.38640 – Казанлък. Счита, че е преназначен незаконосъобразно и в нарушение на административно-производствените правила и не е изразявал становище във връзка с преназначаването. Твърди че жалбата му е допустима, тъй като актът не сред изрично посочените като необжалваеми и по аргумент от ТР № 2 /26.02.2014г.на ВАС и чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ подлежи на съдебен контрол.

По делото е постъпила преписката по издаване на оспорената заповед.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На основание Постановление № 382/30.12.2015г на Министерския съвет за приемане на План за развитие на въоръжените сили до 2020г и заповед №ОХ-014/15.03.2017г на Министъра на отбраната, във връзка с организационно- щатни промени, вкл. промени в личния състав на Военно формирование 34750-Карлово, със Заповед 3РД-709/08.06.2017г на Командира на сухопътните войски, е била назначена Комисия за определяне военнослужещите за назначаване и преназначаване на длъжност по новите длъжности и длъжностни разписания.

В периода 14.06.2017г.-19.06.2017г. тази Комисия е заседавала и съставила протокол изх.№ 1967/20.06.2017г, видно от който Комисията е разгледала служебното положение на военнослужещите и длъжностите, които се съкращават частично или изцяло, съответно и новите длъжности, като на основание чл.33 от ППЗОВСРБ е определила съответствието на заемащите ги военнослужещи с изискванията за заемането им. По отношение на длъжността „шофьор”, пункт ІІ,т.2. от протокола, Комисията е съобразила съответствието на заемащите длъжността лица с изискванията за заемане на тази длъжност, въз основа на което е установила , че редник Й. Ф.К. макар притежава изискуемите звание и разрешение за достъп, не притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство категория „С”, каквото вече се изисква за заемането й и поради това, Комисията е предложила връчване на предизвестие на военнослужещия редник К..

В периода 26.06.2017г.-27.06.2017г. същата Комисия отново се е събрала, видно от Анекс рег.№3-2058/27.06.2017г. към Протокол рег.№3-1967/20.06.2017г., и е разгледала възможностите за назначаване на военнослужещи на длъжности, останали вакантни и военнослужещи, останали без длъжности, в последователност: офицери, сержанти, войници, като на основание чл.33 от ППЗОВСРБ е предложила за преназначаване на военнослужещи, съответстващи на изискванията за заемане на посочени длъжности, вкл е предложила редник И.Ф.К., като съответстващ на изискванията за длъжността „пълнач” по длъжностно разписание №СВ-416 да бъде преназначен на тази длъжност.

С оспорваната по делото заповед № ЗЛС-48/29.06.2017г на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион, на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ, т.9.1 от заповед №ОХ-703 от 07.09.2016г на Министъра на отбраната, чл.146 т.3, чл.156, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.32, т.5 и чл.50 от ППЗОВСРБ, и цитирания по-горе Анекс №3-2058/27.06.2017г. към протокол рег.№ 3-1967/20.06.2017г за определяне на военнослужещите за преназначаване при организационно-щатни промени във Военно формирование 34750, е заповядал: освобождаване на редник 3-клас Й.Ф.К., от заеманата длъжност ”Шофьор първа група Военна полиция на 1-ви взвод Военна полиция-Казанлък в рота Военна полиция” на Военно формирование 34750-Карлово и назначаване на същия на длъжност „Пълнач в 1-ви разчет на самоходна гаубица на 1-ви огневи взвод в 1-ва самоходна артилерийска батарея” на Военно формирование 38640-Казанлък, считано от 01.07.2017г.

При така установените факти и обстоятелства, съдът намира че подадената от редник К. жалба против преназначаването му със заповед № ЗЛС-48/29.06.2017г на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион е процесуално недопустима по следните съображения:

В случая не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт. Със Заповед № 3ЛС-48/29.06.2017г на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион, е разпоредено преназначаване на военослужещия -редник К., който извод следва недвусмислено от разпоредителната част включваща изразите: „освобождавам от заеманата и назначавам на длъжност” считано от 01.07.2017г., така и от посочените правни основания — чл.156, ал.1 от ЗОВСРБ, чл.32, т.5 и чл.50 от ППЗОВСРБ. Разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗОВСРБ предвижда, че условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.32, т.5 от ППЗОВСРБ, едно от основания за преназначаване са настъпили организационно-щатни промени, а разпоредбата на чл.50 от ППЗОВСРБ сочи условията, при които военнослужещият се преназначава на длъжност в обхвата на притежаваното военно звание.

С оглед сферата, в която се осъществява държавната служба, упражняването на правата и изпълнението на задълженията на военнослужещия разкрива редица специфични особености. Съгласно разпоредбата на чл.133 ал.1 от ЗОВСРБ, военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Военната служба в мирно време се изпълнява като професия в Министерство на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства при условия и ред, определени с този закон, с правилника за приложението му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор. Според чл.134а от същия закон, правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за военна служба. Съгласно чл.153 от ЗОВСРБ заемането на длъжности от военнослужещите, придобиването и повишаването на професионалната им квалификация, кариерното и кадровото развитие се осъществяват при зачитане на техните интереси и военната служба. Именно с оглед специфичния характер на военната служба, законодателят изрично е посочил актовете, засягащи военнослужещите лица и подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност от административните съдилища, като заповедите за преназначаване не са сред тях. ЗОВСРБ определя като подлежащи на обжалване по реда на АПК единствено актовете за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба /чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ/ и заповедите за налагане на дисциплинарно наказание /чл.251 от същия закон/, каквато Заповед № 3ЛС-48/29.06.2017г на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион не е. Заповедите за преназначаване не прекратяват правоотношението по военна служба, същите са елемент от производството по кадровото и/или кариерното развитие на военнослужещия. Поради това те не се свързват с едностранно, негативно засягане на негови права и интереси, съответно и нямат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Следователно налице е основанието на чл.159, т.1 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното дело.

На следващо място Заповед № 3ЛС-48/29.06.2017г на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион не накърнява права и законни интереси на К., защото преназначаването му се свързва със запазване на договора за военна служба. Обратно, мислимата хипотеза на неиздаване на заповед за преназначаване и при съществуваща констатация за несъответствието на лицето с изискванията за длъжността, би съставлявало основание за освобождаването му от военна служба. Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, която регламентира като всеобхватно правото на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административните актове, но с уточнението „които ги засягат”. Това изискване смислово е прецизирано в разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК, която предвижда че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. С оглед липсата в случая на засягане, налице е и основанието на т.4 на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на ТР №2 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д.№2/2013г., с което е прието, че заповедта на министъра на вътрешните работи по чл.192а, ал.1 от ЗМВР за преместване на държавен служител при служебна необходимост и при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Преместването на държавен служител е институт съвсем различен от преназначаването на военнослужещ, тъй както са различни статута на държавния служител от този на военнослужещия. Както се посочи по-горе военната служба има свои специфики като законодателят изрично е посочил кои от актовете във връзка със съществуването, промяната, прекратяването на правоотношението по военна служба, съставляват индивидуални административни актове и като такива, засягащи права и законни интереси на адресата, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност от административните съдилища.

С оглед липсата на годен за обжалване акт /чл.159, т.1 АПК/ и правен интерес за оспорващия /чл.159, т.4 от АПК/ като задължителни процесуални предпоставки за образуването и развитието на съдебното производство, за които съдът следи служебно, следва че жалбата на К. против заповед № ЗЛС -48/29.06.2017г., като процесуално недопустима, да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по делото да бъде прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.Ф.К. *** против заповед № ЗЛС - 48/ 29.06.2017г на Командира на 61-ви самоходен артилерийски дивизион, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 363/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: