О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 338 03.11.2017г.
град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа административно дело № 447 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ж.Т.И. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000963/ 28.07.2017г., издадена от началник на група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
След преценка на материалите по делото
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед на Слави Иванов Иванов е наложена принудителна
административна мярка – „изземване на 2бр. регистрационни табели на товарен
автомобил „Ивеко” с рег.№ В0671ВМ за прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца”. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на това, че на 28.07.2017г.
около 14.55ч. по път А-1, на км.140, общ.Чирпан, Слави Иванов И., като
собственик на товарен автомобил „Ивеко” с рег.№ В0671ВМ, допуска управлението
му от лицето Ж.Т.И., което управлява със СУМПС №209471799 с изтекъл срок на
валидност.
Заповедта
е изпратена за връчване на Слави Иванов Иванов,
с писмо рег.№ 1228р-3681/ 03.08.2017г., като видно от направеното
удостоверяване в съпроводителното писмо, с което административната преписка е
изпратена в съд, към настоящия момент все още не е връчена на адресата.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка съдът намира, че подадената от Ж.Т.И. жалба против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-000963/
28.07.2017г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Стара Загора, е процесуално недопустима по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези
процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК/, е
наличието на правен интерес за оспорващия. Правен интерес и съотв. активна
процесуална легитимация имат лицата, спрямо които разпоредените с акта
материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно правна им
сфера, т.е лицата, чиито права и/или защитени от правото интереси са засегнати,
нарушени или застрашени от акта, който се обжалва.
В случая с обжалваната заповед №
17-1228-000963/ 28.07.2017г. е наложена принудителна административна
мярка по отношение на Слави Иванов
Иванов "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца"
на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за това, че като собственик на товарен автомобил с
рег.№ В0671ВМ е допуснал автомобилът да бъде управляван от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление /свидетелството на водача е било с
изтекъл срок на валидност/. Следователно приложената принудителна
административна мярка рефлектира единствено върху правната сфера на собственика
на автомобила, тъй като именно той се лишава в следващите шест месеца от
правото на свободно ползване на собствеността си. Жалбоподателят нито е адресат на Заповед №
17-1228-000963/ 28.07.2017г., нито е собственик на автомобила
– предмет на приложената ПАМ /последното се установява по несъмнен начин от
изрично направеното от Ж.И. изявление в подаденото възражение с рег.№
122800-23964 от 03.08.2017г. против съставения му АУАН/. Ето защо Ж.Т.И. не е
активно легитимиран да обжалва заповедта за прилагане на ПАМ, поради това, че с
нея по никакъв начин не му се увреждат /нарушават или застрашават/ съществуващи
субективни права, респ. не се създават
задължения за него.
Неотносимо към обосноваването на
правния интерес от обжалване на процесната заповед е твърдението на оспорващия,
че собственикът на спряното от движение МПС
хипотетично би могъл да предяви спрямо него гражданскоправни претенции
за претърпени вреди.
Съдебната защита срещу индивидуални
административни актове цели премахване на неблагоприятни за адресата на акта
правни последици, а такива в случая не са налице по отношение на жалбоподателя,
поради което и същият не разполага с право на жалба против издадения акт за
прилагане на ПАМ.
По изложените съображения съдът приема,
че за Ж.Т.И. липсва правен интерес и съотв. активна процесуална легитимация за
оспорване по съдебен ред на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000963/ 28.07.2017г., издадена от началник на
група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, като абсолютна
предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното
съдебно-административно производство. С оглед на което подадената жалба следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.Т.И. против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 17-1228-000963/ 28.07.2017г., издадена
от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора,
като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
447/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: