О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299 03.10.2017г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІI състав, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 480 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл.от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Т.Г.Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр.Стара Загора, подадена чр.адв.В.Д. против писмо ЗД № 423/2016 от 31.08.2017г на Началника на Затвора — гр.Стара Загора.

В жалбата се твърди, че оспорения акт, доколкото съдържа отказ да се постави лишения от свобода Т.Т. при „общ” режим на изтърпяване на наложеното му наказание, е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Твърди, че с Присъда № 6/05.03.2015г по НОХД №518/2013г по описа на Окръжен съд-гр.Сливен Т.Т. /жалбоподател/ бил признат за виновен за извършването на престъпление по чл.255 ал.3 вр.с ал.1 т.2 предл.І и ІІ, вр.с чл.26 ал.1 вр.с чл.20 ал.4 от НК и осъден на „лишаване от свобода” за срок 5 год. и 6 месеца, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда и на основание чл.68 ал.1 НК, съдът постановил привеждане в изпълнение и на определеното на Т. с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД №5171/2010г и НОХД №1340/2010г по описа на РС —гр.София общо най—тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което наказание следвало да изтърпи отделно от наложеното с последната по време присъда наказание и при първоначален „общ режим” в затворническо общежитие от открит тип. Твърди се в жалбата, по аргумент от §1 ал.1 от ДР на ЗИНЗС, че отделните наказания „лишаване от свобода” , наложени на едно лице, се изтърпяват по реда на влизане в сила на присъдите, с които са наложени и че в конкретния случай се следва привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, при първоначален „общ режим”.

Твърди, че в Затвора в гр.Стара Загора, където е приведен за изтърпяване на наказанието, му е приложен „строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, което било в противоречие с влязлата в сила присъда и в този смисъл — представлявало незаконосъобразно действие на администрацията на Затвора по смисъла на Част VІ и Част VІІ от ЗИНЗС. Поставянето му при по—тежък от определения с присъдата режим счита че съставлява нарушение на чл.3 ал.2 вр.с ал.1 от ЗИНЗС и основание за ангажиране имуществената отговорност на Държавата посредством специалния иск по чл.284 от ЗИНЗС и основание за сезиране на Административния съд, който да преустанови незаконосъобразното поставяне на жалбоподателя при по—строг от постановения в съдебния акт режим. Твърди още, че на 22.08.2017г, чрез адвоката си депозирал искане до Началника на Затвора — Стара Загора за поставяне при общ режим на изтърпяване на наложеното му с Присъда №6/05.03.2015г по НОХД № 518/2013г на ОС Сливен наказание, по което бил постановен отказ в писмо ЗД № 423/2016/31.08.2017г, който намира за незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и целта на закона и иска отмяната му.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Т.Г.Т. изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр. Стара Загора, в изпълнение на Присъда №6/05.03.2015г постановена по НОХД № 518/2013г по описа на на ОС Сливен. Не е спорно, че с посочената присъда Т. е осъден за престъпление по чл.255 ал.3, вр. с ал.1 т.2 предл.първо и второ вр.с чл.26 ал.1 и чл.20, ал.4, вр.с ал.2 от НК на 5 години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и конфискация на два недвижими имота, подробно индивидуализирани в присъдата. На основание чл.68 ал.1 от НК по отношение на Т. е постановено и привеждане в изпълнение на определеното му общо най-тежко наказание по предходни осъждания от две години и шест месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.

На 22.08.2017г Т. е поискал от Началника на Затвора в гр.Стара Загора да бъде поставен при общ режим на изтърпяване на наложените му наказания.

С оспореното писмо ЗД №423/2016 от 31.08.2017г Началника на Затвора в гр.Стара Загора уведомява л.св.Т.Г.Т., че администрацията на затвора законосъобразно изпълнява наложените му наказания „лишаване от свобода” при първоначален строг режим, като е възпроизведена разпоредбата на чл.47 ал.2 от ППЗИНЗС.

При така установените факти и обстоятелства, съдът намира че подадената жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване правото на оспорване, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Това са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове. В случая оспореното писмо ЗД №423/2016 от 31.08.2017г на Началника на Затвора в гр.Стара Загора има само уведомителен характер. Определянето на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” не е в правомощията на Началника на Затвора, а на съда, постановил присъдата. Съгласно чл.41 ал.6 от Наказателния кодекс, първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон. Лицето, спрямо което се изпълнява наказание „лишаване от свобода” не притежава субективно право да иска от началника на Затвора да постанови спрямо него първоначалния режим на изтърпяване на наложеното му наказание. С оглед на изложеното актът на Началника на Затвора в гр.Стара Загора — писмо ЗД №423/2016 от 31.08.2017г, с което се сочи неудовлетворено искане от такова естество, не е акт на орган, снабден с властническа компетентност да реши този въпрос. Писмото има само информативно значение и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1-4 на АПК. С оглед на това, че писмо ЗД №423/2016 от 31.08.2017г на Началника на Затвора в гр.Стара Загора не обективира административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от административните съдилища, жалбата е без предмет.

Липсата на годен за обжалване акт, като задължителна процесуална предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство, за които съдът следи служебно, обуславя прилагането на чл.159 т.1 от АПК, на което основание се следва оставяне на жалбата на Т.Т. против писмо ЗД №423/2016 от 31.08.2017г на Началника на Затвора в гр.Стара Загора без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Т.Г.Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр.Стара Загора, против писмо ЗД № 423/2016 от 31.08.2017г. на Началника на Затвора - гр.Стара Загора, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 480/ 2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: