О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                

№ 1                                              02.01.2018г.                          град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІI състав, в закрито заседание на втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                                                                                   

като разгледа докладваното административно дело № 500 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по чл.204, ал.4 от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от А.Н. *** против НАП – гр.София с петитум да бъде осъдена агенцията да му заплати обезщетение за причинени неимуществени (и имуществени, видно от допълнението на исковата молба) вреди в размер на 5 000 лева от незаконосъобразни действия при изпълнението на потвърден с влязло в сила решение ревизионен акт.

 

С разпореждане от 06.12.2017г. съдът е оставил без движение подадената искова молба с конкретно поставени указания към ищеца, между които и посочване на периода, през който са претърпени сочените вреди.

 

С молба вх.№5157/13.12.2017г. ищецът е отстранил частично нередовностите в исковата молба, но отново не е посочил периода, през който са претърпени твърдените вреди. Освен това в първоначално депозираната исковата молба ищецът е заявил искова претенция от 5000 лева за причинени неимуществени вреди, а допълнителната молба е посочил, че исковата му претенция от 5000 лева, включва загубите и пропуснатите ползи от незаконно ограничаване от правото му мирно да се ползва от своите притежания, които вреди са имуществени.

 

С разпореждане от 15.12.2017г. съдът отново е оставил без движение подадената искова молба с указания към ищеца да уточни дали исковата му претенция е за имуществени или неимуществени вреди, или и за двете. В случай, че се касае и за имуществени, и за неимуществени вреди следва да се посочи размера на обезщетението поотделно за всеки от тези вреди. Освен това на ищеца е указано да посочи в какво точно се изразяват причинените му вреди, поотделно за имуществените и неимуществените, ако претендира такива.

 

С молба вх.№5354/28.12.2017г. ищецът е отстранила частично нередовностите в исковата молба, но е посочил, че претенцията му в размер на 5 000 лева включва всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, с което отново не е изпълнил указанията на съда и не е посочил размера на обезщетението поотделно за всеки от тези вреди, като не е посочил и в какво точно се изразяват тези вреди. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че подадената исковата молба следва да бъде върната, а образуваното производство по административното дело прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

 

         Освен гореизложеното е налице и друго основание за връщане на исковата молба. Видно от съдържанието на последната ищецът твърди, че е претърпял неимуществени (и имуществени, видно от допълнението на исковата молба) вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от НАП – София, изразяващи се в наложени запори по личните му банкови сметки. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от ДОПК „задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В исковата молба не се твърди по искане на ищеца да е проведено производство по чл.266 от АПК, което да е приключило с отмяна на незаконосъобразните действия на публичния изпълнител по налагане на запорите. Липсата на твърдения и доказателства за отмяна на действията и актовете на публичния изпълнител по реда на чл.266 от АПК сочат абсолютна процесуална пречка за предявяване на иск с правно основание чл.17, ал.6 от ДОПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който се разглежда по реда на чл.203 от АПК. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви само след отмяната на незаконосъобразния акт, както и едновременно с неговото оспорване. Незаконосъобразността на действията и бездействията се преценява от съда по обезщетението по силата на чл.204, ал.4 от АПК, но приложението на тази разпоредба е дерогирано по силата на правилото, че специалния закон изключва приложението на общия. Специални, спрямо разпоредбите на чл.204, ал.4 от АПК, се явяват разпоредбите на чл.266 от ДОПК, които уреждат особено производство за установяване на незаконосъобразност на действията, бездействията и актовете на публичните изпълнители. Тяхната законосъобразност се проверява, съответно незаконосъобразността им се установява задължително и първо по административен ред по аргумент от чл.267 от ДОПК, а след неговото провеждане е допустимо и съдебно производство. Следователно действията и актовете на публичния изпълнител не подлежат на контрол по реда на АПК, поради което не е допустимо тяхната незаконосъобразност да бъде установявана за първи път и по избор на ищеца – длъжник по принудителното изпълнение по ДОПК, инцидентно в мотивите на съдебното решение по основателността на предявен иск с правно основание чл.17, ал.6 от ДОПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК законодателя има предвид фактическите действия и бездействия на административните органи, които не представляват административни актове и не са предприети в хода на принудително изпълнение на такива актове, защитата срещу което има специална уредба в АПК. Действията на публичния изпълнител като предприети в хода на принудително изпълнение не могат да бъдат приравнени на фактически действия и бездействия по смисъла на чл.250 и съответно чл.256 от АПК, които са предмет на изключението по чл.204, ал.4 от същия кодекс, поради което предпоставка за допустимост на иск за вреди от незаконосъобразни действия, бездействия и актове на публичен изпълнител е проведено производство по чл.266 и сл. от ДОПК, приключило с отмяната им като незаконосъобразни. В този смисъл Определение №3552/14.03.2011г., постановено по адм.д.№1871/2011г., III отделение на ВАС на РБ.

 

Предвид изложените съображения и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и чл.204, ал.1, вр. чл.159, ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Административен съд Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх.№3913/02.10.2017г., подадена от А.Н.Н. против НАП – гр.София, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 000 лева имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на публичен изпълнител при НАП – гр.София, по която е образувано административно дело №500/2017г. по описа  на Административен съд – Стара Загора.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №500/2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.

 

                                                                          СЪДИЯ: