О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е   Н   И   Е

 

366                                               21.11.2017г.                             град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                        Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

                                                                                     СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

       

при секретар                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                         като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 525 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

         Производството е по реда на чл. 197 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

   Образувано е по жалба на П.Н.М. чрез адв. Мануел Тепеликян против писмо изх.№ 1012-23-71#1 от 24.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е оставено без разглеждане  искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.М.  за изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО. В жалбата са изложени съображения, че административният акт е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му за произнасяне по въпроса следва ли да се откаже паричното обезщетение при отглеждане на малко дето, предмет на искането. Твърди, че се е следвало разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, който орган е компетентен и да откаже изплащането му, като се позовава на чл.47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Жалбоподателката твърди, че не е била уведомена за наличието на основание за прекратяване изплащането на обезщетението, отпуснато й на основание чл.53 КСО вкл. за период 05.11.2016-04.01.2017г, разбрала за това от писмо от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора. Изтъква, че при наличие на произнасяне от надлежния орган по чл.47 от посочената наредба, Директорът на съответното  ТП на НОИ би бил компетентен да разгледа евентуална жалба по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”е” от КСО, комуто е възложен задължителния административен контрол на тези актове. Нарушението на функционалната компетентност, счита,   обуславя извод за нищожност на оспорения отказ, обективиран в писмо изх.№ 1012-23-71#1 от 24.08.2017г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е оставено без разглеждане  искането за изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО с вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, поради което се иска прогласяването на акта за нищожен и връщане на преписката за валидно произнасяне от компетентния орган.

 

По делото е представена преписката по издаване на акта, като съдът приема за установено следното:

С искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г до Директора на ТП на НОИ Стара Загора, П.Н.М. е заявила, като лице, назначено по трудов договор № 30/08.9.2014г в ЕТ „Олимп-Христо Христов-Стайко Христов”, с ЕИК 123155313, че й е отпуснато обезщетение по чл.53 от КСО —обезщетение при  отглеждане на дете, след срока на обезщетението за бременност и раждане. На ***г бил починал Стайко Христов, като от същата дата и на основание смъртта на последния, било преустановено плащането на обезщетението по чл.53 от КСО за срок до 04.01.2017г, когато П.М. е назначена на нов трудов договор от „Олимп-Стефан Христов”ЕООД. Счита че незаконосъобразно не й е изплатено обезщетение по чл.53 от КСО в периода 05.11.2016-04.11.2017г с доводи, че със смъртта на физическото лице не настъпва автоматично прекратяване на предприятието на едноличния търговец, съответно и на трудовия й договор. Иска да бъде разпоредено изплащане на обезщетението по чл.53 от КСО за периода 05.11.2016-04.11.2017г общо 656.23лв, а именно—за месец ноември 2016г—283.33 лв, за месец декември 2016—340лв, за м.януари 32.90лв.

Това искане е оставено без разглеждане с писмо изх.№ 1012-23-71 #1 от 24.08.2017г на Директорът на ТП на НОИ гр.Стара Загора, което е и предмет на оспорване по делото.  Като мотиви органът е посочил, че по реда на чл.117 ал.1 т.1 от КСО, пред ръководителя на ТП на НОИ се подават жалби срещу неправилно определяне и изплащане на парични обезщетения по глава ІV от КСО или помощи, като т.2 б.”е” от същата алинея законодателят е предвидил процесуалната възможност за оспорване от заинтересованите лица и на разпорежданията, с които са постановени откази за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта от Кодекса или помощи. Посочил е, че искането за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО е за период 05.11.2016-04.11.2017г, т.е.за възстановяване на дължими според искателя суми и заплащане на такива занапред, за което е приложим чл.4 т.6 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, според която норма паричните обезщетения по чл.53 от КСО се изплащат на осигурените лица при ползване на съответния отпуск и заявление—декларация по образец, наред с това сочи необходимо осигурителят да подаде удостоверение по образец съгласно чл.9 от Наредбата, съдържащо данни относно правото на обезщетение. Обобщено е, че отпускането и изплащането на този вид парично обезщетение, в т.ч.извършването на преценка за установяване на правото представлява в същността си административно производство, което започва по инициатива на лицето, с участие на осигурителя и преминава по нормативно регламентиран ред, изчерпателно описан в относимото законодателство. С оглед спецификата на това производство, сочи се в акта недопустимо и извън правомощията на ръководителя на ТП на НОИ да удовлетвори искането за изплащане, респ.за възстановяване изплащането на парично обезщетение по  чл.53 от КСО, както и неприложимост на принципа на служебното начало /чл.9 от АПК/. По тези съображения органът е посочил, че искането следва да бъде оставено без разглеждане /л.8/.

Писмото е получено лично от П.М. на 29.08.2017г, а жалбата й до съда е подадена на 13.10.2017г.

 

Съдът намира от правна страна следното:

В  писмо изх.№ 1012-23-71 #1 от 24.08.2017г на Директорът на ТП на НОИ гр.Стара Загора е обективирано волеизявление за оставяне без разглеждане на  искане за изплащане на обезщетение при отглеждане на малко дете с вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.М. ***. Искането на М. е за издаване на индивидуален административен акт /по аргумент от чл.40 ал.3 вр.с чл.53 ал.1 от КСО/, а оспорения акт обективира изричен отказ за разглеждането му по същество „.. отправеното от Вас по чл.117 ал.1 т.1 от КСО искане до директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора следва да бъде оставено без разглеждане, съобразно мотивите..”.

Съгласно чл.197 ал.1 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14 дневен срок от съобщаването му.

В случая оспорването на отказа за разглеждане по същество е направено от процесуално легитимирано лице, подател на искането, разглеждане на което е отказано, но след 14 дневния срок от съобщаването му. Оспорването е основано на съображения за нищожност на акта. Съдът намира, че по аргумент от чл.149 ал.5 от АПК оспорването не е ограничено от срок. Отказът за разглеждане на искане за издаване на административен акт е по своя характер един процесуален административен акт, т. е. то е властническо волеизявление, свързано с процесуални последици. А всяко волеизявление може да бъде засегнато от порок, който да обуславя неговата недействителност./така, според определение № 9590 от 23.09.2008г по а.д.№11502 /2008 г на ВАК, "валидни административнопроизводствени действия може да извършва само компетентният административен орган"/. С оглед на изложеното, жалба за нищожност е допустима на общо основание, независимо че в чл.200 ал.1 от АПК липсва изрично овластяване на съда да обяви нищожност на отказа за разглеждане по същество на едно искане за издаване на административен акт. В този смисъл е ориентирана и съдебната практика, изразена в Определение №3963 от 21.03.2011г по адм.д.№2882 / 2011г, по описа на ВАС, VІ о.

 

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Съгласно чл.53 ал.1 от КСО, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер,определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.  За този вид обезщетение /при отглеждане на малко дете/, наред с другите, изброени в чл.40 ал.1 от КСО, разпоредбата на чл.40 ал.3 от КСО предвижда че обезщетенията  се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по посочена от тях лична банкова сметка, *** помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл.115 ал.2 лицето или осигурителят представят нови допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. Съгласно чл.40 ал.4 КСО длъжностното лице по ал.3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване,бременност и раждане и отглеждане на дете, в изброените в т.1.-до т.3 случаи. От изложеното следва че компетентен да се произнесе по въпроса следва ли се или не изплащане на обезщетението, поискано с вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, от П.Н.М. /обезщетение при отглеждане на малко дете по чл.53 ал.1 от КСО/ — е длъжностното лице по чл.40 ал.3 от КСО, т.е.определеното от Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора длъжностно лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите. Този извод следва и от чл.47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осугряване, според която, ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжнотсно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения №9—11 или на заявленията-декларации по образец съгласно приложения №№15-18.

Това длъжностно лице /на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или определеното от ръководителя на съответното ТП на НОИ друго длъжностно лице/  е и органа, компетентен да  прецени следва ли се или не разглеждане по същество на искането, вкл. сезиран ли е с оформено по надлежния ред и придружено от необходимите документи искане. Като е оставил без разглеждане искането на М. за изплащане на обезщетение за конкретно посочени периоди и суми, какъвто отказ е обективиран в писмо изх.№ 1012-23-71 #1 от 24.08.2017г по искане с вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, Директорът на ТП на НОИ гр.Стара Загора е постановил административен акт, който не е в неговата компетентност. Разпореждането по чл.53 ал.1 вр.с чл.40 ал.3 от КСО следва да бъде издадено от овластения за това орган (чл. 21 ал.1 от АПК), като по-горестощият административен орган не може да изземва за решаване въпроси от компетентността на подчинения му орган, освен ако това не е изрично предвидено в закон (чл.10 ал.1 от АПК).  В настоящия случай, органът компетентен да се произнесе по искането на М. вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г за изплащане на обезщетение при отглеждане на малко дете, е длъжностното лице, на което директорът на ТП на НОИ гр.Стара Загора е възложил ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго определено от него длъжностно лице. Постановявайки отказ за разглеждане на това искане Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е иззел въпроса от компетентността на длъжностното лице, на което е възложил ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, каквато възможност не е законово предвидена. Това обуславя извод, че постановеният отказ за разглеждане е недействителен /нищожен/ административен акт, тъй като е постановен извън пределите на компетентността на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора.

 По изложените съображения, отказът на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, съдържащ се в писмо изх.№ 1012-23-71#1 от 24.08.2017г за разглеждане на искане вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.М., се явява нищожен, като постановен от некомпетентен орган и следва да се обяви за такъв. С оглед този резултат и на основание чл.200 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния да се произнесе по искането на М. —длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Стара Загора, на което ръководителя на това териториално поделение е възложил ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, което да прецени, вкл.въпроса следва ли се или не разглеждане по същество на искането, и да се произнесе по искането с изричен акт в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото определение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.200 ал.1 и чл.172, ал.2, пр. първо  от АПК съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА за нищожен отказа на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, съдържащ се в писмо изх.№ 1012-23-71#1 от 24.08.2017г, постановен по искане с вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.Н.М.,

 

ИЗПРАЩА преписката, образувана в ТП на НОИ Стара Загора по искане с вх.№ 1012-23-71 от 24.07.2017г, подадено от П.Н.М. на длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Стара Загора, на което ръководителя на това териториално поделение е възложил ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, което да се произнесе в 1 месечен срок от влизане в сила на настоящото определение.

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд, с жалба подадена чрез Административен съд Стара Загора.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: