О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№346 гр. Стара Загора 06.11.2017 год.

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, шести състав:

Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

при участието на секретаря................................, като разгледа адм. дело №553 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.19ж, ал. във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Д.Ш., Е.П.М. и Петър Иванов Руев – и тримата от гр. Стара Загора против разрешение за поставяне № 01890/02.08.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора за поставянето на рекламно-информационен елемент с габаритни размери 6.00 м./3.00 м. на „Ню глобал вижън”ООД, представлявано от търговският пълномощник Диляна Йорданова Янкова.

В жалбата са изложени съображения, че е подаден сигнал за същият рекламно-информационен елемент и Община Стара Загора е поела ангажимент за премахването като поставено такова без съответното разрешение. Твърди се, че не е дадено съгласие от всички съсобственици на имота, лично оспорващите лица не са давали съгласие. В този смисъл считат, че не налице изрично писмено съгласие на етажните собственици за поставянето на РИЕ. В правомощие на етажната собственост е да отдават под наем общите части на сградата, а разпоредбата на чл.57, ал.4 от ЗУТ предполага провеждането на общо събрание на етажната собственост и вземането на решение за поставянето на РИЕ.

На 28.07.2017 год. е подадено заявление от Диляна Йорданова Янкова, в качеството й на търговски пълномощник на „Ню глобал вижън”ЕООД с вх.№25-04-27 за издаване на разрешение за разполагане на рекламно-информационен елемент (РИЕ). Към заявлението са приложени проект, документ за платена такса; декларация за липса по отношение на заявителя (търговското дружество) проведена процедура по принудително премахване на РИЕ; декларация за липса на задължения заявителя (търговското дружество) към Община Стара Загора, договор за наем; списък на собствениците на идеални части от кооперацията нямащи възражение за монтирането на реклами по фасадата – 2 листа; договор за технически контрол в проектирането; оценка за съответствието на част конструктивна на основание чл.142, ал.10 от ЗУТ; конструктивно становище; план на рамка. Тока подаденото заявление е било разгледано на заседание на ЕСУТ на 02.08.2017 год., който е приел проектната документация, като това свое решение го е обективирал в протокол №32. Въз основа на това решение на ЕСУТ, Кмета на Община Стара Загора е издал оспореното в настоящето производство разрешение за поставяне на рекламно-информационен елемент.

Съдът намира така подадените жалби за недопустими по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК / от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от оспорването.

Жалбоподателите представят нотариални актове за право на собственост на ателиета в жилищна сграда в гр. Стара Загора, бул. "Свети патриарх Евтимий"№97, както и идеални части от общите части на сградата.

Оспорващите лица не сочат пряко засегнати права и интереси, като обосновават правния си интерес с целта на ЗУЕС, а именно управлението на етажната собственост в интерес на всички съсобственици. Правният интерес към момента на подаване на жалбата следва да произтича от доказано пряко засягане подателя на жалбата. Твърдяните нарушения следва да рефлектират пряко, а не вероятно върху правото на собственост на оспорващото лице.

Разрешението за поставяне е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.2 във вр. с т.1 и чл.215 от ЗУТ. Според специалният закон индивидуални административни актове са тези, с които се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати. Характерът на оспорения акт и административната процедура, предхождаща издаването му не предпоставят съобщаване на заинтересовани лица. Разрешение за поставяне на РИЕ се издава по предвиден в Наредба на ОбС – Стара Загора ред, към който препраща ЗУТ, съгласно чл.57, ал.1, - върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл.56, ал. 2. В ал.3 от цитираната разпоредба е посочено, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, а ал.4 предвижда, че върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Съгласието и договорът за наем се оформят по реда на Закона за управление на етажната собственост.

Спорният момент в конкретния случай е дали мястото върху което се разполага РИЕ е обща собственост по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността или е частна собственост. Видно от приложената преписка, към заявлението за поставяне е приложен договор за наем на недвижим имот, съгласно който собственика на имота „Дезинтегратор 1”ООД предоставя под наем терасата на своя собствен имот, находящ се в процесната сграда, с цел поставянето и монтирането на метална рамка с площ 6.00 м./3.00 м. Наемателят е поел задължение да ползва терена по предназначение за рекламни цели. Въз основа на приложените писмени доказателства съдът намира, че в случая не се касае за площ която е обща собственост и за ползването на която не се изисква съгласието на останалите съсобственици. Терасата е част от апартамента и не представлява обща собственост, чието ползване да зависи от мнението на останалите съсобственици и да се изисква тяхното съгласие. Ако площта върху която се разполага рекламното съоръжение е обща част е безспорно, че е необходимо съгласието на всички етажни собственици за начина на неговото стопанисване и ползване. Доколкото обаче в случая терасата е част от правото на лична собственост на съответния собственик на апартамент и е за задоволяване индивидуалните му нужди, настоящият съдебен състав намира, че същият не е част от общите части, които имат за предназначение да обслужват всички собственици. В този смисъл право на всеки собственик на една тераса /доколкото същата е част от индивидуалното му право на собственост, като в случая се изключват общите тераси/ е да определи как да ползва тази тераса и да я управлява по начин по който не засяга правото на собственост на останалите собственици на отделни етажи или части от етажи на сградата. В конкретния случай, от депозираните жалби не се навеждат доводи, че с поставянето на РИЕ се накърняват правата на собственост на жалбоподателите или се затруднява по някакъв начин ползваните на общите части в сградата.

Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. Липсата на реални негативни последици за жалбоподателите, следващи от оспореното разрешение, съдът намира, че за същите липсва правен интерес от оспорването на му.

Действително, по силата на общата клауза на чл.120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, включително и сключените административни договори, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал. 2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта към момента на подаването на жалбата. При положение, че оспореното разрешение за поставяне на РИЕ не рефлектира негативно и пряко в правните сфери на жалбоподателите, то за тях не възниква процесуалното право на оспорване.

С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лица, нямащи правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По тези съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Д.Д.Ш., Е.П.М. и Петър Иванов Руев – и тримата от гр. Стара Загора против разрешение за поставяне №01890/02.08.2017 год. на Кмета на Община Стара Загора, като недопустими.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №553/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: