О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96 13.04.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 49 по описа за

2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.И.В. ***, уточнена с писмена молба вх. № 815/ 22.02.2018г., подадени от пълномощника му адв. Л.Д. ***, против наложена на 13.10.2017г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, разпоредена от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в община Казанлък, потвърдена с Решение № 2172 от 29.12.2017г. на Кмета на Община Казанлък. В жалбата са изложени доводи до незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка и е направено искане за нейната отмяна.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че обжалваната принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, е приложена на 13.10.2017г. по разпореждане на специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране” в община Казанлък – Д.Б.. Служителят, оправомощен със Заповед № 1246/ 25.07.2017г. на Кмета на Община Казанлък, е разпоредил принудителното преместване на МПС с ДК № СТ2917ВВ, собственост на В.И.В., паркирано на паркинга определен за служителите на съдебната система и Районен съд – Казанлък, като е приел, че автомобилът е неправилно паркиран. След репатрирането му автомобилът е оставен за съхранение на общински платен паркинг. Видно от представения от жалбоподателя касов бон, същият е заплатил сумата от 51.00 лева – такси в полза на Община Казанлък.

С вх. № 94-В-783-1/ 20.10.2017г. жалбоподателят в настоящото производство – В.В., е подал молба до Кмета на Община Казанлък с направено искане за възстановяване на сумата от 51лв. В молбата е посочено, че на 13.10.2017г. автомобилът му Нисан СТ2917ВВ е бил паркиран на служебния паркинг на Районен съд – гр. Казанлък и е дигнат от паяка на Община Казанлък. Към молбата е приложено копие от пропуск за служебен паркинг и копие от касова бележка.

На 28.11.2017г. на основание чл.94 от АПК, Комисия, назначена със Заповед № 414/ 08.03.3017г. на Кмета на Община Казанлък, е разгледала подадената от В.В. жалба вх. № 94-В-783-1/ 20.10.2017г. Видно от Становище № 83/ 28.11.2017г. Комисията е приела, че доколкото от снимковия материал се установява, че е нямало поставен в автомобила служебен пропуск, МПС е правилно репатрирано. Заключението на Комисията е, че наложена ПАМ е законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона – осигуряването на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. С оглед на което комисията е препоръчала да не се възстановява платената сума.

С Решение № 2172 от 29.12.2017г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.91, ал.1 от АПК и във връзка със становище № 83/ 28.11.2017г. на Комисията, назначена със Заповед № 414/ 08.03.3017г. на Кмета на Община Казанлък, е потвърдено репатрирането на МПС, разпоредено от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране” и е разпоредено заплатената от жалбоподателя В.В. сума да не бъде възстановявана.

Съдът намира че оспорването е процесуално недопустимо, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон орган.

По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.5 от АПК, една от предпоставките за надлежно упражняване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на жалбата. Съгласно чл. 149, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, като в ал.3 на чл.149 от АПК е регламентирано, че когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

В случая, ако се приеме, че приложената на 13.10.2017г. ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил ДК № СТ2917ВВ, собственост на В.И.В., разпоредена от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране” в община Казанлък, е била оспорена по административен ред пред Кмета на Община Казанлък с подадената от В.В. молба вх. № 94-В-783-1/ 20.10.2017г., то срокът за съдебно оспорване на наложената ПАМ следва да се определи при прилагането на чл.149, ал.3 от АПК. При преценката дали е спазен този срок, следва да се съобрази Тълкувателно решение № 6/ 30.06.2015г. на I и II колегия на ВАС по т.д № 4/ 2013г. на ВАС, съгласно което съдебното оспорване по чл.149, ал.3 от АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл.97, ал.1 от АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

В разпоредбата на чл.97, ал.1 от АПК е предвидено, че когато компетентният да разгледа подадената по административен ред жалба орган е едноличен, той е задължен в двуседмичен срок от получаване на преписката, да се произнесе по жалбата, с която е сезиран от оспорващия. Съответно нормата на чл.97, ал.5 от АПК регламентира, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Следователно произнасянето на горестоящия административен орган по подадената жалба е ограничено с определените в закона срокове, изтичането на които са от значение и за срока за обжалване по съдебен ред ,предвид разпореденото в чл.149, ал.3 от АПК.

В случая, след като подадената от В.В. молба вх. № 94-В-783-1/ 20.10.2017г. е била възприета като жалба против приложената на 13.10.2017г. ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил ДК № СТ2917ВВ, собственост на В.В., разпоредена от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране” в община Казанлък, то срокът по чл. 97, ал.1 от АПК за произнасяне на компетентния административен орган /Кмета на Община Казанлък съгласно чл.93, ал.3 от АПК/, е започнал да тече на 20.10.2017г. и е изтекъл на 03.11.2017г. След като в този срок компетентният да разгледа жалбата орган не се е произнесъл, законосъобразността на приложената ПАМ е можело да се оспори по съдебен ред в срока по чл.149, ал.3 от АПК т.е в 14 дневен срок от крайната дата, на която е следвало да се произнесе горестоящият административен орган. Следователно срокът за оспорване на ПАМ чрез подаване на жалба до съда в хипотезата на чл.149, ал.3 от АПК е започнал да тече на 04.11.2017г. и съответно е изтекъл на 20.11.2017г. – в първия следващ изтичането на срока присъствен ден. Жалбата до Административен съд – Стара Загора чрез Община Казанлък е подадена с вх. № 94-В-783-1 от 30.01.2018г. /изпратена чрез пощенски оператор на 26.01.2018г./, към която дата обаче срокът по чл.149, ал.3 от АПК е изтекъл и съотв. правото на В.В. да оспори по съдебен ред приложената ПАМ, е било вече преклудирано. Дори и да се приеме, че срокът за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК за Кмета на Община Казанлък е започнал да тече от датата на Становище № 83/ 28.11.2017г. на помощния административен орган – Комисията по чл.94 от АПК, назначена със Заповед № 414/ 08.03.3017г. на Кмета на Община Казанлък, то този срок е изтекъл на 12.12.2017г., а съответно срокът по чл.149, ал.3 от АПК – на 28.12.2017г. и жалбата до съда отново се явява просрочена.

При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/ 30.06.2015г. на I и II колегия на ВАС по т.д № 4/ 2013г., следва да се приеме, че произнасянето на горестоящия орган с постановеното Решение № 2172 от 29.12.2017г. на Кмета на Община Казанлък след изтичане на срока по чл.97, ал.1 от АПК, не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл.149, ал.3 от АПК е преклузивен. Действително компетентният административен орган може да се произнесе и след изтичане на законоустановения срок - това е негово правомощие, което макар да е обвързано със срок, не възпрепятства възможността да се издаде акта по чл.97 от АПК и след изтичане на определения от закона срок. Но произнасянето с изричен акт на по-горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, след срока по чл.97, ал.1 от АПК, не дава възможност на засегнатото от административния акт лице да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за съдебно обжалване, нито се новира изтеклият срок. Изтичането на преклузивния срок по чл.149, ал.3 от АПК има за последица погасяване правото на оспорване.

И не на последно място съдът приема, че приложената на 13.10.2017г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил ДК № СТ2917ВВ, собственост на В.В., не е била оспорвана по административен ред. Подадената от В.В. молба вх. № 94-В-783-1/ 20.10.2017г. нито представлява жалба по см. на чл. 84, ал.1 от АПК със съдържанието по чл.85 от АПК, нито обективира оспорване на приложената принудителна административна мярка – с молбата единствено е направено искане за възстановяване на сумата от 51 лева. В този смисъл независимо от развилото се производство по реда на чл.81 и сл. от АПК, при липсата на надлежно подадена жалба по административен ред срещу наложената на 13.10.2017г. ПАМ, то срокът за нейното съдебно оспорване е изтекъл много преди подадената на 26.01.2018г. жалба чрез Община Казанлък до Административен съд – Стара Загора.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на В.В. против наложена на 13.10.2017г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно транспортно средство без знанието на неговия собственик“, разпоредена от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране” в община Казанлък, потвърдена с Решение № 2172 от 29.12.2017г. на Кмета на Община Казанлък, като подадена след изтичане на нормативно регламентираните преклузивни срокове за съдебно оспорване, е процесуално недопустима. Това е пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. С оглед на което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И.В. ***, против наложена на 13.10.2017г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно транспортно средство без знанието на неговия собственик“, разпоредена от специализиран контролен орган – гл. специалист „Контрол кратковременно паркиране” в община Казанлък, потвърдена с Решение № 2172 от 29.12.2017г. на Кмета на Община Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 49/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: