О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59 26.02.2018 год. гр. Стара Загора

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

като разгледа адм. дело № 86 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана в Софийски градски съд на 20.07.2016 год. искова молба на Община Созопол, представлявана от Кмета на общината Панайот Василев Рейзи, действащ чрез пълномощника адв.Ирина Юлий Абаджиева-Репуц, срещу Министерство на околната среда и водите, Управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2007-2013“-Главна дирекция „Оперативна програма околна среда 2007-2013“, с която е предявен иск за присъждане на сумата от 364 251,83лв., представляваща неплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-С032 от 06.08.2012г. за изпълнение на проект:“Интегриран проект за водния цикъл на Созопол – I Етап“, както и сумата от 11 456.33лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 30.03.2016г. до 20.07.2016г. С определение от 29.11.2016г., постановено по гражданско дело № 9036/2016год. по описа на Софийски градски съд /влязло в сила на 29.11.2017г/, производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Административен съд София град, по повод на което е образувано адм. дело № 13804 по описа за 2017 год. на съда. С Определение № 772 от 01.02.2018г. Административен съд – София град прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на Административен съд - Стара Загора.

След извършена служебна проверка на исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че делото не подлежи на разглеждане от Старозагорски административен съд, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато представлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита спор. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е обнародван в ДВ, бр.101 от 22.12.2015 год. и влиза в сила на 25.12.2015 год. С влизане в сила на новия вътрешноправен режим, установен в ЗУСЕСИФ, волеизявленията за определяне на финансови корекции по сключени между ръководителя на управляващия орган и бенефициента договори за безвъзмездна финансова помощ се дефинират като индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Действащата към момента на заявеното оспорване уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от европейските фондове и контрола върху изпълнението на сключен договор за финансиране предвижда възникването и развитието на правоотношенията между страните (УО и бенефициент) като административноправни - чл. 27, чл. 73, ал. 4, § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ.

Съгласно §10, ал.2 и ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27, ал.1 и ал.5 - 7. Образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на УО се довършват по досегашния ред.

Новата материалноправна уредба на ЗУСЕСИФ не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок досежно изявление за финансови корекции, направени преди влизане на закона в сила е прекратено. Използваната законодателна техника налага извод, че волята на нормотвореца е делата, образувани преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ пред общите и административните съдилища, да се довършват по същия ред.

Същевременно законодателят не е регламентирал изрично кой съд е компетентен в случаите, когато бенефициентът не е упражнил правото си на съдебна защита срещу волеизявления за финансови корекции, издадени преди влизане в сила на закона, т.е. актове, по отношение на които правото на съдебна защита не е упражнено до влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Ако се приеме, че в тези случаи компетентен е административният съд, жалбите срещу волеизявленията на УО могат да се окажат просрочени, т.к. срокът за обжалване по реда на чл. 149, ал. 1, респ. чл. 140 АПК е изтекъл. В специалния закон не е предвидена възможност за възстановяване на този преклузивен по своя характер срок, с оглед на което бенефициентите не биха могли да упражнят правото си на съдебна защита. По този начин неправомерно би се ограничило правото им на достъп до съд. Единствената възможна и ефективна защита в случая е предявяване на иск пред съответния граждански съд в рамките на предвидения в закона давностен срок за погасяване на съответното облигаторно вземане, предмет на едностранното волеизявление за налагане на финансова корекция, който срок е давностен, а не преклузивен и е съществено по-дълъг в сравнение със сроковете по чл. 149, ал. 1 или чл. 140 АПК.

По изложените съображения съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, който съд, по см. на §10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, се явява компетентен да довърши образуваното съдебно производство по исковата молба на Община Созопол срещу Министерство на околната среда и водите.

Понеже е изчерпана процесуалната възможност за изпращане на исковата молба по подсъдност на надлежния съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентния съд между Административен съд Стара Загора и Софийски градски съд.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 135, ал.5 във връзка с ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №86/ 2018г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Стара Загора и Софийски градски съд по исковата молба, подадена от Община Созопол срещу Министерство на околната среда и водите, за присъждане на сумата от 364 251,83лв., представляваща неплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-С032 от 06.08.2012г., както и сумата от 11 456.33лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 30.03.2016г. до 20.07.2016г.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на ищеца.

СЪДИЯ: