О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
245 09.08.2018г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в открито
заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар
Минка Петкова и с участието
на прокурора Петя Драганова
като разгледа
докладваното
от съдия Янкова административно дело №
92 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от Н.М. Н-К, П.Г.К., К.М.Т., Т.Т.Н., К.Й.С., Т.В.В.,
А.Н.А. и П.И.П. против Решение №
1326/31.01.2018г на Общински съвет - Стара Загора с искане за обявяване
неговата нищожност или отмяната му като незаконосъобразно и искане да се приеме
за установено по отношение на Община Стара Загора, че имот с идентификатор
68750.508.31.1. актуван с Акт за частна общинска собственост №
11972/05.07.2013г има статут на публична общинска собственост и неправилно е
актуван като частна общинска собственост.
В
жалбата и уточнение вх.№1182/19.03.2018г са изложени съображения за нищожност и
незаконосъобразност на оспореното Решение № 1326/31.01.2018г на ОбС Стара
Загора. Допустимостта на оспорването се обосновава с наличие на засягане на
обществен интерес и необходимост от осъществяване контрол за законосъобразност
върху акта по разпореждане с имот, общинска собственост. Позовава се на разпоредбите на чл.8 ал.11 от
ЗОбС предвиждаща възможност за оспорване актовете на органите на местно
управление и администрация за придобиване, управление и разпореждане с имоти и
вещи общинска собственост, както и на съдебна практика в този смисъл.
Становището за нищожност на Решение №1326/31.01.2018г на ОбС Стара Загора е
обосновано с твърдения за засягането му от особено съществени пороци: с т. 1.1.
твърди липса на предмета на дарението – сграда бивш ресторант „Аязмото“, спрямо
която били предприети СМР, свързани с частичното й разрушаване, въз основа
издадено преди повече от 15г. разрешение за преустройство. Впоследствие не било
издадено разрешение за строеж, СМР били
спрени. На 12.07.2006г бил съставен Акт за установяване състоянието на строеж
при спиране на строителството. От посочената дата до датата на взетото решение изминали
повече от 10 години, като към момента на вземане на обжалваното решение сградата
била почти разрушена – т.е.вписаната в решението на ОбС сграда не съществувала
във вида, в който е описана. С т.1.2.
твърди, че сградата, предмет на дарението е от категорията на имотите публична
общинска собственост и това, че в акта за общинска собственост е посочена като
частна, няма правопораждащо значение. С протокол №9 на НСОПК от 15.06.1998г
Парк „Аязмото“ е обявен за „Паметник на парковото и градинското изкуство“ и
включен на позиция №43 в Списъка на обекти със статут на недвижими културни ценности
/паметници на културата/ с национално значение. Имотът (парка) бил с
предназначение трайно да задоволява обществени потребности, публична общинска
собственост и е актуван като такъв. Позовава се на чл.62 ал.1 от ЗУТ според
която озеленените площи, които представляват публична общинска собственост не
могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и
да бъдат използвани за други цели. Сочи, че според чл.62 ал.5 от ЗУТ когато в
терените, определени за озеленен площи – публична собственост попадат поземлени
имоти, частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред.
Извежда, че находящата се в парка-публична общинска собственост сграда
/идентификатор 68850.508.31.1 е придобила предназначението по чл.3 ал.2 и на
основание чл.6 ал.2 от ЗОС следва да се обяви за публична общинска собственост.
Такива имоти по аргумент от чл.7 ал.2 от ЗОС твърди, че не могат да се
отчуждават и прехвърлят на трети лица, нито да се обременяват с ограничени
вещни права, освен в случаите, определени със закон. В конкретния случай, ОбС
Стара Загора се е разпоредил с имот, имащ статута на публична общинска
собственост, което според оспорващите също водело до нищожност на взетото
решение. На трето място /т.1.3.в жалбата/ се сочи, че се оспорва Акт за
общинска собственост № 11972/05.07.2013г, като считат, че актувания с този акт
имот –визираната сграда, е публична, а не частна общинска собственост.
Поддържат се на следващо място доводи /1.4./, че решението на ОбС Стара Загора
е взето в нарушение на чл.86 ал.1 от Закона за културното наследство,
предвиждащ, че за недвижимите културни ценности-държавна и общинска собственост
може да се възлага концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и
при спазване на изискванията на този закон, като обосновава наличие на
специален режим за ползването на общинска собственост – културна ценност.
Поддържа, че при управлението на Парк „Аязмото“ като културна ценност, ОбС
Стара Загора следвало да се ръководи от разпоредбите на ЗКН, съответно, че оспореното
решение като противоречащо на императивни норми, е нищожно. Поддържа аргументи за нищожност на решението
и поради съществено нарушение на процесуални правила, визираните в пункт ІІІ от
жалбата. Визират като нарушени разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Позоваването на религиозни традиции, счита че не изпълнява изискването за
мотивиране на акта, а и счита, че е недопустимо, тъй като водело до разделение
на обществото по верски признак и се нарушавал принципа за обективност и
безпристрастност. Сочи нарушаване принципа на отделеност на религиозните
институции от държавата, прогласен в чл.13 от Конституцията на Р България,
доколкото била фаворизирана една само религиозна институция, макар на
територията на общината да живеели и граждани от други вероизповедания.
Позовава се на предвидената в чл.21 ал.3 от Закона за вероизповеданията възможност
държавата и общините да отстъпват безвъзмездно
на религиозни институции право на ползване върху държавни и общински
имоти и да ги подпомагат със субсидии. В случая с решението на ОС се дарявал
имот, с което лишавала възможността една голяма група граждани да го ползват,
още повече имот, разположен в парково пространство, което е публично достъпно,
като на практика новото предназначение щяло да ограничи съществено възможността
за достъп и ползване от гражданите. Сочи нарушен принципа за забрана на
дискриминацията, основана на признак религия. Обосновава нарушение на
принципите: в чл.8 АПК -принципа на равенство, в чл.12 от АПК- на достъпност,
публичност и прозрачност на производството, доколкото в решението не се съдържа
достатъчно информация относно необходимостта от дарение на сградата; предвидени
в чл.2 от ЗА относно изискването за координация в дейността на държавните
органи и консултации със социални партньори, представители на частния сектори и
на гражданското общество. Счита, че с решението не е изпълнено изискването на
разпоредбата на чл.11 ал.1 ЗОбС – имотите и вещите, общинска собственост да се
управляват в интерес на населението. Счита, че не е извършена оценка на нуждите
на гражданите, от гл.т.начина на ползване на имота, новият собственик в лицето
на БПЦ-БП –Старозагорската Света Митрополия счита, че би имала възможност да
смени предназначението на имота и да ограничи възможността от ползването му –
само от една ограничена църковна
общност, а не от гражданите на общината. Изтъква липса на поставени спрямо
новия собственик условия. След като се позовава на чл.8 ал.2 АПК / от гл.т.
изискването в пределите на оперативната самостоятелност и при еднакви условия, сходните
случаи да се третират еднакво / изтъква, че цялата старозагорска общественост
била въстанала срещу инвестиционната
инициатива на С.К., насочена към бившия ресторант Аязмото - предмета дарението,
който разрушил ресторанта, за да изгради нова постройка, като за неиздаването
на разрешение за строеж Община Стара Загора се е позовала на това, че сградата
попада в защитена зона. Доколкото за изграждането на музей, какъвто приобретателят на дарението
възнамерява да направи, също се следвали строителни книжа, счита, че издаването
им би било в противоречие с описаното и принципа за равенство, регламентиран в
чл.8 ал.2 от АПК. Аргументира и че
изпълнението на решението би противоречало на императивни норми на закона, като
визира изискването за промяна на предназначението на площи за разполагане на
вкл.мемориални обекти – чл.32 ал.1 от Наредба №7 /22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и
забраната за промяна на предназначението на озеленени площи - чл.62а ал.1 от ЗУТ и забраната за
преотстъпване на зелени площи, публична общинска собственост - чл.62 ал.2 от
ЗУТ. По така подробно изложените
съображения се иска съдът да приеме за установено по отношение на Община Стара
Загора, че имот с идентификатор 68750.508.31.1. актуван с Акт за частна
общинска собственост № 11972/05.07.2013г има статут на публична общинска
собственост и неправилно е актуван като частна общинска собственост /л.22/.
Алтернативно, в случай че АС не е компетентен да се произнесе относно спора за
публичния или частен характер на имота, се иска производството да бъде
разделено и тази част от спора се изпрати на компетентния за това съд. Отправят
и искане за обявяване нищожността на
оспореното Решение № 1326/31.01.2018г на ОбС Стара Загора, респективно, за отмяната
му като незаконосъобразно.
Ответникът
– Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото –
юр.Д.В., заема становище за недопустимост на оспорването, отделно и за неговата
неоснователност. Поддържа, че Решение № 1326/31.01.2018г на ОбС Стара Загора сочи
на упражнено от правомощията на общинските съвети да се разпореждат и
управляват собствеността на общината. С решението е изразена дарителска воля, а
дарението е договор по аргумент от чл.9 от ЗЗД. Сочи, че доколкото
законодателят е предвидил в чл.45 от ЗМСМА възможност за обжалване актовете на
общинските съвети, то тя е обвързана с изискването за наличие пряк и
непосредствен интерес у жалбоподателите. Счита, че такъв за жалбоподателите по
делото не е налице, същите не сочели собствени права в имота, предмет на
дарението. Счита, че оспорването на АОС е направено несвоевременно, едва в
първото съдебно заседание, поради което е и преклудирано. Иска се оставяне
оспорването без разглеждане.
Заинтересованата
страна – Старозагорска Света Митрополия, чрез процесуалния си представител по
делото – адв.Е.Н., изразява становище за недопустимост на оспорването. Обосновава, че актът за общинска собственост
единствено регистрира собствеността на общината, не поражда права и задължения
и не е индивидуален административен акт. Жалбоподателите не заявявали
принадлежащо им право на собственост, което да е било накърнено с този акт, за
да се разглежда искането им за установяване дали сградата е публична или частна
общинска собственост. Поддържа още, че жалбоподателите не са от кръга на
лицата, които имат право да обжалват решенията на общинския съвет. Относно
оспореното решение на ОбС обосновава, че то съдържа гражданско волеизявление,
общината действа в качеството си на собственик на недвижим имот, по повод
неговото управление, с оглед на което оспореното Решение № 1326/31.01.2018г на
ОбС Стара Загора има гражданско правен характер. Иска се оставяне на жалбата
без разглеждане и присъждане на разноски съгласно списък /л.103-105/.
Окръжна
прокуратура Стара Загора – дава заключение за недопустимост на жалбата и счита,
че следва да се остави без разглеждане.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна :
Оспореното
решение е прието по повод Предложение вх.№10-61-40/15.01.2018г на Кмета на
Община Стара Загора до Общински съвет Стара Загор за дарение на сграда частна
общинска собственост, находяща се в гр.Стара Загора, парк „Митрополит Методи
Кусев“ на Старозагорска Митрополия и повод постъпило с вх.№10-02-3536
/17.05.2017г искане от Старозагорската Митрополия в този смисъл /л.48/.
Посочено е, че волята на заявителя е сградата, находяща се на върха на парка,
ведно с манастирския храм „Свети Теодор Тирон“ да обособят църковен музей, който от една страна
да изпълни намерението на благоустроителя на парка – Митрополит Методий, от
друга страна да се използва от жителите на града в автентичния си вид, а от
трета страна да внесе баланс и хармония сред старозагорци относно бъдещето на
сградата. Предвид изложеното и за осъществяване на прецененото като благородно
начинание и запазване на вековните християнски традиции, предлага ОбС да вземе
решение – на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, чл.34 ал.4 и чл.35 ал.5 от ЗОС
да даде съгласие да бъде дарен на Старозагорска Митрополия следния имот, частна
общинска собственост – сграда с идентификатор 68850.508.31.1. по КККР, подробно
описана, като имотът се дари за изграждане на църковен музей. За имота се сочи
съставен Акт за частна общинска собственост № 11972 / 05.07.2013г, вписан в
Службата по вписванията.
Този акт
/АЧОС №11972/05.07.2013г/ е представен по делото /л.50/, същият е утвърден от
Кмета на общината, съставен е на основание чл.56 ал.1 от ЗОС, вр.с чл.2 ал.1
т.7 ЗОС, Постановление за възлагане на недвижим имот № 98 от 02.07.2013г и
скица №7119 от 04.07.2013г на СГКК – гр.Стара Загора, по отношение на: сграда с
идентификатор 68850.508.31.1, застроена площ от 832 кв.м, РЗП 2086 кв.м, брой
етажи 1, предназначение – Сграда за обществено хранене, масивна конструкция,
построена 1971 г, разположена е в поземлен имот с идентификатор 68850.508.31 по
КККР одобрени със Заповед №24-300-5-4 от 10.11.2004г на Началника на СК –Стара
Загора, построена в ПИ 68850.508.31, с който изцяло граничи.
Описанието
на сградата включва / графи 3. и 11./: надземен етаж със застроена площ 834
кв.м, вкл.три търговски зали, кухненски и подготвителни помещения, хладилни
камери, гардероб, сервизни помещения, тераси и други; първи подземен етаж със
застроена площ 776 кв.м., включващ банкетна зала, бар, микро кухня, мокър
бюфет, подготвителни помещения, складове и други; втори подземен етаж със
застроена площ 476 кв.м, включващ складове
и други; и лятна градина с обща площ 582 кв.м, ЗАЕДНО с прилежащото на
обекта право на ползване на прилежащия терен, при граници на същия: от запад –
асфалтова площадка, от изток – алея край ресторанта, водеща от централната алея
към парковата зона от север – плочник пред главния вход и от юг – паркова зона,
както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност съответно право на
строеж върху общинското място, върху което е построен ресторанта, като цялостен
комплекс от сгради и съоръжения /л.51/.
Сградата е
придобита от Община Стара Загора с Постановление за възлагане на недвижим имот
от 20.05.2014г, вписано в Службата по вписванията, на основание възлагането й
на Община Стара Загора, обявена за купуват на
основание чл.496 от ГПК от Частен съдебен изпълнител по изп.дело
20137660400300 за посочена в постановлението сума, който имот, собственост на
„СК Аязмото“ АД е бил изнесен на публична продан за времето
07.04.2013г-07.05.2013г и за удовлетворяване вземания на взискателя по делото
–Община Стара Загора /л.53/.
По предложението
вх.№10-61-40/15.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора са дали становища
деветте постоянни комисии към Общинския съвет – по законност и обществен ред -
положително, по общинска собственост и стопанска политика -положително, по
териториално и селищно развитие и транспорт- отрицателно, по култура туризъм и
вероизповедания – положително, по спорт и младежки дейности – положително, по
проекти, международно сътрудничество и евроинтеграция – положително; по
земеделие, гори и опазване околната среда – положително, по финанси
–положително, по образование, наука и правата на децата – положително /л.47/.
Предложението
е разгледано по т.1 от Дневния ред на проведено на 31.01.2018г заседание на Общински съвет Стара Загора
/съгласно препис извлечение от Протокол №29 /31.01.2018г – л.43-44/.
Оспореното
Решение №1396/ 31.01.2018г, взето от ОбС Стара Загора съдържа три точки, като с
т.1 на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, чл.34 ал.4 и чл.35 ал.5 от ЗОС,
Общински съвет Стара Загора дава съгласие да бъде дарен на Старозагорска
Митрополия, вписана в регистъра на вероизповеданията при СтОС като местно
поделение на Българската православна църква – Българска патриаршия, с посочено
седалище, адрес на управление, ЕИК и
управлявана от Негово Високо Преосвещенство Старозагорския митрополит К.следния
имот частна общинска собственост, представляващ: сграда с идентификатор
68850.508.31.1 по КККР, одобрени със заповед № 24-300-5-4 от 10.11.2004г на
Началника на СК – Стара Загора, предназначение: сграда за обществено храене;
брой етажи: 1; конструкция: масивна; година на построяване 1971г, застроена
площ 832кв.м, РЗП 2086 кв.м, състояща се от: надземен етаж със застроена площ
от 834 кв.м, включващ три търговски зали, кухненски и подготвителни помещения,
хладилни камери, гардероб, сервизни помещения, тераси и др.; Първи подземен
етаж със застроена площ 776 кв.м., включващ банкетна зала, бар, микро кухня,
мокър бюфет, подготвителни помещения, складове и други; Втори подземен етаж със
застроена площ 476 кв.м, включващ складове
и други; и лятна градина с обща площ 582 кв.м, ЗАЕДНО С прилежащото на
обекта право на ползване на прилежащия терен, при граници на същия: от запад –
асфалтова площадка, от изток – алея край ресторанта, водеща от централната алея
към парковата зона от север – плочник пред главния вход и от юг – паркова зона,
както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност съответно право на
строеж върху общинското място, върху което е построен ресторанта, като цялостен
комплекс от сгради и съоръжения. Посочен е адрес на имота – гр.Стара Загора,
парк „Митрополит Методи Кусев“, сграда с идентификатор 68850.508.31.1 построена
в ПИ 68850.508.31. За имота е съставен АЧОС №11972/05.07.2013г.
Съгласно т.2
от Решение №1396/ 31.01.2018г ОбС Стара Загора приема, че имотът се дарява при следните условия за
ангажимент: 2.1. До три месеца, считано от днес – 31.01.2018г да се изготви и
внесе в Община Стара Загора идеен проект за преустройство на имота; 2.2. Имотът
да се ползва за обществени нужди; 2.3. Да бъде изграден църковен музей с
природонаучна част, свързана с флората и фауната на парка, както и с неговата
история; 2.4 Срокът за изпълнение на целия проект е 10години; 2.5. При
неизпълнение на което и да е от горните условия, дареният имот се връща обратно
на собственика Община Стара Загора. С т.3 от решението ОбС Стара Загора
упълномощава Кмета на община Стара Загора да извърши всички последващи
нормативно определени действия.
Решението е
прието при гласуване: „за“ – 45, против няма, въздържали се -2-ма общински
съветника.
Съгласно
писмо изх.№ 1100-125/18.06.2018г от Директор на Дирекция РАФИССД в Националния
институт за недвижимо културно наследство - сградата с идентификатор
68850.508.31.1 по КККР, предмет на Решение №1396/ 31.01.2018г на ОбС Стара
Загора не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на
чл.59 ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Сградата попада в
границите на недвижимата културна ценност на градинското и парково изкуство с
категория „национално значение“ – „Парк Аязмото“ в гр.Стара Загора, обявен с
протокол № 9 от заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на
културата /НСОПК/, утвърден от министъра на културата от 15.06.1998г като
недвижим паметник на градинското и парково изкуство с категория „национално
значение“. Прието е като доказателство и приложеното към писмото извлечение от Протокол №9 /15.06.1998г на
НСОПК, с който са определени границите на недвижимата културна ценност /л.133
-139/.
По
делото са приети като доказателства документите по преписките по приемане на
оспореното Решение на ОбС Стара Загора и съставяне на АЧОС №11972/05.07.2013г,
АПОС №11183/21.01.2013г -за парк „Митрополит Методи Кусев“, ведно със скица
/л.123-124/, писмо изх.№ 1100-125/18.06.2018г от НИНКН, извлечение от Протокол
№9 /15.06.1998г на НСОПК и др., разрешение за строеж № рС-И-350/18.06.2004г,
забележка от 26.04.2006г, заявление от 25.02.2010г за презаверяване на издадено
разрешение за строеж № Рс-и 350/18.06.2004г с резолюция не на главния архитект
/л.158/, заповед № 3-РПС/04.05.2006г на Началник РДНСК – Стара Загора,
кореспонденция между Кмета на община Стара Загора и Началник РДНСК –писмо
изх.03-375-00-309 от 26.04.2006г от Началник РДНСК Ст.Загора до Кмета на Община
Ст.Загора, писма изх.№ 2005 от 28.04.2006г и изх.ТП-И 256/12.05.2006г от Кмета
на Община Стара Загора до Началника на РДНСК Стара Загора и др; инвестиционен
проект за обект „Външно и вътрешно преустройство на ресторант „Аязмото“ ,
съгласуван и одобрен на 26.05.2004г–л.175 и сл и др.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена, изготвена и
приета съдебно техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса какво е
състоянието, съществува ли сградата, предмет на дарението? Въз основа направен
оглед и проучване, експертът описва състоянието на сградата сега и към момента
на направената му пазарна оценка /2013г/. Сочи че сградата от 2004/когато е
било издадено разрешение за строеж/ до момента е неизползваема, има започнати
СМР, впоследствие строежът е спрял и започнало естествено рушене. При огледа
вещото лице е установило, че сградата е с премахнати довършителните работи,
описани в оценката по изпълнителното дело, като по този начин е приготвена за
извършване на укрепителни работи по конструкцията. При вътрешни преустройства
се прави конструктивно обследване, усилване, което не променя същността на
обекта. Промяна от един обект в друг според експерта е налице, когато се
променя площта му, предназначението му, а в случая се касае за сграда за обществено
ползване или ресторант, като новия проект не сменя предназначението му, а само
се предвиждат преустройства, които не променят същността на сградата.
Заключението на СТЕ като компетентно и
добросъвестно изготвено, неоспорено от страните, съдът кредитира с доверие /л.141-144/.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Жалбата на Н.М.
Н-К, П.Г.К., К.М.Т., Т.Т.Н., К.Й.С., Т.В.В., А.Н.А. и П.И.П. против Решение
№1326 /31.01.2018г на ОбС Стара Загора е
процесуално недопустима.
Атакуваният
акт - Решение №1326
/31.01.2018г на ОбС Стара Загора е обжалваем административен акт. Неоснователно
ответника и заинтересованата страна по делото поддържат, че същото е
необжалваемо, тъй като съдържа волеизявление с гражданско правен характер. Действията
на управление и разпореждане с имот - частна общинска собственост представляват
сложен фактически състав, който включва административни и гражданскоправни
елементи, като сред елементите с административен характер са и решенията на общинските съвети относно това дали да се осъществи и посредством какъв
способ управлението или разпореждането. Разпоредбата на чл.8 ал.11 от ЗОбС изрично
сочи, че актовете на общинския съвет и кмета за придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи, общинска собственост, подлежат на контрол и могат
да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от Закона за местното самоуправление и
местна администрация/ЗМСМА/, освен в случаите на Закона за концесиите.
Настоящият случай не попада в изключението. Волеизявлението обективирано в
решение № 1326/31.1.2018г на ОбС Стара Загора е за разпореждане с имота,
посочен като частна общинска собственост чрез дарение в полза на
Старозагорската Митрополия, при посочени в т.2 „условия за ангажимент“. Решение
№1326
/31.01.2018г се отнася до конкретен имот, подробно
индивидуализиран. Съдът не споделя доводите на жалбоподателите, че сградата не
съществува във вида, в който е описана, нито че липсва предмета на дарението.
За да липсва предмета на дарението следва да липсва изобщо сграда, по аргумент
от чл.63 ал.2 от ЗС, според която норма собственикът на земята може да
прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
В случая постройката на сграда с идентификатор 68850.508.31.1 съществува. В
този смисъл е заключението на СТЕ по делото, съответстващо и на другите
доказателства по делото, вкл. актът за частна общинска собственост, скици
/л.50, л.52, л.57/. Описанието на сградата, дадено в оспореното Решение е
идентично с описанието, съдържащо се в АЧОС №11972/05.07.2013г. Вещото лице
сочи състоянието на сградата към момента на огледа, състояние близко до това, в което
се е намирала към момента на изготвена спрямо нея пазарна оценка за нуждите на
изпълнителното производство /2013г/– отстранени били всички преградни неносещи
стени, с дебелина 12 см, някои носещи стени с дебелина 25см, премахнати са Ел,
ВиК и ОВ, пожароизвестяване –съоръжения, като за същите се изготвят нови
проект, конструкцията на сградата е монолитна стоманобетонова скелетно-гредова,
с единични и ивични фундаменти. Плочите са стоманобетонови с греди и жбп.
Сградата сочи строена в периода 1970г и отговаряла на нормите които са били
валидни за този период. В момента според в.лице сградата не отговаря на сега
действащите изисквания за сеизмично осигуряване, налице била корозирала
армировка. Сочи отстранени и всички окачени тавани, подови настилки и мазилки
по стени и тавани, покривната изолация, дограма. Посочва, че за обекта има проект за „Външно и
Вътрешно преустройство за ресторант „Аязмото“ с възложител „К.Г.“АД, строеж ІV
категория, като за одобряването му бил изготвен Комплексен доклад за оценка на
съответствието на проекта от надзорна фирма. Сочи, че площите в описанието на
сградата в решението за дарение и Акта за частна общинска собственост
съответстват, различия имало само във вида и физическото състояние на сградата,
което счита за нормално. Вещото лице изтъква, че от 2004г /разрешението за
строеж/ до момента сградата е неизползваема и има започнати, но недовършени
СМР. С оглед на изложеното, съдът приема, че
сградата, предмет на дарение съществува, като обстоятелството, че тя се нуждае
от довършителни строително монтажни работи, не означава, че не е годен предмет
на разпоредителни действия. Касае се за съществуваща постройка, по отношение на която
Общинския съвет в качеството си на орган на местно самоуправление е упражнил
правомощието си по чл.
21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Дарението е
сред способите за разпореждане с имоти и вещи, частна общинска собственост
/чл.34 ал.4 от ЗОбС/. Оспореното Решение, е взето при наличие на кворум, с
изискуемото квалифицирано мнозинство предвидено в чл.35 ал.5 ЗОбС за дарение на
имот, частна общинска собственост - с 45 гласа „за“ от общо 51 общински
съветника, което надвишава изискуемото - три четвърти от общия брой на
съветниците. С оглед на изложеното, Решение №1326 /31.01.2018г на ОбС
Стара Загора
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК от категорията на предвидените в чл.8 ал.11 от ЗОбС и
подлежи на оспорване по реда на чл.45 от ЗМСМА, съответно може да бъде обект на
съдебен контрол за законосъобразност.
В случая
обаче жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване на Решение №1326
/31.01.2018г на ОбС Стара Загора. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗМСМА
актовете на общинския съвет могат да бъдат оспорени пред административния съд.
Тази разпоредба сочи на обща процесуална легитимация за всички правни субекти,
засегнати от акта. Прокурорът съгласно специалната процесуална легитимация,
установена в чл.126 вр.с чл.16 ал.1 т.1 от АПК
също има право да протестира решение на общинския съвет, в случай че то
засяга обществен интерес. Активно
легитимирани да подават жалби срещу решение на общинския съвет по чл.8 ал.11 от
ЗОбС, вкл. за дарение на недвижим имот, общинска собственост по чл.35 ал.5 от
ЗОбС, са само онези правни субекти
/граждани и юридически лица/, чиито
права и законни интереси то засяга. Засягането е задължително условие за възникване
правен интерес от съдебно обжалване, т.е. да е налице реално неблагоприятно
въздействие върху правната сфера на лицето. Разпоредбата на чл.147 ал.1 от АПК предвижда, че право
да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения. В този смисъл наличието на правен интерес за оспорващия
/оспорващите/ е посочен в чл.159 т.4 от АПК като задължителна процесуална
предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство. За наличието
на тази предпоставка съдът трябва да следи служебно. Правният интерес е
процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се
търси съдебна защита и трябва да е пряк и личен. Съдържанието на понятието се
извлича от разпоредбата на чл. 15 ал.1 от АПК, според която страни в
административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и
всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са
или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за
които те биха породили права или задължения. Правният интерес се поражда от
пряко засягане или застрашаване от засягане на законни интереси или субективни
права или свободи. За да е налице пряк
интерес е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт
непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението
на административния акт, да е налице
действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес означава, че физическото или юридическо лице
има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни
интереси.
Жалбоподателите
в случая не твърдят в какво се изразява личния им правен интерес от оспорване
на Решение №1326 /31.01.2018г на ОбС Стара Загора. Това решение не засяга техни
законни интереси, нито субективни права, извън становището им, че въпросната
сграда не следва да се дарява. Изложените в жалбата доводи в подкрепа нейната
допустимост се свързват единствено с правната природа на решението като акт от
категорията на предвидените в чл.8 ал.11 от ЗОбС и неговата обжалваемост, които
принципно съдът споделя, поради което и визираната в жалбата съдебна практика
/определение №1506 от 02.02.2018г по адм.д.№296/2018г на ВАС/ няма нужда да се
коментира. Не се излагат от оспорващите каквито и да е твърдения –да са
засегнати от акта или застрашени техни законни интереси или субективни права,
нито същият да им вменява задължения. Жалбоподателите не са били страна в
производството по вземане на решението, нито са негови адресати.
Основната
група съображения на оспорващите за обосноваване незаконосъобразност на Решение
№1326/31.01.2018г на ОбС Стара Загора са насочени към обосноваване наличието на
пречка за разпореждане с въпросната сграда, с оглед характера на собствеността
върху нея, като оспорващите поддържат, че тя е публична, а не частна общинска
собственост. В тази насока са подробните доводи, основани на данни относно
построяването й, преустройването й, предназначението и местонахождението й - в
парк „Аязмото“ гр.Стара Загора, който е обявен за недвижима културна ценност,
категория с национално значение. Общината има право
на своя собственост, която може да бъде публична и частна. Публичната общинска
собственост има предназначение да задоволява обществени потребности, затова тя
е предмет на специална правна уредба, която има за цел да установи правила за
засилената и защита. Изложените
доводи от гл.т.характера на собствеността обаче не обосновават личен и пряк правен интерес от
оспорване, съдът приема че те биха били относими към законосъобразността на
Решение № 1326/31.01.2018г. на ОбС Стара Загора и биха могли да разгледани в
случай, че оспорването бе допустимо.
В
случая не се установява реално неблагоприятно въздействие върху правната сфера
на оспорващите. При липсата на пряк правопораждащ, правопроменящ,
правопрекратяващ или правопогасяващ ефект на акта по отношение на лицата, те
нямат правен интерес от самостоятелното му обжалване, респ. от обявяване
нищожността му. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално недопустима, което
е пречка за разглеждането й по същество и на основание чл.159 т.4 от АПК съдът,
след като отмени определението си за даване ход на делото по същество, следва
да я остави без разглеждане, съответно и да прекрати образуваното по нея
съдебно производство.
Не е подведомствено на съда искането на жалбоподателите за приемане за установено по отношение на Община Стара
Загора, че имот с идентификатор 68750.508.31.1, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 11972/05.07.2013г има статут на публична общинска
собственост. Това искане е извън исканията за решаване на правни спорове, изчерпателно
посочени в чл. 128, ал. 1 и 2 АПК като
подведомствени на административните съдилища.
В случая
сградата е актувана като частна общинска собственост с АЧОС № 11972/05.07.2013г,
като този акт има характер на официален удостоверителен документ относно
правото на собственост на община Стара Загора, с обвързваща съда материална
доказателствена сила за отразената в него принадлежност на това право. Изхождайки от легалната дефиниция за акт за общинска
собственост по чл.
5 ЗОС, следва да се приеме, че той представлява официален документ,
съставен от длъжностно лице по определен в закона ред и форма, с който се
удостоверява възникване, изменение и погасяване правото на собственост на
общината върху недвижими имоти. Актовете за общинска собственост имат констативно,
а не конститутивно действие. Като официален свидетелстващ документ,
удостоверяващ правно значими факти, актът за общинска собственост не е от
категорията на административните актове по смисъла на чл. 21 от
АПК, подлежащи на проверка от административния съд, вкл. и по отношение на
истинността на констатираните с него обстоятелства. Друг извод не следва от
разпоредбата на чл.
128, ал. 1, т. 9 АПК /касаеща подведомственост на административните
съдилища на делата по искания за установяване неистинност на административни
актове по този кодекс/, тъй като тя е приложима спрямо искания за установяване
на неистинност на административни актове. Въпреки че, предмет на съдебно-административен
контрол може да бъде волеизявлението, с което се декларират или констатират
права или за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на
права, както и отказът за издаването му (чл.
21, ал. 2 и 3
от АПК ), недопустимо е съдебното оспорване по реда на АПК на самото
съдържание на документа, по аргумент от чл. 81, ал. 2 от АПК. Документите
могат да се преценяват относно тяхната истинност, но в случай на относимостта
им към решаване спора по процесуално допустимо оспорване, каквото в случая не е
налице.
С оглед на изложеното, следва да се отмени определението за даване ход на
делото по същество и вместо това се остави без разглеждане жалбата на Н.М. Н-К, П.Г.К., К.М.Т., Т.Т.Н., К.Й.С.,
Т.В.В., А.Н.А. и П.И.П. против Решение №1326/2018г на
ОбС Стара Загора, като подадена при липса на правен интерес; както и да се
остави без разглеждане, като неподведомствено на съда искането на същите
жалбоподатели за приемане от съда за установено по отношение на Община
Стара Загора, че имот с идентификатор 68750.508.31.1, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 11972/05.07.2013г има статут на публична общинска
собственост и неправилно е актуван като имат - частна общинска собственост на
община Стара Загора.
По тези съображения и на основание чл.159 т.1. и т.4 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 10.07.2018г за даване ход на делото по същество
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.М. Н-К, П.Г.К., К.М.Т., Теменужkа Т.Н., К.Й.С., Т.В.В., А.Н.А. и П.И.П.
против Решение № 1326/31.01.2018г на ОбС
Стара Загора
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО на Н.М. Н-К, П.Г.К.,
К.М.Т., Т.Т.Н., К.Й.С., Т.В.В., А.Н.А. и П.И.П.
съдът да приеме за установено по отношение на Община Стара Загора, че
имот с идентификатор 68750.508.31.1, актуван с Акт за частна общинска
собственост № 11972/05.07.2013г, има статут на публична общинска собственост и
неправилно е актуван като частна общинска собственост на община Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 92
по описа на Административен съд
Стара Загора за 2018 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: