О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

65                                          08.03.2018г.                              Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На осми март  2018г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                   СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №96 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 257 от АПК, образувано по искане / наименовано жалба/ от П.Й.С. да бъде осъден Началника на затвора в град Стара Загора да прекрати бездействието си като осигури достъп до сайтовете на ВКС, ВАС, Министерство на правосъдието на Република България, страницата на ЕСПЧ, както и да осигури изпращането на кореспонденцията му по електронен път до адвоката му, Комисаря по правата на човека, Комитета на министрите на Съвета на Европа и други съдилища и институции.

В искането се твърди и от представената от Началника на затвора гр. Стара Загора преписка се установява, че на 09.02.2018г, на 14.02.2018г и на 23.02.2018г П.Й.С. е поискал от Началника на затвора да определи ред и начин за изпращане на кореспонденция до адвокат и до други институции по електронен път. Позовал се е на правото на кореспонденция, установено в чл.34 ал.1 от Конституцията, на чл.8 т.1 от ЕКЗПЧ, което не може да бъде ограничено до изпращане и получаване на писма. Поискал е да бъде изрично уведомен за решението.

Началника на затвора в град Стара Загора се е произнесъл по молбата от 09.02.2018г. като с нареждане изх. №586/2009 от 14.02.2018г. е разпоредил на Инспектор „СДВР“ да уведоми П.Й.С., че по повод на молбата му вх. №16/09.02.2018г. е извършена проверка и че кореспонденцията на лишените от свобода е регламентирана в чл.90 от ЗИНЗС и чл.75-78 от ППЗИНЗС. Никъде в съответните текстове не е регламентирано използването на електронна поща, а ИСДВР няма задължения да контролира и обслужва електронната поща на лишени от свобода. Молбата да се счита за неоснователна. С. е запознат с изявлението на Началника на затвора за неоснователност на отправеното до него искане на 14.02.2018г.

В искането отправено до съда се твърди, че Началника на затвора в град Стара Загора има задължение за фактическо действие, което произтича пряко от разпоредбата на чл.31 ал.5 от Конституцията на Република България, а именно за създаване на условия за осъществяване на основните права на лишените от свобода, които не са ограничени от действието на присъдата, което задължение за действие е възпроизведено и в чл.75 т.1 и т.2 от ЗИНЗС.  Правото на кореспонденция е уредено в чл. 86 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, а правото на информация е ограничено от закона до въпросите свързани с изпълнението на наказанието, поради което задължението да бъдат осигурени условия за информация, чрез достъп до интернет се извежда от чл.10 т.1 изречение второ от ЕКЗПЧ.  Развити са подробни доводи за съдържанието на правото на кореспонденция, чието упражняване не следва да бъде ограничено от изпълнението на присъдата / в случая доживотен затвор/ и в въз основа на които се иска да бъде осъден Началника на затвора за осигури достъп до посочените по-горе сайтове и възможност да се изпраща кореспонденция да посочените институции, чрез използване на Интернет, който е наличен в затвора в град Стара Загора, както и съответните технически средства – компютри. Искането е обосновано с висящите съдебни дела на С. и правото му да изразява лично мнение и да разпространява информация без ограничение, включително до Комитета на министрите на СЕ и на Комисаря по правата на човека.

Настоящия състав на Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

 За да е допустима защитата по чл.257 АПК, е необходимо административният орган да е задължен пряко от нормативен акт да извърши определени фактически действия и да е бездействал. От изложените в искането твърдения се установява на първо място, че от Началника на затвора е поискано да определи ред и начин за изпращане на кореспонденция по електронен път под контрола на ИСДВР всеки път, когато лишения от свобода прецени, че има необходимост от това, съответно да му бъде осигурен достъп до сайтовете на посочените институции. Определянето на ред за упражняване на права представлява правно, а не фактическо действие, поради което на оспорване, ако е допустимо, би подлежал акта  за установяване на такъв ред.

 В конкретния случай, с нареждане изх. №586/2009г от 14.09.2018г. Началника на затвора се е произнесъл по основателността на отправено до него искане за издаване на административен акт – разрешение да се използва интернет по определен ред и под контрола на ИСДВР като се е мотивирал с липсата на право на достъп до интернет. Касае се до изричен административен акт, защитата срещу който не е допустимо да бъде осъществена по реда на чл.257 от АПК.

Липсва годен предмет на заявеното искане с правно основание чл.257 от АПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Само за яснота- посочените от ищеца норми от Конституцията на РБ и ЕКЗПЧ установяват основни права и свободи за гражданите, но не съдържат правила за поведение на административните органи, както ищеца неоснователно счита, а по тълкувателен път не могат да бъдат извеждани задължения за фактически действия. Началника на затвора не е задължен пряко от Конституцията на РБ и от ЕКЗПЧ да извършва фактически действия, нито да определя ред за ползване на Интернет.

 В искането изрично се сочи, че Началника на затвора няма такова задължение по ЗИНЗС и ППЗИНЗС, поради което ищеца е иска задължението да му се вмени по силата на съдебното решение, което е недопустимо.

        Водим от горните мотиви и на основание чл.159 т.1 от АПК, Старозагорски административен съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.Й.С. да бъде осъден Началника на затвора гр. Стара Загора да прекрати бездействието си и да му осигури достъп до Интернет.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.N96/2018 г. по описа на Старозагорския административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред   ВАС на РБ.

 

                                               Административен съдия: