О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94 12.04.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІI състав, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа докладваното административно дело № 145 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.204, ал.4 от АПК. Образувано по искова молба (наименувана „жалба“), подадена от А.Н. *** против НАП – гр.София с петитум да бъде осъдена агенцията да му заплати обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева в резултат от незаконосъобразни действия по събиране на публични вземания от данъчната администрация на НАП София в нарушение на чл.1, чл.2, чл.127, чл.209, ал.2, т.1, чл.198, ал.2 и чл.208 от ДОПК.

С разпореждане от 28.03.2018г. съдът е оставил без движение подадената искова молба с конкретно поставени указания към ищеца, между които и посочване размера на обезщетението поотделно за имуществените и неимуществените вреди.

С искова молба вх.№1376/02.04.2018г. ищецът е отстранил частично нередовностите в исковата молба, но отново не е посочил размера на обезщетението поотделно за имуществените и неимуществените вреди.

С разпореждане от 04.04.2018г. съдът отново е оставил без движение подадената искова молба с указания към ищеца за уточняване на посоченото обстоятелство.

С молба вх.№1504/11.04.2018г. ищецът е цитирал чл.4 от ЗОДОВ, като е посочил, че няма цитирано законово основание за разделяне на претендирания иск на отделни суми, като според него законодателят е определил обща сума за обезщетяване на тези вреди. С това Н. отново не е изпълнил указанията на съда и не е посочил размера на обезщетението поотделно за всеки от претендираните вреди (имуществени и неимуществени), като това води до невъзможност за определяне на основанието и петитума на иска, а оттам и на предмета на делото и съответно предмета на доказване. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че подадената исковата молба следва да бъде върната, а образуваното производство по административното дело прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Освен гореизложеното е налице и друго основание за връщане на исковата молба. Видно от съдържанието на последната ищецът твърди, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от НАП – София, изразяващи се в наложени запори по личните му банкови сметки и процедури по събиране на суми по ревизионен акт. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от ДОПК „задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани”. В исковата молба не се твърди по искане на ищеца да е проведено производство по чл.266 от АПК, което да е приключило с отмяна на незаконосъобразните действия на публичния изпълнител по налагане на запорите и процедурите по събиране на суми по ревизионен акт. Липсата на твърдения и доказателства за отмяна на действията и актовете на публичния изпълнител по реда на чл.266 от АПК сочат абсолютна процесуална пречка за предявяване на иск с правно основание чл.17, ал.6 от ДОПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който се разглежда по реда на чл.203 от АПК. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви само след отмяната на незаконосъобразния акт, както и едновременно с неговото оспорване. Незаконосъобразността на действията и бездействията се преценява от съда по обезщетението по силата на чл.204, ал.4 от АПК, но приложението на тази разпоредба е дерогирано по силата на правилото, че специалния закон изключва приложението на общия. Специални, спрямо разпоредбите на чл.204, ал.4 от АПК, се явяват разпоредбите на чл.266 от ДОПК, които уреждат особено производство за установяване на незаконосъобразност на действията, бездействията и актовете на публичните изпълнители. Тяхната законосъобразност се проверява, съответно незаконосъобразността им се установява задължително и първо по административен ред по аргумент от чл.267 от ДОПК, а след неговото провеждане е допустимо и съдебно производство. Следователно действията и актовете на публичния изпълнител не подлежат на контрол по реда на АПК, поради което не е допустимо тяхната незаконосъобразност да бъде установявана за първи път и по избор на ищеца – длъжник по принудителното изпълнение по ДОПК, инцидентно в мотивите на съдебното решение по основателността на предявен иск с правно основание чл.17, ал.6 от ДОПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК законодателя има предвид фактическите действия и бездействия на административните органи, които не представляват административни актове и не са предприети в хода на принудително изпълнение на такива актове, защитата срещу което има специална уредба в АПК. Действията на публичния изпълнител като предприети в хода на принудително изпълнение не могат да бъдат приравнени на фактически действия и бездействия по смисъла на чл.250 и съответно чл.256 от АПК, които са предмет на изключението по чл.204, ал.4 от същия кодекс, поради което предпоставка за допустимост на иск за вреди от незаконосъобразни действия, бездействия и актове на публичен изпълнител е проведено производство по чл.266 и сл. от ДОПК, приключило с отмяната им като незаконосъобразни. В този смисъл Определение №3552/14.03.2011г., постановено по адм.д.№1871/2011г., III отделение на ВАС на РБ.

Предвид изложените съображения и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и чл.204, ал.1, вр. чл.159, ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба (наименувана „жалба“) вх.№1300/26.03.2018г., подадена от А.Н.Н. против НАП – гр.София, с петитум да бъде осъдена агенцията да му заплати обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева в резултат от незаконосъобразни действия по събиране на публични вземания от данъчната администрация на НАП София в нарушение на чл.1, чл.2, чл.127, чл.209, ал.2, т.1, чл.198, ал.2 и чл.208 от ДОПК, по която е образувано административно дело №145/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №145/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: