О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№419 08.01.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №267 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на Е.К.Е.,*** против мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора, да се произнесе по подадена от негова страна молба с вх.№28/11.04.2018 год. с искане за възстановяване на сумата от 58.00 лв. както и за в бъдеще да не му бъдат правени удръжки върху получаването от него трудово възнаграждение по наложените запори. Жалбоподателят твърди, че в случая не са налице законоустановените предпоставки за наложеният запор, тъй като дължимите от него суми не са за издръжка. Излага съображения, че след като е получил молбата, за Началника на Затвора Стара Загора е възникнало задължение да се произнесе със заповед, съгласно разпоредбите на чл.15, ал.1, т.1, 2, 4, 6 и 7 от ЗИНЗС и чл.41, ал.2,във връзка с чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България. Въз основа на подробно изложените аргументи е направено искане за отмяната на формираният мълчалив отказ.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Стара Загора, не се явява, чрез процесуалния си представител юриск. Т. изразява становище за недопустимост на жалбата, а ако съдът приеме, че жалбата е допустима, съображения за неоснователност на същата.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С молба, озаглавена жалба вх.№28/11.04.2018 год. /лист 25-26/, подадена до Началника на Затвора Стара Загора, жалбоподателят е поискал от Началника на Затвора Стара Загора, да се разпореди и да стори нужното да му бъде възстановена сумата от 58.00 лв., която му е била неправилно удържана, както и да се разпореди и да стори нужното за в бъдеще от полагащото му се трудово възнаграждение да не бъдат удържани суми. На 11.04.2018 год., е поставена резолюция, с която молбата е разпределена на г-жа Р., без да е посочена заеманата от същата длъжност. Във връзка с това е изготвена докладна записка от Т. П.– Орг. по труда, съгласувана с Началник сектор „ФЛКР“ Б. Р., до Началника на Затвора, съгласно която няма пречка върху получаваните суми от лишените от свобода за полаганият от тях труд да се налагат запори и те да служат за погасяване на установените задължения.

По делото е представена жалба с вх.№6/15.01.2018 год. (лист 17 от делото/, депозирана от страна на жалбоподателят до Началника на Затвора Стара Загора, с която възразява срещу правените му удръжки и моли за извършване на проверка за наличието или не наличието на незаконосъобразни действия от страна на затворническата администрация и ако такива са налице да се стори нужното за своевременното им прекратяване. Във връзка с това е изготвена докладна записка от М. М. – инспектор „ТРЗ“, съгласувана с Началник сектор „ФЛКР“ Б.Р., до Началника на Затвора, съгласно която няма пречка върху получаваните суми от лишените от свобода за полаганият от тях труд да се налагат запори, тъй като лишените от свобода не се намират в трудови правоотношения с Началника на Затвора и получаваното възнаграждение не е трудово. С тази заповед, Е.Е. е запознат на 22.01.2018 год., видно от собственоръчно поставеният подпис.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Непроизнасянето на Началника Затвора Стара Загора, според жалбоподателят е формирало мълчалив отказ, който от своя страна го е мотивирал да оспори същият пред Административен съд Стара Загора. Ответника по делото е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на молбата, т.е. до 25.04.2018 год. Жалбата е депозирана в деловодството на Затвора Стара Загора на 21.05.2018 год. в предвиденият от закона едномесечен срок за оспорване на мълчалив отказ.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановеният срок по чл.149, ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването.

По отношение на обжалваният мълчалив отказ, съдът намира, че такъв липсва и производството по неговото разглеждане е недопустимо. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не е налице „мълчалив отказ” на Началника на Затвора Стара Загора по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко не произнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е не произнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в трудово правоотношение с Началника на Затвора Стара Загора или Главния директор на ГДИН, съответно не получава трудово възнаграждение. Съгласно чл.77, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част определена със заповед на Министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Заповед №ЛС-04-1373 от 23.08.2017 год. на Министъра на правосъдието е приложена по делото и приета като писмено доказателство – лист 81 от делото.

В случая не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Също така полагането на труд от лишените от свобода се извършва не само за да получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение – така например при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, строгият режим може да бъде заменен с общ при добро поведение и положително отношение към труда и обучението не по-малко от два месеца, след като непълнолетният е бил поставен на строг режим.

В конкретния случай, следва да се има в предвид и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателя изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение, независимо за какво задължения става въпрос – дали за издръжка или за някакво друго задължение /било то публично правно или частно правно/. В контекста на гореизложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателят, че от получаваната сума за положеният труд може да се правят удръжки само за издръжка.

В допълнение следва да се посочи, че законодателя е предвидил определен доход като несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл.84, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1.безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2.непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3.самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.

След като сумите, които жалбоподателят получава за полагания от него труд в Затвора в гр. Стара Загора, не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложена запор и те да служат за погасяване на установените публични задължения на лицето.

Налагането на запори върху получаваните от лишените от свобода суми за положеният от тях труд, става въз основа на получените запорни съобщения и не е необходимо издаването на надлежен акт от страна на ответника по делото за неговото осъществяване. Налице е фактическо действие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в осъществяването на превод на удържаната сума по посочената в запорното съобщение сметка. Затворническата администрация, респективно Началника на Затвора Стара Загора няма правната възможност да преценя основателността или не на наложеният запор, като при изпълнението му следва да се съобрази единствено и само с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС. Такъв акт не може да бъде издаден от ответника и за преустановяването на наложеният запор. Удържането на съответните суми ще се прекрати с получаването на съответното постановление от органа наложил запора, без отново да е необходимо издаването на нарочен акт от страна на Началника на Затвора.

В конкретния случай е безспорно установено, че по отношение на жалбоподателят са получени три запорни съобщения – на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас от месец февруари 2015 год. /лист 28/, от ЧСИ В.М. изх.№ 00639/08.03.2007 год. и от ЧСИ М.М. с изх.№3565/03.03.2015 год. /видно от приложената по делото справка лист 40/. Към настоящия момент и трите запора са вдигнати, видно от изрично заявеното от страна на Е. в депозираната от него молба по делото, намираща се на лист 79-80 от делото. Всъщност тези обстоятелства са ирелевантни за настоящето производство, тъй като същите са настъпили след образуването на делото.

Следователно с не произнасянето си по подадената молба от Е. на 11.04.2018 год. год., ответника по делото не е осъществил елементите от фактически състав на фикцията на мълчаливият отказ, тъй като липсва законово задължение за Началника на Затвора да се произнесе с нарочен акт.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение в депозираният писмен отговор от страна на ответника за недопустимост на жалбата, поради просрочието. Подадената жалба на 15.01.2018 год. и тази подадена на 11.04.2018 год. не са идентични и заявеното искане от страна на Е. и в двете жалби е различно. В този смисъл с полученият отговор на молбата от 15.01.2018 год. не може да се приеме, че е отговорено и на молбата от 11.04.2018 год. Нещо повече, по молбата от 15.01.2018 год. е налице изричен отказ /ако се приеме, че е налице надлежно образуването на административно производство/, докато по молбата от 11.04.2018 год. е налице формиран мълчалив отказ /според жалбоподателят/. Доколкото обаче, според настоящият съдебен състав не е налице законово задължение за издаване на нарочен индивидуален административен акт от страна на Началника на Затвора по подадените молби-жалби от 15.01.2018 год. и 11.04.2018 год., то не следва да се разглежда въпроса за допустимостта или не на втората молба, респективно дали е налице просрочие на жалбата, тъй като такова ще е налице само при задължение на административният орган да се произнесе с нарочен акт.

По тези съображения и на основание чл.159, т.1 и т.5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 11.12.2018 год. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.К.Е. против мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора, да се произнесе по подадена от негова страна молба с вх.№28/11.04.2018 год. с искане за възстановяване на сумата от 58.00 лв. както и за в бъдеще да не му бъдат правени удръжки върху получаването от него трудово възнаграждение по наложените запори, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №267/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: