О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 248 08.08.2018г. гр. Стара Загора

Старозагорският административен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора ……

като разгледа докладваното от съдия Манолов административно дело №270 по описа за 2018г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на Б.И.А. против Решение № 754/10.05.2018г на Кмета на община Казанлък в частта, с която не са предоставени документите, посочени в точки от т.2 до т.6 по заявление вх.№ ЗДОИ-00-7 от 10.05.2018г за достъп до информация. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Според А., налице са били предпоставките за предоставяне на достъп до изброените в т.2-5 документи. Счита че сортиментни ведомости съществуват, за което се позовава писмо от РДГ Стара Загора, касаещо същия случай. В частта по т.6 твърди, че след като не е налице констативен протокол от извършена на 22.12.2017г проверка, органът следва да й се представи протокола от проверката, независимо от датата, на която е извършена. По изложените съображения, иска от съда да постанови отмяна на решението в оспорената му част и да задължи органа да предостави достъп до исканата информация.

Ответникът – Кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, заема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че не е налична информацията, предмет на заявлението, нито такава е създавана, поради което и оспорения акт в частта по т.2 до т.6 не представлява индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. По тези съображения, иска оставяне на жалбата без разглеждане, респ. отхвърлянето й като неоснователна.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, съдът установи следното от фактическа страна:

На 24.04.2018г. Б.А. *** „заявление за достъп до информация“ рег.№ ЗДОИ-00-7/24.04.2018г (л.8 и л.28). Със същото се иска: 1. Разрешително за сеч № 200/03.11.2017г., касаещо подотдел 511 “д“ попадащ на територията на ТП на ДГС Казанлък; 2.Сортиментна ведомост към това разрешително; 3. Картен материал към това разрешително; 4. Карнет опис към това разрешително; 5. Технологичен план към това разрешително; 6. Констативен протокол от извършената на 22.12.2017г. от зам.кмет Д.К.проверка на терен, касаеща законосъобразността на сечта, произтичаща в следствие на това разрешително.

С Решение № 754/10.05.2018г на Кмета на Община Казанлък (л.25 по делото) на основание чл.28, ал.2, вр. с чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, чл.10 и чл.34 от ЗДОИ по заявление рег.№ ЗДОИ-00-7/24.04.2018г. е предоставен частичен достъп до исканата обществена информация от Б.А. по т.1 – Разрешителното за сеч № 200 издадено на 03.11.2017г. касаещо подотдел 511 „n“, попадащ на територията на ТП ДГС „Казанлък“. Достъпът е постановено да бъде предоставен чрез изпращане на копие от разрешителното.

Решението е постановено от заместник кмета инж.Д. К., в условията на заместване, на основание определянето й с изрична Заповед №736/08.05.2018г. на Кмета на Община Казанлък (л.27) да замества титуляра поради отсъствието му в периода 09.05.2018-16.05.2018г. /включително на 10.05.2018г./.

В мотивите се сочи постъпилото заявление и искането в него. Относно информацията, поисканата с т.1 от заявлението е посочено, че заявлението е подадено до материално компетентен орган – Кметът на Община Казанлък, който се сочи че е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 ЗДОИ, искането в тази част било конкретизирано, касае Разрешително за сеч №200/03.11.2017г., издадено от Кмета на Община Казанлък, с него се разрешава на фирмата изпълнител да извърши сеч и се поставят условия, при които трябва да бъде извършено – предмет, срок и др. Преценено е, че тъй като разрешителното е за сеч в урбанизирана територия, тази информация е част от обществения живот в Република България и позволява на заявителя да си състави мнение за дейността на общинската администрация. Поради това, относно разрешителното органът е приел, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, касае се за официална обществена информация по смисъла на чл.10 ЗДОИ, същата не е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена от закона тайна и не е административно обслужване по смисъла на §1 т.1 от Закона за администрацията. По изложените съображения, органът е преценил, че се следва предоставяне на информацията по т.1.

По отношение на документите, изброени в т.2 – т.5 от заявлението се сочи, че същите не са налични в Община Казанлък, тъй като тяхното съставяне не е изискуемо по реда на ЗОСИ, на чието основание е издадено Разрешителното и органът не е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Такива документи сочи се, че трябвало да бъдат издадени към Разрешително за сеч, единствено ако то е по реда на Закона за горите и Наредба №8 /05.08.2011г. за сечите в горите. В случая сечта се извършвала в урбанизирана територията, а не в горска и по тази причина исканите документи нямало как да бъдат предоставени. По отношение на т.6 от заявлението – констативен протокол от извършена на 22.12.2017г., е посочено, че в Община Казанлък не е наличен протокол от извършена проверка на тази дата.

Решение №754/10.05.2018г., ведно с разрешително за сеч № 200/03.11.2017г. е изпратено до заявителката Б.А. с придружително писмо изх.№ ЗДОИ-00-7/15.05.2018г. на секретаря на община Казанлък и получено от А. на 18.05.2018г. (л.23-24).

По делото са приети като доказателства документите образуващи преписката по издаване на Решение №754/10.05.2018г., както и доказателствата, представени от жалбоподателката, във връзка с водена от нея кореспонденция. В писмо изх.№ 581/20.02.2018г. на Директора на РДГ-Стара Загора, адресирано до Б.А., във връзка с подадено от нея уточняващо питане вх.№581/13.02.2018г., е посочено установеното във връзка с извършена на 20.12.2017г от служители на РДГ Стара Загора проверка на превозно средство СТ4453НН, включително и са били предоставени от Община Казанлък копия на изготвените от техния представител сортиментни ведомости за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина и констатации относно окачествяването на предвидените за сеч дървета (л.12).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация” и „служебна обществена информация” и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл.10 от ЗДОИ „официална обществена информация” е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ „официална служебна информация” е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация. Със ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на гражданите на достъп до информация по чл.41 от Конституцията на РБългария като е регламентирано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК (чл.40, ал.1 от ЗДОИ). Актовете, с които се предоставя или се отказва достъп до обществена информация, безспорно са индивидуални административни актове по см. на чл.21, ал.1 от АПК, доколкото представляват волеизявление на законово оправомощен орган, с което се създават права или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации.

Оспореното решение е обжалвано от Б.А. в частта на непредоставяне документите по т.2-6 от заявлението й с вх.№ ЗДОИ-00-7/24.04.2018г. В Решение №754/10.05.2018г. за предоставяне на достъп до обществена информация обаче липсва отхвърлителен диспозитив, с който се отказва на заявителката предоставянето на част от заявената от нея обществена информация. Видно е, че с решението се уважава искането на А. в частта по т.1 от заявлението й, като е предоставен достъп до Разрешителното за сеч № 200 издадено на 03.11.2017г., като в тази част актът не се оспорва. По отношение на това разрешително е посочено, че то изчерпва наличната в община Казанлък информация. Разяснено е, че според нормативната уредба за сечта в урбанизирана територия не се изисква издаване на документите по т.2-5 – сортиментна ведомост, картен материал, карнет опис към разрешителното, технологичен план. Тези документи се сочи, че не били налични в Община Казанлък, тъй като тяхното съставяне не е изискуемо по реда на ЗОСИ, на чието основание е издадено разрешителното. По отношение на протокола от 22.12.2017г. изрично се сочи, че такъв не е налице.

При така установеното, съдът приема, че с оспореното решение органът не е формирал отказ да предостави информация по т.2 до 6 от заявлението, подадено от жалбоподателката на 24.04.2018г. Спрямо тези документи Решение №754/10.05.2018г има характер на уведомление, че тези документи не са налични, поради което и няма как да се предоставят. Компетентният административен орган писмено е уведомил заявителката, че исканата от него информация не е налична в общината. Това уведомление е в изпълнение разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ, съгласно която, ако органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя.

Съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателката, че визираните в заявлението документи по т.2-5 обективно съществували. Извод, че такива документи са издадени не може да се направи само от писмо изх.№581/20.02.2018г. от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора. Същото се отнася до подадено от Б.А. питане вх.№581/13.02.2018г., касаещо проверка на територията на гр.Казанлък, извършена на 20.12.2017г. от служители на РДГ Стара Загора, включително на посочено превозно средство. В писмото не се сочи разрешително №200/03.11.2017г. на Кмета на община Казанлък, нито дали провереното превозно средство е било натоварено с дървесина, добита на основание това разрешително и от посоченото в него място. Видно от разрешително №200/03.11.2017г. на Кмета на община Казанлък, същото е издадено на основание чл.32, ал.3 от ЗОСИ, Наредба № 1/1993г. на МТРС и въз основа на подадено искане и извършена проверка, с него се разрешава на „Пениталес“ ООД с посочен управител регистириран лесовъд по чл.235 от ЗГ – да почисти от храстова и дървесна растителност единствено от воден и въздушен откос коритото на река „Стара река“ представляващ имот с идентификатор 35167.503.297 по КККР на гр.Казанлък като почисти и отстрани сухи и паднали дървета по поречието на реката в параметри: от имот 35167.50.213г до южната землищна граница на с.Енина; да се запазят здравите дървета, укрепващи брега; да се запазят коренища на отсечени сухи дървета от двете страни на поречието на реката (л.10). Според чл.32, ал.3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ): Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета (в ал.2 се визират 5 дървета) и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Издаването на изброените в заявлението в т.2-5 документи (сортиментна ведомост, картен материал, карнет опис, технологичен план към това разрешително) – не са посочени като изискуеми в ЗОСИ.

С оглед на изложеното и поради това, че писмо изх.№581/20.02.2018г. от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора не може да се обвърже категорично с дейностите, произтичащи от разрешително №200/2017г., то не може да се направи извод, че поисканите със заявлението за достъп до информация документи по т.2-5, съществуват и са налични в община Казанлък. Протокол от извършена на 22.12.2017г. проверка от заместник кмета на общината, също не се установи да е налице.

За да се осигури достъп до обществена информация, е необходимо на първо място тя фактически да съществува и да е налична при сезирания административен орган. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен съд (изразена в Определение № 836/27.01.2016г. по адм.дело № 641/2016г.; Определение № 13937/18.12.2015г. по адм.дело № 13458/2015г.; Определение № 10037/30.09.2015г. по адм.дело № 10393/2015г. и др.) при установено наличие на предпоставките по чл. 33 от ЗДОИ, ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение, а само да уведоми заявителя, че не разполага с търсената информация. Разпоредбата на чл.33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация, поради което и в тази хипотеза той не е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, а уведомлението, че не разполага с информацията, не носи белезите на административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното, съдът приема, че частта от Решение №754/10.05.2018г. на Кмета на община Казанлък, което спрямо документите по т.2-т.6 от заявлението, подадено на 24.04.2018г. от Б.А., е с характер на уведомление по чл.33 от ЗДОИ и не представлява отказ по смисъла на раздел ІІІ от Глава Трета на ЗДОИ, който да подлежи на обжалване по реда на чл.40 от ЗДОИ

С оглед на изложеното , съдът приема, че оспорването на Б.И.А. като насочена против акт, който не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо. Определението от 12.07.2018г. за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, съответно жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.07.2018г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.И.А. против Решение № 754/10.05.2018г. на Кмета на Община Казанлък в частта, с която не са предоставени документите, посочени в точки от т.2 до т.6 по заявление вх.№ ЗДОИ-00-7 от 10.05.2018г. за достъп до информация, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 270/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: