Определение по Административно дело 382/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 202 31.07.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА частно административно дело № 382 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В.Д.Х. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. З.Г.от АК – Хасково, против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 165, ал.2, т.2 от ЗДвП на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспореното разпореждане, по съображения за постановяването му от некомпетентен орган; при липса на изложени фактически основания за наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и при неправилно приложение на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. и за постановяване спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на направеното искане за отмяна на допуснатото по реда и на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП и взе предвид изложените в тази връзка доводи, приема за установено следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в която е обективирано и обжалваното разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта, съгласно посоченото в писмо изх. № 122800-21373/ 26.07.2018г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, по данни в масива на АИС – АНД КАТ е връчена на В.Х. на 12.07.2018г. Жалбата против разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на заповедта е постъпила в ОД на МВР – Стара Загора с вх. рег. № 122800-20988 от 23.07.2018г., като същата е била изпратена чрез пощенски оператор на 19.07.2018г. Доколкото в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. се съдържа единствено указание в какъв срок и пред кои органи може да се обжалва административния акт, като липсва посочване на срока за подаване на жалба против разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение на заповедта, при прилагането на чл.140 от АПК съдът приема, че обективираното в жалбата искане за отмяна на постановеното от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора разпореждане, с което на основание чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 165, ал.2, т.2 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., е направено срок, от легитимирано лице с правен интерес и като такова е процесуално допустимо.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., издадена от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В.Д.Х. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. От фактическа страна прилагането на принудителната административна мярка се основава на обстоятелството, че на 21.06.2018г. около 11.40 часа в гр. Стара Загора, на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ до пътен възел І-5, В.Х. управлява мотопед с рег. № ****, негова собственост, като лицето е неправоспособен за управление на МПС водач, установено от направена справка в АИС АНД на МВР при Първо РУ – Стара Загора.

В заповедта е обективирано разпореждане на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 165, ал.2, т.2 от ЗДвП, е допуснато предварителното изпълнение на заповедта.

Заповед № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на принудителна административна мярка. След като предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП, предварително изпълнение на заповедта не може да бъде предмет на разпореждане от административния орган по реда и при условията на чл.60, ал.1 от АПК. В случая издателят на подлежащата по силата на закона на предварително изпълнение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., не е имал материална компетентност да постановява разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта, като разпореденото при прилагането на чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на акта е лишено от основание и от предмет – с издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, тази заповед подлежи на предварително изпълнение. С оглед на което обективираното в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. изрично разпореждане на административния орган за допускане на предварителното изпълнение на заповедта, е нищожно. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

Ето защо жалбата в частта й, с която се оспорва като незаконосъобразно и е направено искане за отмяна на разпореждането на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК на Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., се явява основателна.

Както вече беше посочено, поради допуснатото по силата на закона /чл.172, ал.6 от ЗДвП/ предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В ал.2 на чл.166 от АПК е регламентирано, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При тази нормативна регламентация следва извода, че подаване на жалба с оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт, предварителното изпълнение на който е допуснато по силата на закона, е не само предпоставка за допустимост на искането за спиране на предварителното му изпълнение, но и определящо обстоятелство за реда, по който се разглежда основателността на искането. Нормата на чл. 166 от АПК не допуска образуването на самостоятелно съдебно производство по особеното искане за спиране, като постановява, че то се разглежда в хода и в рамките на вече висящия съдебен спор по оспорването на административния акт. В случая обаче с подадената жалба се оспорва единствено разпореждането за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 165, ал.2, т.2 от ЗДвП на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, но не и самата заповед.

При липса на подадена жалба против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. и съответно на образувано съдебно производство по такова оспорване, направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на заповедта се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски /10 лева – внесена държавна такса и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат/, следва да бъде уважено съответно на изхода на делото, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на В.Х. сумата от 155 лева – разноски по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.60, ал.4 от АПК и 166, ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВЯ ЗА НИЩОЖНО по жалба на В.Д.Х. с постоянен адрес *** Разпореждане на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на основание чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 165, ал.2, т.2 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г. по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.Д.Х. с постоянен адрес ***, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1959-000281/ 21.06.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като недопустимо.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на В.Д.Х. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата от 155 /сто петдесет и пет/ лева – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: