О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235 04.09.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

като разгледа административно дело №492 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.285 вр. с чл. 284 от ЗИНЗС вр. с чл.205 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на О.О.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в град Пловдив, поради което с разпореждане от 13.03.2018г. Председателя на ІІІ-то отделение на ВАС на РБ е изпратил същата на АС –Пловдив по подсъдност.

С определение от 28.08.2018г. исковата молба е изпратена по местна подсъдност на АС Стара Загора с мотиви, че ищецът не е упражнил правото си на избор, уредено в чл.285 ал.2 от ЗИНЗС и аналогично в чл.7 от ЗОДОВ.

Настоящия състав на АС Стара Загора намира, че са налице основания за повдигане на спор за подсъдност между АС Пловдив и АС Стара Загора пред ВАС на РБ за определяне на местно компетентния съд за разглеждане исковата молба на ищец, чийто настоящ адрес към момента на предявяването й е Затвора в град Пловдив, поради следното:

Общият принцип за определяне на местна подсъдност въведен в чл.133 от АПК осигурява достъп до съд на гражданите, а не на администрацията, предвид обуславящото значение на постоянния, настоящия адрес, съответно на седалището на жалбоподателя. Разпоредбите на чл.7 от ЗОДОВ и на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС дават възможност за избор в отклонение от общия принцип на гражданското съдопроизводство за предявяване на иск по мястото на ответника, предвид спецификата на исковете за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – органи и длъжностни лица. Следователно местоседалището на ответника не може да бъде определящо за местно компетентния съд, когато ищеца не е предявил иска си по правилата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, аналогично чл.7 от ЗОДОВ, а е изпратил на трети - родово и местно некомпетентен съд претенцията си. Разпоредбите на чл.133 от АПК, на чл.7 от ЗОДОВ и специалната на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, която е приложима в случая, следва да се тълкуват така, че да постигат основната цел на Кодекса и специалните закони, а именно да улеснят достъпа до съд на гражданите, а това предполага исковите им претенции да се разглеждат от съда по техния постоянен или настоящ адрес и само ако ищеца е пожелал, исковата му претенция ще се разгледа от съда по мястото на увреждането.

Настоящия състав на АС Стара Загора намира, че след като ищеца не е предявил исковата си претенция пред съда по мястото на увреждането, то с оглед постигане целта на закона местно компетентен и съда по настоящия му адрес, който принцип е следван от ВАС на РБ при изпращане на спора за разглеждане от АС – Пловдив.

Водим от горните мотиви и на основание чл.135, ал.5, вр. с ал.3, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №492/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния административен съд между Административен съд – Стара Загора и Административен съд - Пловдив за определяне на местно компетентния съд по исковата молба на О.О.С. с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя за сведение.

СЪДИЯ: