О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 328                                                   06.11.2018г.                          град Стара Загора

 

 

   Старозагорският административен съд, IІ състав, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

             СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар                                                                                                     

и с участието на прокурора                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело   № 518 по описа  за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е образувано по жалбата на М.Г.Х. с адрес: ***, II ЗПС, к.н. 1157, с която се оспорва мълчалив отказ на Началника на Затвора гр. Стара Загора да издаде административен акт по исканията, изложени в подадена от Х. жалба от 24.08.2018г., заведена в регистъра на Затвора гр.Стара Загора с вх.№ 88 от 27.08.2018г. Жалбоподателят твърди, че в посочената жалба е изложил пред началника на Затвора гр.Стара Загора оплакванията си относно незаконосъобразни действия и бездействия на служители в поверения му затвор, с които действия и бездействия на 18.08.2018г./по време на свиждане/ грубо е било нарушено правото му на неприкосновеност и тайна на кореспонденцията между жалбоподателя и негови близки /майка му и сестра му/ и е осъществена намеса в личния му и семеен живот. В тази връзка е поискал от началника на затвора да издаде административен акт, с който  да стори нужното в бъдеще да не се повтарят такива неправомерни действия и бездействия. Тъй като в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК не е получил отговор по подадената жалба, нито е бил издаден искания административен акт, се твърди, че е налице мълчалив отказ на Началника на Затвора гр.Стара Загора да издаде административен акт, който отказ моли да бъде отменен от съда като незаконосъобразен.

Въз основа на данните от представената административна преписка съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С жалба вх.№ 88/ 27.08.2018г. М. Г.Х. е информирал Началника на Затвора гр.Стара Загора, че на 18.08.2018г. по време на провеждане на свиждане между жалбоподателя и близките му – майка му и сестра му, в залата за свиждане са присъствали надзиратели, които са слушали през цялото време разговора и дори са го коментирали на висок глас. Въпреки, че Х. на няколко пъти е помолил надзирателите да излязат от залата и да контролират провеждането на свиждането само визуално, като стоят от външната страна на двете остъклени входни врати, това негово желание не е било изпълнено. Според жалбоподателя описаното поведение на служителите от Затвора гр.Стара Загора било незаконосъобразно и грубо нарушавало неприкосновеността и тайната на кореспонденцията между лишеното от свобода лице и неговите близки, както и намеса в личния и семеен живот, поради което към Началника на Затвора гр.Стара Загора са отправени следните искания: 1. Да осигури обезпечаването на доказателства като бъдат прегледани, а след това записани и съхранявани видео, а ако има и аудио, записите от охранителните камери за наблюдение, намиращи се в залата за свиждане, от които би следвало да е видно как е протекло свиждането между жалбоподателя и неговите близки на 18.08.2018г. в периода от 14:00 до 15:30часа; 2. Да бъде разпоредено извършването на проверка, с която да се установи наличието или неналичието на твърдяните действия и бездействия, и представляват ли същите незаконосъобразни такива; 3. Да бъде установено кой, къде, кога, защо и как е допуснал сочените незаконосъобразности, след което да бъде сторено необходимото те да не се повтарят в бъдеще; 4. Да бъде издадено разпореждане или заповед, с която да се разпореди служителите от надзорно-охранителния състав /НОС/ в затвора гр.Стара Загора да не стоят в залата за свиждане, когато провежда с близките си полагащото му се по см. на чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС месечно свиждане, а да контролират реда за провеждането му само визуално през остъклените врати на залата за свиждане, като стоят извън нея и влизат само ако бъдат нарушени правилата за провеждането му; 5. Да бъде информиран за резултатите от разпоредената проверка, предприетите мерки за не повтаряне на подобни нарушени, съдържанието на издадената заповед или разпореждане, както и дали са обезпечени исканите доказателства.

По делото е представена Докладна записка от 30.08.2018г., съставена от Главен инспектор С. К.  заместник началник РНОД при Затвора гр.Стара Загора, от която се установява, че във връзка с подадената от М.Х. жалба с вх.№ 88/ 27.08.2016г. е била извършена проверка, като е установено, че на посочената от жалбоподателя дата действително е провел свиждане със свои близки в специално оборудваната за целта зала и свиждането се е провело в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав. Констатацията е, че в случая не са били допуснати нарушения на реда за провеждане на свиждането, като се сочат за спазени изискванията на чл.73, ал.12 и чл.74, ал.4 от ППЗИНЗС, както и разпоредбата на т.1 от Заповед № Л-2577/28.06.2016г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, която императивно указвала  свиждането да протича в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, с оглед разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗИНЗС. 

Въз основа на така установените по делото факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство.  По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. 

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран.

В случая Началникът на Затвора гр.Стара Загора няма нормативно установено задължение да постанови индивидуален административен акт по така формулираните в жалбата на Х. искания.

По своето естество жалба с вх.№ 88/ 27.08.2018г., подадена от М.Г.Х. до Началника на Затвора гр.Стара Загора представлява сигнал по смисъла на чл.119, ал.1 от АПК, съгласно която разпоредба сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от АПК решението постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Нормата е ясна и непротиворечива, като възприетата от закона необжалваемост следва от заложената от законодателя възможност чрез активността на субектите по чл.209 АПК да се инициира вътрешен контрол за допуснати нарушения или неудачи в работата на административните органи, респ. на длъжностни лица към съответната администрация, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В тази връзка актът, с който се произнася съответният орган по чл.119 от АПК няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото в нормативната регламентация на административното производство за подаване на сигнали като контролно средство /Глава осма от АПК/ не е предвидена фикция за наличие на мълчалив отказ за уважаване на сигнал и респективно – не е предвидена изрична възможност за обжалване на непроизнасянето по сигнал, то не може да се приеме, че е допустима жалба до съда при непроизнасяне на органа по подаден сигнал.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че видно от съдържащите документи в представената от ответника административна преписка, в случая е била разпоредена и извършена проверка относно  твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразни действия и бездействия на служители от надзорно-охранителния състав при Затвора гр.Стара Загора, за резултата от която М.Г.Х. е бил уведомен на 11.09.2018г.

Отделно от това следва да се каже, че за Началника на Затвора не е налице нормативно вменено задължение за обезпечаване на доказателства по молба на лишените от свобода, каквото искане в случая е формулирано в т.1 от жалба с вх.№ 88/ 27.08.2017г. След като такава компетентност и законово задължение не е налице, то от бездействието на органа не би могъл да се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че не е налице годен предмет на обжалване, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата по същество, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Х. с адрес: ***, II ЗПС, к.н. 1157, против мълчалив отказ на Началника на Затвора гр. Стара Загора да издаде административен акт по исканията, изложени в жалба с вх.№ 88/ 27.08.2018г.  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.N 518/ 2018 г. по описа на Старозагорския административен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред   ВАС на РБ.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: